№ 898
гр. С., 17.06.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Никола Г. Маринов Наказателно дело
частен характер № 20232230201732 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Частната тъжителка, редовно призована се явява лично и с
упълномощен повереник адв.М. М. от АК С..
Подсъдимата, редовно призована се явява лично и с упълномощен
защитник адв. Д. П. от АК Т..
Свидетел пореден № 3, редовно призован се явява лично.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Същото е във фаза на съдебно следствие.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛКАТА:
Д. Д. Б. родена на 11.11.1965г. в гр. Н.З., живуща в с.гр., българска
гражданка, омъжена, с висше образование, работи, неосъждана, без родство
със страните, ЕГН **********.
1
ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл. 290 от НК
обеща да говори истината.
Свид. Д. Д. Б., РАЗПИТАНА КАЗА: Протокола е подписан само от мен
защото е след инцидента на срещата, написан е за наши нужди да уведомя
директора. Такива са ни бланките и за това така съм го озаглавила. На
срещата присъствах, тъй като срещите бяха насрочени от РС Н.З. всеки
четвъртък от 13 до 15.30 часа да се провеждат срещите между децата С. и Б. и
тяхната майка. Във въпросния четвъртък среща проведохме само с детето Б..
С. беше на училище и не присъства на тази среща. Срещата се започна
спокойно, нормално. Майката и детето се занимаваха, играха, говореха.
Срещата се провеждаше на неутрална територия в жилището на близка на
бащата на детето. Преди да приключи срещата собственика на апартамента
влезе нещо да вземе жената, не помня точно какво. Протокола е подписан от
Х. от мен и бабата М.. Подписах протокола. Срещата беше в едната стая, не в
кухнята, в стая с ъглова спалня. Присъствах аз, бабата на детето, детето и
майката. Собственичката на апартамента си стоеше в кухнята, тя не влизаше
на срещите. Като приключи всичко и Х. започна да се ориентира да си тръгва
защото трябваше да стигне до гарата започна да се приготвя да си тръгва и
собственичката влезе в стаята нещо да взема и в този момент видя, че Х. си е
включила отново зарядното, но собственичката на апартамента на няколко
пъти през време на провеждане на срещите я беше помолила преди да прави
каквото и да е в апартамента да я пита. Собственичката и каза „аз нали те
помолих да ме попиташ преди да направиш нещо“ и изключи зарядното.
Телефона сигурно Х. си го е взела. Собственичката взема само зарядното.
Телефона на Х. беше включен да се зарежда. Собственичката издърпа
зарядното, само зарядното държеше когато аз се обърнах. Х. скочи върху
госпожата, започна да вика „дай ми зарядното, ще извикам полиция“. Тогава
детето започна да пиши като чу думата полиция. Обърнах се към Б. и
започнах да я успокоявам. Нямаше голям ефект от моето успокояване. В един
момент чувам „нека социалния работник да види“ и се обръщам и виждам как
тя е върху Г. на дивана и иска да вземе телефона и чувам как Г. казва „няма
как да ми пипаш телефона, ще го дам на социалния работник да види“. На
въпрос какво да гледам разбрах, че Г. не е правила запис на това което се е
случило. През цялото време се занимавах с Б.. На няколко пъти им казвах да
престанат. Детето е реагирало и изпаднало в паника от думата полиция и
2
започна да пищи. Мъчих се да я успокоя, но то не даваше никой да отиде до
него. Г. седеше на дивана, детето на спалнята, на леглото на неутрална
територия. Бабата стоеше в края на дивана. Аз бях до детето. Стоях на другия
край на дивана. Майката стоеше с детето на леглото да играят. Част от ъглова
спалня е, само едното легло с раклата и от другата страна има диван на който
бяхме аз от единия край и бабата на другия. Детето с майката играеха или на
леглото или на земята. На един стол, далеч към вратата се зареждаше
телефона. Г. стоеше на дивана, тя дори не отреагира. Х. от вратата се насочи
към тъжителката, близко е разстоянието, явно си беше помислила, че Г. я
снема с телефона си или нещо такова и започна да я дърпа. Не съм видяла
през цялото време дърпането. Занимавах се с детето. Като се обърнах видях,
че Х. дърпа за ръцете и иска да достигне телефона на тъжителката. Дърпаше
за да може да достигне телефона. Дърпаше я за едната ръка да я освободи да
вземе телефона. В един момент телефона и остана само на едната ръка и го
подаде на мен да видя дали има запис или няма запис. Подаде ми телефона и
аз го показах на Х., че няма никакъв запис. Х. се помъчи да успокои детето,
отидоха в банята да и измие лицето. Б. не прие поканата на майка си да я
успокои, нито моята покана. Аз слязох с Х. и тръгнахме. Нищо не сме
разговаряли. Вървяхме съвсем малко по тротоара, аз си продължих напред, а
тя някъде зави. Като се прибрах в 5 и 15ч. в службата тогава съм го написала,
за да дам обяснения. За никого не е този протокол, той няма такава сила. В
никакви отношения не сме с тъжителката, познати сме в града ако сме се
срещали. Запознахме се като ходихме на едната анкета, втората. Тя е била
учителка на моя мъж. По стълбите може да сме си казали нещо с Х., може да
съм и казала „по-спокойно, не трябваше да скачате“, но нищо съществено,
какво да говоря с нея. Аз чух зад гърба си „пусни ме, спри да ме дърпаш, няма
да ти дам телефона“. Тогава аз се обърнах. Г. и каза нещо социалния работник
да ми провери телефона. Виждам Х. как дърпа тъжителката, дърпа и ръката,
дрехите за да може да и стигне телефона. Б. каза „спрете, не полиция“, хвана
си главичката на топка. Аз я изправих от това положение, но детето много
плачеше и пищеше през цялото време. Срещата приключи и Х. си тръгваше и
съм длъжна да си изготвя протокола. Не съм предполагала, че може да стане
нещо такова. Детето много пищеше и реших, че по-добре да се махнем с
майката за да може бабата да го успокои, майката не можа. Тя се помъчи,
клекна, но Б. пищеше. За това реших да излезем, а и Х. бързаше за влака.
3
Беше 3,25 часа. Не мога да кажа на кого е това зарядно, може би е на г-жа Х..
Зная, че телефона се зареждаше на един стол. Не съм видяла кога е върнала
зарядното. Като издърпа зарядното Х. започна „дай ми зарядното, не ми го
барай“. Не разбрах защо е искала да извика полиция. През цялото време
детето винаги е с майка си. Единственото което направи беше да пие вода от
шишето, което беше на масата. Викаха социалния работник да види телефона
и тогава аз се обърнах. Дърпането спря когато аз вземах телефона и видях,
обърнах го към Х., че няма запис. Казах им „спрете, големи хора сте“, това
става за части от секундата. Видях Х., че дърпа и иска да докопа телефона ,
дърпа я за ръката, дърпа я за дрехите. За коя ръка я дърпаше не мога да кажа.
Х. си сменяше ръцете. С коя ръка ми подаде телефона не мога да кажа, всичко
стана много бързо. През цялото време бях в стаята, Г. и тя беше там,
решаваше кръстословица. Собственичката беше в друга стая в кухнята. Дали
е влизала собственичката на апартамента преди да започне срещата не мога да
кажа. Доста бяха срещите 19 ли бяха от декември месец или 12, не се сещам.
Присъствала съм само аз на тези срещи в тази къща в този апартамент. Това
беше последната среща, аз не знаех, че е последна среща. Х. ме уведоми, че
това е последната среща. Каза, че имала ново дело и ще има друго. След това
на следващата седмица бяхме уведомени, че съдът разпорежда срещите да се
провеждат в отдел „Закрила на детето“. Сега никъде няма срещи, децата се
срещат с майката. От декември месец мисля се срещат само с майката, без
страничен човек, който да присъства. Детето си беше на леглото с майката.
Когато стана случката вече бях права и бях до масичката и до леглото и
детето започна да пищи. Детето беше на леглото с майка си. Баба й беше на
дивана. Аз бях до леглото. Бабата седеше на дивана. На леглото през цялото
време бяха майката и детето. Бабата е била на дивана към скрина. Явно зад
скрина има контакт. Там беше включено зарядното, а телефона оставен на
стола. Като влезе собственичката издърпа зарядното и се обърна към Х. с
думите „колко пъти ти казах да ме питаш“. Х. беше някъде по средата на
стаята, защото вече тръгваше за гарата. Аз бях права до масичката. Не мога да
кажа, че съм провела някакъв разговор с Х. като тръгнахме. Каза ми „това е
последната среща“. Не съм и казвала на Х., че нищо не е ставало в
апартамента.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Адв. М.: Представям като писмени доказателства решение на Районен
4
съд, потвърдено от решение от Окръжен съд със заповед за същата ситуация
за която подсъдимата е призната, че е извършител на домашно насилие по
отношение на малолетното дете Б. и доверителката ми. На осн.чл. 278 ал.7 от
НПК правя искане за прекратяване на делото и изпращането му на РП
предвид обстоятелството, че телесната повреда е в условията на домашно
насилие и по чл. 131 ал.1, т. 5а от НК и е от компетентността на
прокуратурата да повдигне обвинение на подсъдимата по този текст от
закона.
Адв. П.: Моля да не приемате представените документи. Ако те имаха
сила на присъдено нещо нямаше да има наказателен процес. Касае се за
охранително производство, което се базира на по-малко доказателства.
Считам същите за неотносими към спора. Считам, че трябва да протече
делото по реда по който сме го започнали. Това дело е приключило много
отдавна.
Съдът счита искането за основателно, следва да го уважи и да бъдат
приети като доказателства представените два броя решения и два броя
заповеди за защита от домашно насилие, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
решение по гр.д. № 442/2023г. на РС – Н.З., заповед за защита от 22.06.2023г.,
решение по въззивно гр.дело № 258/2023г. на СлОС и заповед за защита от
26.07.2023г.
Действително при тези обстоятелства е видно, че се касае за
престъпление, което не следва да е от частен характер, а следва да е
квалифицирано по чл. 131 ал.1, т. 5а от НК, т.е. извършено в условията на
домашно насилие, което е от общ характер. Ето защо настоящото съдебно
производство следва да бъде прекратено и делото изпратено по
компетентност на РП-С..
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПРЕКРАТЯВА на осн.чл. 287, ал. 7 от НПК съдебното производство по
НЧХД № 1732/2023г. по описа на СлРС.
ИЗПРАЩА делото на РП С..
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 15.10 часа.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
Секретар: _______________________
6