Решение по дело №245/2021 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 юли 2021 г. (в сила от 6 юли 2021 г.)
Съдия: Соня Димитрова Камарашка
Дело: 20217140700245
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 май 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

301/06.07.2021 г.

 

гр. Монтана

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

       Административен съдия: Соня Камарашка

 

при секретаря Александрина Александрова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 245 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.19, ал.2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ вр. чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

 

Образувано е по жалба на В.В.И. – А. *** чрез процесуалния й представител адвокат Л.А. *** против Заповед № Л-189 от 10.05.2021г. издадена от Началник на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ - Плевен, с която за извършено нарушение по чл.194, ал.2,т.2 във вр. чл.199, ал.1,т.3, предл. първо ЗМВР в качеството й на пробационен инспектор IV степен в звено Берковица към РСИН Монтана втора категория при ОСИН Плевен й е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от шест месеца. С жалбата се оспорва законосъобразността на заповедта. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административно-производствените правила, нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Излагат се доводи за липса на мотиви по отношение на тежестта на нарушението, формата на вина, цялостното поведение на служителя и настъпилите вреди. Твърди се, че не са изяснени пълно и точно всички  релевантни факти за вмененото й нарушение, като отрича да не е изпълнила служебните си задължения, които не са конкретизирани от дисциплинарно наказващия орган. Излага доводи за ограничаване на правото й на защита, с оглед невръчването й на заповед с която е назначена комисия, необсъждане на обясненията й; краткото време за запознаване със становището на комисията, в което твърди липсата на конкретно обвинение и едностранна оценка на събраните доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована, се явява лично и с адвокат А., като поддържа жалбата на заявените в нея основания. В писмена защита излага подробни доводи, като моли за отмяна на заповедта. Претендира сторените по делото разноски по заявен списък в съдебно заседание.

Ответникът – Началник на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Плевен се представлява от надлежно упълномощения юрисконсулт Н*** Б*** , която оспорва жалбата, като излага доводи за издаване на заповедта от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. Моли за отхвърляне на жалбата и претендира сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата против заповед № Л-189 от 10.05.2021г. издадена от Началник на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Плевен е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, (по аргумент от л.121 по делото) връчена е лично на жалбоподателката на 12.05.2021г., а жалбата срещу нея е депозирана пред съда на 25.05.2021г., от надлежна страна - адресат на акта, имаща право и интерес от обжалването. От друга страна, обжалва се подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт.

Разгледана по същество, настоящият съдебен състав я намира за основателна.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Прието е заверено копие от административната преписка и са изискани допълнителни писмени доказателства. Изслушани са обясненията на страната – жалбоподател и са разпитани в качеството на свидетели А*** Б*** А*** и П*** А*** П*** .

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорващата В.В.И. – А. заема длъжност пробационен инспектор IV степен в звено Берковица към РСИН Монтана втора категория при ОСИН Плевен. Към момента на извършване на твърдяното от административния орган нарушение за периода от 15.12.2020г. до 12.02.2021г., със Заповед № Л- 144/07.12.2020г. на Началник РС “ИН“ Монтана жалбоподателката е замествала инспектор А*** В*** в Пробационна служба, звено - Лом, поради отсъствие. Със Заповед №Л-25 от 23.02.2021г. на Началник РС “ИН“ Монтана е прекратено заместването на И. поради завръщане на титуляра.

На 15.12.2020г. с приемо-предавателен протокол жалбоподателката е получила под опис 32 /тридесет и две/ досиета на осъдени лица, от инспектор Ц*** Б*** - служител в Пробационна служба, звено- Лом.

На 29.01.2021г., с Докладна записка per. № 264 инсп. В.И., уведомява Началник РСИН- Монтана за състоянието на досиетата, приети от Пробационна служба, звено- Лом, с цел да получи указания как да процедира, по отношение на пропуските при провеждане на срещи с осъдените лица.

Във връзка с това от Началник РСИН-Монтана са извършени проверки на досиетата водени в Пробационна служба, звено- Лом, за които с Докладни записки № 288/02.02.2021г.; 339/10.02.2021 г; 350/11.02.2021 г. и 372/16.02.2021г е уведомен Началник ОСИН – Плевен.

По делото са приложени докладните записки, от които се констатират пропуски в досиетата на осъдените на „пробация“ лица във връзка с липсата на отразяване на проведени срещи с осъдени на „пробация“ през месец ноември, така и през декември и януари за някой от осъдените лица. По докладна записка №339/10.02.2021 г. до Началник ОСИН Плевен са докладвани състоянието на досиетата на осъдените лица по докладната на жалбоподателката, в която не се отричат липсата на проведени срещи през м. октомври, ноември 2020г. и се констатират липси на срещи през м. декември и януари 2021г., липсата на прикачени документи към досиетата, индивидуален план за някой от осъдените и доклад за оценка на поведението им. За някой от осъдените лица е отразено, че срещата на жалбоподателката с осъденото лице е проведена „фиктивно“, като се сочи липсата на командировачна заповед и наличието на хвърчащи бланки. В някой от досиетата е констатирано проведена среща през м. януари която не е отразена в надлежна бланка с подпис на осъденото лице. Посочени са и пропуски в окомплектоването на досиетата както на титуляра на длъжността инспектор Пробационна служба, звено- Лом, така и на замествалия преди жалбоподателката. В същата докладна са описани и досиетата на осъдени лица по които е работила жалбоподателката, с отразяване на пропуски свързани с проведени „фиктивни срещи“, поради липса на командировъчна заповед, изготвен доклад за оценка на поведението без номер и приключени наказания на осъдени на „пробация“.

В същата докладна записка е описано, че след 15.12.2020г. при получаване на досиетата на осъдените лица жалбоподателката е провеждала разговори с Началник РСИН – Монтана, „…че не може да се справи с работата по досиетата, предвид големия обем, при което поискала съдействие…“. В тази връзка на 22.01.2021г. била командирована инспектор П*** Александрова в гр.Лом за оказване на съдействие при провеждане на срещите. Както и на 27.01. и 28.01.2021г. за окомплектоване на досиетата.

От приложените по делото утвърдени от Началник РСИН – Монтана графици за срещи в Пробационна служба, звено- Лом се установява, че за м. декември 2020г. графика е изготвен от инспектор Б*** , като липсват доказателства да е получен от жалбоподателката. Докато графика за м. януари 2021г. е изготвен от инспектор И., като в него са отразени дати и часове за срещи с осъдени лица на 08.01.2021г; 14.01.2021г; 15.01.2021г.; на 18.01.2021г; 19.01.2021г. и 20.01.2021г.

Приложени са част от описи по досиета на осъдени лица, командировъчни заповеди и вътрешни правила за работа с досиетата на осъдените на „пробация“ и на лицата с пробационен надзор.

За изясняване на случая във връзка с докладните записки на Началник РСИН – Монтана от Началник ОСИН - Плевен със Заповед №Л-136 от 01.04.2021год. определил състав на комисия, която да извърши проверка за допуснатото неизпълнение на служебните задължения от страна на В.В.И. – А. заемаща длъжност пробационен инспектор IV степен в звено Берковица към РСИН Монтана втора категория при ОСИН Плевен, като е отразен период от 01.11.2020г. до 15.02.2021г., във връзка с неизпълнение на наложените пробационни мерки на осъдени лица; както и налице ли са фиктивно проведени срещи за периода от 01.12.2020г. до 31.01.2021г. в звено – Лом към РСИН – Монтана и налице ли е съответствие с утвърдените графици за срещи по изпълнение на пробационните мерки, в това число виновно или невиновно са допуснати нарушенията. Комисията следвало в срок до 26.04.2021г. да изготви писмена справка за резултата от проверката. Жалбоподателката била запозната със Заповедта лично на 05.04.2021г., видно от л.52 от делото. От инсп. И. с покана от Началник ОСИН – Плевен рег. №136/01.04.2021г. във връзка с нарушение на служебната дисциплина са изискани и писмени обяснения /на датата на която е назначена комисията за извършване на проверка/. На л.54 -63 от делото са приложени писмени обяснения от И. до Началник ОСИН – Плевен, в които са описани извършените от нея действия по изпълнение на служебните задължения във връзка с досиетата получени от звено Лом към РСИН – Монтана.

От комисията била изготвена писмена справка вх. №936 от 27.04.2021год. до Началник ОСИН - Плевен, в която в мотивите е посочено, че „…се установяват пропуски от инспектор В.И. по изпълнение на пробационната мярка задължителни периодични срещи с пробационен служител", съгласно чл.212, ал.1 от ЗИНЗС и чл.248, ал.1 и ал.2 от ППЗИНЗС свързани с документирането на задължителните периодични срещи и за формалното им провеждане, както и темите планирани в графика за периодични срещи за месец декември 2020г. и за месец януари 2021г. да се впишат по- късно като проведени на 04.02.2021г. и на 05.02.2021г. Фактът, че няма фиксирани точни дати и време на провеждане на периодичните срещи, за гореописаните месеци, говори за формално и непрофесионално отношение на инспектор В. И. към преките си задължения, касаещи специализираната индивидуална работа с осъдените на пробация лица…“ Потвърдени са описаните пропуски в Докладна записка №264/29.01.2021г. за предходни периоди - октомври и ноември 2020г...“.

Констатирано е от комисията, че неправилно са изнасяни досиетата от командирования инспектор от едно звено в друго, което е регламентирано във Вътрешни правила Рег.№ 9977/09.10.2018г. на Главен директор на ГДИН за работа с досиетата на осъдените на пробация и на лицата с пробационен надзор, в т.7 и т.8 от Раздел II. Посочено е, че по повод жалба от осъдено лице И*** С*** М*** с наложен пробационен надзор на основание чл.67, ал.З от НК с пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител" - за срок от 2 /две/ години, срещу инсп. В.И., комисията след изслушване и писмени обяснения от лицето, е останала с впечатлението, че осъденият налага и договаря изпълнението на пробационната мярка, а не инспекторите, които трябва да имат водеща роля при изпълнение на мярката.

Посочено е, че инсп. В.И. е допуснала дисциплинарно нарушение, изразяващо се в  „..Непровеждане на задължителни периодични срещи с осъдени на „пробация" лица по предварително утвърден график, което е нарушение на чл.212, ал. 1 от ЗИНЗС и чл.248, ал. 1 от ППЗИНЗС. Нанасяне на корекции в описите на досиета на осъдените лица, с което са отразени „фиктивно проведени срещи"…“ и Небрежно изпълнение на служебни задължения, съгласно раздел V. ПРЕКИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ-т.4 и т.9, и т.1, предл. 2-ро - „индивидулно- корекционната дейност с осъдените на пробацияот раздел VII. ОТГВОРНОСТИ, СВЪРЗАНИ С ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТАТА от Длъжностна характеристика на „Инспектор VII-IV степен", с която служителката е запозната на 18.03.2019г….“ С това  комисията в заключение е посочила, че на И. следва да бъде наложено дисциплинарно наказание на основание чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР - „неизпълнение на служебни задължения", във връзка с чл. 199, ал.1, т.З, предл. 1-во от Закона за министерство на вътрешните работи - „Писмено предупреждение".

С писмена покана до оспорващата от Началник ОСИН Плевен са изискани писмени обяснения, каквито не са постъпили в указания три дневен срок от получаване на поканата на 28.04.2021г., видно от изготвения протокол. На 10.05.2021год. е издадена оспорената в настоящето производство Заповед № Л-189 от 10.05.2021год. от Началник ОСИН Плевен, с която на жалбоподателката за извършено дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2,т.2  от ЗМВР, на основание. чл.199, ал.1,т.3, предл. първо ЗМВР в качеството й на пробационен инспектор IV степен в звено Берковица към РСИН Монтана втора категория при ОСИН Плевен й е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от шест месеца.

Дисциплинарно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателката за периода от 15.12.2020г. до 12.02.2021г. не е изпълнила служебните си задължения, като не е създала необходимата организация за провеждане на задължителни периодични срещи с осъдени на „пробация“ лица по предварително утвърдени графици за месец декември 2020г. и за м. януари 2021г., съгласно изискванията на чл.212, ал.1 от ЗИНЗС и чл.248, ал.1 от ППЗИНС, както и за нанесени корекции в описите на досиетата на осъдените лица, с което са отразени „фиктивно проведени срещи“.

В хода на съдебното производство по искане на страните устно и непосредствено са изслушани показанията на свидетелите А*** Б*** – Началник РСИН – Монтана и инспектор П*** А*** командирована в звено Лом за окозване на помощ при изпълнение на служебните задължения на жалбоподателката. Показания на тези свидетели съдът кредитира като обективни, безпристрастни и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства. От показанията на А*** Б*** се установявавява, че по преценка на инсп.И. са провеждани срещите с осъдените, съгласно утвърдения график от Б*** , за което ползва служебна кола. В периода 18 до 21.01.2021г служебната кола не е пътувала за което е уведомена инсп.И.. На поисканото от И. съдействие е била командирована инспектор Александрова. Срещите с осъдените следва да са един път месечно минимум, докато И. е провела срещите на 4-ти и 5-ти февруари 2021г. за срещи по утвърден график за декември и януари, като не може със задна дата да се провеждат тези срещи.

От разпита на инспектор П*** Александрова се установява, че на 22.01.2021г. е била командирована в звено Лом при РСИН – Монтана за оказване на помощ на инсп. И., която е провеждала месечните срещи с осъдени лица на „Пробация“, както и на 27 и 28.01.2021г. в звено Берковица за окомплектоване на досиетата на осъдените лица, което било свързано с „..дописвахме бланки, които бяха свободно оставени в досието, за да може след това да продължи описа със срещи за декември, януари, февруари…“. От И. чух, че не е получила утвърден график за м. 12.2020г., …за да работи по досиетата и трябваше време да се запознае с тях…“ ; „..случвало се е по причини от лично естество от страна на осъдените поради невъзможност да дойдат на среща, по-късно да се проведе срещата…“ Бяха попълнени предвидените бланки за декември и януари, а срещите бяха проведени януари ..“

По делото са изслушани и обясненията на страната – жалбоподател на осн. чл.171, ал.6 АПК, които съдът кредитира като обективни и съответстващи на събраните по делото доказателства. От тях се установява, че е получила 32 досиета, които огромна част от тях са с над 2-годишен срок. „…Има страшно много документи. Всяко едно досие трябва да прочета от първия до последния документ, за да съм наясно какво се случва с всеки един осъден. В моите първоначални обяснения съм посочила колко голям обем от документи е било необходимо да изготвям през този период, да организирам и да работя с осъдени и в Берковица, и в Лом като затруднението е много по-голямо в Лом, защото аз не съм там. Трябваше ми време. Имах заповед, с която началникът на РСИН Монтана ми разпореди да предам на 24 февруари и описът, който съм предала, всички необходими документи, които съм предала и състоянието на досиетата, в което съм ги предала беше коренно различно и точно по изисквания за абсолютно всичко попълнено, оформено и оправено. Това е основната причина - трябваше ми време. Трябваше да прочета всеки един документ, да ги прегледам кое какво е, това са непознати хора и документи…“ Срещите е провеждала на определените дати, но същите са нанасяни по късно, поради липса на обективна възможност за справяне с обема на работа. „…Случва се осъден да е ангажиран, финансово да е затруднен да дойде е определената дата и час за среща и той се обажда и ние уточняваме, ако не може на 15-ти ще дойде на 16-ти или на 20-ти. Ние провеждаме срещата на друга дата. Не пишем, че не се е явил, защото срещата с повечето от тях е 1 път месечно. В графиците е определена срещата да е на конкретна дата, но в някои от случаите не се провежда на определената дата, когато лицата са възпрепятствани и след проведен разговор с нас, инспекторите ние променяме датата или часа, зависи как е удобно на осъдения…“ „..Дните, в които ще посещавам Лом не ми бяха определени. Посещенията ми в Лом се определяха според ангажиментите за приключване на присъда, начало на присъда и срещи с осъдени лица, които срещи се провеждаха по утвърден график и с организирането от мен след разговор с осъдения. Винаги, когато трябваше да извършвам действия по изпълнение на наказанията се налагаше да бъда командирована, за което уведомявах по телефона, че е необходимо на определената дата да се видя с 5 или 7, или 10 осъдени лица, с които да проведа среща, приключване, начало на наказанието. Няма осъден, с който да не съм се срещала. Няма осъден, който да не е попълвал необходимите бланки във връзка с провеждане на среща и всичко е приложено в досиетата. Собственоръчно всеки един осъден е попълнил бланка след като сме обсъдили въпросите. След всички бланки има бланка обратна връзка, половината попълва осъденият, а другата половина - инспектора как е минала срещата. В голяма част от случаите нямах възможност, защото отивайки ме чакат повече осъдени лица и аз нямам възможност да опиша дата, час, времетраене, което е по изискване в документацията, но поради обема на работа и поради това, че това бяха студени месеци, в които осъдените стоят в коридора и ме чакат не можех да си позволя освен провеждането на срещата да имам време да описвам дата, час, времетраене на срещата и всичко, което е необходимо в бланката и по обратната връзка, в която описвам как е минала срещата…“

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи.

В настоящето производство съгласно чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 от АПК съдът проверява законосъобразността на обжалвания административен акт, като прецени дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

По делото няма спор, че жалбоподателката към момента на извършване на твърдяното от административния орган нарушение, заема длъжност пробационен инспектор IV степен в звено Берковица към РСИН Монтана втора категория при ОСИН Плевен, като това квалифицира същата като държавен служител по смисъла на чл. 19, ал.1, т.1 от ЗИНЗС. Към момента на извършване на твърдяното от административния орган нарушение за периода от 15.12.2020г. до 12.02.2021г. със Заповед № Л- 144/07.12.2020г. на Началник РС “ИН“ Монтана жалбоподателката е замествала инспектор А*** В*** в Пробационна служба, звено - Лом, поради отсъствие. Със Заповед №Л-25 от 23.02.2021г. на Началник РС “ИН“ Монтана е прекратено заместването на И. поради завръщане на титуляра.

Според чл. 19, ал.2 от ЗИНЗС, за държавните служители по ал.1, т.1 се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, доколкото в този закон не е предвидено друго.

Оспорваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателката е издадена от компетентен орган съобразно правомощията по чл. 16а, ал.2, т 5 във вр. с чл. 204, т. 4 от ЗМВР, според която разпоредба, "наказанията се налагат със заповеди от: служители на висши ръководни и ръководни длъжности - за наказанията по чл.197, ал.1, т.1 - 3. от ЗМВР и като се има предвид, че наказанието е по чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР, Началникът на ОСИН - Плевен е компетентният орган да наложи наказанието.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал.2 от АПК. Дисциплинарният орган е спазил давностните срокове по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, доколкото датата на откриване на нарушението от Началникът на ОСИН - Плевен е датата на получаване на писмената справка от 27.04.2021 г., а заповедта е издадена на 10.05.2021 г.

Съдът приема на първо място, че в хода на дисциплинарното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като при налагане на дисциплинарното наказание не са спазени административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. По делото липсват доказателства да е изпълнено това изрично условие на материалния закон, което е гаранция за упражняване на правото на защита на оспорващия. След като в конкретния случай по делото липсват каквито и да е доказателства, от които да се установи, че преди налагане на дисциплинарното наказание е спазено императивното изискване на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, което е гаранция за законосъобразно протичане на дисциплинарното производство и гаранция за надлежно упражняване на правото на защита на служителя по отношение на които се води дисциплинарното производство, следва да се приеме, че при издаване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Даването на обяснения в хода на извършваната дисциплинарна проверка не изпълнява изискванията на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, тъй като тези обяснения не са дадени след запознаване със събраните доказателства по дисциплинарната преписка и препятстват възможността на служителя да упражни правата си по надлежен ред. Императивното изискване, регламентирано в чл. 206, ал. 1 от ЗМВР задължава дисциплинарнонаказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените обяснения, както и да събере и оцени посочените от него доказателства и събраните при проверката такива - ал. 4 на чл. 206. От събраните в административното производство доказателства се установява, че след като не са дадени писмени обяснения дисциплинарно наказващия орган е задължен да изслуша служителя в тази връзка са и разпоредбите на чл.23 и чл.26 от Правилата за организиране на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в ГД“ИН“ и ГД „Охрана“ и териториалните им служби към МП, утвърдени от Министъра на правосъдието.

Съгласно чл. 194, ал.4 от ЗМВР, дисциплинарната отговорност е лична. Това означава, че всеки държавен служител отговаря лично за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина. Следователно нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правнодължимото поведение на служителя.

Отнесени към спора по делото, изложените съображения указват, че в тежест на дисциплинарно наказващия орган е да докаже, че: на жалбоподателката В.В.И., лично, в качеството й на пробационен инспектор IV степен в звено Берковица към РСИН Монтана втора категория при ОСИН Плевен, командирована в звено Лом към РСИН – Монтана не е създала необходимата организация за провеждане на задължителни периодични срещи с осъдени на „пробация“ лица по предварително утвърдени графици за месец декември 2020г. и за м. януари 2021г., съгласно изискванията на чл.212, ал.1 от ЗИНЗС и чл.248, ал.1 от ППЗИНС, както и че е нанесла лично корекции в описите на досиетата на осъдените лица, с което са отразени „фиктивно проведени срещи“ и същата виновно да не е изпълнила вменените й задължения.

Административният орган, при указана тежест на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, не е ангажирал по делото годни доказателства, с които да се установи по безспорен начин извършеното дисциплинарно нарушение, в какво конкретно се изразява същото т.е. по каква причина не е създала жалбоподателката нужната организация за провеждане на задължителни периодични срещи с осъдени на „пробация“ лица по предварително утвърдени графици за месец декември 2020г. и за м. януари 2021г., както и какво е било състоянието на досиетата преди приемането им, нанесените корекции по описите дължат ли се на пропуски при работа по досиетата от предходен инспектор, което не се отрича по делото /видно от приложените докладни на Началник РСИН – Монтана/, последвалото окомплектоване на досиетата с командирования да помага инсп. Александрова в какво се е състояло и какво е участието на жалбоподателката в това. Не е посочено от дисциплинарно наказващия орган по отношение на кое конкретно досие са нанесени корекции и по отношение на кое от осъдените лица не са проведени срещи на определените дати, причините за това, както и какво конкретно действие не е извършила жалбоподателката, за да се приеме, че то е виновно от нейна страна и следва да се реализира нужната дисциплинарна отговорност. В случая в тежест на дисциплинарния орган е да установи с годни доказателства, както извършеното дисциплинарно нарушение, така и фактическата обстановка при която е извършено, респективно да установи дали дисциплинарно наказаното лице е извършило твърдяното дисциплинарното нарушение.

Приетата от дисциплинарно наказващия орган фактическа обстановка е противоречива видно от приложените официални документи ползващи се с материална доказателствена сила, а именно утвърдените графици за провеждане на срещи с осъдените лица, както и другите събрани гласни и писмени доказателствени средства.

Съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР, наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при вътрешни или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. В конкретния случай по делото липсват доказателства, от които безспорно да се установи, че преди налагане на дисциплинарното наказание са спазени тези императивни правила, които са гаранция за законосъобразно протичане на дисциплинарното производство и гаранция за надлежно упражняване на правото на защита на служителя по отношение на които се води дисциплинарното производство, тоест следва да се приеме, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Разпоредбата на чл.212, ал.1 от ЗИНЗС посочва, че „срещите на осъдения с пробационния служител се провеждат по график и са планирани, извънредни или по искане на осъдения. Извънредните срещи се провеждат по ред, определен от пробационния служител, за осъществяване на контрол по спазване изпълнението на пробационните мерки. Когато се налага провеждането им след 22,00 ч. до 06,00 ч. сутринта, се уведомява районният прокурор. Когато срещата е поискана от осъденото лице, тя се провежда до 7 дни от поискването й“. В чл.248, ал.1 от ППЗИНС е разписано, че „за задължителните периодични срещи пробационният служител с участие на осъдения изготвя график, като определя дата, място, време и тема за провеждането им. Честотата на планираните срещи се определя от пробационния служител в зависимост от личностната и общата оценка на осъдения, съгласно утвърдени от главния директор на ГДИН методически указания за индивидуална работа с осъдени на пробация, но не по-малко от веднъж на месец. Извънредните срещи се провеждат при необходимост“. От приложените по делото вътрешни правила за работа с досиетата на осъдените на „пробация“ и на лицата с пробационен надзор са уредени правилата за водене, съхраняване и архивиране на досиетата на осъдените на „пробация“ и реда и условията на работа на служителите с досиетата на осъдените лица.

Именно тези противоречия досежно факта, че графика изготвен за месец декември 2020г. не е изготвен от жалбоподателката, като в същото време досиетата на осъдените лица са получени от нея на 15.12.2020г., когато по този график утвърден от Началник РСИН – Монтана е била планирана среща, като срещи е имало планирани и за 16.12.;17.12.;18.12.;21.12.;29.12. и 30.12.2020г., без за тези дни да са приложени командировачни заповеди. По отношение на графика изготвен за месец януари 2021г. от събраните гласни доказателства, се установява, че в периода от 18 до 21.01.2021г служебната кола на РСИН – Монтана не е пътувала за което е уведомена инсп.И. ***, за които дати също е имало планирани срещи.  Т.е. от събраните гласни и писмени доказателства се установява, че жалбоподателката се е намирала в обективна невъзможност да изпълни графиците за провеждане на срещи, за което е пискала помощ от Началник РСИН – Монтана, които е командировал и друг инспектор, а впоследствие поради невъзможност да извърши коректно описите на досиетата, поради пропуснати срещи за предходни месеци е депозирала и докладна записка за неокомплектоване на досиетата и за даване на насоки в които да продължи работата й от Началник РСИН – Монтана, което е довело до извършване на проверки и констатиране на пропуски при провеждането на срещите. Не се отрече факта, че пропуснатите срещи са се състояли на дата различна от утвърдения график и са били нанесени в описите по-късно, поради големия обем досиета.

Нито в оспорената заповед, нито в изготвената писмена справка на комисията са посочени конкретни досиета по лица, по които комисията е установила конкретно липсващи или коригирани описи, както и „фиктивни срещи“, за да може съдът да прецени вмененото и дисциплинарно нарушение относно несъздаване на необходимата организация за провеждане на задължителни периодични срещи с осъдени на „пробация“ лица по предварително утвърдени графици за месец декември 2020г. и за м. януари 2021г. Още повече, че от показанията на разпитаните свидетели, се установи че когато осъдените се намират в невъзможност да се явят на определената дата, същата се сменява с друга. От друга страна в разпоредбата на чл.212 от ЗИНЗ законодателя е дал възможност не само за планирани срещи, но и за извънредни или по искане на осъдения, като в чл. чл.248, ал.1 от ППЗИНС е разписано, че задължителните периодични срещи пробационният служител изготвя график но с участие на осъдения, като определя дата, място, време и тема за провеждането им, докато в представените графици липсва отразяване участието на осъдения.

Установяването на точна и правилна фактическа обстановка е необходимо условие относно преценката за материалната законосъобразност на наложеното наказание, т.е. чрез нея се установява дали деянието съответства на нарушението, за което лицето е санкционирано.

Съдът намира за необходимо да отбележи още, че за да бъде едно нарушение, квалифицирано като дисциплинарно, следва да бъде доказано и че то е извършено виновно. Нормата на чл.206, ал.2 от ЗМВР, задължава наказващия орган, при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания да вземе предвид и формата на вината. В конкретното дисциплинарно производство въпросът за вината не е изследван. Оспорената заповед не съдържа констатация за виновно поведение и не е определена форма на вина.

Наред с изложеното не е спазена и разпоредбата на чл.206, ал.4 от ЗМВР, която задължава при определяне на вида и размера на наказанието да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на служба, като се изложат конкретни мотиви в тази насока, което е още едно самостоятелно нарушение. В случая на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца, като липса излагане на каквито и да е мотиви относно тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици, респективно дисциплинарно наказващият орган не е посочил защо налага това дисциплинарно наказание на максимума.

Наложеното наказание не съответства и на целта на закона по смисъла на чл.146, т.5 от АПК. Дисциплинарната отговорност следва да бъде реализирана при спазване на принципа на съразмерност на наложеното наказание с извършеното нарушение, като се съблюдават и целите на наказанието. Съобразно чл.6 от Правилата за организиране на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в ГД“ИН“ и ГД „Охрана“ и териториалните им служби към МП, утвърдени от Министъра на правосъдието дисциплинарното наказание се налага с цел да се въздейства на наказания служител за спазване на служебната дисциплина и да го предупреди да не извършва други дисциплинарни нарушения, както и да се въздейства възпитателно и превантивно върху останалите служители. В изпълнение на тази ръководна идея предвидените в закона наказания са съобразени с характера на видовете нарушения, а видът и размерът на определяното от наказващия орган наказание за конкретното нарушение се съобразява с неговите индивидуални особености. Именно това не е сторил началник ОСИН - Плевен, който не е взел предвид тежестта на нарушението, конкретните обстоятелства, при които е извършено, както и цялостното поведение на служителя, който през целия период на службата си не е имал нито едно наложено наказание, поради което определеното със заповедта наказание на максимума противоречи на целта на закона.

Предвид гореизложеното, Заповедта от Началник ОСИН - Плевен, макар и издадена от компетентен орган, е постановена при съществено нарушение на административно - производствените правила, на материалния закон и не е съобразена с целта на закона, при което се явява незаконосъобразна и следва да се отмени. Жалбата, като основателна следва да се уважи.

Предвид изхода на спора ответника чрез юридическото лице Главна дирекция "Изпълнение на наказанието" гр. София, следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, сторените разноски по делото в размер на 10,00лв. /десет/ заплатена държавна такса за неговото образуване и 400,00лв. /четиристотин/ заплатен адвокатски хонорар, по заявен списък.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № Л-189 от 10.05.2021г. издадена от Началник на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ - Плевен, с която на В.В.И. – А. за извършено нарушение по чл.194, ал.2,т.2 във вр. чл.199, ал.1,т.3, предл. първо ЗМВР в качеството й на пробационен инспектор IV степен в звено Берковица към РСИН Монтана втора категория при ОСИН Плевен, е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от шест месеца, като незаконосъобразна.

            ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанието" гр. София да заплати на В.В.И. – А. ***, сторените разноски по воденото съдебно производство в общ размер от 410 (четиристотин и десет) лева

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.211, изр. последно от ЗМВР.

 

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.

 

 

Административен съдия: