Определение по дело №44130/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7561
Дата: 29 октомври 2021 г. (в сила от 29 октомври 2021 г.)
Съдия: Диана Кирилова Хаджиева
Дело: 20211110144130
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7561
гр. С., 29.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИАНА К. ХАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело №
20211110144130 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба и уточнителна искова молба
от С. Д. АЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. (АДРЕС), чрез адвокат К.К. – САК, със
съдебен адрес – град С., бул. (АДРЕС) против КР. К. Л., ЕГН **********, с адрес – град С.,
ул. (АДРЕС), и КР. Г. Т., ЕГН **********, с адрес – град С., ж.к. (АДРЕС).
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответниците, като в предвидения от закона
срок ответникът К.Л. е депозирал отговор на исковата молба, като е оспорил исковата
претенция по основание и размер и е заявил възражение за съпричиняване и прихващане.
От ответника К.Т. не е постъпил отговор на исковата молба в указания срок, като за
същия от ищцата, чрез адвокат К. е депозирана молба с вх.№ 75487/25.10.2021 година, с
която е заявен отказ от иска и искане за прекратяване на производството по отношение на
този ответник. Тази молба следва да се остави без движение, доколкото е депозирана от
адвокат К., а представения за същия пълномощно по делото не съдържа правото да оттегля
иска или прави отказ от иска, за което е необходимо изрично пълномощно по смисъла на
чл.34, ал.3 от ГПК.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, като заявена от
лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния
проект за доклад:
1
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцата твърди, че през 2016 година е живеела в апартамент, находящ се на адрес гр.
С., ул. (АДРЕС).
Твърди се, че на 14.08.2016 година, около 11:00 часа, време в което не била в
жилището си – КР. К. Л., който тогава живеел в съседен апартамент, е преминал през
прозореца на дома си, стигнал е до балкона на жилището на ищцата през фасадата на
сградата и през вратата на балкона е проникнал в жилището на ищцата, като е взел оттам 1
брой автоключ за личния на ищцата лек автомобил, марка „М.”, модел „****”, с peг.№
(НОМЕР), парична сума, в размер на 70 (седемдесет) лева и 1 брой слънчеви очила, марка
„Б” на стойност 899,25 лева (осемстотин деветдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки),
без нейното знание и съгласие /на ищцата/ с намерение противозаконно да ги присвои, след
което напуснал жилището на ищцата, отново през отворената балконска врата, като се е
прибрал в апартамента си, отново движейки се по фасадата на сградата.
Твърди се, че на същата дата (14.08.2016г.), другият ответник - КР. Г. Т., получил
отнетия автоключ за л.а., марка „М.” , модел „****”, с peг. № (НОМЕР). Сочи се, че около
15:40ч., ответникът Т. отишъл до паркинга на жилищната сграда, находяща се в гр. С., ул.
(АДРЕС), където бил паркиран автомобила и го отключил с ключа, качил се в него и го
привел в движение, като напуснал паркинга и се отправил към 02-ро СОУ в гр. С., ж.к,
„Бъкстон”, отново без знание и съгласие на ищцата, с намерението да го ползва.
Твърди се, че при управлението на автомобила, ответникът Т. реализирал ПТП, в
резултат на което били причинени щети по автомобила, а именно: деформация на пластина
в централната част на преден капак, побитости по задна лява врата, надрасквания по цялата
дължина на предна лява врата, счупени скоби на десен фар, побитости по преден десен
калник, счупено дясно огледало за обратно виждане, счупена дръжка за предна дясна врата,
изкривено уплътнение около прозореца на предана дясна врата, вдлъбнатини в средната
част на задна дясна врата, всичко оценено на 744 (седемстотин четиридесет и четири) лева.
Твърди се, че за описаното било образувано и приключило наказателно производство,
като в хода на съдебното следствие по НОХД №1308/2017г„ по описа на 12 състав,
Наказателно отделение, към СРС е била постановена присъда от 21.03.2019 година, която е
била потвърдена с Решение №263, постановено от СГС, НО, 2-ри въззивен състав.
Твърди се, че с деянието си ответникът КР. К. Л. е нанесъл на ищцата имуществени
вреди, в размер на 969,25 лева (деветстотин шестдесет и девет лева и двадесет и пет
стотинки), от които 899,25 лева (осемстотин деветдесет и девет лева и двадесет и пет
стотинки) представляват паричната равностойност на отнетите от него чифт слънчеви очила,
марка „Б” и 70 лева, представляваща паричната сума, която ответникът Л. е взел от
жилището на ищцата.
Твърди се, че с деянието си ответникът КР. Г. Т. е нанесъл на ищцата имуществени
вреди, в размер на 744 (седемстотин четиридесет и четири) лева, представляващи
нанесените по л.а., марка „М.” , модел „****”, с peг. № (НОМЕР) вреди, като общия размер
на причинените имуществени вреди възлиза на 1713,25 лева (хиляда седемстотин и
тринадесет лева и двадесет и пет стотинки).
С исковата молба се твърди, че от извършеното ищцата е преживяла огромен стрес и
напрежение. Описва се, че ищцата дълго време след описаните деяния е изпитвала страх
някой да не проникне отново в жилището и да посегне на имуществото ѝ.
Твърди се, че вследствие на преживяното ищцата е имала изключително непълноценен
2
сън, защото често се стряскала както в съня си, така и от най-малкия шум, защото постоянно
си мислела, че някой може да е проникнал в дома ми. Твърди се, че от това е пострадал и
социалния живот, тъй като месеци наред не смеела да оставя дома си безнадзорен. Твърди
се, че ищцата ограничила до голяма степен социалните си контакти с колеги и приятели,
отказвала да излиза с тях и предпочитала да си остава в къщи, за да пази имуществото си.
Твърди се, че ищцата не е могла да се отърси от чувството за опетненост и омърсеност
поради факта, че някой е влизал в дома и е ровил из нещата без нейно знание и съгласие.
Твърди се, че описаните неприятни чувства били толкова силни, че се наложило
ищцата да напусне жилището си и да заживее на друго място, като даже към настоящия
момент живее в чужбина. Твърди се, че поради същите чувства за опетненост и омърсеност
ищцата е продала автомобила си. Твърди се, че докато все още живеела в това жилище,
често се случвало ищцата да се засича с ответника Л. в общите части на сградата, тъй като
със същия били съседи, като привсички тези случайни срещи изпитвала силно напрежение и
стрес, още повече, че неговото поведение било изключително арогантно спрямо нея.
Твърди се, че ищцата имала притеснения докато продължавало наказателното
производство в продължение на повече от 3 години, като през целия този период имала
силни притеснения както преди всяко заседание, така и от изхода на делото, да не би
деянията, осъществени срещу нея да останат безнаказани.
Твърди се, че за да може да се справи със ситуацията ищцата започнала да посещава
психолог, като срещите продължили повече от година.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответникът КР. К.
Л. да заплати на ищцата С. Д. АЛ. за причинените имуществени вреди от деянието сумата
969,25 лева (деветстотин шестдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки), от които 899,25
лева (осемстотин деветдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки) представляват
паричната равностойност на отнетите ми от него чифт слънчеви очила, марка „Б” и 70 лева,
представляваща паричната сума, както и сумата от 3000,00 /три хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинените от деянието на ответника неимуществени
вреди, изразили се в страх, стрес и притеснения.
Иска се да бъде постановено решение, с което съдът да осъди ответника КР. К. Л. да
заплати на ищцата С. Д. АЛ. сумата от 744 (седемстотин четиридесет и четири) лева,
представляваща паричната равностойност на нанесените по л.а., марка „М.’'’ , модел „****”,
с per. № (НОМЕР) щети от деянието както и сумата от 3000,00 /три хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинените от деянието на ответника неимуществени
вреди, изразили се в страх, стрес и притеснения.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски в полза на ищеца.
С отговора на исковата молба ответникът К.Л. оспорва заявените искови
претенции.
Ответникът К.Л. твърди, че искът за имуществени вреди е неоснователен, недоказан и
прекомерен. Оспорва се, че с отнемането на парични средства и слънчеви очила от дома на
ищцата, на нея е причинена вреда на стойност от общо 969, 25 лева.
Ответникът К.Л. оспорва и претенцията за неимуществени вреди както по основание,
така и по размер.
Твърди се от този ответник, че претенцията за неимуществени вреди е прекомерна.
3
Ответникът К.Л. твърди, че ищцата С.А. е съпричинила настъпването на
неимуществените вреди, като твърди, че ищцата е търсила саморазправа с К.Л. и
семейството му, заплашвала е и е осъществявала тормоз по отношение на тях, искала е
налагането на несъразмерно наказание за обвиняемия и дори е изложила на няколко пъти
неверни обстоятелства, включително пред орган на власт, за да получи удовлетворение.
Твърди се, че агресивното поведение и отказът да приеме извиненията на ответника е
единствената причина за евентуално претърпяни от нея вреди.
С отговора на исковата молба се оспорва наличието на причинна връзка между
деянието на К.Л. и настъпилите вреди.
Ответникът К.Л. заявява и възражение за изтекла погасителна давност за вземането за
неимуществени вреди.
Оспорва се, и се твърди и неоснователност на иска срещу К.Л., който към момента на
деликта е бил навършил непълнолетие от три дни, като се сочи, че той не е бил способен да
разбере причинените с деянието му имуществени, и особено неимуществени вреди. Твърди
се, че тъй като ответникът е бил неспособен да разбира или да ръководи постъпките си той
не отговаря за вредите, причинени вследствие на деянията му.
С отговора на исковата молба – ответникът К.Л. е заявил възражение за прихващане
на вземането на ищцата, като в случай че бъде евентуално уважено, с вземане на К.Л. срещу
С.А. за причинени му, вследствие на противоправни нейни действия вреди на стойност
10000 лева.
Описват се твърдяните от ответника вреди и се сочи, че вредите се изразяват в
претърпени от К.Л. болки и страдания, поради противоправни действия на С.А. в периода
15.08.2016г. до м.май 2020 година.
Подробно е описано като твърдения и обстоятелства, на които се основава
възражението за прихващане по отношение поведението на ищцата.
С оглед на заявените оспорвания и възражения с отговора на исковата молба се иска от
съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни спрямо ответника К.Л. и му
присъди сторените по делото разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника:
В настоящето производство са заявени обективно и субективно съединени осъдителни
искови претенции с правната квалификация чл.45, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите, във връзка с чл.52 от същия закон.
Заявеното възражение за погасителна давност е такова по смисъла на чл.110 от Закона
за задълженията и договорите.
Заявеното възражение за прихващане е такова по смисъла на чл.103 от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите.
Същото ще следва да бъде допуснато за съвместно разглеждане в процеса, като се има
предвид, че изискването на чл. 103, ал. 1 ЗЗД за изискуемост и ликвидност на вземането, с
което се иска да се извърши прихващане касае възникването и упражняване на
потестативното право на извънсъдебно прихващане, чиито материален правопогасяващ
ефект настъпва с факта на отправяне на изявлението по реда на чл. 104, ал. 1 предл. първо
ЗЗД, от който момент двете насрещни, изискуеми и ликвидни вземания се считат погасени.
4
Възражението за прихващане, надлежно заявено в хода на висящ съдебен процес като
процесуален способ на защита срещу заявения основен иск е допустимо и когато не е
ликвидно, нито изискуемо. В тези хипотези на съдебното прихващане погасителният ефект
настъпва, след като влезе в сила решението, с което се установява съществуването на
вземането и неговата изискуемост. Именно от този момент същото е и ликвидно, установено
по размера, в който се реализира от съда. При направено възражение за прихващане съдът е
длъжен да го приеме съобразно правилата на чл. 131 - 133 ГПК, и да се произнесе дори и ако
вземането по направеното възражение не е ликвидно към този момент. С влизане в сила на
решението спорното неликвидно насрещно вземане става ликвидно и изискуемо.
3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива.
5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
Ищецът в условията на пълно и главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК следва
да докаже в хода на съдебното дирене елементите от фактическия състав на твърдения
деликт, в следния смисъл:
- фактическите действия, които твърди, че са извършени от деликвента;
- противоправност на горните фактически действия;
- настъпването на неимуществени вреди, размерът на имуществените вреди;
- причинна връзка между деянието и вредите;
- че давността е спирана или прекъсвана.
В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да обори установената в
чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина на деликвента, както и че описаните твърдения, с оглед
на заявените възражения от ответника, са факти от обективната действителност.
По възражението за прихващане – на ответника е тежестта да докаже същото по
основание и размер, като в условията на пълно главно доказване установи твърдяните факти
в отговора на исковата молба.
За ищцата по възражението за прихващане е тежестта да докаже като обори
презумпцията за вина по смисъла на чл.45, ал.2 от Закона за задълженията и договорите.
По доказателствените искания
Ищецът и ответникът са заявили искане за събиране на гласни доказателства, чрез
допускане до разпит в режим при довеждане на свидетели. Съдът приема, че следва да
уважи това искане и допусне до разпит в режим при довеждане на страната на ищеца и на
ответника Л. по двама души свидетели.
По заявените от ищеца доказателствени искания за допускане на представените с
искова молба писмени доказателства, съдът като приема, че същите са относими, допустими
и необходими - следва да уважи искането.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по
делото.
5
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК и на основание чл.101 от ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска до съвместно разглеждане в производството по гр.дело № 44130/2021
година по описа на Софийски районен съд заявеното възражение за прихващане от
ответника КР. К. Л. срещу ищцата С. Д. АЛ. за сумата от 1000,00 /хиляда/ лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразили се в страх,
безпокойство, тревога от извършени от ищцата в периода 15.8.2016 година до м.май 2020
година противоправни действия.
Указва на ищцата – С. Д. АЛ., чрез адвокат К., че по заявения отказ от исковите
претенции спрямо ответника КР. Г. Т. – съдът ще се произнесе след депозирането или лично
от ищцата на молба за отказ или при представянето на изрично пълномощно за адвокат К.К.
по смисъла на чл.34, ал.3 от ГПК, с което му е делегирана представителна власт за заявява
отказ от исковите претенции, като в противен случай съдът ще приеме това процесуално
действие за неизвършено, поради неговата ненадлежност и няма да прекрати производството
поделото в частта по отношение на ответника КР. Г. Т..
ДОПУСКА и ПРИЕМА като писмени доказателства представените такива с
исковата молба.
Допуска до разпит в режим при довеждане на страната на ищцата и на страната
на ответника К.Л. – по двама души свидетели.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с
указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални
действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите
като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга. Указва на страните, че: Ако страните желаят
да бъдат уведомявани по-бързо за действията, извършвани от съда по делото, те могат с
молба да предоставят електронен адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа.
Съответно, следва да имат предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от
датата на постъпване на електронното съобщение при тях. УКАЗВА на страните в случай,
че желаят да подават по електронна поща съдебни книжа по делото и по останалите
граждански дела в СРС, могат да ги подават на определения с Заповед № АС – 175 от 15
май 2020 година на Председателя на СРС електронен адрес: ************@***.*******,
след като ги подпишат с квалифициран електронен подпис. Заповедта е публикувана на
6
интернет сайта на съда. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да получават по
електронна поща сканирани преписи от новопостъпили по делото документи и да получават
преписи от новите произнасянията на съда по настоящето дело, следва да подадат молба до
съда с която да посочат електронен адрес на който желаят да получават призовки,
съобщения и книжа по делото. Молба, подписана с квалифициран електронен подпис се
подава на електронен адрес: ************@***.*******, а в случай че не е подписана с
квалифициран електронен подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по
пощата.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда
от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи
регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес:
https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез:
1. единния портал за електронно правосъдие – на адрес - https://ecase.justice.bg/;
2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37
от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28
август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014".
Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но страната е
посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време,
като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.
Съгласно чл.38, ал.6 от ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на
вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ.
Съгласно чл.38а от ГПК:
Лицето, извършило процесуално действие в електронна форма, е длъжно да посочи
електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на получаването на електронното
изявление и за резултата от техническата проверка на извършеното действие.
При извършване на процесуално действие в електронна форма лицето може да се
съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда по делото в
производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие,
се съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения,
призовки и книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички
инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като
оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.
7
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване
се удостоверява със:
1. електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с
квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК;
2. електронен запис на връчването от квалифицирания доставчик на електронни
удостоверителни услуги – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК;
3. потвърждение, че съобщението е получено – при връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от
ГПК.
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Връчването на
държавните учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на
посочен от тях електронен адрес.
Указва на страните, че следва да посочат електронен адрес за връчване при
условията на чл. 38 и 38а от ГПК и заявление дали желаят връчване на посочения
електронен адрес.
Указва на ищцата че по смисъла на чл.127, ал.4 от ГПК е длъжна при заявен
осъдителен иск да посочи начин на плащане и/или банкова сметка.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 2.3.2022 година от
13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Да се връчи препис от настоящето на страните, като на ищеца с отговора на
исковата молба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8