Р Е
Ш Е
Н И Е
№… Разград
26.ХІ.2019 Разградски
окръжен
година Град
2019
съд
28.Х. публично
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В заседание
в следния състав:
Секретар:Светлана
Лазарова ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС ХРИСТОВ АНГЕЛ ТАШЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
2019 259 №1173 в. гр.
дело по описа за година
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №200/17.V.2019г. по гр.д.№7 по описа му за 2019г, допълнено по реда на
чл.250 ГПК с Р.№3290/6.VІІІ.2019г., състав на РРС е уважил исковете, предявени по реда и в
сроковете на чл.422 във вр. с чл.415 ГПК от „Дениса Експрес“ООД,ЕИК204699396
като е приел за установено че ответното „ДАНИ ТРАНС 13“ЕООД,ЕИК20266135
му дължи по договор за транспортна услуга вземане в
размер на 2 420,00лв. по главница и 112,27лв. в обезщетение за забава в периода
от 6.VІ.2018 до 19.ХІ.2019г., за които в развилото се по реда на чл.41 ГПК чгрд
№2410/2018 на РРС с е снабдил със
Заповед за изпълнение №5094/29.ХІ.2018г.
За разликата до първоначалният им размер, съответно от 2 640,00лв. за главница
и 122,71лв. за мораторна лихва, исковете са отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Като неоснователно е отхвърлено и насрещно направеното от „ДАНИ ТРАНС 13“ЕООД възражение за прихващане.
Недоволно от така постановеното
решение, чрез процесуалния си представител по пълномощие – адв. Е. Събева,
ответното дружество обжалва постановеното по грд №76/2019 на РРС Решение
№200/17.V.2019г. в частта, с която съдът е уважил предявените срещу него искове и
отхвърлил като неоснователно
възражението му за прихващане.
Позовавайки се на неправилност, допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост и незаконосъобразност, моли за отмяна на решението и за
отхвърляне на иска до размера на
въведеното в срока за
отговор, възражение за прихващане на
насрещно дължима му се от ищеца такса “ферибот“ от 1 193,70лв.
В съдебно заседание, представляван
от управителя си – П., въззивникът поддържа релевираните с въззивната жалбата отменителни основания.
Позовано на доказателствата и визираното в чл.34 от Конвенцията да международен
превоз на товари, развива съображения за допустимост и основателност на
въвеведоното в срок за отговор възражение за прихващане със сумата от 1 193,70лв., която е заплатил за фериботна такса. В петитум на
въззивната си жалба е заявил искане за присъждане на доказано сторени пред
двете съдебни инстанции разноски.
В
законоустановения и предоставен й за
това срок, насрещната страна се е възползвала от правото си на
отговор и е оспорила жалбата като неоснователна. В с.з., чрез процесуално представляващият го
по пълномощие адв.Маринов, въззиваемият пледира за потвърждаване на решението в обжалваните му части като правилно, обосновано и законосъобразно
постановен съдебен акт.
В съответствие с правомощията си по
см. на чл.267 ГПК РОС намира, че като подадена в срок, от надлежна страна и
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е
допустима.
Като постановено от законен състав и в рамките на неговата компетентност,
решението на РРС е валидно, а в обжалваните си части и допустимо постановен съдебен акт. Значимите
за изхода на делото факти са
установени от първоинстанционния съд с допустими по см. на ГПК
доказателствени средства, при правилно разпределена между страните тежест на доказване
и в съответствие с проявена от тях
активност в тази насока. Пред тази инс9танция не се депозират
доказателства, от които да следва извод за различна от установената пред
първоинстанционния съд фактическа обстановка, която настоящата инстанция споделя изцяло.
При самостоятелно проведения
анализ на доказателствата и във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, съдът намира за установено следното:
Производството пред РРС е образувано по иск
за установяване на дължими по Договор за превоз парични вземания за главница от 2 640, 00 и дължима в обезщетение
за забава мораторна лихва от 122,71лв.
Искът е допустимо предявен в срока по чл.41 ГПК и в отговор на предприето от въззивника в срока по чл.414 ГПК оспорване на вземането в образуваното срещу него заповедно производство по
чгрд №2410/2018 по опис на РРС. Касае се за търговски спор- между регистрирани
по ТЗ търговци за изпълнение по сключена между тях търговска сделка.
По делото не се спори, а и от
доказателствата се следва за установено, че по силата на сключен между тях на
25.V.2018г. Договор за превоз, страните са установили помежду си облигационни
правоотношения, вменяващи в задължение
на въззиваемия да извърши възложеният му от въззивника международен превоз по дестинация- от България до Финландия, срещу поето от последния
задължение за заплащане на дължимото по договора
навло. По делото е безспорно, че действайки като изправна по договора страна,
въззиваемият е изпълнил възложената му транспортна услуга като със собствения си
т.а. „Ивеко“,рег.№РР2446 ВК и ферибот от
Варна до гр. Раума, Финландия е доставил на 5.VІ.2018г. товара на крайният
получател. Доставката е била приета без възражения. За дължимото му се по договора навло в размер на
2 640,00лв., на 5.VІ.2018г. въззиваемият е издал ф.№98, която отразил в
счетоводството си по см/ка 401/1 и на 19.ХІ.2018г. наредил за
плащане по банков път от въззивника.
Въззивникът не оспорва основанието на вземането,
както и че към 19.ХІ.2018г.-дата на образуваното срещу него заповедно
производство по чл.410 ГПК, не е извършвал погашения по предявеното му за
плащане вземане.
Както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, спорът
между страните е концентриран върху размера на поетото и дължимо по Договор за
превоз задължение за плащане, и основателността на въведеното в тази връзка възражение за
прихващане на насрещно дължими се от
въззиваемия на въззивника 1 193,70лв., които последният заплатил за
такса-ферибот.
Като доказателства по делото са
приложени фактури с №№15202 и 15203, издадени на
8.VІ.2018г. от трето за делото лице-„Логис Транс“ и удстоверяващи процесната
сума от 1 193,70лв. като дължима от въззивника за такса за ферибот, с
който възиваемият е осъществил възложеният му превоз. Въззиваемият не оспорва факта на извършеното
от въззивника плащане на такса-ферибот, но твърди, че в качеството си на
последващ превозвач не е задължен със заплащането й, поради което и насрещно
предявеното му възражение е неоснователно.
В съвкупност и при отчетена
между тях относимост, събраните по делото писмени и гласни доказателства дават
основание на съда да приеме за установено от фактическа страна, че по правилото
на чл.374 ТЗ въззиваемият е последващ във веригата от взаимоотношения
превозвач. Товародател в установените между
страните търговски взаимоотношения е Ди
Ейч Ел Лоджистик България ЕООД(вж.товарителница на л.36, грд№7/2019 на РРС.
Това трето за делото ЮЛ възлага на въззивника „Дани транс 13“ЕООД да извърши превоза
на 1 573кг товар от България до Финландия за времето от
25.V.2018(натоварване) до 5.VІ.2018(разтоварване), с посоченото от него превозно
средство-т.а. „Ивеко, рег.№РР2446ВК и ферибот при насрещно дължимо по договора
навло от 2 200лв. Така представената товарителница CMR съдържа
изискуемите се по см. на чл.6 КОНВЕНЦИЯ за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR) данни, в това число и качеството на въззивника като
превозвач. Т.е., същият няма качеството на товародател/ по превозния договор
По делото е безспорно установено, че
въззиваемият е приел стоката за превоз от въззивника, от което и по правилото
на чл.34 от Конвенцията се следва за установено качеството му на „последващ
превозвач“. В тези, последващо установени от него отношения, въззивникът е
действал като „спедитор“. Т.е., сключил е
договор за превоз с въззиваемия-превозвач от свое име, но за сметка на товародателя-
Ди Ейч Ел Лоджистик България ЕООД, макар последният да не фигурира като товародател в отношенията с последващия превозвач.
Съгласно чл. 9, т. 1 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки /CMR/, товарителницата удостоверява до доказване на
противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача, а
съгласно чл. 4 договорът за превоз се установява със самата товарителница, но
нейната липса не засяга самото превозно правоотношение. По регламент на чл. 35
Конвенцията, разпоредбата на чл. 9 се прилага и в отношенията между
последователните превозвачи.
Следователно, с подаването на
заявката за международен превоз от страна на третото за делото лице- Ди Ейч Ел Лоджистик България ЕООД и нейното приемане
от страна на въззивника-ответник, е сключен договор за международен автомобилен
превоз на стоки с всичките последици от това, включително и задължението на
възложителя да заплати договореното възнаграждение за превоза при изпълнение от
страна на превозвача на неговите задължения по осъществяването на самия превоз.
При положение, че ответникът е действал като спедитор, тоест сключил е договор
за превоз с превозвача от свое име, но за сметка на това дружество, то макар и
в самата товарителница да не фигурира заявителят като товародател, това не освобождава последният от задължението да
заплати договореното възнаграждение на превозвача по възникналото помежду им
превозно правоотношение. Установените между
ответника като спедитор и товародателя-доверител по договора за спедиция отношения
се уреждат от чл. 361 и сл. от ТЗ и не
ангажират отговорността на въззиваемия със за плащане на разноски, които
въззивникът е сторил в изпълнение на установените с товародателя договорни
отношения. Т.е., изводимо от установените с въззивника
договорни отношения, претендираната до прихващане сума от 1 193,70лв.,
която последният е заплатил за такса-ферибот, не е с характер на насрещно поето
от страна на възиваемия задължение.
Съгласно в чл. 103, ал.1 ЗЗД когато две
лица си дължат взаимно пари или еднородни заместими вещи, всяко едно от тях,
ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението
си. Според правната теория и константната съдебна практика, възражението за
прихващане е средство за защита на ответника срещу предявения иск, като
максималният полезен резултат, който той може да постигне е отхвърляне на иска
поради погасяване на вземането по него чрез прихващане с насрещно вземане на
ответника към ищеца. От материално правна
страна, прихващането е допустим и възможен способ за погасяване вземането на
въззивника само при доказано съществуване на негово насрещно и ликвидно вземане
към ищеца.
Изводът, че направеното
възражение за съдебно прихващане е неоснователно е
правилен и обоснован от доказателствата по
делото, но не по изложените от първоинстанционният съд мотиви. Тук следва да се
посочи, че изпадайки в изчисления относно разходвани по превоза гориво,
разстояния на превоза и пр., и приемайки
в мотиви, че в тази връзка, поддържаното от въззивника възражение е
лишено от логика, първоинстанционният съд е излязъл извън
предмета на спора, както и извън собствената
си компетентност.
Като условие за допустимост на
прихващането законът изрично е въвел изискването за идентичност на субектите и
на насрещните престации. В този си
състав, от фактическа и правна страна съдът приема, че в случая сторилият
възражението за прихващане въззивник, не доказва идентичност на титулярите по насрещните
вземания. Т.е., не е налице изискването
кредиторът по едното вземане да е длъжник по другото и обратно, за да може да
се извърши прихващане. Въззивникът не
установява и наличие на свое вземане от ищеца.
За да се приеме наличието и на другата
законова предпоставка - ликвидност на вземането, то трябва да бъде безспорно
установено по основание и размер именно по отношение на този правен субект,
което в случая не е налице, поради което правилно възражението за прихващане,
направено от ответника е отхвърлено като неоснователно.
Предвид изложеното и на осн.
чл.272 ГПК, Разградски окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №200/17.V.2019г. и допълващото го по реда на
чл.250 ГПК Р.№3290/6.VІІІ.2019г. по гр.д.№7/2019г на РРС в
частта, с която съдът е уважил предявените от „Дениса Експрес“ООД,ЕИК204699396 срещу
„ДАНИ ТРАНС 13“ЕООД,ЕИК20266135 искове
и отхвърлил като неоснователно възражението на „ДАНИ ТРАНС
13“ЕООД,ЕИК20266135 за прихващане а насрещно дължима му се от „Дениса Експрес“ООД,ЕИК204699396 такса “ферибот“ от 1 193,70лв.
Решението на РОС е окончателно и по
арг. на чл.280, ал.1, предл. І ГПК те
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.