Присъда по дело №353/2024 на Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 108/13.06.2024 година по НОХД № 353/2024 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу подсъдимия Р. А. /R A/, роден на **********г. в гр. Дамаск, Сирия, гражданин
на Сирия, с начално образование, е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по
чл.279, ал.1 от НК, за това, на 17.05.2024 година, в района на гранична пирамида № 269, в
землището на село Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от
Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно
призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и
по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и разгледал
делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би попречило за разкрИ.е на
обективната истина по делото и правото му на защита в настоящото производство е
надлежно обезпечено, посредством участието на назначения му служебен защитник -
адвокат, явил се и участвал в производството.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение като намира същото за доказано по безспорен начин от събраните по
делото доказателства, както от обективна, така и от субективна страна. Пледира наказанието
на подсъдимия да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, в размер
на пет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК
да бъде отложено за срок от три години и глоба в размер на 500 лева. Искането си за
определяне на наказание при условията на чл.55 от НК прокурорът аргументира с нА.чие на
значителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. Т. В. от АК - Ямбол в хода на съдебните
прения изразява становище за доказанотост на обвинението. Моли при определяне на
наказанието на подзащитния й съдът да вземе предвид направените от подсъдимия
самопризнания, съдействието му за разкрИ.е на обективната истина в хода на досъдебното
производство, изразеното от подсъдимия искрено съжаление за извършеното и
изключително тежкото му социално и икономическо положение, както и мотивите му за
извършване на престъпление, и определи на подзащитния й наказание по реда на чл.55, ал.1,
т.1 от НК, в размер на предвидения от закона минимум, като определеното от съда
наказание лишаване от свобода на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за
изпитателен срок от три години.
Подсъдимият в хода на образуваното бързо производство е дал обяснения по делото
и се е признал за виновен по повдигнато му обвинение.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е Р. А. /R A/, роден на **********г. в гр. Дамаск, Сирия,
гражданин на Сирия, с начално образование, с адрес: град Дамаск, Сирия, без документи за
самоличност.
Подсъдимият Р. А. по неустановено по делото време напуснал държавата, чийто
гражданин е – Сирийската арабска република поради усложнената военна и социално –
икономическа обстановка в страната и влязъл в Република Турция. По време на престоя си
в Република Турция подсъдимият пребивавал в гр.Истанбул, република Турция. В
последствие подсъдимия решил да се премести и се установи да живее в друга държава на
територията на Европа, различна от република България, като достигне до същата,
1

преминавайки през териториите на съответните държави не по установения от закона ред -
без съответното изискуемо се по закон разрешение.
Във връзка с това си решение подсъдимият се договорил с неустановено лице, което
срещу парично възнаграждение се съгласило да организира предвижването му от република
Турция до република Сърбия, през република България, вкл. и влизането на подсъдимия в
република България без съответното, изискуемо се разрешение от надлежните органи на
властта.
В изпълнение на договореното на 12.05.2024г. подсъдимият заедно с още 8 лица,
имащи намерение да влязат в република България не по установения за това ред бил
придвижен от гр. Истанбул, република Турция до гориста местност в близост до турско -
българската граница. От това място подсъдимия и останА.те лица от групата, били поведени
към турско - българската граница от лице, с неустановена по делото самоличност, водач на
групата. Подсъдимият и спътниците му останА. в близост до турско – българската граница
до сутринта на 17.05.2024 година. В ранните часове на 17.05.2024 година подсъдимия влязъл
през границата на страната ни от република Турция в република България, в района на 269
гранична пирамида, находяща се в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, без
разрешение на надлежните органи на властта, като преминал през отвор във
възпрепятстващото съоръжение на българо – турската границата. ОстанА.те осем лица от
групата и водача им влезли в република България по идентичен начин, по същото време и
от същото място.
При влизането си в страната ни на 17.05.2024г. подсъдимият не е носел документ за
самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в република
България. След влизането си в страната ни подсъдимия и спътниците му, водени от водача
продължили движението си пеш. Вървели около три часа, след което подсъдимия и другите
осем лица от групата се качили в лек автомобил, управляван от лице молдовски гражданин,
с който продължили движението си по път I – 7 към вътрешността на република България.
Малко след това около 08.00 часа на 17.05.2024 година автомобила бил спрян от
служители на ГПУ – Елхово на път I – 7, в участък от същия - разклона за с. Лесово. При
извършената проверка на автомобил в същия освен водача били установени и деветте лица
чужди граждани, и деветимата без документи за самоличност, един от които подсъдимия Р.
А.. Подсъдимият, както и останА.те лица от автомобила са били задържани. При
извършения полицейски обиск на подсъдимия при задържането му в него не са били
открити никакви вещи, вкл. и документи за самоличност.
Във връзка със случая на 17.05.2024 година свидетелят И. З. - Началник на *** в
ГПУ-Елхово към РДГП-Елхово, извършил проверка, проходил оставената от групата чужди
граждани следа от мястото на натоварването им до държавната граница, при което
установил, че групата, в която се е намирал подсъдимия е влязла през границата на страната
в района на 269 гранична пирамида, находяща се в землището на с. Лесово, обл.Ямбол.
Тъй като при задържането на подсъдимия, в него не е бил намерени негови
национален документ за самоличност, самоличността му е била снета, по негови данни.
Лицето се е идентифицирало с имената Р. А. /R A/, роден на **********г. в гр. Дамаск,
Сирия, гражданин на Сирия, с начално образование, женен, с адрес: град Дамаск, Сирия.
Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия орган,
при привличането и разпита му като обвиняем в хода на бързото производство. Така
установената във фазата на бързото производство самоличност се възприе и от съда в хода
на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие
документ за самоличност на подсъдимия.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че
същият не е осъждан.
2

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на бързото производство в качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279,
ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетелите И. З. и С. Г., дадени в хода на
съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, кореспондират с останА.те
доказателства, поради което се кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно
времето и начина на извършване на деянието, както и относно формата на вината.
Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични, последователни,
непротиворечиви, кореспондиращи с останА.те доказателства, дадени са от лица
незаинтересовани от изхода на делото, поради което се възприеха от съда и се кредитираха
като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля И. З. факти са пряко относими
към мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. Писмените
доказателствени източници като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите
доказателства по делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият Р. А. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна
престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 17.05.2024 година, в района на
гранична пирамида №269, в землището на село Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл
през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта .
НА.це е съставомерно деяние по посоченият текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият Р. А. е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, с оглед гражданството му. Действащият граничен режим и ред в
Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия и писменото
доказателство – протокол за обиск на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна
с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване
на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма,
визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в
хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че
подсъдимият е успял да премине държавната граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са мястото и начина, по който
същият е влязъл в Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в страната ни
без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това документ за
самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира
крайната си цел - да достигне територията на трета държава, преминавайки през република
България.
3

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК
следва да е нА.це към момента на извършване на деянието. По делото липсват
доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в държавата му произход – Сирийската арабска република, както и
в държавата, от където осъществява фактическото си преминаване на държавната ни
граница - Република Турция, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в
защита на международно признати права и свободи.
Начина на придвижване на подсъдимия в република България – укривайки се от
органите на власт, както и неносенето на документ за самоличност, с който да удостовери
самоличността си са индиция за липсата на намерение у подсъдимия влизането му в
страната ни да е с цел да се ползва от правото си на убежище или закрила.
Поради недоказаност на визираната от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са нА.це
основания за ненаказването на подсъдимия.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия Р. А. за виновен в престъпление
по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
За престъплението в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет
хиляди лева.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като
смекчаващи такива отчете чистото му съдебно минало, направените от него самопризнания
в хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкрИ.е на обективната истина
по делото и добросъвестното му поведение в хода на досъдебното производство.
При тези фактически констатации и при нА.чие на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при
условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под
най-ниския предвиден от закона предел, а именно - шест месеца лишаване от свобода и на
основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 600.00
лева.
Съдът намери, че са нА.це материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието шест месеца лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
По разноските: По делото са направени разноски за преводач в хода на досъдебното
производство в размер на 30.00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК разноските за преводач на
досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в
съдебното производство са за сметка на съда. Поради това, на основание посочената
законова норма от НПК, съдът постанови направените по делото разноски за преводач в
хода на досъдебното производство в размер на 30.00 лева да остават за сметка на органа,
който ги е направил – РДГП – Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
4

подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

5

Номер на акта:	108
Дата:	13 юни 2024 г. (в сила от 29 юни 2024 г.)
Съдия:	Доротея Петкова Янкова

Дело:	20242310200353
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	6 юни 2024 г.

Присъда по дело №353/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите