Решение по дело №162/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от К. Б. Ш. от гр. Русе, депозирана чрез пълномощника му - адв. Г. П. от АК – Разград, против Решение № 21 от 12.01.2024 г., постановено по АНД № 1785/2023 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-1085-001936 от 20.06.2023 г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, в частта, с която на касатора за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания „глоба” в размер на 3000 (три хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с анализа на доказателствата. Като съществено процесуално нарушение по-конкретно се визира отказът на въззивният съд да назначи съдебна авто-техническа експертиза. Иска се съдът да отмени решението на РС – Русе и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление в посочената част. В съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощник адв. П., който поддържа жалбата и развива доводи по съществото на спора. Претендира присъждане на разноски.

Касационният ответник – Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира наведените в нея възражения относно нарушението на процесуалните правила касателно отказа на съда да назначи съдебно-техническа експертиза за неоснователни, тъй като счита, че експертизата е способ за проверка на доказателствата, а не доказателствено средство, с което се обосновава доказателствен факт.

 

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да постанови оспореното в настоящото производство решение РС - Русе е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон.

Решението на РС – Русе е правилно.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

Изцяло се споделя заключението на въззивната инстанция, според което от съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 175а, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което е санкциониран, като на 25.05.2023 г., около 15:59 часа, в гр. Русе на кръстовището на [улица]и [улица], на около 50 м. след кръговото кръстовище, в качеството си на водач, е управлявал собствения си лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], като в условията на ясно време и суха пътна настилка е използвал пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен за съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като превъртял задните задвижващи колела на управляваното от него МПС по сухото асфалтово пътно покритие, вследствие на което автомобилът се поднесъл последователно наляво и надясно по посоката му на движение, преминавайки от една пътна лента в друга, както и че вследствие на тази маневра е загубил контрол и е причинил ПТП.

Първата съдебна инстанция е извършила правилна оценка на събраните по делото гласни доказателства, като ги е обсъдила както поотделно, така и в съвкупност с останалия доказателствен материал. Правилно показанията на полицейските служители са ценени от съда като достоверни – те са за обективни възприятия на служителите, дадени са безпристрастно, съответстващи са на данните от видеозаписа, съдържащ се в 1 брой CD-диск, приобщен във въззивното производство по надлежния ред – предявяване на вещественото доказателство (чл. 284 НПК) и огледа му в присъствието на явилата се по делото страна (чл. 285 от НПК), отразен в съдебния протокол. При огледа от съда са направени изключително подробни фактически констатации относно начина на управление на МПС-то от водача, метеорологичната обстановка, съотнесена към състоянието пътното платно, които установявания са послужили за обосноваване на правните изводи. Правилна е оценката на съда на показанията на водените от жалбоподателя свидетели К. и Ст. Й. относно спорното по делото обстоятелство дали пътното платно е било чисто или не, като основателно съдът не е кредитирал показанията на тези свидетели за това, че е имало кал по платното поради извършвани в непосредствена близост строително-ремонтни дейности. Показанията на свидетелите противоречат на данните от видеозаписите и не кореспондират с тези на актосъставителя Ж. и свидетеля П..

В хода на съдебното следствие от първата съдебна инстанция са събрани доказателства от различни доказателствени източници за всички относими към спора факти. Доказателствата са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях РРС е достигнал до обосновани изводи от фактическа и правна страна. Касационната инстанция счита, че фактическата обстановка е изяснена в пълнота от въззивния съд. В този смисъл, противно на довода на касатора, не е било необходимо назначаване на автотехническа експертиза за причините за поднасянето на автомобила, управляван от наказаното лице, както и за механизма на настъпилото ПТП. С неназначаването на такава експертиза от РРС не е допуснатото съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, на каквото без основание се позовава оспорващата страна.

С оглед гореизложеното решението на Районен съд - Русе е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 21 от 12.01.2024 г., постановено по АНД № 1785/2023 г. по описа на Районен съд – Русе.

Решението е окончателно.