Р Е Ш Е Н И Е № 65
Гр.Тополовград, 22.11.2018 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично
заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА
При
секретаря: К.П.
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
69 по описа за 2018 год.
И
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата С.И.П.
е предявила искове против М.И.М. ***.Г.”ООД – гр. Сливен, като твърди, че тя
и първия ответник М. са брат и сестра и
техния общ наследодател И. М. К. е притежавал нива с площ от 6,049 дка.,
представляващ имот № 229009, попадащ в местността „К. ч.“, при граници имоти с
№№ 000380, 229008, 229006, 229005 и 229010. Тъй като не са си поделили имота
доброволно, те са извършили съдебна делба и с Решение № 52/14.01.2008 г.,
постановено по гр.д.№ 80/2007 г. по описа на ТРС, вписано в „Службата по
вписванията“, съдът е поставил в дял на ищцата 3,025 дка от нива в местността
„К. ч.“, имот № 229009. След влизане в сила на съдебното решение се твърди, че М.
е подал заявление за промяна, регистър собственици и регистър имоти, при което
на имота формиран при разделянето на имот № 229009, попадащ в дела на ищцата е
присвоен № 229018, но в регистър собственици, този имот е записан на името на
ответника М.. Твърди се, че преди няколко месеца, случайно ищцата е открила, че
имот № 229018, въз основа на влязло в сила съдебно решение е продаден от първия
ответник на втория ответник и за продажбата е съставен нотариален акт №
70/06.03.2013 г., по нот.дело № 46/2013 г. на ТгРС.
С оглед на твърденията в исковата молба
се претендира да бъде постановено решение, с което да се признае за установено,
че първият ответник не е бил собственик на имот № 229018, а именно нива от
3,025 дка, в местността „К. ч.“ в землището на с.Устрем, респективно, че
вторият ответник не е придобил собствеността върху процесния имот, както и да
се отмени нот.акт № 70/06.03.2013 г., в частта касаеща прехвърлянето,
собствеността на имот № 229018 и да бъде осъден втория ответник да предаде на
ищцата владението върху имота. Претендират се и направените по делото разноски.
С Определение № 179/17.05.2018 г., съдът е оставил без
движение исковата молба за да се уточни от ищцовата страна в какво се състои
искането й. С молба с вх.№ 558/06.06.2018 г., ищцовата страна отстранява
допуснатата нередовност, като претендира да бъде признато за установено по
отношение на ответниците, че ищцата е собственик на имот № 229018, а именно
нива от 3,025 дка., пета категория в местността „К. ч.“ в землището на с.Устрем
и да бъде осъден ответника „С.И.Г.“ ООД да предаде процесния имот на ищцата.
В съдебно заседание процесуалния представител подържа
изцяло исковете, но от друга страна в писмената защита след приключване на
съдебното дирене, претендира да бъде признато за установено, че ответниците не
са собственици на имот № 229018 и да бъде осъден втория ответник да предаде
владението на имота. Т.е. отново се формулира първоначалния петитум, заради
който исковата молба е била оставена без движение.
Първият ответник М.И.М. не е депозирал
отговор по чл. 131 от ГПК, не се явява в съдебно заседание и не взема становище
по предявените искове.
Втория ответник „С.И.Г.“ООД е подал писмен отговор в
който твърди, че исковете са недопустими тъй като са взаимно изключващи се, че
липсва правен интерес и спора е разрешен с влязло в сила съдебно решение.
Поради което претендира да бъде прекратено производството по делото поради
недопустимост на исковете. Навяват се и възражения относно основателността на
предявените искове, че липсва съдебно решение или друг документ, който да
легитимира ищцата като собственик на процесния имот, че втория ответник владее
имота на годно правно основание и също изрично се позовава този ответник и на
изтекла в негова полза придобивна пет годишна давност.
В съдебно заседание процесуалния представител на
Дружеството по същество и в писмени бележки претендира да бъдат отхвърлени
исковете като неоснователни и недоказани и да им се присъдят направените по
делото разноски, като доразвива възраженията си направени в писмения отговор.
От събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното гр.д. № 80/2007 г. на
ТгРС е видно, че ищцата и първия ответник са законни наследници на И. М. К.,
починал на 01.12.1996 г., и с нотариални актове по нотариални дела с №№ 659/1998
и 660/1998 г. на ТРС, са признати за собственици по наследство на земеделските имоти,
предмет на заведеното дело за делба с горепосоченият номер. Техния общ
наследодател И. М. К. е притежавал нива с площ от 6,049 дка., представляващ
имот № 229009, попадащ в местността „К. ч.“, при граници имоти с №№ 000380,
229008, 229006, 229005 и 229010. Тъй като не са си поделили имота доброволно,
те са извършили съдебна делба и с Решение № 52/14.01.2008 г., постановено по
гр.д.№ 80/2007 г. по описа на ТРС, вписано в „Службата по вписванията“, съдът е
поставил в дял на ищцата - 3,025 дка от нива в местността „К. ч.“, имот №
229009 и в дял на първия ответник М. -
3,025 дка от нива в местността „К. ч.“, имот № 229009. След влизане в сила на
съдебното решение М. е подал заявление до ОСЗГ - Тополовград за промяна,
регистър собственици и регистър имоти, при което на 29.01.2013 г., е изработен
проект за делба на имот с № 229009 по КВС и скици-проекти на новообразуваните
имоти с вписани собственици и номера съответно на имотите 229018 и 229019.
Видно от скица-проект № 1208/20.01.2013 г. и скица-проект № 1207/29.01.2013 г.,
приложени по делото на името на С.И.П. е записан имот с № 229019 с площ от
3,024 дка в местността „К. ч.“ и на М.И.М. № 229018 с площ 3,025 дка в
местността „К. ч.“. Това е видно и от писмо на ОСЗ – Тополовград с вх.№
796/02.08.2018 г., приложено по делото и в него е записано, че двата
новообразувани имоти са именно от имот № 229009 и са описани собствениците на
новообразуваните имоти - ищцата и първия ответник.
На 11.02.2013 г., първия ответник М.М.
е подал заявление до Службата по вписванията в гр.Тополовград за вписване на
Решение № 52/14.01.2008 г., по гр.д. № 80/2007 г., като прилага към заявлението
и съответните скици-проекти от 29.01.2013 г. Съдебното решение е вписано в
Службата по вписванията при ТРС с вх. Рег. № 57/11.02.2013 г. След вписване на
съдебното решение на 06.03.2013 г. е подадена молба от първия ответник в
качеството му на продавач и втория ответник в качеството му на купувач по която
е образувано нот.дело № 46/2013 г. на ТРС и от него е видно, че имот с № 229018
с площ от 3,025 дка в местността „К. ч.“ е продаден и за продажбата е съставен
нотариален акт № 70/06.03.2013 г., по нот.дело № 46/2013 г. на ТРС, вписан по
съответния ред.
Към писмения отговор на втория ответник
са приложени договори за наем на земеделски земи от които е видно, че
процесната нива е отдавана под наем от втория ответник и процесните договори са
от 2015 г., 2016 г. и от 2017 г.
По делото е
назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза от която се установяват
горепосочените обстоятелства, относно изготвените проекти за делба, записването
им на името на ищцата и първия ответник, като вещото лице разпитано в съдебно
заседание и в самото експертно заключение посочва, че окончателно проектните
граници на новообразуваните имоти се формират от момента на вписване в Службата
по вписвания на съдебното решение за делба от 11.02.2013 г. и от този момент се
дават идентификатори на имотите и се обособяват двата имота с №№ 229018 и
229019, като преди това не е имало самостоятелни имоти и окончателно се
образуват самостоятелни имоти точно от месец февруари 2013 г.
Така установената фактическа обстановка
се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло, тъй като са документи съставени по съответния ред и в
съответната форма и неоспорени от страните.
С оглед на изложеното и като прецени
събраните доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл.108 от ЗС, като е предявен и иск по чл.537, ал.2 от ГПК.
За да бъде уважен собственически иск с горепосоченото
правно основание, следва ищцата да докаже, че е собственик на процесният имот и
че ответниците или поне единият от тях го владеят без да имат правно основание
за това. В случая и двете предпоставки на закона не са установени и доказани по
безспорен начин.
Ищцата по никакъв начин не е установила и доказала, че
е собственик на имота, нито пък навява обстоятелства, че е придобила правото на
собственост на някакво правно основание. В случая ищцата не разполага с
документ, легитимиращ я като собственик, нито е доказала някакво друго основание
за придобиване на това право. Видно от събраните по делото доказателства,
първият ответник по делото М.М. с вписване на съдебното решение по гр.д. №
80/2007 г., влязло в сила на 05.03.2008 г. и вписано в Службата по вписванията
на 11.02.2013 г. е придобил правото на собственост на процесния
индивидуализиран и обособен имот с № 229018, а именно нива от 3,025 дка в
местността „К. ч.“ в землището на с.Устрем.
Ищцата твърди,
че случайно е открила, че процесния имот който бил нейна собственост, съгласно
решението на съда е бил продаден от брат й. Т.е. в това свое твърдение, ищцата
се позовава на съдебно решение и цели чрез такова да се легитимира като
собственик на процесния имот. В случая обаче няма съдебно решение, което да
легитимира ищцата като собственик на процесния имот. Видно от самото решение,
то е от 2008 г. и няма как в него да е записано, че ищцата е собственик на
имот, който към датата на влизане в сила на решението за делба не съществува и
който е образуван близо 5 години по-късно през 2013 г. От приложените към
делото документи и от експертното заключение, по безспорен начин се установява,
че имотите с новите номера са обособени и индивидуализирани от вписването на
съдебното решение през месец февруари 2013 г. Именно от този момент 11.02.2013
г., се дават идентификатори, обособяват се и се образуват окончателно
самостоятелни имоти от имот № 229009 с №№ съответно: 229018 и 229019. Преди
това не е имало самостоятелни имоти. За това неможе да се приеме, че по силата
на съдебното решение от 2008 г., ищцата е била собственик на имот с № 229018,
както се твърди, след като този имот като самостоятелен и обособен такъв не е
съществувал.
В съдебно заседание по същество, процесуалния
представител на ищцата твърди, че с делбеното решение е бил определен дял,
съгласно заключението на вещото лице в неговия втори вариант и от това
заключение ставало ясно, че ищцата е собственик на процесния имот. В случая
позоваването на този факт в никакъв случай не може да обуслови правния извод,
че ищцата е собственик на имота. Действително в мотивите на съда е записано по
този начин, но тези мотиви се отнасят само за имотите, които не се разделят и
си имат определени номера по КВС, които се запазват с влизане в сила на
съдебното решение, но не и за тези имоти, които се разделят, за тях съдът
определя само площ от имота без конкретизация, без индивидуализация и без
идентификация. Процедурата по реалното обособяване точно на тези имоти и
поставянето на новите номера се извършва по-късно от ОСЗ – Тополовград след подаване
на заявление от някой от съделителите до тази служба, след заплащане на
съответните такси за изготвяне на скици-проекти и вписването на съдебното
решение след изготвяне на тези скици. Тази процедура към момента на разглеждане
на процесното делбено дело не се извършваше служебно от съда, съгласно
практиката, в предвид необходимостта от заплащане на значителни по размер такси
за изготвяне на скиците-проекти, които съдът няма как да осигури. За това
процедурата се осъществяваше по молба на някой от съделителите, а не служебно.
В случая тази процедура е осъществена много по-късно, след влизане в сила на
решението за делба по молба на първия ответник и именно от този момент са били
поставени новите номера на двата имота, самите имоти вече са били индивидуализирани
и конкретизирани и съществуващи като такива в правния мир. За това неможе да се
приеме, че въз основа само на заключението на вещото лице по делбеното дело са
индивидуализирани имотите и ищцата е станала собственик на един от тях.
Освен, че не е доказано по безспорен начин правото на
собственост на ищцата, по никакъв начин не е доказана и втората предпоставка,
че ответниците или някой от тях владеят процесния имот без правно основание.
Напротив доказателствата сочат, че и двамата ответници са имали правно
основание за владеенето на имота в различни моменти. Първият ответник е
придобил собствеността върху процесния имот с вписване на съдебното решение за
делба и съвсем законосъобразно в качеството си на собственик е имал правото и
съответно е продал на втория ответник този имот. Продажбата е извършена на
06.03.2013 г., когато първия ответник продавач се е легитимирал като собственик
с влязлото в сила решение за делба, което е било надлежно вписано и имота е
закупен от втория ответник на основание надлежни документи в изискуемата форма.
И тук не може да става дума, че е продаден несобствен, чужд имот. Съдът счита,
че извършената продажба е напълно законосъобразна и издадения нотариален акт
легитимира Дружеството, като собственик на процесния имот. Освен като купувач
по сделката Дружеството съвсем законно може да се позове и на друго основание –
добросъвестно владение, което е започнало веднага след закупуване на имота и
продължава и към настоящия момент. Безспорно е че единствено Дружеството
ответник е упражнявало фактическата власт върху имота с намерение за своене от
датата на закупуване, владението е било непрекъснато, явно и спокойно,
установено без насилие, афиширано по възможно най-достъпния до неограничен брой
хора начин. Следователно и твърдението на втория ответник и изричното му
позоваване на изтекла в негова полза придобивна 5 годишна давност е основателно
и доказано.
С оглед на всичко гореизложено съдът счита, че искът
по чл. 108 от ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед на изложените по-горе съображения, предвид
факта, че извършената продажба между първия и втория ответник на процесния имот
е напълно законосъобразна, няма основание и за уважаване на втория иск за
отмяна на нотариалния акт от 06.03.2013 г.
При този изход на делото следва да се
присъдят направените от втория ответник разноски, които са в размер на 391,50
лв., съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК. Първия ответник не претендира
разноски.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан предявеният иск по чл. 108 от ЗС от С.И.П. *** с ЕГН **********, чрез
пълномощника й адв.М.Т. от АК – Ямбол, ПРОТИВ М.И.М. *** с ЕГН ********** и „С.И.Г.”
ООД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ******** за признаване за
установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на имот № 229018
– нива от 3,025 дка, пета категория в местността „К. ч.“ в землището на с.У. и
предаване владението на имота.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан предявеният иск по чл. 537, ал.2 от ГПК от С.И.П.
*** с ЕГН **********, чрез пълномощника й адв.М.Т. от АК – Ямбол, ПРОТИВ М.И.М.
*** с ЕГН ********** и „С.И.Г.” ООД със седалище и адрес на управление ***, с
ЕИК ******** за отмяна на нотариален акт № 70/06.03.2013 г. по нот.дело №
46/2013 г. на ТРС.
ОСЪЖДА
С.И.П. ДА ЗАПЛАТИ на ответника
„С.И.Г.” ООД – гр. С. направените по делото разноски в размер на 391,50 лв./триста деветдесет и един лева и 50
стотинки/.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред ЯОС в двуседмичен срок от съобщението му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: