Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 17.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, І състав, в публично заседание на трети
декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1123 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Искове
с правно основание чл. 127, ал. 2, чл. 142 и чл. 149 СК
Й.Д.А. ЕГН ********** *** като майка и законна представителка на А.В.А.
ЕГН********** е предявила срещу В.П.А. ЕГН ********** *** иск за заплащане на
ежемесечна издръжка в размер на 260 лева месечно, както и за заплащане на
издръжка за една година назад от по 260 лева месечно или сумата от 2760 лева.
В исковата молба се твърди, че страните имат сключен граждански брак,
по времето на който е родено детето А.А.. По-малко от две години след раждането
на детето страните се разделили. От момента на радялата до настоящия момент
ответникът не е заплащал издръжка за детето си, което е ученик в СУ „Св.
Климент Охридски“ гр. Костенец, и не участва по никакъв начин в
посрещането на ежедневните разходи на детето.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът не представя писмен отговор, не взема становище по иска
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните писмени доказателства съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Съгласно представеното
удостоверение за сключен граждански брак № 000190/15.05.2004 г. на община
Плевен Й.А. и В.А. са съпрузи.
От приложеното по делото
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1857/15.11.2007
г. на община Плевен се установява, че страните имат родено по време на брака си
едно дете – А.В.А., роден на *** г.
Съгласно приложеното
удостоверение № 34/02.10.2018 г. А.А. е записан като ученик в 8 клас за
учебната 2018/2019 г. в СУЕ „Св. Климент Охридски“ гр. Костенец.
От изискания социален доклад относно детето А.А. се
установява, че родителите на детето да разделени, като то останало да живее
заедно със своята майка и едноутробна сестра в гр. Костенец. Към момента на
социалното проучване социалните работници установили, че непосредствените грижи
за А. се осъществяват от негова пълнолетна сестра, тъй като майката е на работа
в Италия. Двамата живеят в собствено на майката Й.А. жилище. Освен от сестрата
грижи за детето се осъществяват и от бабата по майчина линия – Захарина
Благоева. Пред социалния работник А. е споделил, че не поддържа контакт са баща
си. В социалния доклад е посочено, че детето е силно привързано към своите баба
и сестра.
При изслушването на детето по реда на чл. 15 ЗЗакрД А.
заявява, че баща му един път му е бил изпратил 200 лева, но не давал издръжка.
Не е идзвал да го вижда в гр. Костенец. Заявява, че за него се грижат майка му
баба му и сестра му.
От
правна страна:
По иска с правно основание по чл. 143, ал. 2 СК
Всеки от родителите дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо от това дали са трудоспособни
и могат да се издържат от имуществото. Правно значимо за спора е дали
родителят, при който детето не живее изпълнява задълженията си по чл. 143, ал.
2 СК. Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква
за родителите с факта на раждането му, а конкретният размер на издръжката се
определя от нуждите на детето и
възможностите на родителя. Доколкото се установи съответната родствена връзка
между детето А. и ответника, последният
е задължен да осигурява издръжка на сина си. Минималният размер на дължимата
издръжка към настоящият момент е 127,50 лв. месечно /1/4 от минималната работна
заплата за страната, който съгласно Постановление на Министерския съвет № 316/20.12.2017 г. е 510,00 лева/. Съдът не е обвързан от максимален размер и
следва да я определи съобразно конкретните доказателства по делото,
съобразявайки интересите на детето и доходите на родителя. В случая, доколкото
по делото безспорно се установи, че страните не живеят заедно и грижите за детето
се полагат от неговата баба и сестра. След като това е така и майката, и бащата
следва да участват в грижите за детето под формата на заплащане на издръжка.
Съдът намира, че претенцията по чл. 143 СК е доказана по своето основание.
По отношение на размера на дължимата издръжка, съдът съобрази, че съгласно чл. 142, ал. 1 СК размерът на
издръжката се определя в зависимост от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. В
случая претендираната от ищеца издръжка е в размер на 260 лева. В хода на
производството не се събраха доказателства за доходите на бащата и неговата
трудова заетост.
