Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
гр.София,………………
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 с-в в закрито заседание на
03.06.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Колев
по гр.д. № 1720 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
С
разпореждане от 17.03.2021 г. съдът е констатирал нередовности на
подадената искова молба – липса на преписи от исковата молба и приложенията.
Съгласно
правилото на чл.128, т.3 от ГПК, към исковата молба се представят преписи от
исковата молба и от приложенията към нея според броя на ответниците(в вслучая двама
ответници и синдик).
Такива приложения не
са били налични, което е наложило даването на указанията.
Разпореждането
с указанията за констатираните нередовности и
необходимостта от тяхното отстраняване е съобщено на ищеца на 16.04.2021 г., чрез неговия
пълномощник. В съдебно определения срок нередовностите не са били отстранени.
Това налага връщане на исковата молба на осн.129, ал.3 ГПК.
Извън
горното исковете са и недопустими.
Ищецът
е предявил искове с правно основание чл.647, ал.1 ТЗ, чл.135 ЗЗД(евентуален),
както и обусловения от тях иск по чл.108 ЗС. Същевременно е изложил твърдения
за нищожност на атакувания договор.
Правният
интерес от исковата защита по чл.647, ал.1 ТЗ, чл.135 ЗЗД се предпоставя от
твърдение за действителност на атакуваната сделка, която поради наличието на
законовите предпоставки се иска да бъде обявена
за относително недействителна по отношение на определена категория лица.
Твърдението
за наличие на факти, които са довели до нищожност на сделката, т.е. до
изначална липса на правоотношение, изключват правния интерес от исканата
защита. След като правната връзка не съществува, няма какво да бъде обявено за
относително недействително. Защитата е чрез реституция на полученото. Това обуславя извода за
недопустимост.
Доколкото
фактите от които страната извежда нищожността могат да са основание на
самостоятелна искова защита, съдът е дал
възможност на страната да уточни дали посредством тях е въвел и отделен предмет на делото, като
съотношението на формите на защита могат да се определя от съда, въз основа на
тежестта на порока, каквото уточнение липсва.
Съобразно
правилото на чл.649, ал.2 ТЗ искът по чл.108 ЗС може да бъде предявен от
кредитор само като обусловен от исковете по ал.1 ТЗ. В случая
недопустимостта на обуславящите искове, води до извода за недопустимост на
предявения от кредитора обусловен иск по чл.108 ЗС.
Предвид наличието
на специалната правна уредба в Част ІV на ТЗ, регламентираща упражняване
имуществените права на длъжника в производството по несъстоятелност общата
разпоредба на чл.134 ЗЗД в това производство е неприложима съгласно правилото
“lex specialis derogat legi generali”.(т.д.№93/03.06.2010 г. по т.д.№831/2009 г. на II ТО на ВКС).
Воден
от гореизложеното съдът
Р А З П
О Р Е Д И:
ВРЪЩА искова молба
от 91251/08.09.2020 г.
Разпореждането
подлежи на обжалване пред САС в 1 седм. срок от връчването му.
с-я: