№ 8712
гр. ....., 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:К. В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от К. В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20231110116908 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
13.05.2024 г., гр......
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:
Председател: К. Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия К. Сотиров гр.д.
№16908 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.I oт ЗЗД, вр. чл.150,
вр. чл. 139 от ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД.
В съда е постъпила искова молба от ......, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
1
гр....., представлявано от .......- Изп. директори, срещу Л. А. Ф., във връзка с подадено в срок
възражение и дадени указания по реда на чл.415, ал 1, т.1 от ГПК, с която се претендира да
се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на
следните суми: сума от 1 802,93 лв., представляваща изискуемо задължение за доставена
топлинна енергия, /ТЕ/, до топлоснабден имот в гр......., аб. № ......, за отчетен период:
01.05.2019г.- 30.04.2021г., сума от 378,61 лв., представляваща обезщетение за забава, за
периода: 15.09.2020 г.- 27.10.2022 г., сума от 10,09 лв., представляваща сума за дялово
разпределение за периода: 01.07.2020г.- 30.04.2021г. и сума от 2,05 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода: 15.09.2020г.- 27.10.2022г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №62284/2022г. на СРС, 165 състав.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез адв.К.
С. от САК, който оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за изтекла
давност за периода от 01.05.2019 г. до 16.11.2019 г. Оспорва твърденията, изложени в
исковата молба, че ответникът има незаплатени задължения. Сочи, че дължимите суми са
погасени чрез плащане. Моли за отхвърляне на исковете.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение ...., който не ангажира доказателства.
С доклада по делото са приети за ненуждаещи се от доказване като безспорни между
страните обстоятелствата, че до процесния топлоснабден имот е доставено твърдяното от
ищеца количество ТЕ за исковия период, което възлиза на посочената в исковата молба
стойност, поради което не е допуснато изготвяне на СТЕ.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни, поради следните съображения:
Приложени към исковата молба са препис на съд. удостоверение по гр.д. №6876/2016г.
на СРС, 92 състав, видно от който отв. Л. Ф. се отказва от наследството на майка си ........,
починала на 28.06.2009г., като е представено у- ние за наследници на последната, издадено
от СО, р-н „......“.
Представени са фактури, издадени на името на починалата ........ска, за горния имот.
Приложени към отговор на искова молба са 11 бр. преводни нареждания за заплатени
суми в полза на ищцовия топлопреносен доставчик.
По реда на чл.186 от ГПК е представен от СО, р-н „......“ Договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 08.11.1989г., с
който отв. Л. Ф. придобива правото на собственост върху процесния ....... в ж.к. „......“.
По делото е прието заключение по ССчЕ., съгласно което са налице данни за
извършени плащания за процесния период, като от приложените към отговор на искова
молба 11 бр. платежни док. с посочени номер на фактура, по която се изпълнява, само две
от плащанията касаят процесния период- м.03.-04.2021г., по фактури с №......г и
№**********/30.04.2021г., на обща стойност от 470,65 лв.,, като с направените плащания са
погасени задълженията по посочените фактури. Посочени са погасените по давност суми за
главница и лихва. Като ФДР е посочен ......
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че
изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. С ТР №2/17.05.2018г.
по т. д. №2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, е доразвито горното законово правило, като се
2
приема, че собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди съгласно
разпоредбите на ЗЕ, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и трето лице-
ползвател. Приема се, че партидата посочва задълженото лице за съответния имот, като при
ненадлежно изпълнение на задължението на етажния собственик да посочи титуляр на
партидата се прилагат правилата на ЗЕ за определянето на задължения за ТЕ потребител. За
действителността на продажбите на апартаменти, извършвани от оправомощените от
държавата лица на нуждаещите се от жилище граждани, не е необходима нотариална, а
обикновена писмена форма, на осн. чл.18 от ЗС, вр. Наредба за държавните имоти, приета с
ПМС 122/1975г., обн. ДВ, бр.79/14.10.1975г., отм. на 30.09.1996г., с ДВ, бр.82/27.09.1996г. С
оглед на горното отв. Л. Ф. се явява потребител на ТЕ за процесния имот, като извършеният
отказ от открито наследство е ирелевантен в случая.
С оглед на горното и предвид приетите за безспорни между страните обстоятелства
следва да се разгледа направеното в срок от ответната страна възражение за изтекла
погасителна давност. Претенцията на ищеца следва да се счита за погасена по давност до
размера от 593,84 лв., за задължения за главница, за периода: 01.05.2019г.- 15.11.2019г. и
сума от 185,57 лв., за задължения за мораторна лихва, с оглед датата на съд. сезиране-
16.11.2022г. Съгласно ТР №3/18.05.2012г. по т.д. №3/2011г. на ОСГТК на ВКС и трайно
установената съдебна практика вземанията на топлинните дружества- доставчици на ТЕ,
произтичащи от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на ТЕ, поради
еднородния и падежиран характер на задължението, са периодични плащания и се погасяват
с изтичането на кратката 3- годишна погасителна давност. Погасителната давност е
установена в обществен интерес, като целта е да се стимулира своевременното упражняване
на субективни граждански права. След като за едно вземане не е била потърсена защита в
продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес от
осъществяването му. Съгласно императивните разпоредби на чл.110 от ЗЗД, давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Видно от приетото
заключение размерът на изчислената мораторна лихва надхвърля този на претенцията на
ищеца, поради което искът за заплащане на мораторна лихва е основателен до разликата
между претендираното и погасеното по давност задължение, съгласно заключението по
ССч.Е. на осн. чл.76 ,ал.1 от ЗЗД, този който има към едно и също лице няколко еднородни
задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях
погасява. С оглед заключението по ССч.Е., следва да се приеме, че отразеното във фактурите
досежно задължението, което се погасява е отчетено от ищеца, като са погасени 2 бр.
месечни плащания от процесния период, които са извадени от размера на претенцията, като
останалите 9 бр. плащания се отнасят за последващ период.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към ФДР, поради което не може
да се приеме за обоснован изводът за настъпила суброгация в правата на третото лице-
помагач по делото и съотв. възникването на право на регрес спрямо ответника. Видно и от
приетото заключение по ССч.Е, като ФДР за имота е посочен ....., което на още по- силно
основание следва да се приеме като аргумент за отхвърляне на исковете тази им част.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на разноски за заплатени държавни такси в двете производства, депозит за
експертиза от 250 лв. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни производства.
Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято
полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в
задължението на насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се
присъдят разноски в полза на ищеца в размер общо на 397,64 лв., съобразно уважената част
на предявените искове, като за исковото производство е определено юрисконсултско
3
възнаграждение в минимален размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от
ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС
№4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Л. А. Ф.,
ЕГН:**********, че в полза на ищеца ......, ЕИК:...., със седалище и адрес на управление:
гр....., представлявано от .......- Изп. директори, съществува вземане за следните суми: сума
от общо 1 209,08 /хиляда двеста и девет лева и осем стотинки/ лв., представляваща
задължение за доставена топлинна енергия, за обект в гр......, ж.к. „......“, бл......., аб. №......, за
отчетен период: 01.05.2019г.- 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда- 16.11.2022г. до окончателното
изплащане на вземането и сума от 193,04 /сто деветдесет и три лева и четири стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2020г.- 27.10.2022г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №62284/2022г. по
описа на СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата над
присъдените размери до пълно предявените размери от общо 1 802,93 /хиляда осемстотин и
два лева и деветдесет и три стотинки/ лв., представляваща задължение за доставена
топлинна енергия и сума от 378,61 /триста седемдесет и осем лева и шестдесет и една
стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2020г.- 27.10.2022г.,
като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......, ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр......,
ул. „........“ №...., представлявано от .......- Изп. директори, срещу Л. А. Ф., ЕГН:**********,
установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от сума от 10,09
/десет лева и девет стотинки/ лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода:
01.07.2020г.- 30.04.2021г., сума от 2,05 /два лева и пет стотинки/ лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода: 15.09.2020г.- 27.10.2022г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №62284/2022г. по описа на СРС,
165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА Л. А. Ф., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на
......, ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от .......- Изп.
директори, сума в размер общо на 397,64 /триста деветдесет и седем лева и шестдесет и
четири стотинки/ лв., представляваща сторени разноски по исковото и по заповедното
производства.
Решението е постановено при участието на ...., като трето лице- помагач на страната на
ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчи препис от решението на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5