Нуждите и благополучието на детето изискват определяне на обща месечна
издръжка, дължима от бащата и от майката, в размер на по 400,00 лв. От така
определената сума, бащата следва да заплаща сума в размер на 200,00 лева, като
останалата част от 200,00 лева да бъде поета от майката, наред с полаганите
фактически грижи от членовете на разширеното й семейство.
Съдът счете, че този размер на издръжката, предвид възрастта на детето, и
след като се съобразят трайните му нужди за облекло и храна би бил адекватен,
след като не са налице факти, свързани с изключителни нужди, обосноваващи
по-висок от посочения размер издръжка. Този размер на издръжката се дължи от
датата на предявяване на иска – 03.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане или до настъпване на обстоятелства
за изменение или прекратяване на задължението.
По иска с правно основание
чл. 149 от СК за заплащане на издръжка за минало време за сумата 2760,00 лева,
представляваща издръжка за периода от 03.10.2017г. до 03.10.2018г. (дванадесет
месеца по 230,00 лева):
Издръжката за минало време се дължи, когато за изминалия период родителят
сам е полагал грижи за детето и единствен е осигурявал неговата издръжка, само
за период от една година назад до предявяване на искането. В случая останаха
неоспорени от ответника твърденията на ищцата, че през предходната година ответникът не е полагал
каквито и да е грижи за детето и не е давал нужната издръжка. Това
обстоятелство е потвърдено и от самото дете при изслушването му по реда на чл.
15 ЗЗакрД.
По отношение на претенцията обаче, съдът приема, че доколкото издръжка не е
търсена от ищцата, независимо от дългия период на фактическа раздяла с
ответника, и по делото липсват доказателства за конкретните възможности на
ответника, включително и за това дали има други задължения за издръжка, поради
което и съдът приема, че същата следва да бъде определена в близък до
минималния размер, а именно по 130 лева месечно.
Затова и искът следва да бъде уважен за сумата от 1560,00 лева, като за
разликата до пълния предявен размер от 2760 лева следва да бъде отхвърлен като
недоказан по размер.
По разноските
На ответника следва да бъде възложено да заплати държавна такса по
определената издръжка в съответствие с Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК в размер на 288,00 лв.,
а по отношение на иска за издръжка за минало време – и държавна такса в размер
на 62,40 лева.
По отношение на претенцията за заплащане на сторените разноски, съдът
приема, че по делото не е представен договор за правна защита и съдействие,
включително и такъв за осъществяване на безплатна правна помощ по смисъла на
чл. 38 от Закона за адвокатурата, а единствено нотариално заверено пълномощно, в
което не е уговорено възнаграждение за процесуално представителство, поради което
не е основание за присъждане на разноски.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
В.П.А. ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАЩА на А.В.А. ЕГН ********** чрез
неговата майка и законен представител Й.Д.А. ЕГН ********** *** ежемесечна
издръжка в размер на 200,00 /двеста/ лева, считано от 03.10.2018 г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
му предявен размер от 260,00 лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение в тази част на решението.
ОСЪЖДА В.П.А. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ детето си А.В.А. ЕГН********** чрез неговата майка и законен представител Й.Д.А. ЕГН ********** *** издръжка за минало време, за периода от 03.10.2017 г. до 03.10.2018 г. в размер на 1560,00 (петстотин и шестдесет) лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 03.10.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА В.П.А. ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ да заплати в полза на ИРС държавна такса в размер на 350,40 лв. (триста
и петдесет лева и четиридесет стотинки), ведно с пет лева за служебно издаване
на изпълнителен лист в случай, че не ги внесе доброволно.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред
Софийския окръжен съд, считано от 17.12.2018 г., на която дата е съобщено на
страните, че ще бъде обявено.
Препис от решението да се връчи на страните на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/