Решение по дело №15201/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6103
Дата: 28 септември 2018 г. (в сила от 28 септември 2018 г.)
Съдия: Атанас Атанасов Додов
Дело: 20141100515201
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2014 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ……

 

28.09.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Софийският градски съд, Гражданско въззивно отделение, IV „А” състав, в публично заседание на шести април през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                  

                                                                        Председател: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                              Членове: 1. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

                                                                                             2. мл. с. АТАНАС ДОДОВ

 

      при секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от младши съдия Додов в. гр. д. 15201 по описа на Софийския градски съд за 2014 г., съобрази следното.

 

           Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

           Образувано е по въззивна жалба на Агенция „П.И.“ против Решение I-27-75/26.06.2014 г. по гр. д. 59652/2012 г. на Софийския районен съд – 27 състав, с което са уважени предявените срещу жалбоподателя от „З. „А.“ АД искове по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) и по чл. 86 ЗЗД, и на ищеца са присъдени деловодни разноски. 

            Оплакванията във въззивната жалба се свеждат това, че не се установява, че на посоченото в протокола място на произшествието да е имало дупка, както и разбито асфалтово покритие; че не били събрани безспорни доказателства за условията, при които е настъпило процесното ПТП; че ищецът не бил успял да докаже при пълно и главно доказване наличието на дупка на пътното платно; че липсвали данни дали водачът е можел да избегне дупката, като заключенията на автотехническата експертиза почивали само на приетите по делото доументи. Отделно от това, не били събрани доказателства дали не е или не е налице изключен застрахователен риск. Липсвали доказателства, годни категорично да установят възникналото застрахователно събитие и наличието на причинно-следствена връзка. Пледира за отмяната на атакувания акт и за постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

         В своевременно представен по делото отговор, ответникът по въззивната жалба „З. „А.“ АД поддържа довод за неоснователност на оплакванията, формулирани в нея. Заключението на вещото лице кореспондирало с описаното в протокола за ПТП, предвид което оспорванията от страна на въззивника, че липсвали доказателства за неравност на пътя и че причинната връзка между тях и пътния инцидент не била доказана, били необосновани. Несъстоятелни били аргументите на жалбоподателя, че не са събрани данни за размерите на дупката. Пледира за потвърждаване на обжалвания акт и претендира разноски.   

          Въззивният съд, въз основа на доказателствата и закона и в обхвата на правомощията си по чл. 269 ГПК, приема следното.

          Въззивният съд намира, че елементите на правопораждащия спорното право фактически състав са безспорно установени в тяхната пълнота. В конкретния случай, в производството пред първата инстанция е представен и приет протокол за материални щети, съставен по реда и при условията на чл. 7 от отменената, но приложима тогава Наредба I-167/2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на Министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторни превозни средства, който протокол е съставен от лица, разполагащи с правомощия да участвят в съставянето на такъв вид удостоверителен документ, а именно – самият участник, за когото се твърди да е влязъл с управлявания от себе си лек автомобил в дупка на пътното платно, и от представител на Областното управление на Пътна полиция. Задължително участие на други лица в съставителството на коментирания вид документ, противно на поддържаното от ответника в производството пред пъравта инстанция, не съществува според регламентацията в цитираната наредба, тоест процесният протокол е съставен от лица, разполагащи с материална компетентност да удостоверят факти от вида на претендираните от ищеца като статично заварени от актосъставителя – държавен орган и явяващи се предмет на преките му сетивни възприятия, като удостоверените от държавния орган - актосъставител фактически положения, описани от него като заварени на място и съществуващи статично при огледа на място, попадат изцяло в удостоверителната компетентност на държавния орган - актосъставител, а самият документ се явява издаден в предвидената от закона форма и по предвидения от закона ред. Според създадената по реда на чл. 290 ГПК касационна практика, в случаите, в които държавният орган - актосъставител на протокол по Наредба № I-167/2002 г. не е възприел пряко и лично самия механизъм на осъществяване на съответното пътно-транспортно произшествие, то така съставеният от него в предвидената от закона форма и по предвидения от закона ред протокол се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само относно извършването на съответните устни изявления от участник в произшествието, направени пред официалния орган - актосъставител, евентуално – и с необвързваща материална доказателствена сила, противопоставима на депозиралия обясненията, ако тя съдържа признание на неизгодни за него факти, като така съставеният протокол от коментирания вид би се ползвал и с обвързваща материална доказателствена сила и относно тези заварени на място фактически положения по повод и във връзка с местопроизшествието, които официалинят актосъставител е установил на място, тоест – които пряко и лично сетивно е възприел на място, като например – конфигурацията на самия път (брой ленти и тяхната ширина), наличието или не на неравности (дупки, разбитие покритие) на пътя, тяхната големина, разположение и конфигурация, наличието или не на предупредителни знаци/табели, на други пътни знаци и означения върху самото пътно платно, евентуални следи от настъпило транспортно произшествие и тяхната форма, вид и цвят, и други такива заварени фактически съществуващи при посещението на място на официалния актосъставител положения; съставеният по този ред протокол обаче не се ползва с никаква обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на самото транспортно произшествие, щом самото ПТП не е било пряко възприето (видяно) от актосъставителя, и това е така, тъй като обхватът на приложимост на чл. 179, ал. 1 ГПК е предначертан и лимитиран откъм приложно поле само до факти, пряко възприети от официалния актосъставител и включващи се в кръга на удостоверителната му компетентност, какъвто факт невиденият лично от актосъставителя транспортен инцидент не е.

         В конкретния случай, процесният протокол за ПТП № 1181065/01.12.2008 г. е съставен от младши автоконтрольор при Районното управление на МВР – гр. Казанлък, като е положен подпис от негова страна на съответното място в протокола. В самия протокол е записано, че актосъставителят е констатирал на място разбито асфалтово покритие, илюстрирайки графически приблизителното му местоположение на пътното платно, като е видно от удостовереното от страна на актосъставителя, че тази неравност се е намирала именно в лентата, в която по твърдения на водача на застрахования лек автомобил се е движел автомобилът, влязъл в дупката. Следователно, процесният протокол се ползва с обвързваща доказателствена сила досежно факта на съществуването на разбито асфалтовото покритие (дупка) на съответната част от пътното платно в момента на личното посешение на акотсъставителя на място. Тази сила не само не е оборена от страната, на която протоколът се противопоставя (а това е въззивникът), а и се подкрепя и харомонира с показанията на свидетеля - очевидец И.Н.(лице, пряко участвало в осъществяването на ПТП като водач на застрахования автомобил), според които показания, снети в откритото заседание на 26.03.2014 г., някъде през м. април 2008 г. този свидетел е пътувал в застрахования при ищеца автомобил през тъмната част от денонощието. Без свидетелят да е сигурен, дали там е било мокро, същият декларира, че на завоя е имало дупка, която свидетелят не е видял и автомобилът му е попаднал в нея.  По думите на свидетеля, дупката всъщност е представлявала „цял ров с дълбочина една педя и поне 70 см. широка“. Свидетелят потвърждава, че дупката се е намирала не по средата на пътя, а някъде отстрани. Според дадените показания, в резултат от влизането на автомобила в неравността, двете десни гуми и джантата се сцепили. Рязкостта и внезапността на появата на дупката през автомобила изправили шофьора, според дадените от самия него показания, пред необходимост светкавично да вземе решение, дали да назлезе в насрещното платно или да влезе в банкета, затова и шофьорът, за да избегне навлизането в насрещното платно, в което, по думите му, не се е виждало дали има коли, пояснява, че е поел риска и е влязъл в дупката. Свидетелят потвърждава да се е движел с 60 км/ч, като потвърждава и че дупката не е била обозначена. С оглед липсата на контрадикторни на обсъдените показания доказателства, с оглед категоричното отсъствие на данни по делото за каквито и да било съпътстващи пътно-транспортния инцидент събития, които да биха могли да доведат да резултат, аналогичен или сходен на този от самия механизъм на претендираното ПТП, и с оглед хармониращото съдържание на свидетелските показания с това, изводимо от съдържанието на протокола – дълбока неравност по асфалта, който относно съществуването на такава наравност се ползва, по гореизложените съображения, с обвързваща доказателствена сила, съдът приема за безспорно установено наличето на дълбоко разбито асфалтово покритие (дълбока дупка) на пътя, влизането на водача на застрахования автомобил в нея с разрешена за съответния пътен участък скорост от страна на водача, това, че водачът е влязъл в дупката през тъмната част от денонощието, и съответно – при силно ограничена видимост и при условията на практическа невъзможност за предотвратимост на навлизането на автомобила в дупката без поемане на други равностойни по тежест рискове, като приема за безспорно установена и липсата на маркировка, която да обозначава неравността на пътното платно. По изложените съображения, не може да бъде споделен доводът на въззивника, че липсвала солидна и убедителна доказателствена основа за качественото и обосновано изпълнение на изслушаната автотехническа експертиза. Напротив, по гореизложените съображения въззивният съд намира, че такава основа е съществувала, предвид което няма основание да не кредитира изводите на изслушаната пред първата инстанция експертиза, които са в смисъл, че механизмът на настъпване на процесното ПТП се изразява в това, че на 01.12.2008 г., в тъмната част на денонощието – около 17.00 ч., при намалена видимост, л. а. Мерцедес,  се движи по ПП 1-6 322 с посока от гр. Казанълк към гр. Гурково, като след комплекс „Мъглиж“ автомобилът преминава през непредвидимо препятствие – участък от пътя с нарушена цялост – „разбито асфалтово покритие“, при което автомобилът получава материални щети – деформирана предна лява джанта. По тези съображения, като обоснован и безпристрастен съдът възприема и извода на вещото лице, че от техническа гледна точка е налице причинно-следствена връзка между щетите по автомобила и вероятния механизъм на настъпилото ПТП на 01.12.2008 г.

         Изградените в предходния абзац фактически и правни изводи, ведно с неоспорените пред настоящата инстанция и затова стоящи извън обхвата на дължимата от нея, съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК проверка, изводи на първостепенния съд, че процесният автомобил е бил застрахован при ищеца, и че застраховката, обхващаща и рискове от категорията на процесния, е била валидна към момента на инцидента, налагат на настоящия съд да приеме, че е налице осъществил се застрахователен риск и породено регресно право в полза на ищеца спямо ответника, предвид регламентираните в чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30 от Закона за пътищата и неизпълнени от ответника негови задължения по поддръжка на пътищата, за възстановяване на стойността за ликвидиране на последиците от настъпилия застрахователен риск.

        Изводите на настощята инстанция корелират с тези на СРС, което обуславя потвърждаването на атакувания съдебен акт.

         При този изход на спора, следва да бъде уважена претенцията на възизваемата страна за разноски пред втората (настоящата) инстанция, ограничаваща се до юрисконсултско възнаграждение, което съдът изчисли да е в размер на 370,49 лв.

         Воден от горното, СГС

 

Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение I-27-75/26.06.2014 г. по гр. д. 59652/2012 г. на Софийския районен съд – 27 състав.

         ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Агенция „П.И.“ да заплати на „З. „А.“ АД сумата от 370,49 лв. (триста и седемдесет лева и 49 ст.), представлявяща съдебно-деловодни разноски за производството пред СГС.

 

 

         Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

    Предеседател:                                                  Членове: 1.

 

 

 

                                                                                            2.