Р Е Ш Е Н И Е
№ 203
гр. Перник, 20.12.2023 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен
състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети ноември
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при съдебния секретар Наталия Симеонова и
с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура – Перник, като
разгледа докладваното от съдия Цветелина Гоцова КАНД № 176 по описа на съда за
2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл.
228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Перник, чрез юрисконсулт А.М., негов
пълномощник, против решение № 319 от 07.08.2023г., постановено по АНД № 48 по
описа за 2023 г. на Районен съд –
Перник.
С обжалваното решение е отменено
наказателно постановление (НП) №14-0001026 от 20.10.2022 г., издадено от
директор на Дирекция “Инспекция по труда“ – Перник, с което на “****“ ЕООД, гр.
Перник, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление гр. Перник, ****, представлявано от С.С. – управител, на основание
чл.416, ал.5, във вр. чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена имуществена
санкция, в размер 1500 /хиляда и петстотин/ лв. за нарушение на чл.62, ал.1,
във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
Касаторът твърди, че решението на районния
съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния
закон и в нарушение на процесуалните правила – изводите на решаващия
първоинстанционен състав за нарушения на материалния закон при издаване на НП не
кореспондират със събрания по делото доказателствен материал. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка, като
по същество постанови друг, с който да потвърди процесното наказателно
постановление.
В проведеното на 29.11.2023 година съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от старши
юрисконсулт А.М., който поддържа жалбата. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение и да потвърди наказателното постановление.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение от ответника по
жалбата.
В проведеното на 29.11.2023 година съдебно
заседание ответникът по касационната жалба – „****“ ЕООД, редовно призован, не
изпраща процесуален представител. В писмена молба от адв. К. П., АК Б. –
пълномощник, моли съда да остави в сила решението на районния съд като правилно
и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и съдействие и
списък на разноски.
В проведеното на 29.11.2023 година съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник, дава заключение за неоснователност
на касационната жалба, предлага на касационния съд да остави в сила обжалваното
съдебно решение.
Административен съд – Перник, касационен
състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба се е процесуално допустима,
като подадена в срок от страна в производството по делото пред първа съдебна
инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
С НП №14-0001026 от 20.10.2022г.,
директорът на ДИТ – Перник, на основание чл. 416, ал.5, във вр. с чл.414,ал.3
от КТ е наложил имуществена санкция в размер на 1 500 / хиляда и петстотин/
лева на “****“ ЕООД за извършено нарушение на чл.62,ал.1, във вр. с чл.1, ал.2
от КТ, състоящо се от обективна страна в това, че в качеството на работодател
не е уредил отношенията при предоставянето на работна сила като трудови
правоотношения, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето М.К.В.,
заварен да полага труд като „мияч превозни средства“ в Автокомплекс „****“ на
01.09.2022г. в 13: 23 часа.
Със съдебно решение № 319 от 07.08.2023
година, постановено по а.н. дело № 48/2023 година по описа на Районен съд Перник
НП е отменено.
Първоинстанционният съд
въз основа на събраните по делото писмени доказателства, от правна страна е
приел, че не е осъществен състав на нарушенията по чл. 62, ал. 1, във връзка с
чл. 1, ал. 2 от КТ, тъй като по делото не са събрани надлежни доказателства, че
работникът е полагал труд преди 01.09.2022г., а събраните не съответстват на
дадената правна квалификация от административния орган, което е довело до
отмяна на наказателното постановление.
В пределите на касационната проверка по
чл. 218 от АПК, във връзка с релевираните в жалбата доводи съдът намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен
съд в предвидената от закона форма по допустима жалба, а преценено за
съответствие с материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са
следните:
Съобразно чл. 220 от АПК касационната
инстанция възприема установената от Районен съд – Перник фактическа обстановка,
която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.
Разпоредбите на чл. 62,
ал.1 във връзка с чл. 1, ал.2 от Кодекса
на труда гласят, че отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат
само като трудови правоотношения, а така също и че трудовият договор се сключва
в писмена форма, т. е. за да се ангажира административнонаказателната
отговорност по този състав е необходимо да се установи, че дадено лице е
полагало труд, т. е. че е престирало работна сила без да е налице трудов
договор, сключен в изискуемата от закона форма. Напротив, от събраните писмени
доказателства, които са кредитирани и от първоинстанционния съд се установява,
че към датата на извършване на проверката, а именно 01.09.2022 година е налице
сключен в изискуемата от закона писмена форма Трудов договор № 024 от
01.09.2022 година между "****“ ЕООД, в качеството на работодател и лицето М.В.,
в качеството на служител. В настоящият случай уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, видно от представената справка, е подадено от работодателя на 01.09.2022г.
в 16:27 часа. Въз основа на този факт
следва и заключението, което е логически издържано, че на същата дата договорът
е съществувал, т. е. отразената в него дата следва да се приеме за достоверна. Ако
се приеме за факт установеното от проверяващите в процесния случай престиране
на работна сила, във връзка с което е направен и извод за допускане до работа
преди предоставяне на копие на уведомление и договор, то извършено е нарушение
на трудовото законодателство, но същото
попада в хипотезата на чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ.
Всичко това логически
изяснява и факта, защо в декларацията работникът е посочил, че има сключен
писмен трудов договор, но не е представил копие на проверяващите. Що се отнася
до останалите вписани в декларацията данни относно датата на започване на
работа, следва да се има предвид, че кредитираната от административнонаказващия
орган декларация, по правния си характер е частен свидетелстващ документ,
поради което същата не притежава обвързваща съда материална доказателствена
сила, поради което и не представлява доказателство, годно да обезпечи пълно
доказване (с постигане на сигурно убеждение) на поставения въпрос. В този
смисъл се споделят изводите на районния съд за липса на други доказателства,
които да сочат, че Ванчов е полагал труд за работодателя преди датата 01.09.2022г.
Материалният закон е
приложен неправилно, което обосновава отмяна на наказателното постановление,
каквото е сторено и с решението на районния съд.
С оглед изложеното наведените касационни
основания са неоснователни. Настоящият касационен състав след извършената
проверка по реда на чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо,
постановено в процесуално законосъобразно производство и в съответствие с
приложимия, включително материален закон, поради което следва да бъде оставено
в сила.
По разноските:
При този изход на спора на ответника
следва да се присъдят сторените в настоящото производство съдебни разноски. Възражението
за прекомерност на касационния жалбоподател е неоснователно, тъй като по
правилата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 7, ал. 2 от същата Наредба
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 450 лв., колкото се
претендира и доказва от ответника по касация с Договор за правна защита и
съдействие от 17.11.2023г.
Мотивиран от горното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 319 от
07.08.2023г., постановено по АНД № 48 по описа
за 2023 г. на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА Дирекция " Инспекция по
труда" – Перник да заплати на “****“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.
Перник, ****, представлявано от управителя С.С. сума в размер на 450,00 /четиристотин
и петдесет/ лева, представляваща направени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/