№ 647
гр. София, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20211100901465 по описа за 2021 година
Предявени e иск с правна квалификация чл. 266 ЗЗД.
Ищецът - „С.и.” ЕООД, твърди, че на 02.10.2019 г., след проведена обществена
поръчка, сключил с ответника - „Б.п.” ЕАД, договор за изработка, по силата на който се
задължил да извършва срещу получаване на възнаграждение строително-монтажни работи
по изграждане на съоръжения и оборудвания на сградна газова инсталация, както и монтаж
на два броя горелки на гориво природен газ, едната от които е комбинирана на нафта/газ и
извършване на всички необходими изпитвания и изготвяне на строителна документация,
както и работи по осигуряване на гаранционно обслужване и гаранционна поддръжка на
обекта. След подписване на договора страните по него са постигнали съгласие за това, че е
възникнала необходимост от извършване на допълнителни строително-монтажни работи,
без които изграждането и функционирането на инсталацията е невъзможно. Това са работи
по проектиране и изграждане на площадка за съхранение на компресиран природен газ,
декомпенсираща станция, замерен пункт, мълниезащита и заземителен контур на
площадката за съхранение и ограда на площадката. Ищецът заявява, че извършил така
възложените му допълнителни работи и на 19.11.2019 г. те били приети от представител на
възложителя с приемо-предавателен протокол. На 22.11.2019 г. съоръженията получили
актове за първоначален технически преглед и били въведени в експлоатация от лицензирана
фирма за технически надзор на съоръжения с повишена опасност. Ответникът започнал да
използва изградената от ищеца отоплителна инсталация, но не заплатил дължимото за
извършените работи възнаграждение в размер на 59 934, 34 лв. с ДДС. Поради изложеното
моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 59 934, 34 лв., представляваща
неплатено възнаграждение за извършена работа съгласно договор за изработка, сключен на
02.10.2019 г. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
1
Ответникът по иска - „Б.п.” ЕАД, го оспорва. Твърди, че не е възлагал на ищеца
извършване на голяма част от описаните в исковата молба допълнителни строителни
дейности. Заявява, че всички работи, които са възложени за изпълнение от ищеца са
посочени в писмения договор от 02.10.2019 г. и уговореното за тях възнаграждение е изцяло
платено. Допълнително е възложено единствено извършването на работа по проектиране на
части „Технология“, „Пожарна безопасност“ и „Електрическа“ за газовата инсталация на
площадковия газопровод срещу възнаграждение в размер на 2 000 лв., посочено в оферта,
изготвена от ищеца, което е изцяло заплатено. Ответникът твърди, че за съоръженията,
които са изградени от ищеца извън възложеното с договора за изработка от 02.10.2019 г.,
между страните са водене преговори за сключване на договор за наем за тяхното възмездно
ползване от ответника, тъй като същите са били необходими с оглед друга сключена между
страните сделка, която е договор за продажба на компресиран природен газ от 05.02.2020 г.
Прави възражение за нищожност на договора за изработка, който ищецът твърди, че е
сключен устно между страните за извършване на описаните в исковата молба работи, като
сключен в противоречие с императивните разпоредби на ЗОП. Поради изложеното моли
съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане
на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно твърденията, въведени с исковата молба, предмет на разглеждане в
производството по предявения иск е претенция на ищеца за заплащане на възнаграждение,
дължимо от ответника по сключен между тях договор за изработка. Това е така, тъй като
ищецът изрично заявява факти, от които следва, че задължението му за изпълнение на
строителните дейности, за които се следва възнаграждение в размер на претендираната сума
от 59 934, 34 лв., е възникнало от сключен между страните по спора договор. В исковата
молба се твърди, че между ищеца и ответника е постигнато изрично съгласие за
извършването на работите, за които се претендира заплащането на възнаграждение. Отделно
от това ищецът се позовава и на обстоятелството, че изпълнението на тези работи е било
необходимо за завършване на цялостната работа по изграждане на отоплителна инсталация
за преминаване към гориво природен газ, която е възложена със сключен на 02.10.2019 г. с
ответника договор за изработка. Когато са направени твърдения, че едни дейности са
технологично необходими, за да може възложената със сключен договор за изработка работа
да бъде изпълнена, се приема, че те нямат самостоятелен характер, а имат обслужващо
значение по отношение на тази работа, поради което и претенцията за заплащане на
възнаграждение за тяхното извършване има договорно основание, което е сключеният
между страните договор за изработка. С оглед на това съдът счита, че правопораждащият
факт на заявената претенция за заплащане на възнаграждение за извършване на описаните в
исковата молба строителни дейности е сключен между ищеца и ответника договор за
2
изработка и правната квалификация на предявения иск е чл. 266 ЗЗД. За да бъде уважен този
иск, на първо място, следва да бъде установено, че е налице облигационна обвързаност
между страните по спора, по силата на която ищецът да е поел задължение да извърши
твърдените в исковата молба строително-монтажни работи, а ответникът да е поел
задължение да заплати възнаграждение за тях в претендирания размер.
По делото не е спорно, че между „Б.п.” ЕАД, като възложител, и „С.и.” ЕООД, като
изпълнител, са възникнали облигационни отношения, произтичащи от сключен договор за
изработка. Това е видно и от приетия като доказателство в производството писмен договор
от 02.10.2019 г., който е подписан от двете страни по сделката и обективира тяхното
съгласие за сключването му и за съдържанието на всички съществени елементи на договора
за изработка, а именно за вида на работата, която изпълнителят се задължава да извърши,
както и за размера на възнаграждението, което възложителят се задължава да заплати за
извършената работа.
От съдържанието на постигнатата между страните в чл. 1, ал. 1 от този договор
уговорка се установява, че в тежест на ищеца по силата на тази сделка е възникнало
задължение да извърши възложена работа, която включва изпълнението на две основни
групи дейности. Първата група са дейности по изпълнение на строително-монтажни работи
/СМР/ по изграждане, доставка, монтаж, тестване и пускане в експлоатация на отоплителни
инсталации на природен газ на два броя котли в котелно помещение на „Б.р.-с.ц.“ на „Б.п.”
ЕАД в гр. София, което включва и конкретни действия по изграждане на съоръжения и
оборудвания на сградна газова инсталация и монтаж на два броя горелки на гориво
природен газ, едната от които е комбинирана на гориво нафта и газ, както и действия по
извършване на всички необходими изпитвания и по изготвяне на строителна документация
за строежа. Страните са постигнали съгласие, че видът и количеството на строителните
дейности, които се възлага да бъдат извършени от изпълнителя като част от дейността по
изграждане на съоръженията за отоплителната инсталация на природен газ, са определени в
два документа, които представляват техническите изисквания на възложителя и техническо
и ценово предложение на изпълнителя /чл. 1, ал. 1 от договора/. Съдържанието на тези
документи не е възпроизведено в сключения договор, като те не са и описани като
приложения към него. От вида им обаче може да се заключи, че те са част от документите,
които са представени в процедурата по възлагане на обществена поръчка по ЗОП, след
провеждане на която е подписан договорът, поради което и доколкото в него се препраща
към тях, то съдът счита, че част от постигнатите между страните уговорки относно вида и
обема на възложената с договора работа се определят от тяхното съдържание. Втората група
дейности, които ответникът възлага на ищеца да извърши по силата на договора от
02.10.2019 г. са такива по гаранционна поддръжка на изградената отоплителна инсталация.
Работите, за извършване на които се претендира възнаграждение в настоящия процес,
са такива по изграждане на площадка за съхранение на компресиран природен газ, на
декомпресираща станция, на замерен пункт, на мълниезащита и заземителен контур и на
ограда на площадката в „Б.р.-с.ц.“ на „Б.п.” ЕАД в гр. София. При съобразяване на техния
3
вид, съдът счита, че те се обхващат от първата група от възложените за изпълнение с
процесния договор дейности, тъй като са СМР-та, свързани с изграждането на
отоплителната инсталация на природен газ. Между страните в производството не е спорно,
че всички тези СМР-та, не са включени сред работите, които са възложени за извършване на
ищеца съгласно техническите изисквания на възложителя и техническо и ценово
предложение на изпълнителя, към които документи препраща договорът за изработка от
02.10.2019 г. Следователно тези дейности не са възлагани с изрична уговорка, която е част
от съдържанието на тази сделка, а са такива, които са изпълнени от ищеца допълнително в
процеса на строителство. Това се твърди както от ищеца в исковата молба, така и от
ответника, който също се позовава на факта, че описаните в исковата молба строителни
дейности не са част от възложените за изпълнение с клаузите на договора от 02.10.2019 г.
Ето защо и за да се приеме, че тези строителни дейности са предмет на сключен договор за
изработка, трябва да бъде доказано или че между ищеца и ответника е постигнато изрично
съгласие за това, че ответникът възлага, а ищецът приема да извърши тези работи, или да се
установи, че те са технически необходими за завършване на цялостната работа, която е
възложено да се изпълни с договора за изработка, сключен на 02.10.2019 г. Тогава, когато се
касае за допълнително изпълнени СМР, които нямат самостоятелен характер, а имат
обслужващо значение по отношение на цялостния строеж, който следва да бъде завършен, и
тяхното извършване е станало необходимо, за да може изработеното да отговаря на
действащите строителни правила и норми и да бъде въведено в експлоатация, се приема, че
тези работи представляват част от вече възложеното със сключения договор за изработка, а
не нещо различно, което да се квалифицира като изменение на вида и обема на
задължението, което е възникнало в тежест на изпълнителя по тази сделка. С оглед на това
такива дейности се считат възложени за извършване по силата на вече сключения договор за
изработка, без да е необходимо да бъде изразявано последващо изрично съгласие в тази
насока от двете страни по сделката. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по
реда на чл. 290 ГПК - Решение № 241 от 09.03.2017 г., постановено по т.д. № 2799/2015 г. по
описа на ВКС, І т.о., Решение № 82 от 19.07.2011 г., постановено по т. д. № 658/2010 г. по
описа на ВКС, І т.о.
При произнасянето си по въпроса дали по делото се доказва, че между страните е
постигнато изрично съгласие за извършване на описаните в искова молба строителни
дейности, които не са сред възложените такива с договора за изработка от 02.10.2019 г.,
съдът първо съобразява, че ответникът „Б.п.“ ЕАД, който се твърди да е възложител на
работата, за която се претендира възнаграждение, е публично предприятие, което извършва
секторни дейности, каквито са дейностите по предоставяне на пощенски услуги съгласно чл.
123 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ в редакцията му към датата на сключване на
процесната сделка, която редакция на закона ще бъде съобразявана от съда при всяко
позоваване на този нормативен акт в решението, защото тя е приложима към отношенията,
възникнали между страните по делото. Ето защо и това дружество е секторен възложител по
смисъла на ЗОП, поради което и при възлагане извършването на дейности в областта на
строителството, включително изграждането на съоръжения, то трябва да спазва процедурата
4
за възлагане на обществена поръчка, регламентирана в ЗОП. Това означава, че за да бъде
надлежно възложено извършването на процесните строителни работи от „Б.п.“ ЕАД на
ищеца не е достатъчно постигането само на съгласие между страните за сключване на
договор за изработка, а трябва да се установи, че са осъществени всички елементи за
сключване на договора за обществена поръчка, които включват освен гражданскоправния
елемент, който е писмен договор, подписан от възложителя и изпълнителя на работата, но
също така и предхождащи го административноправни елементи, представляващи издадени в
хода на процедурата административни актове, каквито са решение за откриване на
процедурата за възлагане на обществената поръчка и решение за определяне на
изпълнителя. В производството от нито една от двете страни не се твърди и не се ангажират
доказателства за това, че е открита и проведена процедура за възлагане на обществена
поръчка по реда на ЗОП с предмет извършване на строителни работи по изграждане на
площадка за съхранение на компресиран природен газ, на декомпресираща станция, на
замерен пункт, на мълниезащита и заземителен контур и на ограда на площадката в „Б.р.-
с.ц.“ на „Б.п.” ЕАД в гр.София, като, както се посочи, е безспорно, че тези дейности не са
предмет на процедурата по възлагане на обществена поръчка, приключила със сключения
на 02.10.2019 г. договор. Липсата на проведена процедура по възлагане на обществена
поръчка за изпълнение на описаните СМР е основание да се приеме, че между ищеца и
ответника по предвидения в закона специален ред за това не е сключен договор за
изработка, който да има за предмет тяхното извършване.
Последиците по отношение на един договор, до които води сключването му при
нарушаване на правилата на ЗОП за провеждане на процедура за възлагане на обществена
поръчка, са уредени в изрична законова разпоредба в отклонение на общите правила по ЗЗД.
Това е нормата на чл. 119, ал. 1, т. 1 ЗОП, в която е предвидено, че когато един договор е
сключен без процедура за възлагане на обществена поръчка, въпреки наличието на
основание за провеждането или когато процедурата е проведена без спазване на
изискването на чл. 99 ЗОП, той е унищожаем. За да бъде такъв договор унищожен,
потестативното право за това трябва да бъде упражнено от лицата, за които в закона е
регламентирано, че то възниква, като съгласно специалните правила в ЗОП това става само
чрез предявяване на конститутивен иск пред съда в предвиден в закона преклузивен срок за
това. Ако това право не е упражнено и срокът за това е изтекъл, е възможна хипотеза, при
която в правния мир съществува и поражда правни последици един договор, който е
сключен в отклонение на правилата по ЗОП, които са били приложими за него. С оглед на
това и доколкото ищецът твърди, че с ответника са постигнали съгласие по основните
престации на договор за изработка, имащ за предмет извършването на СМР-тата, за които в
процеса се претендира заплащане на възнаграждение, като липсват твърдения така
сключеният договор без провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка да е
унищожен, то той би могъл да съществува и да обвързва страните по спора. Ето защо съдът
трябва да се произнесе дали в производството се доказва, че между ищеца и ответника е
постигнато съгласие за сключване на сделка, имаща за предмет описаните в исковата молба
5
строителни работи.
По делото няма представени никакви доказателства, от които да се установява, че
след сключване на договора за изработка от 02.10.2019 г., между „Б.п.” ЕАД и „С.и.” ЕООД
е постигнато съгласие, че „Б.п.” ЕАД възлага на „С.и.” ЕООД извършването на каквито и да
е нови СМР във връзка с изпълнение на работата по изграждане на отоплителна инсталация
на природен газ в „Б.р.-с.ц.“ в гр.София, които не са били включени в тези, които са
възложени със сключената сделка, включително и описаните в исковата молба такива по
изграждане на площадка за съхранение на компресиран природен газ, на декомпресираща
станция, на замерен пункт, на мълниезащита и заземителен контур и на ограда на
площадката. В производството е прието като доказателство писмо от 30.10.2019 г., което
съдържа изявление на изпълнителя „С.и.” ЕООД за отправяне на оферта към възложителя
„Б.п.” ЕАД за сключване на договор за възлагане изпълнението на допълнителни работи във
връзка с изграждането на отоплителната инсталация на природен газ, които видно от
тяхното описание са именно тези, за които се претендира възнаграждение с предявения в
процеса иск. По делото обаче не са ангажирани доказателства, че от дружеството-
възложител е направено изявление за приемане на тази оферта или за съгласие за възлагане
извършването на описаните в цитираното писмо СМР на ищеца при друго възнаграждение
за това, различно от посоченото в офертата. В приетите като доказателства в
производството писма, които изхождат от представител на „Б.п.” ЕАД, се съдържа
изявление на това дружество за съгласие да възложи на ищеца извършването само на работи
по изработване на технически проект по част „Технология“, част „Пожарна безопасност“ и
част „Електро“ за площадка за съхранение на компресиран природен газ, които обаче са
напълно различни от работите по изграждане на проектираната площадка, които са
единствените за чието изпълнение се претендира възнаграждение с иска, с който съдът е
сезиран. В тези писма се съдържа и друго изявление на ответника, което е за съгласие за
сключване на договор, но той е напълно различен по вид от този, от който се твърди, че е
породено задължението на тази страна за заплащане на възнаграждение, а именно на
договор за наем, с който ищецът да предостави на ответника вече изградени съоръжения за
съхранение на компресиран природен газ за тяхното временно ползване на обект „Б.р.-с.ц.“
в гр.София. След като не се установява, че от дружествата „С.и.” ЕООД и „Б.п.” ЕАД са
направени две насрещни и съвпадащи по съдържанието и изявления за съгласие за
сключване на договор за възлагане на първото от тях извършването на строителни дейности
по изграждане на площадка за съхранение на компресиран природен газ, на декомпресираща
станция, на замерен пункт, на мълниезащита и заземителен контур и на ограда на
площадката, то трябва да се приеме, че такъв договор не е сключван и без да бъде спазвана
процедурата за възлагане на обществена поръчка по ЗОП.
На следващо място съдът трябва да отговори на въпроса дали строителните дейности
по изграждане на площадка за съхранение на компресиран природен газ, на декомпресираща
станция, на замерен пункт, на мълниезащита и заземителен контур и на ограда на
площадката, които ищецът твърди да е извършил, се счита, че са му възложени за
6
изпълнение от ответника по силата на договора за обществена поръчка от 02.10.2019 г.,
който е безспорно, че е сключен между страните по спора. Това предполага извършване на
преценка за това какъв е характерът на тези работи, както и какво е наложило тяхното
изпълнение и оттам дали те имат обслужващо предназначение по отношение на тези, които
са уговорени с договора от 02.10.2019 г., защото само в тази хипотеза те биха се считали за
възложени по силата на тази сделка, без да е налице сключено споразумение, с което да е
изменен вида на първоначално договорената между страните по нея работа.
За да се произнесе по тези въпроси съдът ще съобрази изводите на вещото лице Й. М.
в изготвеното основно заключение на допуснатата съдебно-техническа експертиза /СТЕ/,
както и уточненията на експерта в разпита му, проведен в съдебно заседание на 08.11.2023
г. Те са направени с оглед на притежаваните от него специални знания, каквито съдът няма
и след извършена проверка на място на изградената отоплителната инсталация и на всички
относими документи, поради което съдът ги кредитира изцяло. Първият от тях е изводът на
вещото лице за това какво е съдържанието на техническия проект за изграждане на
отоплителната инсталация, както и на техническите изисквания на възложителя, които са
част от документите в процедурата по обществена поръчка, с оглед на които е сключен
договорът от 02.10.2019 г. Те не са представени по делото, но експертът се е запознал с
тяхното съдържание, като го е и анализирал с оглед на притежаваните от него специални
знания, поради което съдът приема, че то е такова, каквото е установено от вещото лице. В
заключението на изготвената основна СТЕ е посочено, че проектът към договора за
обществена поръчка и техническите изисквания на възложителя предвиждат отоплителната
инсталация, която се възлага да бъде изградена, да работи с природен газ, който се набавя
чрез включване на инсталацията към изградена газоразпределителна мрежа на обществен
доставчик на газ /проектиран е газопровод с ниско налягане и газова инсталация в котелно
помещение, което предполага включване на съоръжението към газоразпределителна мрежа/.
Следващият извод на вещото лице, който съдът съобразява, е, че на обекта, където е
уговорено да се изгражда отоплителната инсталация с договора от 02.10.2019 г., няма
възможност за включване към газоразпределителна мрежа на обществен доставчик на газ,
защото такава не е изградена както към момента на сключване на договора, така и към
момента на изготвяне на експертизата, като липсват данни, от които да може да се заключи,
че такава мрежа се очаква да бъде изградена в близко или далечно бъдеще/ изводите на
експерта на л. 284 от делото и на л. 307 от делото/. С оглед на това вещото лице е посочило,
че единственият начин отоплителната инсталация, предмет на изграждане съгласно
процесния договор за изработка, да работи е тя да използва компресиран природен газ, което
изисква допълнително извършване на дейности по проектиране и изграждане на площадка
за съхранение на компресиран природен газ, на декомпресираща станция, на замерен пункт,
на мълниезащита и заземителен контур и на ограда на площадката, които работи не са
включени в техническия проект и съответно във възложените за изпълнение с договора и
които са именно тези, които ищецът твърди, че е извършил и за които претендира
възнаграждение.
7
От тези изводи на вещото лице М. съдът приема за установено по делото, че
допълнителните строителни работи, които не са включени в тези, възложени с договора от
02.10.2019 г. и за които се иска присъждане на възнаграждение с предявения в процеса иск,
са такива, чието извършване е необходимо, за да може възложената работа по изграждане на
отоплителна инсталация на природен газ да бъде завършена по начин, че да може тази
инсталация да бъде използвана съобразно обикновеното и предвидено с договора
предназначение. Това е така, тъй като без да бъде осигурена възможността за достигане на
природен газ до отоплителната инсталация, тя не би могла да работи, а предвид липсата на
изградена мрежа на газоразпределително дружество в района на строежа, това може да се
случи само при осигуряване на възможност за работа на инсталацията с компресиран
природен газ. Тази необходимост от изпълнението на допълнителните СМР, за да може
отоплителната инсталация да се използва според предназначението си, обаче не е настъпила
в резултат на факт, който е осъществен в хода на изпълнение на сключения договор за
обществена поръчка, защото обстоятелството, което е довело до нея, е съществувало още
към момента на провеждане на процедурата по обществена поръчка и на изготвяне на
необходимите документи в нея и към момента на подписване на договора за изработка, с
който тя приключва. Вещото лице посочва, че в нито един момент в района на „Б.р.-с.ц.“ на
„Б.п.” ЕАД, намиращ се в гр. София, район Кремиковци, не е имало изградена
газоразпределителна мрежа на обществен доставчик, което означава, че такава мрежа е
липсвала и към момента на провеждане на процедурата по възлагане на обществена поръчка
и към този на сключване на договор за това. Съдът намира, че фактът, че необходимостта от
извършване на описаните в исковата молба допълнителни видове работи не се е появила в
хода на изпълнение на договора за изработка от 02.10.2019 г., има значение за определяне на
това дали тези работи имат обслужващо предназначение по отношение на вече възложените
с договора строителни дейности или имат самостоятелен характер. Само когато в хода на
изпълнението на договора се появи необходимост от извършване на допълнителни видове
дейности с оглед качественото изпълнение на работата, може да се счете, че тези дейности
имат обслужващо предназначение по отношение на възложената работа, защото само в този
случай тяхното изпълнение не е могло да бъде предвидено при сключване на договора и
включено в обема и вида на уговорените за изпълнение СМР. Ако тази необходимост е
съществувала към момента на сключване на договора за изработка, то допълнителните
дейности е можело да бъдат възложени за извършване изрично с него при наличие на воля
на страните за това и когато това не е направено, то очевидно не е постигнато съгласие
между тях изпълнението на тези дейности да бъде предмет на сделката. Фактът, че страните
по договора могат да преценят към момента на сключването му дали да възложат за
извършване определени строителни работи или не, придава на същите самостоятелен
характер, а не такъв на обслужващи включените в договора СМР, които са тези, които са
нужни само за да могат възложените такива да бъдат законно изградени. Ето защо съдът
приема, че строителните дейности по изграждане на площадка за съхранение на
компресиран природен газ, на декомпресираща станция, на замерен пункт, на мълниезащита
и заземителен контур и на ограда на площадката на „Б.р.-с.ц.“ на „Б.п.” ЕАД в гр. София, не
8
са такива, които имат обслужващо и несамостоятелно значение по отношение на работата по
изграждане на отоплителна инсталация на природен газ, която е предмет на договора за
изработка от 02.10.2019 г. Този извод следва и при съобразяване на размера на
възнаграждението, което се следва за извършване на тези СМР, който възлиза на сумата от
49 958, 45 лв. без ДДС по средни пазарни цени към момента, когато се твърди, че са
изпълнени, съгласно изчисленията, направени в заключението на изготвената допълнителна
СТЕ. Този размер е по-висок от размера на възнаграждението, което страните са се
съгласили, че се дължи за извършването на възложените с процесния договор СМР, което е
38 970, 77 лв. без ДДС. Няма как строителни дейности, които са на по-висока стойност от
уговорените, да се счита, че обслужват последните. След като описаните в исковата молба
СМР не могат да се квалифицират като обслужващи работите, предмет на сключения на
02.10.2019 г. договор за изработка, то те нямат характер на такива, които да се считат
възложени за извършване по силата на тази сделка и за които да не е необходимо да бъде
постигано последващо и изрично съгласие от двете страни по нея за тяхното възлагане
срещу заплащане на възнаграждение. За да са приеме, че те са предмет на вече сключения
договор от 02.10.2019 г., трябва да се установи, че той е изменен, което става по общо
съгласие на страните и при предпоставките за това предвидени в ЗОЗ предвид специалната
процедура, при която е сключена тази сделка.
В ЗОП са регламентирани ограничения относно възможността един договор, който е
сключен след провеждане на процедура по обществена поръчка, да бъде изменян по волята
на страните по него. Те се състоят в това, че в чл. 116, ал. 1 ЗОП са предвидени изрично
фактите, при настъпване на които единствено може да се изменя договор за обществена
поръчка. При тълкуване на нормата на чл. 116, ал. 1, т. 7 ЗОП се налага изводът, че
изменение на договора за обществена поръчка е допустимо само ако то не е съществено, а
съществено изменение съгласно чл. 116, ал. 5, т. 3 ЗОП е това, което засяга предмета или
обема на договора за обществена поръчка. В практиката на ВКС се приема, че предмета на
договора за обществена поръчка се засяга, когато се засягат условията, при които е открита
и проведена процедурата по обществена поръчка, които се съдържат освен в съдържанието
на сключения договор, но също така и в документацията за участие в процедурата за
възлагане на обществена поръчка, към която се включват инвестиционния проект и
техническите спецификации за строежа, когато предметът на възлагане е извършване на
строителни дейности. В този смисъл е произнасянето в Решение № 241 от 09.03.2017 г.,
постановено по т.д. № 2799/2015 г. по описа на ВКС, І т.о. С оглед на това в цитираното
решение се прави извод, че изменението на инвестиционния проект за строежа, предмет на
възложена обществена поръчка, също е ограничено от условията, посочени в ЗОП, при
които е допустимо да се прави изменение на договора за обществена поръчка, защото с
изменението на инвестиционния проект също може да се стигне до изменение на
параметрите на поръчката, което нормите на чл. 116, ал. 1, т. 7 вр. чл. 116, ал. 5, т. 3 ЗОП
забраняват. По тези съображения е прието и това, че нормата на чл. 260, ал. 1 ЗЗД,
уреждаща хипотеза, при която страните следва да извършат промяна на техническия проект
за строежа след сключване на договора за изработка, тъй като той съдържа такива
9
недостатъци, при които правилно изпълнение на възложените СМР би било невъзможно, е
приложима и при договори за изработка, сключени по реда на ЗОП, но само когато
корекциите на проекта са необходими за правилното изпълнение на възложената работа, но
не и когато корекциите на проекта представляват по своята същност изменение на
съществените параметри на обществената поръчка.
Съдът счита, че изменението на процесния договор за изработка от 02.10.2019 г. с
включване в неговия предмет на извършването на допълнителни СМР по изграждане на
съоръжения за съхранение на компресиран природен газ, с който да работи отоплителната
инсталация в „Б.р.-с.ц.“ на „Б.п.” ЕАД в гр. София, не отговаря на условията за неговата
допустимост, предвидени в чл. 116, ал. 1, т. 7 вр. чл. 116, ал. 5, т. 3 ЗОП. Както беше
посочено, извършването на тези СМР не е предвидено в техническия проект и техническите
изисквания на възложителя, въз основа на които е сключен договорът за обществена
поръчка от 02.10.2019 г., като чрез тях се постига изграждане на напълно ново съоръжение с
различни функции от функциите на всички съоръжения, чието изграждане е възложено с
тази сделка. Ето защо тези дейности не са част от предмета на договора за обществена
поръчка. Това означава, че изменението на проекта за строежа с включване на тяхното
извършване и изменението на договора с постигане на съгласие за поемане от изпълнителя
на задължение за тяхното изграждане, ще засегне основен параметър на обществената
поръчка, който е нейният предмет и следователно трябва да се квалифицира като
съществено изменение на договора за обществена поръчка. Такова изменение не е
допустимо съгласно чл. 116, ал. 1, т. 7 вр. чл. 116, ал. 5, т. 3 ЗОП. Не е допустимо и
изменението по реда на чл. 260 ЗЗД на техническия проект, въз основа на който е сключен
договорът за обществена поръчка с включване в него на тези СМР, въпреки че изпълнителят
„С.и.“ ЕООД е изпълнил задължението си, установено с тази правна норма, да предупреди
възложителя, че така, както е изготвен проектът за строежа, не е годен да осигури
използването по предназначение на отоплителната инсталация на природен газ, която е
възложено да се изгради. Това е така, тъй като промяната в проекта засяга значително един
от основните параметри на обществената поръчка, а именно вида и обема на възложените за
изпълнение дейности, като изисква да бъдат изпълнени допълнително такива, чиято
стойност е по-голяма от тази на дейностите, заложени за изпълнение в проекта. След като
договорът за изработка от 02.10.2019 г. не може да бъде изменен с включване в неговия
предмет на допълнителните строителни работи, описани в исковата молба, то тяхното
изпълнение не може да бъде възложено с този договор. В случая изпълнителят е трябвало да
положи дължимата грижа, която е тази на добрия търговец, в процедурата по възлагане на
обществена поръчка, предхождаща сключването на процесния договор, и да се запознае
подробно с документите, които са били изготвени в нея, един от които е и техническият
проект за строежа, и още в този момент да установи, че той не е подходящ за изграждане на
отоплителната инсталация на природен газ и да се съгласи да поеме задължение за
изработването на тази инсталация само ако проектът бъде преработен по начин, че да се
осигури възможност тя да бъде въведена в експлоатация, а не да прави възражения за
10
негодност на проекта и искания за неговото изменение след сключване на договора за
обществена поръчка, при който свободата на договаряне на страните е ограничена с
императивни законови разпоредби. Ищецът е имал възможност да направи тази
предварителна проверка, доколкото техническият проект е част от документацията за
обществената поръчка съгласно чл. 31, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП, до която възложителят е длъжен
да осигури достъп на всяко лице съгласно чл. 32, ал. 1 ЗОП, но не е сторил това и не е
положил дължимата грижа за водене на своите работи, поради което трябва да понесе
негативните за него правни последици, които се изразяват в това, че не може да получи
възнаграждение за извършване на допълнителните работи, необходими за да може
отоплителната инсталация на природен газ да се използва съобразно обикновеното и
уговореното предназначение, по силата на сключения на 02.10.2019 г. договор за
обществена поръчка. Той все пак може да получи насрещна престация за изработване на
съоръженията и тяхното използване от ответника, но на друго основание, което може да е
друг вид договор, ако се докаже сключването на такъв, или на извъндоговорно основание,
подчинено на принципа за недопускане на неоснователното обогатяване, каквито обаче не
се твърдят в настоящия процес като правопораждащи факти на предявеното парично
вземане.
С оглед всичко изложено съдът намира, че по делото не се установи, че ищецът и
ответникът са сключили договор за изработка с предмет изпълнението на описаните в
исковата молба строителни работи. Това означава, че предявеният иск по чл. 266 ГПК за
присъждане на възнаграждение за тяхното извършване е неоснователен на предявеното
основание, което с оглед заявения правопораждащ това вземане факт е сключен между
страните договор за изработка. Ето защо и този иск трябва да се отхвърли.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на спора и това, че от страна на ответника е заявено
своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се
следват. Доказаха се реално заплатени разходи за водене на настоящото дело в общ размер
от 1 245 лв., от които сумата от 885 лв. – платени депозити за възнаграждения на вещи лица
и свидетели и сумата от 360 лв. – възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено от
съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед вида на извършената от
юрисконсулта работа.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.и.” ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. ****, Търговски център ****, срещу „Б.п.” ЕАД, с ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Студентски град”, ул. ****, иск с
правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Б.п.” ЕАД да заплати на „С.и.” ЕООД
11
сума в размер на 59 934, 34 лв. /петдесет и девет хиляди деветстотин тридесет и четири
лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща неплатено възнаграждение за
извършени строително-монтажни работи по изграждане на площадка за съхранение на
компресиран природен газ, на декомпресираща станция, на замерен пункт, на мълниезащита
и заземителен контур и на ограда на площадката в „Б.р.-с.ц.“ на „Б.п.” ЕАД в гр. София,
което възнаграждение се дължи на основание договор за изработка, сключен между „Б.п.”
ЕАД и „С.и.” ЕООД, включително на договор за изграждане на отоплителна инсталация за
преминаване към гориво природен газ в БРСЦ, сключен между тези лица, на 02.10.2019 г.,
след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „С.и.” ЕООД да заплати на „Б.п.” ЕАД
сума в размер на 1 245 лв. /хиляда двеста четиридесет и пет лева/, представляваща
направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12