Р Е Ш Е Н И Е № 1145
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова след като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 1850 по описа за 2018 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК.
Постъпила е с вх. № 20527/04 юли 2018г. ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив, /наименувана „частна жалба“/, от адв. Н.Ш., пълномощник на С.Н.Н., с ЕГН **********, съдебен адрес: ***, Л***, етаж *, офис **, против Разпореждане от 17.05.2018г. на ЧСИ Зорница Милчева Добринова-Христова, рег. № 829 на КЧСИ, с район на действие –ОС-Пловдив, с което е оставено без уважение искане на длъжника, отправено с молба вх. № 5064/19.04.2018г., и е отказано прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 20138290400312, поради липса на правно основание.
Изразяват се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, както следва:
ЧСИ неправилно е приела, че взискателят „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД своевременно е депозирал искане за насочване на принудително изпълнение спрямо имуществото на длъжника, за което са били заплатени дължимите такси.
В разпореждането се твърди, че на дата 26.08.2016г. е бил насрочен опис на движими вещи на длъжника , който да бъде извършен на 19.10.2016г. По делото липсвали данни за насрочения опис да е бил уведомен длъжника, в т.ч. и за предприети действия за уведомяване на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК. Неоспорим бил фактът, обаче, че макар и ЧСИ да е насрочил опис на движими вещи, такъв по една или друга причина не е бил извършен.
По делото липсвали доказателства за внасянето на дължимите от взискателя такси по см. на чл. 80 от ЗЧСИ за извършването на опис на движими вещи, поради което СИ не е предприел и не е извършил никакви действия по направеното искане.
С молба с вх. № 7617/28.09.2017г. „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, но за извършването на така поисканите изпълнителни действия взискателят е следвало да внесе необходимите такси, което не е сторено от него – по делото нямало доказателства относно внасянето на дължимата такса за извършването на тези действия и това принудително действие е останало неизвършено.
Разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК предвижда, че изпълнителното производство се прекратява, в случаите, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
В дадените разрешения по този въпрос от ВКС в ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК, изрично е посочено, че: „При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно- с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, /извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др./, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може, само, да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.“
Наред с това, по см. на чл. 80 от ЗЧСИ, за всяко действие на ЧСИ дължимата такса, определена с тарифата по чл. 78 ал. 2, се внася авансово.
По настоящето изп. дело взискателят не е искал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, поради което изпълнителното дело следва да бъде прекратено по смисъла на закона.
Не би следвало да се считат за извършени изп. действия направените от него искания за проучването на имотното състояние на длъжника и в случай, че такова бъде установено да бъде наложен запор върху него по съображения, че запор и/или възбрана може да бъде наложен върху конкретно индивидуализирано имущество. Макар и да има данни по изп. дело, от които да става видно, че взискателят е подал молби, с които е поискал извършването на такива действия от ЧСИ, противно на вменените му от закона задължения, той не е внесъл дължимите от него по см. на чл. 80 от ЗЧСИ такси за извършването на тези действия, поради което същите са останали и неизвършени, респ. СИ не е предприел и не е извършил никакви действия, поради невнасянето на дължимите такси от взискателя.
Неизпълнението на задължението за авансово внасяне на таксите за извършването на поисканите от него принудителни действия и неизвършването на такива от страна на ЧСИ по тази причина, на практика, следва да се приравни до липсата на искане за извършването на принудителни действия.
Не би следвало да се считат за предприети изпълнителни действия и неизвършените такива от ЧСИ – в случая, насрочването на опис на движими вещи в дома на длъжника. Макар и да е направено искане и да е била насрочена дата за същите те са останали неизвършени, поради което не се счита, че това обстоятелство би могло да доведе до прекъсване на двугодишния срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Предвид гореизложеното, се моли да бъде отменено като неправилно и необосновано обжалваното разпореждане, както и да се постанови определение, с което да се прекрати изпълнително дело № 20138290400312, по описа на ЧСИ Зорница Милчева Добринова-Христова, рег. № 829 на КЧСИ, с район на действие – ОС Пловдив.
С писмено възражение от насрещната страна . „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД гр. Пловдив, чрез юрисконсулт Р. С.-Ч., се изразява становище, че разпореждането на ЧСИ е правилно и законосъобразно, при което се моли да бъде оставено в сила.
С обяснения от страна на ЧСИ Зорница Добринова, рег. № 829, с район на действие – ОС Пловдив, се изразява становище, че подадената жалба е допустима, но неоснователна.
Въззивният състав на Пловдивския окръжен съд след като констатира, че жалбата е допустима –подадена от надлежна страна – длъжник по изп. дело №312/2013г. по описа на ЧСИ Зорница Добринова, рег. № 829, в законния срок по чл. 436 ал.1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване действия на СИ- отказ за прекратяване на принудителното изпълнение, разгледа жалбата по същество.
От приложени доказателства по делото, в т.ч. копие от изп. дело №0312/2013г. по описа на ЧСИ Зорница Добринова, рег. № 829, се констатират от съда следните обстоятелства, имащи отношение към предмета на жалбата, визиращи хипотезата на разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, както следва:
Изпълнителното производство е образувано
на 13.09.2013г. по молба от
взискателя „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД град Пловдив чрез юрисконсулт И. П.
срещу длъжника С.Н.Н., с ЕГН **********,***, на основание изпълнителен лист от
25.6.2013г. издаден съгласно заповед за изпълнение № 3394/5.4.2013г. по
ч.гр.д.№ 5465/2013г. по описа на РС Пловдив. В молбата взискателят е поискал от
ЧСИ да пристъпи към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, като на
основание чл. 18 ал. 1 от ЗЧСИ, е възложил на ЧСИ да проучи имущественото
състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да
определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.
Посочена е и банкова сметка, ***уми. Приложена е към молбата и квитанция за
внесена такса, /съответно, отразено- лист 6, и лист 7-сметка
№**********/13.09.2013г., -от изп.дело/. Извършени са, съответно, справки от
ЧСИ за длъжника, от НБД Население, Справка по лице от Служба по вписванията
Пловдив, искане за издаване на документ от ТД на НАП гр. Пловдив, до ОД на МВР
Пловдив; съответно, е изпратено от НАП-ТД Пловдив и удостоверение за наличие
или липса на задължения и обезпечителни мерки, /в което е отбелязано, че лицето
няма задължения/. Изпратена е до длъжника ПДИ с изх. № 8936/17.09.2013г.
Наложен е запор върху пенсията за осигурителен стаж и възраст на длъжника С.Н.Н., с изпращане до НОИ РУСО гр. Пловдив на Запорно съобщение с изх. №10234/05.11.2013г., /лист 25 от изп. дело/, като съобщение за наложения запор е изпратен и до длъжника, ведно с повторна ПДИ с изх. № 10233/05.11.2013г. Предвид което въззивният съд намира за редовно извършено изпълнително действие – запор върху вземане на длъжника – пенсия, съгласно чл. 450 ал. 3 вр. чл. 507 от ГПК, /запорът се смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение -06.11.2013г.-съгласно разписка от запорно съобщение-лист 25 от изп.д./.
След ново искане за издаване на документ, до ТД на НАП Пловдив, е изпратена отново ПДИ до длъжника – с изх. № 3384/24.03.2014г., в която е посочено и че е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника – на 19.05.2014г. от 10.30 часа, /лист 30 от изп.д./, съгласно разпоредбата на чл. 449 ал. 1 от ГПК.
След писмо на НАП ТД Пловдив до ЧСИ, с изх.№ от 26.03.2014г., и съответно, установяване, че длъжникът притежава недвижими имоти и движима собственост- лек автомобил, както и след молба на взискателя, постъпила при ЧСИ с вх. № 5650/23.06.2015г., /лист 38 от изп.д./, от страна на ЧСИ са извършени отново справки до НАП, АВ, АГКК,ГРАО, справка тежести, справка МДТ. Изготвена е от ЧСИ сметка с № от 16.07.2015г. за дължими от задължено лице-взискателя, такси в полза на ЧСИ, съответно, и за вписване на възбрана, /лист 42 от изп.д./; съответно, са налице данни за банкови преводи на същите от страна на взискателя по сметка на ЧСИ, /лист 44,45 от изп.д./. Изпратена е отново до длъжника ПДИ с изх. № 9398/19.10.2015г./лист 47 от изп./. Изпратено е от ЧСИ писмо с изх. № 9417/19.10.2015г. до Агенцията по вписванията; вследствие на което на 20.10.2015г. е вписана възбрана в АВ върху недвижим имот на длъжника, с идентификатор ****, /лист 60 от изп.д./. При което въззивният съд приема, че е извършено надлежно изпълнително действие – налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, на дата 20.10.2015г., /арг. от чл. 400 ал. 2 от ГПК/.
По молба на взискателя от 28.09.2017г. за пристъпване към изпълнение, след като се направи справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ за притежаваните от длъжника банкови сметки и сейфове, с искане за насочване изпълнението върху тях- чрез налагане на запор, /лист 52 от изп.д./, е начислена такса от ЧСИ по т. 9 от ТТРЗЧСИ, - относно налагане на запор върху сметки на името на длъжника, /лист 53 от изп.д./. В т.н. е изготвена от БНБ Регистър на банковите сметки и сейфове и справка за банкови сметки и сейфове на физическо/юридическо лице, като електронната справка е изготвена от ЧСИ Зорница Добринова-Христова, постъпила с вх. № от 27.06.2018г.; изготвени са в т.в. и два броя сметки от 27.06.2018г., както и фактура от 27.06.2018г.- със задължено лице – взискателя. Наложен е запор върху всички вземания на длъжника от Първа инвестиционна банка АД гр. София, като е изпратено от ЧСИ с изх. № 6677/27.06.2018г. Запорно съобщение, с получаване на което на дата 02.07.2018г./известие за доставяне-лист 68/, следва да се счита, че е извършено надлежно изпълнително действие – налагане на запор върху всички вземания на длъжника, съгл.чл. 507 от ГПК. До длъжника е изпратено съобщение от 27.06.2018г., с което се уведомява за наложения запор върху сметките му в ТБ Първа инвестиционна банка АД,/арг.чл.51ал.3 от ГПК/.
Видно от гореизложените обстоятелства въззивният състав на ПдОС не намира да са налице предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Видно е, че след образуване на изпълнителното производство по изп. дело № 312/2013г. през 2013г., от страна на взискателя, още в молбата по чл. 426 от ГПК, а и след това са били поискани от страна на ЧСИ да бъдат извършени изпълнителни действия, за които са били определени и съответни такси от страна на ЧСИ, в т.ч. налагане на запор върху вземане за пенсия- през 2013г., налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника- през 2015г., искане за налагане на запор върху сметки на длъжника- през 2017г. Тези същински изпълнителни действия, освен че са били поискани и изрично от взискателя, те са били и съответно извършени от страна на ЧСИ. Били са определени от ЧСИ и съответни такси по ТТРЗЧСИ за исканите действия; независимо, че молбите на взискателя, дори, непридружени с такива внесени такси, не се считат за нередовни по см. на чл. 129 от ГПК. Предвид което и оплакванията в жалбата, че е изтекъл период от повече от две години по време на образуване на изп. производство, през който период взискателят да не е бил поискал извършване на надлежни изпълнителни действия, по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, се явяват необосновани, при което и жалбата основана върху тях се явява неоснователна. В случая, разпореждането на ЧСИ, с което е отказано, прекратяване на производството по изп. дело, поради липса на соченото правно основание, се явява законосъобразно.
При което и жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение от окръжния съд. Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437 ал. 4 изр. последно от ГПК.
Водим от гореизложеното и съгласно чл. 437 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от длъжника по изпълнението С.Н.Н. ЕГН **********, чрез представителя й адв.Н.Ш. *** против Разпореждане от 17.05.2018г. по изпълнително дело № 312/2013г., постановено от ЧСИ Зорница Добринова-Христова рег.№ 829, район на действие ОС Пловдив, с което е оставено без уважение искането на длъжника С.Н.Н. и е отказано прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20138290400312/13 поради липса на правно основание.
РЕШЕНИЕТО на окръжния съд е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/