Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали,
17.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кърджалийският районен съд
в публичното заседание на двадесет и първи
януари две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Невена Калинова
при
секретаря Анелия Янчева като
разгледа докладваното от съдията гр.д. N 1310 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по предявени
при условията на обективно кумулативно съединяване искове съгласно чл.422, ал.1
от ГПК, с правна квалификация чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 изр.1-во от ЗЗД, вр. Закон за потребителския кредит, от ищеца
„Еос Матрикс“ ЕООД, срещу ответника П.Р.Р., за установяване съществуване на
вземания за главница от 417.76 лв. и обезщетение за забава от 116.03 лв., за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. N 1054/2019г.
на РС-Кърджали.Твърденията са, че паричните задължения произтичат от договор за
паричен заем от 24.06.2016г., сключен между ответника като заемател и „Креди
Йес“ ООД като заемодател, със срок на действие до 19.04.2017г., след изтичането
на който, по цесия от 30.08.2017г. ищецът придобива вземанията на заемодателя по
договора.Поради неуспешното уведомяване
на заемателя за цесията, ищецът релевира, че същото настъпва с връчване на исковата
молба и приложенията й, и предявява иска поради оспорване на издадената в
негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от ответника
като длъжник. В съдебно заседание ищецът не се представлява и поддържа иска с
писмено становище чрез упълномощен юрисконсулт.
Ответникът П.Р.Р. в срока за
отговор по чл.131 от ГПК оспорва
исковете при възражение, че
уговорената в договора неустойка в случай, че той не предостави уговореното обезпечение
- банкова гаранция или поръчител, е нищожна като прекомерна по размер и
надвишаваща главницата на 100 %.Излага подробни
съображения относно нищожност на клаузата на неустойката на основание чл.26,
ал.1, предл. 1 от ЗЗД, чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД и чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, съответно във връзка с нормата на чл.71 от ЗЗД, предвиждаща, че ако при
изпълнение на срочни задължения длъжникът не даде исканото от кредитора
обезпечение, то кредиторът може да иска изпълнение и преди срока, а не
неустойка за недадено обезпечение; заобикаляне на закона поради това, че в
чл.19, ал.4 от ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита
не може да бъде по-висок от пет пъти законната лихва
за просрочени задължения в лева и валута,
определена с постановление на МС, и накърняваща добрите нрави, с оглед
съдебната практика по този въпрос. Позовава се на потребителската защита и
конкретно на чл.143, т.5 от Закона за защита на потребителите, че клаузата за
неустойка е неравноправна.С оглед на това счита, че поради плащания по втория погасителен план с неустойка, е погасил изцяло претендираната от ищеца главница, защото плащането на неустойката е
без основание, и ако съдът
приеме, че договорът за кредит е изцяло недействителен, претендира за приложение чл.23 от ЗПК, когато потребителят връща само чистата стойност на кредита,
без лихва или други разходи по кредита.
Районният
съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и заключение на счетоводна експертиза, неоспорени
от страните, приема за установено следното:
Не е спорно между страните, че на 24.06.2016г. между „Креди йес“ ООД с ЕИК *** и П.Р.Р. е сключен договор за
паричен заем N
15875 за сумата 700 лв., с краен срок на
погасяване 19.04.2017г., по който първото като заемодател прехвърля вземанията си на ищеца с договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от
30.08.2017г..За прехвърлянето ответникът е неуспешно уведомен преди
настоящото, в т.ч. и заповедното производство, но уведомлението за което като
приложение към исковата молба е връчено на ответника с останалите книжа по
делото, откогато прехвърлянето има действие за него.
С договора за паричен заем е поето
задължение за връщането на заема с възнаградителна лихва от 124.70 лв., при месечен
лихвен 3.34 % и ГПР 49.472 %, с общо дължима сума 824.70 лв., платима на четиридесет
и три седмични погасителни вноски от 19.18 лв., в ден сряда, с дата на първо
плащане 29.06.2016г. и дата на последно плащане 19.04.2017г., при забавата на
които вноски се дължи законната лихва за забава за всеки просрочен ден, считано
от деня на забавата.С клаузата на чл.6 от договора е постигнато съгласие
заемателят да обезпечи договора за заем с поне две от посочените в нея
обезпечения-издаден от него запис на заповед или банкова гаранция или
поръчител, отговарящи на условията на чл.9, ал.2 от общите условия към
договора, като последиците от неизпълнение на поетото обещание за даване на обезпечение
са уговорени в чл.8: ако в срок от три дни от сключването на договора не
предостави същото или предоставеното не отговаря на условията, посочени в чл.9,
ал.2, т.1 и т.4 от общите условия, заемателят ще дължи неустойка в размер на
723.30 лв., с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 2 към
договора.Към договора страните подписват погасителен план в два варианта, с
еднакви падежни дати, с погасителна вноска от 19.18 лв. по първия, последната
19.14 лв., и с погасителна вноска от 36 лв. по втория.
Съгласно чл.9, ал.1 от общите
условия заемателят има право да обезпечи заемодателя с подписването на запис на
заповед в полза на заемодателя за заеманата сума с включените лихви и
евентуално дължими неустойки, такси и разноски при отпускането на потребителски
заем; съгласно ал.2 страните имат право за обезпечаване изпълнението на
договора за заем да уговорят в самия договор учредяването на някое от следните
обезпечения: поръчителство от едно или две физически лица, отговарящи на подробно
посочени условия; залог на движима вещ при посочени условия; първа по ред ипотека
и безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка,
а съгласно ал.3 заемодателят си запазва правото еднолично и без да се мотивира
да прецени дали предложеното му обезпечение е годно да обезпечи заема, и да
откаже сключване на договор за заем, докато не бъде предоставено искано
обезпечение, или да откаже сключване на договор за заем при непредставяне на
исканото обезпечение.
По делото е изслушано заключение
на счетоводна експертиза, което не е оспорено по реда на чл.200, ал.3 ГПК, съгласно
което до 30.08.2017г. П.Р., който усвоява заема от 700 лв. на 24.06.2016г., за
което е подписан РКО, прави в полза на „Креди йес“ ООД седем плащания на дати и в размер както следва: на 11.07.2016г.-36
лв., на 25.08.2016г.-36 лв., на 31.08.2016г.-36 лв., на 10.09.2016г.-73 лв., на
30.09.2016г.-72 лв., на 26.10.2016г.-37 лв. и на 16.11.2016г.-400 лв., общо 690
лв., като първите шест плащания са на каса, а последното по банков път, и
всички те са с посочено основание „вноска“.С тези плащания експертизата приема,
че е погасена лихва от 86.49 лв., главница от 282.24 лв., неустойка от 320.43
лв. и наказателна лихва от 0.84 лв., и дължимата неплатена главница е 417.76
лв., законната лихва върху която за периода от 17.11.2016г. до 11.08.2019г.
възлиза на 115.80 лв.
Съдът приема, че сключеният между
страните договор за заем е валиден, а акцесорният договор относно уговорена
неустойка за неизпълнение на поетото задължение за предоставяне на уговорено
обезпечение по договор за заем е нищожен.За сключения договор за заем е
приложим ЗПК и ЗЗД, както и ЗЗП.Уговорките относно договорената възнаградителна
лихва, ГПР и обезщетение за забава не противоречат на чл.19, ал.4 от ЗПК и
чл.33, ал.2 от ЗПК.Възражения за нищожност на заемното съглашение не се релевират
от ответника и клаузи, които са индивидуално уговорени, са изключени от потребителската
защита-чл.146, ал.3 от ЗЗП.Клаузи
относно основния предмет на договора, съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката или услугата, която ще бъде
доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи
са ясни и разбираеми, са извън
предметния обхват на потребителската защита– чл. 145, ал. 2 ЗЗП
/съответстващ на чл. 4, § 2 от Директива 93/13/ЕИО/.В случая клаузите от
основния предмет на реалния договор за заем са ясни и разбираеми и съдът не
дължи проверка за нищожността им като неравноправни.
Съгласно чл.21, ал.2 от ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която
определя обезщетение за кредитора по-голямо от посоченото в чл.32, ал.4, е
нищожна.Определено по критериите в чл.32, ал.4 от ЗПК, обезщетението към датата
на сключване на договора, в случай на неизпълнение на задължението на заемателя
да предостави на заемодателя уговореното обезпечение, възлиза на 1% от сумата
по кредита, с оглед което клаузата за неустойка по чл.4, ал.2 от договора е
нищожна. Тази клауза освен това има за цел да заобиколи изискванията на закона,
който в чл.71 от ЗЗД регламентира, че ако длъжникът не е дал обещаните
обезпечения, кредиторът може да иска изпълнение на срочното задължение и преди
срока, с оглед на което е нищожна и по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗПК.Уговорената
неустойка за неизпълнение задължението на заемателя да предостави обезпечение
по договора е нищожна, тъй като стойността й надвишава над 100 % заетата сума,
над пет пъти размера на договорената възнаградителна лихва и над 12 пъти
размера на законната лихва за периода от 29.06.2016г. до 19.04.2017г. върху
сумата 700 лв. , възлизаща на 57.37 лв. /калкулатор НАП/, както и върху общо
дължимата сума за главница и договорна лихва, предвид, че законната лихва служи
като критерий за преценка за накърняване на добрите нрави като минимално
обезщетение на очакваните за кредитора вреди от неизпълнението на парично
задължение. Съобразявайки чл.92, ал.1 от ЗЗД, чл.9 от ЗЗД, чл.26, ал.1
предл.3-то от ЗДД, задължителните постановки в т.3 на ТР N 1/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС съгласно които
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е всяка неустойка, уговорена от
страните извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
както и практиката на ВКС/Решение N 181/26.02.2015г. по дело N 4386/2013 на ВКС, ТК, II т.о. и други/, че преценката за
нищожност се извършва към момента на сключване на договора в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението, уговорената в чл.8
от договора неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като
още към сключване на договора води до възможност за несправедливо обогатяване
на кредитора, при което за последния вземане за неустойка по чл.8 от договора
за заем не е възникнало и заемателят за срока на действие на договора дължи
плащане на уговорените главница от 700 лв. и възнаградителна лихва от 124.70
лв. по погасителния план за седмични погасителни вноски от 19.18 лв. Към дата
16.11.2016г. заемателят прави плащания в общ размер от 690 лв., до която дата
законна лихва за забава не се претендира, и към същата погасени изцяло са първите
35 вноски от по 19.18 лв./671.13 лв./ и
частично 36-та вноска, с дължима по нея главница от 0.31 лв., както и непогасени са вноски от 37
–ма до 43 –та.При съобразяване на диспозитивното начало, че кредиторът
претендира само неизплатената главница и не претендира договорната лихва, съдът
приема, че уговорените седмични вноски се състоят от равни погасителни вноски
за заета главница и договорна лихва, при което дължимата по всяка от изцяло
неплатените вноски главница възлиза на 113.96 лв., или общо дължимата главница
по договора за заем е 114.27 лв./113.96 +0.31/, за която законната лихва за
забава за период от 17.11.2016г. до 11.08.2019г. включ. възлиза на 31.68 лв., до
които размери на главница и обезщетение за забавата й се уважи иска по чл.422,
ал.1 от ГПК, и дължимата главница се присъди със законна лихва от датата на
подаване на заявление по чл.410 от ГПК на 12.08.2019г. до окончателното й
изплащане.За разликата над тези суми и до разпоредените за плащане със Заповед N 476/12.08.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. N 1054/2019г. на РС-Кърджали от
417.76 лв. главница и 116.03 лв. обезщетение за забава искът подлежи на отхвърляне.
Съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК ищецът има право на разноски
съразмерно на уважената част от иска, а ответникът съразмерно на отхвърлената
част от иска, при неоснователност на възражението на ищеца за прекомерност на
уговореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение от 200 лв.,
което е под минималния предвиден размер в чл.7, ал.2 т.1 от Наредба N 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид цената на иска по чл.422, ал.1 от ГПК.От направените в настоящото
производство разноски 75 лв. за държавна такса и 200 лв. за възнаграждение на
вещо лице, ищецът има право на 75.19 лв., а от направените в заповедното
производство разноски за държавна такса от 25 лв. има право на 3.87 лв.,
отчитайки размера на цялото заявено в това производство парично вземане.От
направените в настоящото производство разноски от 200 лв. за адвокатско
възнаграждение, ответникът има право на 145.32 лв.
Мотивиран
от изложеното, Районният съд
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на П.Р.Р. с ЕГН **********,***, съществуване на парично вземане
на „Еос Матрикс“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, съдебен адрес:***, в
размер на 114.27 лв.
главница по договор за паричен заем N 15875/24.06.2016г., сключен между „Креди йес“ ООД с ЕИК *** и П.Р.Р., и в размер на 31.68
лв. обезщетение за забава в размер на законна лихва за забава върху сумата
114.27 лв. за периода от 17.11.2016г. до 11.08.2019г. включ., ведно със
законната лихва върху сумата 114.27 лв. от датата на подаване на заявление по
чл.410 от ГПК на 12.08.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл.422, ал.1 от ГПК за разликата над сумата 114.27 лв. до пълния размер на претендираната главница от 417.76 лв.
и за разликата над сумата 31.68 лв. до пълния размер на претендираното
обезщетение за забава в размер на законната лихва от 116.03 лв., за което
вземане е издадена Заповед N 476/12.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 1054/2019г. на РС-Кърджали.
ОСЪЖДА П.Р.Р. с ЕГН **********,***, да заплати на „Еос Матрикс“
ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, съдебен адрес:***, сумата 75.19 лв., представляваща разноски по
настоящото производство, и сумата 3.87 лв., представляваща разноски по
заповедното ч.гр.д. N 1054/2019г.
на Районен съд-Кърджали.
ОСЪЖДА „Еос Матрикс“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на П.Р.Р. с ЕГН **********,***, сумата 145.32 лв., представляваща разноски по
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: