Решение по дело №2181/2018 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 109
Дата: 23 април 2019 г. (в сила от 14 октомври 2019 г.)
Съдия: Мария Маркова Берберова-Георгиева
Дело: 20182150202181
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№109                                                        23.04.2019г.                                       гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                  НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на двадесет и трети април                                         две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева

Секретар: Атанаска Ганева

като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева

административно наказателно дело № 2181 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на Р.М.М. с ЕГН **********, с настоящ адрес: *** против Наказателно постановление № 18-0304-002056 от 08.08.2018г. на Началник Сектор към ОДМВР-Бургас, РУ Несебър, в частта му, с което на основание чл.179, ал.3, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя М. е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 /триста/ лева за административно нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП. Моли се съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят М. се явява лично и поддържа жалбата си. Не сочи нови доказателства.

За РУП-гр.Несебър, редовно уведомени, представител не се явява. Ангажират писмени и гласни доказателства.

Съдът намира, че депозираната жалба е процесуално допустима – подадена е пред надлежния орган, в законоустановения срок, от правоимащо лице и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

На 17.07.2018г., около 06.10 часа, на главен път І-9, около 201 км, органите по КАТ спрели за проверка движещия се в посока Бургас-Варна лек автомобил „Ауди” с рег.№*****, управляван от жалбоподателя М.. При проверката било установено, че водачът управлява процесният автомобил без да е закупил валиден винетен стикер за платена винетна такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата. Установено било също, че автомобилът не е преминал годишен технически преглед в срок. За така установените нарушения, на водачът М. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят М., който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото. В жалбата си същият твърди, че сутринта на процесната дата потеглил от хотел Марак, намиращ се в близост до светофара на кръстовището за с.Тънково, като се отправил към бензиностанцията на ОМВ, за да зареди автомобила си. Същият бил спрян за проверка от патрул на КАТ до комплекс „Камелот, където му съставили АУАН за управление на МПС без закупен валиден винетен стикер. Жалбоподателят отрича да е извършил вмененото му във вина административно нарушение, като твърди, че знаците предупреждаващи за необходимостта от ползване на винетен стикер били поставени на изходите на КК Слънчев бряг за гр.Варна, съответно за гр.Бургас /до магазин „Жанет”/ и в посока с.Тънково, след комплекс „Сънидей” 6. Наред с това твърди, че въпросната бензиностанция ОМВ и тази на Лукойл, както и автосервизите и останалите комплекси, намиращи се от лявата страна на въпросната пътна отсечка няма как да бъдат достигнати по алтернативен път. Излага съображения за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Твърди, че му било представено нечетливо копие от АУАН до степен, че същият следвало да се счита за невръчен. Не сочи доказателства.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази:

Наказателното постановление  и акта са издадени от компетентни органи и в кръга на техните правомощия. Изложените в акта за установяване на административното нарушение фактически констатации съответстват изцяло на тези в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Не се установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. Събраните по делото писмени и гласни доказателства мотивират съда да приеме, че на процесната дата – 17.07.2018г., жалбоподателят М. безспорно е нарушил разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП. В подкрепа на това са показанията на актосъставителя А.С. - мл.автоконтрольор, командирован в РУ на МВР-Несебър към процесната дата. При разпита си по делегация, същият категорично заявява пред съда, че при извършената проверка, за управляваният от жалбоподателя автомобил не е имало закупен валиден винетен стикер за движение по пътищата от републиканската пътна мрежа.

Съгласно чл.139, ал.5 от ЗДвПДвижението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата”. От своя страна чл.10 от Закона за пътищата, регламентира за преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейска та пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, въвеждането на винетна такса, заплащането на която дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок посочените пътища. Аналогични са и текстовете на Наредбата за условията и реда за събиране на винетни такси за платено ползване на определени републикански пътища за определен срок, в чл.19, ал.1 и 2 от която е посочено, че ползването на републиканските пътища на Република България или на техни участъци от пътно превозно средство, което не е снабдено с валидна винетка е административно нарушение и се санкционира по реда на чл.179, ал.3 от ЗДвП.

В случая жалбоподателят М. е бил установен от контролни длъжностни лица при РУП гр.Несебър на главен път І-9, 201 км, след кръстовището за гр.Несебър по пътя за гр.Варна. Съгласно чл.3, ал.4 от ЗП, списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благо устройството след съгласуване с кметовете на общините. С Решение № 945 от 01.12.2004г., МС е утвърдил списъка на републиканските пътища (Приложение №1) и е приел списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса (Приложение №2). В случая безспорно се установява, че посоченият в акта и постановлението като място на извършеното нарушение - главен път Е-87, № І-9 фигурира в списъка на републиканските пътища и той е първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България и по цялото си протежение съвпада с Европейски път Е-87. Ето защо, за движението по него се дължи заплащането на винетна такса, каквато М. не е притежавал, обстоятелство, което не се оспорва и от самия жалбоподател. В този смисъл, неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че описания участък от пътя е част от населеното място, каквито доказателства не бяха ангажирани пред съда. Наред с това, съдът взе предвид и постъпилото по делото писмо от АПИ, ОПУ – Бургас /л.38/, видно от което процесният участък „пътно кръстовище Св.Влас – пътно кръстовище Несебър” е част от републикански път І-9 и при движение на ППС е необходимо наличието на винетен стикер.

Възраженията на жалбоподателят касаещи сигнализиране на процесния пътен участък с наличните пътни знаци, не следва да бъдат обсъждани, тъй като е недопустимо в настоящото производство да се извършва косвен съдебен контрол относно тяхното законосъобразно поставяне. Недоказани останаха и възраженията на същият за връченото му нечетливо копие от съставения му АУАН.

Що се отнася до наложеното на жалбоподателя М. административно наказание, съдът констатира, че същото е определено във фиксирания от закона размер /т.е. не може да бъде изменяно/, и в максимална степен би способствало за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.

Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна и недоказана, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателното постановление – потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0304-002056 от 08.08.2018г. на Началник Сектор към ОДМВР-Бургас, РУ Несебър, в частта му, с което на основание чл.179, ал.3, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на Р.М.М. с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 /триста/ лева за административно нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.

     

РАЙОНЕН СЪДИЯ: