Р Е Ш Е
Н И Е
№ 22
град Велико Търново, 19.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Георги Чемширов
Членове: Дианка Дабкова
Константин Калчев
при
участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Донка Мачева като разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10332/2019г. по описа на Административен съд – гр.
Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
Касаторът С.Р.К. ***, чрез
***К. М., обжалва Решение № 500/01.11.2019 г. по НАХД № 1351/2019 г. на Районен
съд-гр. Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-1275-001066
от 21.05.2019 г. на началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Велико
Търново, като постановено в нарушение на закона. Според касатора съдът не е
съобразил, че нарушението не е доказано от субективна страна, тъй като липсвало
узнаване от страна на касатора за дерегистрацията на автомобила. Не била
обсъдена и приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Сочи, че констатациите в НП не
съответствали на действителното фактическо положение. Твърди, че НП не отговаря
на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. По изложените
мотиви се иска отмяната на решението на районния съд и на потвърденото с него
НП или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав.
Ответникът по касационната
жалба – сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, не взема
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново, дава заключение за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена от
надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до
компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно,
допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 500/01.11.2019
г. по НАХД № 1351/2019 г. на Районен съд-гр. Велико Търново е потвърдено
Наказателно постановление № 19-1275-001066 от 21.05.2019 г. на началник група,
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Велико Търново, с което на С.Р.К. за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл.175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания – „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Нарушението се изразява в това, че на 07.05.2019
г. около 11,50 ч. в гр. Велико Търново, на кръстовището на гара В. Търново с ул.
„Магистрална“ в посока гр. София е управлявал товарен автомобил „Пежо Боксер“,
рег. № А 1494 НК, който бил със служебно прекратена регистрация на основание
чл. 143, ал.15 от ЗДвП. НП е издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН във
връзка с Постановление за прекратяване на наказателното производство №
1167/14.05.2019 г. на ВТРП.
За да потвърди НП,
въззивният съд е изложил мотиви, че при съставянето му не се констатират
нарушения на процесуалните правила, като НП съдържа всички изискуеми от
формална страна реквизити и нарушението е описано достатъчно пълно и ясно, при
съответствие между фактическо и юридическо формулиране на деянието, без да се
ограничава правото на защита на жалбоподателя. При установената фактическа
обстановка, ВТРС е приел, че от обективна и субективна жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в
управление на нерегистрирано МПС по пътищата, отворени за обществено ползване,
за което при индивидуализацията на наказанията наказващият орган е определил
такива в минималния законоустановен размер. Съдът е счел за неоснователни
възраженията на жалбоподателя, че управляваният от него автомобил е бил с
табели с регистрационни номера, като се е позовал на разпоредбите на чл. 3, ал.
1, чл. 17, ал. 1-3 и чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба І-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. На последно място е посочил, че не са
налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието е не
разкрива признаците на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други подобни.
Въз основа на събраните в
хода на административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се
установява, че фактическата обстановка по делото е правилно и в пълнота
изяснена от районния съд. Решаващият състав е извършил цялостен анализ на
събраните доказателства, като е обсъдил всички възражения на жалбоподателя и е
направил обосновани изводи досежно осъществяване от жалбоподателя на състава на
соченото в НП административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, и наличието
на законовите предпоставки за ангажиране на отговорността му, които изцяло се
споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл.
221, ал. 2, изр. второ от АПК.
От обективна страна не се спори, че
касаторът е закупил горепосочения товарен автомобил на 19.02.2019 г., като К.
не го е регистрирал в двумесечен срок, поради което на 22.04.2019 г. превозното
средство е било служебно дерегистрирано със съответното отбелязване в
автоматизираната информационна система, което е извършено от компетентната
контролна служба на МВР на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предвиждаща: „Служебно,
с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство.“. От касатора не са ангажирани каквито и да е
доказателства, които да разкриват фактическа обстановка, различна от описаната.
Следователно жалбоподателят е управлявал описаното МПС на 07.05.2019 г., което
в този момент е било с прекратена регистрация, поради което правилно е
санкциониран за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, определящ, че по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства,
които са регистрирани. Нарушението е формално, като от субективна страна е било
необходимо деецът да е съзнавал наличие на обективните признаци на нарушението
– управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Такива представи
са налице у жалбоподателя, след като от негова страна са извършвани съзнателни
действия по управление на превозното средство, а така също жалбоподателят е
имал представа, че правото на собственост над управляваното МПС е придобито от него
на 19.02.2019 г., но в същото време като приобретател на правото на собственост
не е заявил това обстоятелство пред контролните органи, като следва да се
отбележи, че срокът за това е едномесечен /чл. 145, ал. 2 от ЗДвП/, а изрично
законът е предвидил двумесечен срок, с изтичането на който настъпват
неблагоприятните последици, изразяващи се в прекратяване регистрацията на
придобитото превозно средство.
Неоснователно е оплакването, че касаторът
не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация. Такова уведомяване не
се предвижда както в Закона за движение по пътищата, така и в Наредба № I-45 от
24 март 2000 г., третираща реда прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторните превозни средства. В различните хипотези, предвидени в чл. 143 от ЗДвП, както и в чл. 18б от Наредба № I-45 е предвидено уведомяване на собственикът
на превозното средство, но тези хипотези се отнасят до прекратяване на
регистрация след уведомления по съответния ред, направени от изрично посочени
институции, но не и в случаите, когато прекратяването на регистрацията е поради
неизпълнение на задължения на собственика за регистриране на МПС, както и при
прилагане на принудителни административни мерки, свързани с конкретни
нарушения. Прекратяването в процесния случай настъпва по силата на закона. С
оглед на принципа, че незнанието на закона не извинява незнаещия /а жалбоподателят
е бил длъжен да знае разпоредбите на закона, предвиждащ служебно прекратяване
на регистрацията на моторно превозно средство, придобито от него, след като
самият той не е изпълнил задължението си да регистрира промяната в правото на
собственост пред съответните контролни органи/, незнанието не може да бъде
прието като липса на субективен елемент от състава на престъплението.
Твърдението на касатора, че още ВТРП била установила липсата на субективния
елемент на първо място не отговаря на истината /в постановлението за
прекратяване на ДП единствено е посочено, че този въпрос е „спорен“/, а на
следващо място подобно становище не обвързва съда в настоящото производство.
Неоснователни са и възраженията, че НП
не отговаряло на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
Видно от съставеното НП, в него са посочени трите имена на К., ЕГН и точен
адрес; нарушението е описано по начин, неоставящ съмнения за времето, мястото и
обстоятелствата на извършването му; посочена е и нарушената разпоредба на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
Правилно ВТРС е приел, че нарушението
не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са
налице такива смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят по-ниска
обществена опасност на извършеното, в сравнение с обикновени случаи на
административни нарушения от същия вид. Обстоятелството, че в случая деянието
не е престъпление поради явно незначителната му степен на обществена опасност
предвид приетото от ВТРП в постановлението за прекратяване на наказателното
производство не означава, че същото не представлява подлежащо на санкциониране
административно нарушение.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 500/01.11.2019
г. по НАХД № 1351/2019 г. на Районен съд-гр. Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :