ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 96
гр. Пловдив, 17.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300500124 по описа за 2022 година
Образувано е по частна жалба вх.№ 290850/12.11.2021 г. в регистратурата на ПРС
от „Петко Ангелов БГ“ ЕООД, ЕИК *********, чрез процесуалния му представител
адв.Н.Ш., подадена против Определение № 263836 от 03.11.2021 год., постановено
по гр. д. № 12320/2020 год. по описа на Пловдивски районен съд, VIIІ гр. с., с което е
допуснато обезпечение на предявените от Н. Н. Д., , против „П. А. БГ“ ЕООД ЕИК
*********, обективно съединени искове с правна квалификация член 200 от КТ и член
86 ЗЗД в размер общо от 68 850 лева чрез налагане на ЗАПОР върху банковите сметки
на ответника в следните банки: „Първа инвестиционна Банка“ АД, „УниКредит
Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ АД, „Обединена българска банка“АД, „Райфазенбанк
/България/“ АД, „Алианц Банк България“ АД, „Българо-американка кредитна
банка“АД, „ПроКредит Банк" (България)“ ЕАД, „Търговска Банка Д“ АД,“
Инвестбанк“ АД, „Общинска банка“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД,
„Тексимбанк“АД, „Токуда Банк“АД, „Те-Дже- Зираат Банкасъ“- клон София,
„Ситибанк Европа“АД - клон България, „БНП Париба С.А“ - клон София, „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А“ - клон България, „Юробанк България“АД, „ Ти Би Ай
Банк“ЕАД, „Българска банка за развитие“ АД, „ИНГ Банк Н.В“ - клон София,
„Централна кооперативна банка“АД, „Варенголд Банк“ АГ - клон София и
„Бигбанк“АС - клон България, до размера от ##### лева. В жалбата се навеждат
оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановения
съдебен акт. Представени са писмени доказателства - заверен препис от счетоводния
баланс на „П. А. БГ“ ЕООД за 2020 г. и съобщение от ЧСИ за наложен запор върху
банковите сметки. Иска се отмяна на определението, с което е било допуснато
обезпечението на исковете и за оставяне без уважение на молбата за допускане на
обезпечение.
Ответната страна по жалбата - Н. Н. Д., не взема становище.
ЗАД „Алианц България“ - трето лице помагач на „П. А. БГ“ ЕООД, излага
1
доводи за основателност на жалбата с искане да бъде уважена.
Съдът, като провери обжалваното определение, представените доказателства и
изложените оплаквания, намери за установено следното:
Частната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от легитимирана
страна, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима. По същество съдът намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Н. Н. Д., с
която е предявила против „П. А. БГ“ ЕООД обективно съединени искове с правна
квалификация чл.200 от КТ и чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие смъртта на Д. Р. Д., починал на 21.04.2020 г. при
злополука, призната за трудова с Разпореждане № Ц5104-15-126/18.08.2020 г. на ТП
НОИ Пловдив.
С решение № 262427/30.09.2021 г. по същото дело районният съд е уважил
главницата до размера на 60 000 лева, ведно със законна лихва от датата на
увреждането до окончателното й изплащане, което решение се обжалва в настоящото
производство по в.гр.д.№ 124 по описа на Окръжен съд - Пловдив, VI гр.с.
С молба от 03.11.2021 г. ищецът е поискал от районния съд да допусне
обезпечение на предявените искове по чл. 200 КТ и член 86 ЗЗД за размера на
уважената главница от ##### лева и на законната лихва от датата на увреждането на
21.04.2020 г. до подаването на молбата в размер на #### лева чрез налагането на запор
върху вземанията на ответника „П. А. БГ“ ЕООД по банковите му сметки в
съответните банки.
С обжалваното определение е допуснато обезпечение на предявените от ищеца
искове до размера на ##### лева, след като районният съд е приел същите за допустими
и основателни, предвид постановеното от него решение за уважаването на главницата
до размера на #####лева, ведно със законна лихва от датата на увреждането до
окончателното й изплащане, както и след преценка наличието на обезпечителна нужда
за допускане на обезпечението.
В частната жалба против обжалваното определение се излагат доводи против
изводите на първостепенния съд за наличието на обезпечителна нужда. Позовава се на
осъществяваната от жалбоподателя търговска дейност като международен
автомобилен превозвач, която обосновавал изискването за материална и кадрова
обезпеченост и финансова стабилност. Позовава се притежавани от жалбоподателя
дълготрайни и краткотрайни материални активи, суровини и материали и вземания от
клиенти, общо от ######### лева /според баланс на дружеството към 31.12.2020 г./,
които съставлявали 0, 00053634 спрямо вземането от ##### лева; на притежавани
сгради по балансова стойност от ####### лева и собствени транспортни средства с
балансова стойност от ########лева, както и на направени дългосрочни инвестиции от
########лева. Посочва, че срещу тези активи на дружеството стоят и неговите пасиви,
но съотношението между активи и пасиви, сочило, че чистият капитал на дружеството
е ########лева. През 2020 г. дружеството реализирало и печалба от ####### лева.
Предвид на изложеното се намира за необоснован извода за наличието на
обезпечителна нужда. Действително се приема, че винаги е възможно разпореждането
с активите на дружеството, но последното се приема за лишено от житейска и
търговска логика с позоваване на дължимите такси за прехвърлянето на имуществото
на дружеството. Позовава се и на сключената застраховка с третото лице помагач -
ЗАД „Алианц България“. Не на последно място се приема, че дори и районният съд да е
2
приел, че обезпечението следва да се допусне, то същото следвало да се допусне при
условията на чл.391, ал.2 ГПК срещу гаранция.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционният съд по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК обезпечение на иска се
допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни
писмени доказателства или бъде представена гаранция. От изложеното следва, че
за да бъде уважена молбата за допускане на обезпечение на иска следва да са
налице няколко предпоставки: искът да е допустим, да е подкрепен с убедителни
писмени доказателства или да бъде представена гаранция, да е налице
обезпечителна нужда, както и предлаганата обезпечителна мярка да е подходяща.
В конкретния случай са предявени искове по чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД, които са
допустими и вероятно основателни, предвид представените писмени доказателства. От
представените доказателства се установява, че между наследодателя на ищеца и
ответника е възникнало трудово правоотношение, както и че смъртта на наследодателя
е настъпила в резултат на трудова злополука, която е призната за такава с
Разпореждане №Ц5104-15-126 г. от 18.08.2020г на ТП – НОИ – Пловдив. С оглед
характера и целите на обезпечителното производство е достатъчно да се представят
доказателства, които да обосноват вероятна основателност, а не категоричната
доказаност на исковете, за които се допуска обезпечение, а такива по делото са
налице.
По отношение на въпроса за обезпечителната нужда на ищеца от допуснатото
обезпечение, съдът намира за неоснователни доводите в частната жалба. Налице е
трайна практика на ВКС относно наличието на обезпечителна нужда, според която при
липсата на данни, които я опровергават, нуждата се предполага. Предявеният иск е
за парично вземане, поради което всяко едно разпореждане на ответника с неговото
имущество до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт, крие опасност
от осуетяване реализирането на правата на ищеца по решението. Поради това,
сочените обстоятелствата, че ответникът притежава визираните в жалбата
дълготрайни и краткотрайни материални активи, суровини и материали и вземания,
както и сгради и транспортни средства /включени в споменатите активи на
дружеството/, направените от него инвестиции, както и размер на капитала и
реализираната печалба за 2020 г., не опровергават обезпечителната нужда на ищеца.
Следва да се има предвид, че капиталът на търговското дружество, неговите активи и
вземания са променлива величина, поради което техният размер към момента не
обосновава удовлетворяване на вземането на ищеца към момент, в който същото
евентуално би могло да бъде съдебно потвърдено. Във всеки един момент до
приключване на делото с влязло в сила решение, съществува риска за намаляване и
разпиляване имуществото на ответното дружество, съответно и възникването на
задължения, които да обосноват невъзможността за удовлетворяване на едно бъдещо
вземането на ищеца. Наличието на застрахователното правоотношение между
ответника и третото лице ЗАД „Алианц България“, въз основа което биха могли да се
3
репарират вредите от трудовата злополука, също не опровергава обезпечителната
нужда на ищеца от допускане на обезпечението в настоящото производство, доколкото
и към момента вземането на ищеца не е погасено. Неоснователен е доводът, че
обезпечението е следвало да се допусне от районния съд при условията на чл.391, ал.2
ГПК, доколкото са налице достатъчно доказателства за вероятната основателност на
исковете, поради което не се налага допускането му след предоставянето на гаранция
по смисъла на чл.391, ал.2 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 263836 от 03.11.2021 год., постановено по
гр. д. № 12320/2020 год. по описа на Пловдивски районен съд, VIIІ гр. с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4