№ 3004
гр. Варна, 03.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20233100501354 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Д. Ч., ЕГН **********, срещу
Решение №609/24.02.2023г. по гр. д. №944/2022г. на ВРС, 19-ти състав, което
са изменени постановените с Решение №2902/15.06.2013г. по гр.д.
№11574/2012г. на ВРС мерки относно упражняването на родителските права
само относно детето Д. С.. Ч.а, както следва:
- упражняването на родителските права по отношение детето Д. С..
Ч.а, ЕГН**********, е предоставено на майката и ищец по делото И. С. П.,
ЕГН**********, при която е определено и местоживеенето на детето;
- определен е следният режим на лични контакти на бащата С. Д. Ч.,
ЕГН**********, с детето Д. С.. Ч.а, ЕГН**********: всяка първа и трета
седмица от месеца, от 10.00часа в събота до 17.00часа в неделя, с преспиване;
30дни през лятото, когато майката, не е в платен годишен отпуск; всяка
нечетна година по време на Великденските празници с преспиване, както и
Коледните празници считано от 9,00ч. на 24-ти декември до 18,00ч. на 25-ти
декември, отново с преспиване;
- осъден е бащата С. Д. Ч., ЕГН**********, да плаща издръжка на
детето Д. С.. Ч.а, ЕГН**********, чрез майката и законен представител И. С.
П., ЕГН********** в размер на 350.00лв. на месец, с падеж с падеж 1-во
число на месеца, считано от иск.та молба - 27.01.2022г. до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска;
- и като резултат е осъден ответникът за разноски в полза на ищцата и в
полза на Бюджета на съдебната власт.
1
Във въззивната жалба, се твърди, че решението на ВРС е неправилно,
незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните правила.
Приетото от ВРС, че ако момичето остане при баща си то би имало протестно
поведение, което щяло да влоши положението му,не е достатъчно да
мотивира изменение на титулярството на родителските права. Освен т.
приетото е при игнориране на събраните множество доказателства за липса на
изискуемите по закон предпоставки за такава промяна. Майката И. П.
отсъства от България повече от пет месеца в годината, през които Д. на
практика ще остане без никакъв родителски контрол. Майката освен т. не
поставя никакви ограничения на дъщеря си, не налага никакви правила и
допуска момичето да употребява забранени субстанции, точно която
безконтролна свобода мотивира желанието на Д. да е при майка си. П. освен
т. няма родителски капацитет, като през последните почти десет години двете
деца са отглеждани основно от баща им. Другото дете – Д. – продължава да
живее с баща си и да е силно привързано към него, но и към сестра си, поради
което ВРС не се е съобразил с мнението на експертите, че раздялата на децата
ще им навреди. Необосн.н, с оглед минималните възможности на ответника, е
и размерът на определената издръжка, което не е обсъдено от ВРС. По
същество моли за цялостна отмяна на първоинстанционното решение и
отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване на размера на издръжката.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата не депозира отговор.
Подадена е от С. Ч. и частна жалба срещу Определение
№5011/26.04.2023г., постановено по същото дело на ВРС, с което е оставена
без уважение молбата на въззивника-ответник за изменение на решението
по делото в частта за разноските, чрез освобождаване от отговорност за
разноски в полза на ищцата.
Частната жалба е обосн.на с твърдения неправилност и нарушения на
процесуалния закон при постановяване на определението, тъй като разноски
по иска за издръжка ответникът би дължал само ако искът е самостоятелен, а
не е част от производство за родителски права. Моли се за отмяна
определението на ВРС и за освобождаване от отговорност за разноски в полза
на ищцата.
В срока по чл.276, ал. 1 ГПК И. С. П. депозира отговор, с който счита
жалбата за неосн.телна, тъй като правилно са присъдени от ВРС разноски по
иска за издръжка в рамките на спора за родителски права. Моли се за
потвърждаване на определението.
Контролиращата страна – ДСП-Варна не депозира становище по делото.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
2
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с приз.ване на страните.
По доказателствата: Тъй като пред ВОС няма отправени
доказателствени искания, такива не следва да бъдат разглеждани.
Съдът обаче служебно констатира, че в нарушение на чл.15, ал.1 от
ЗЗДт детето (16 навършени години) не е изслушано пред ВРС, което
въззивният съд следва да коригира като втора инстанция по съществото на
спора. Следва на т. осн.ние да се задължи ДСП да изпрати представител в
о.с.з.
Воден от горното и на осн.ние чл.267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 10.10.2023г. от 10.00часа, за които дата и час да се
приз.т страните, ведно с настоящото определение.
* ДОПУСКА изслушване на детето Д. С.. Ч.а (16г.) по реда на чл.15,
ал.1 от Закона за закрила на детето, като указва задължение за личното му
явяване пред съда за целта.
* ЗАДЪЛЖАВА ДСП да осигури представител в о.с.з. за изслушването.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4