№ 166
гр. София , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20211001000127 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК .
С решение от 21.04.2020 г. по т.дело № 1158/19 г. СГС, ТО, VІ - 10 състав е
отхвърлил иска, предявен от „Калистратов груп“ ООД София, ЕИК ********* срещу
Столична община за заплащане на сумата 54 826,22 лева, представляваща незаплатено
възнаграждение по договор № СО-РД-55-112/24.02.2014 г., - незаплатен остатък по фактури
№ **********/15.11.2017 г. и № **********/24.11.2017 г.
С допълнително решение от 23.11.2020 г. ТО, VІ - 10 състав е отхвърлил молбата на
„Калистратов груп“ ООД София, за допълване на така постановеното решение, чрез
произнасяне по предявената в съотношение на евентуалност претенция за заплащане на
сумата 51 198,95 лева, представляваща разликата между незаплатения остатък, дължим по
двете фактури и сумата от 3 655,08 лева , представляваща припадащият се на
„Инфраструктурна компания “ АД от цялото вземане, в качеството му на участник в ДЗЗД
„Градска магистрала“ .
Недоволен от горното решение е останал ищецът в първоинстанционното
производство „Калистратов груп“ ООД София, който го обжалва в срок с оплаквания за
незаконосъобразност, и необоснованост и постановяването му при съществени нарушения
на процесуалните правила. Въззивникът навежда доводи за недопустимост на постановеното
решение, с твърдения, че предмет на производството пред първоинстанционния съд са били
1
две отделни и самостоятелни искови претенции, съединени при условията на евентуалност.
Поддържа, че отхвърлянето на главната претенция е сезирало валидно съда за произнасяне
по съединения в съотношение на евентуалност иск, което не е сторено. Излага, че в процеса
е установено по несъмнен начин, че ищецът има качеството на участник в ДЗЗД „Градска
магистрала“, създадено въз основа на договор за дружество от 02.04.2013 г. по силата на
който участниците са се съгласили да обединят дейността си за участие в обществена
поръчка с предмет „Рехабилитация на бул. Цариградско шосе“ от надлез на бул. “Г. М.
Димитров“ до надлез на бул. “Ал. Малинов“, включително и прилежащите съоръжения.
Твърди, че в резултат на обявената обществена поръчка на 24.02.2014 г. между формираното
по силата на договора дружество по ЗДД и ответника Столична община е сключен договор
№ СО-РД-55-112 от 24.02.2014 г. с описания по – горе предмет, като всички възложени по
силата на същия строително - монтажни работи са изпълнени качество и в срок. Излага, че в
след приключване на строителството формираното дружество по ЗЗД , в качеството си на
изпълнител е издало към ответника - възложител две фактури - фактура №
**********/15.11.2017 г. на стойност 104 548,66 лева и № **********/24.11.2017 г., на
стойност 78 205, 39 лева. Сочи, че по така издадените фактури ответникът е извършил
частично плащане в общ размер на 127 927,83 лева, като разликата до пълния размер на
задължението, в размер на исковата претенция е останала незаплатена. Твърди че в хода на
производството е установено, че ответникът Столична Община е заплатил дължимата
разлика по двете фактури по сметка на синдика на един от участниците в дружеството по
ЗЗД – „Инфраструктура компания“ . Навежда доводи за незаконосъобразност на извода на
първоинстанционния съд, че горното съставлява добросъвестно изпълнение на
задълженията на ответника за заплащане на пълния размер дължимото по двете фактури
възнаграждение. Обосновава горното с неправилно приложение от страна на
първоинстанционния съд на института на активната солидарност, при игнориране на
обстоятелството, че възложителят е поел задължение за заплащане на възнаграждението по
договора за строителство в полза на дружество по ЗЗД „Градска магистрала“ , а не на всеки
един от участниците в същото поотделно. Навежда твърдение, че частта, преведена по
сметка на един от участниците е определена самоволно и в нарушение на принципите на чл.
66 от ЗЗД, което сочи на неточно изпълнение на задължението за плащане. Поддържа, че
уговорената активна солидарност не променя естеството на престацията на възложителя
по договора, като същата остава неделима. С оглед на горното поддържа, че кредиторът
дължи една и съща цялостна и неделима престация, която всеки един от солидарните
кредитори може да иска, но само точното изпълнение би могло да освободи длъжника от
задължението спрямо всички кредитори. Твърди, че в процесния случай длъжникът
самоволно е разделил престацията и по свое усмотрение е изпълнил задължението на части,
поради което това изпълнение не го е освободило от задължението му спрямо останалите
кредитори. Излага, че горното следва и от обстоятелството, че изпълнението на една част от
задължението е осъществено в полза на дружеството по ЗЗД, а друга част в полза на един от
участниците в същото. В съотношение на евентуалност релевира доводи за превеждане от
страна на ответника по сметка на синдика на сума, по – голяма по размер от припадащият
2
се на участника дял от дружеството по ЗЗД „Градска магистрала“ . Твърди, че съобразно
запорно съобщение изх. № 8118/12.12.2017 г.на ЧСИ И. Ч. е наложен запор върху вземането
дружество по ЗЗД „Градска магистрала“ но единствено до размера на дяловото участие на
длъжника „Инфраструктура компания“ АД . Излага, че преди датата на запорното
съобщение е сключен анекс към договора за дружество , по силата на който дяловото
участие на участниците е променено, като Столична Община е надлежно уведомена за
анекса с писмо вх. № СО-266-7077/14.10.2014 г . В тази връзка поддържа, че ответникът е
следвало да уведоми ЧСИ , няма задължение за заплащане на суми към че има задължение за
плащане към „Инфраструктура компания“ АД, а към дружество по ЗЗД „Градска
магистрала“. Дори и да се приеме, че ответникът е бил длъжен да изпълни запорното
съобщение, то същият е следвало да преведе по сметка на ЧСИ единствено припадащата се
на длъжника част в размер на 2% . Моли съда да обезсили обжалваното решение, в
съотношение на евентуалност да отмени същото и да уважи предявения иск, а в случай на
неговото отхвърляне да уважи предявения евентуален иск.
Въззиваемият Столична община изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Излага, че има качеството на трето лице по договора за гражданско
дружество „Градска магистрала“, поради което всички изменения и допълнения към същия
са му станали известни след вписване в публични регистър БУЛСТАТ. Навежда доводи за
недоказаност на твърденията, че е уведомен за настъпилите промени в договора за
гражданско дружество , с твърдения, че до 10.11.2017 г. по партидата на дружеството в
регистър БУЛСТАТ не са вписани изменения в договора, което е в нарушение на нормата на
чл. 12 ал. 3 от Закона за регистър БУЛСТАТ. Излага съображения доводи за нищожност на
анексите, по силата на които се намалява дяловото участие на „Инфраструктурна компания“
АД с твърдения, че същите да сключени след откриване на производство по несъстоятелност
спрямо дружеството и целят да увреждане на кредиторите. Излага, че задържаната сума е в
размер на дяловото участие на съдружника - 30% , съобразно първоначалния договор за
дружество. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Недоволен от постановеното допълнително решение е останал ищецът в
първоинстанционното производство „Калистратов груп“ ООД София, който го обжалва с
оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът навежда доводи за
необоснованост на извода на съда, че предмет на производството е само една искова
претенция с твърдения, че е предявил в две искови претенции, съединени при условията на
евентуалност. Излага, че процесуалното условия за произнасяне по предявения евентуален
иск е настъпило, поради което съдът е дължал постановяване на решение по същия. Моли
съда да отмени обжалваното решение и да допълни постановеното решение чрез уважаване
на предявения евентуален иск.
Въззиваемият Столична Община изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Сочи, че съдът не е сезиран с два отдели и самостоятелни иска, тъй като
същите са с напълно идентични основание и петитум, а разликата е единствено в
3
претендираната сума, като по-ниският представлява част от по-високия размер. Предвид
липсата на непълнота на решението, моли съда да потвърди допълнителното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова
молба, предявена от „Калистратов груп“ ООД София срещу Столична Община за заплащане
на сумата 54 826,22 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по договор № СО-
РД-55-112/24.02.2014 г., формирано от незаплатен остатък от възнаграждението,
обективирано във фактури № **********/15.11.2017 г. и № **********/24.11.2017 г.
Между страните по делото не се спори, а и от представените пред
първоинстанционния съд писмени доказателства се установява, че на 24.02.2014 г. между
гражданско дружество по ЗЗД “Градска магистрала“ и Столична Община е сключен договор
за строителство по реда на ЗОП № СО-РД-55-112/24.02.2014 г. , по силата на който ДЗЗД
“Градска магистрала“ – изпълнител се е задължило да извърши рехабилитация на булевард
„Цариградско шосе“ от надлез бул. „Г. М. Димитров“ до надлез на бул. “Ал. Малинов“,
включително и прилежащите съоръжения. Между страните по делото не се спори, че
изпълнителят „Градска магистрала“ е дружество по ЗЗД, формирано от търговските
дружества на ищеца - „Калистратов груп“ ООД, както и от дружествата „Интегрирани пътни
системи“ АД, „Инфраструктурна компания“ АД, и „Рутекс“ ООД. Същото е създадено по
силата на договор за дружество от 02.04.2013 г., сключен с цел участие в процесната
обществена поръчка, като горното обстоятелство е посочено изрично в договора за
строителство. Безспорно е и обстоятелството, че след приключване на строителството
обектът е въведен в експлоатация, установено и от представеното по делото разрешение за
ползване № СТ-05-379/303.2018 г. Не се спори между страните, че за заплащане на част от
изпълнените по договора строително - монтажни работи изпълнителят е издал фактура №
**********/15.11.2017 г. на стойност 104 548,66 лева и № **********/24.11.2017 г., на
стойност 78 205, 39 лева , от които ответникът- възложител е заплатил в полза на
гражданското дружество част от дължимата стойност в размер на 127 927,83 лева .
С оглед на горната фактическа установеност, основното спорно обстоятелство пред
настоящата инстанция е дължима ли е претендираната от ищеца сума , представляваща
незаплатената част от стойността на описаните в процесните две фактури строително -
монтажни работи, предвид доводите на ответника за извършване на плащане по особената
сметка на синдика на един от участниците в дружеството по ЗЗД - „Инфраструктурна
компания“ АД, въз основа на запорно съобщение изх. № 8118/12.12.2017 г. ЧСИ И. Ч. , с
което пълният размер на задължено е изплатен изцяло и възложителят е погасил
задължението си по двете фактури чрез плащане.
Договорът за строителство е подписан страна на изпълнителя от физическото лице Н.
Д., изпълнителен директор на „Интегрирани пътни системи“ АД , посочено в договора за
4
гражданско дружество като „водещ съдружник“ и упълномощено изрично със същия да
представлява и и четиримата участници в отношенията им с възложителя по при сключване
и изпълнение на договора за строителство, като поема задължения, получава указания от
възложителя и получава плащания от името и за сметка на четирима партньори по
собствената си банкова сметка/ чл. 4 от договора за гражданско дружество/ . В клаузите на
чл. 2 и чл. 3 от договора за строителство са уговорили размера и сроковете на заплащане на
възнаграждение за приетите строително- монтажни работи. Видно от клаузата на чл. 3.5 от
договора, плащането се извършва въз основа на акт за установяване на изпълнени работи,
подписан от възложителя, изпълнителя и инвеститорския контрол. В договора липсва
друга конкретизация относно дължимост на възнаграждение п полза на отделните
участници в гражданското дружество, поради което настоящата инстанция намира, че
уговореното в договора възнаграждение се дължи и следва да бъде заплатено общо в полза
на дружеството ЗЗД. Доколкото в договора за строителство е посочено изрично, че
гражданското дружество на изпълнителя е създадено въз основа на договор за гражданско
дружество от 02.04.2013 г. съдът намира, че всички плащания по договора в полза на
изпълнителя следва да бъдат осъществявани в полза на водещия съдружник, упълномощен
специално за горното съобразно чл. 4 от договора за гражданско дружество. Уговорения
конкретен начин на изпълнението на задължението за плащане, обосновава извода, че
единствено плащане, осъществено по този ред води до неговото погасяване и по отношение
на всички останали участници в гражданското дружество.
Като изпълнител в договора за строителство е посочено самото дружество по ЗЗД ,
като отделните участници в същото се напълно индивидуализирани. В договора обаче
липсва конкретизиране както на вида и обема на строително- монтажните работи, които
всеки отделен участник следва да изпълни, така и на дължимото за всеки отделен вид
работа възнаграждение. Липсата на конкретно поети задължения за изпълнение на отделни
по вид, обем и стойност строително - монтажни работи, както и естеството на гражданското
дружество - договор за обединяване на усилията на отделни лица, по силата на който не
възниква отделен правен субект / юридическо лице/ обосновава извода, че задължението за
изпълнение на уговорените в договора строително - монтажни работи е поето общо от
четиримата участници – страни по договора за граждански дружество.С оглед на горното
между тях е възникнала солидарност на поетите по договора задължения, респективно на
правото за получаване на уговореното възнаграждение. Уговорката за заплащане на цената
по договора в полза на неперсонифициран правен субект , чрез единия от участниците в
гражданското дружество сочи на извод, че уговореното в договора възнаграждение се дължи
на изпълнителите общо, при условията на активна солидарност. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - Решение № 131/21.03.2014 по дело №1121/2011 на ВКС,
ТК, I ТО. В същото е прието, че „ активна /кредиторова/ солидарност в отношенията между
съдружниците в консорциум, учредено под формата на гражданското дружество по чл.357 и
сл.ЗЗД, и длъжника, по сключен между тях договор, може да възникне само ако бъде
уговорена в договора, както и ме че уговорка в договора за строителство, съгласно която
5
изпълнителят има право на възнаграждението, т.е. възложителят да дължи общо, касае се до
уговорена активна солидарност на кредитори. В настоящия случай в договора за
строителство е налице клауза за дължимост на възнаграждението общо - в полза на
гражданското дружество, поради което същата е по естеството си клауза за активна
кредиторова солидарност.
С анекс към договора за гражданско дружество, подписан на 16.09.2014 г.
участниците в дружеството са променили водещият съдружник и упълномощени своя
представител , като за водещ съдружник е определен „Интегрирани пътни системи“ АД, ,
чрез представляващия П. И. К.. С оглед на горното ищецът, в качеството си на водещ
съдружник се явява активно процесуалноправно и материалноправно легитимира да
претендира заплащане в своя полза на остатъка от вземането по процесните две фактури.
Активната солидарност на страната на изпълнителите по договора за обществена
поръка, както и изричната уговорка относно начина, по който следа да бъде извършено
заплащането на дължимото за приетите работи възнаграждение сочат, че с факта на
превеждане на суми по запорно съобщение изх. № 8118/12.12.2017 г. на ЧСИ И. Ч. не е
довело до валидно погасяване на задължението по двете фактури. Горното следва от
обстоятелството, че превеждането на сумата е осъществено в отклонение от уговорения в
договор начин на осъществяване на плащането - чрез превеждане на сумата в полза на
водещия съдружник. Договорът за обществена поръчка не предвижда възможност за
извършване на плащане на припадащият се дял от възнаграждението в полза на всеки
отделен участник в гражданското дружество, съобразно дяловото му участие в същото. С
оглед на горното ответникът Столична община не е била обвързана от задължението за
изпълнение на запорното съобщение, тъй като същата не дължи плащане в полза на
„Инфраструктурна компания“ АД, а общо на четиримата участници в дружеството по ЗЗД-
изпълнител при условията на солидарност, още повече че издател на двете процесни
фактури е именно ДЗЗД „Градска магистрала“ индивидуализиран с БУЛСТАТ ********* .
Предвид поетото задължение за заплащане на възнаграждението общо, възложителят не е
разполагал с възможността да заплати сумата разделно, съобразно дяловото участие в
дружеството по ЗДД на всеки от изпълнителите по договора за строителство, предвид
уговорената активна солидарност. Въпреки делимостта на престацията, доколкото същата е
парична по своя характер, уговорката за активна солидарност на кредиторите вменява
задължение на длъжника да изпълни единствено съобразно уговорения в договора начин - в
полза на водещия съдружник, тъй като последващото разпределение на сумата , освен че е
въпрос на вътрешните отношения на изпълнителите, би могло да бъде осъществено
законосъобразно едва след разпределение на загубите от дейността, разплащане с
кредитори, доставчици и изпълнение на всички публичноправни задължения. Горният
извод следва от задължителната съдебна практика - Решение № 78 от 17.06.2009 г. на ВКС
по т. д. № 756/2008г., съгласно което „Разпределяне на паричните средства, внесени за
извършване на общата дейност, или придобити в резултат на осъществяването й, може да
бъде извършено чрез уреждане на имуществените отношения между съдружниците след
6
прекратяване на договора за гражданско дружество по реда на чл. 359, ал. 3 ЗЗД и след
цялостна рекапитулация на печалбите и загубите от извършената съвместна дейност.“ С
оглед на горното превеждането на част от възнаграждението по сметка на синдика на един
от участниците в гражданското дружество се явява произволно , тъй като сумата не
съответства на припадащият му се дял от печалбите от общата дейност. Последният би
могъл да бъде определен единствено съобразно уговорките в договора за гражданско
дружество. С оглед на горното с факта на превеждане на сумата по сметка на синдика на
дружеството на един от участниците Столнина Община се е намесила необосновано във
вътрешните отношения между страните по договора за дружество, като е способствала за
неговото неоснователно обогатяване за сметка на останалите.
По изложените съображения настоящата инстанция намира предявения иск за
основателен, поради което същият следва да бъде уважен. Извършеното в полза на масата
на несъстоятелността на един от участниците в гражданското е по естеството си неточно
изпълнение - извършено в нарушение на договорните клаузи и на нормата на чл. 75 ал.1 от
ЗЗД, тъй като не е извършено в полза на кредитора, на упълномощено от него лице, нито на
овластено от съда или от закона лице, поради което същото не е довело до погасяване на
задължението .
Поради несъвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, а предявения иск- уважен.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК въззиваемият следва да заплати на въззивника
направените за водене на първоинстанционното производство разноски в размер на 5 613,05
лева и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1 096,52 лева .
По жалбата срещу допълнителното решение - същата се явява неоснователна.
Изводът на първоинстанционния съд, обективиран в доклада по делото, че е сезиран с един
осъдителен иск е правилен и следва от изложените в исковата молба фактически твърдения
и формулираният петитум. Наведеният от ищеца втори петитум за заплащане на сума в по-
малък размер /формирана след приспадане на 2% - дела на „Инфраструктурна компания“ АД
от процесното вземане съобразно актуалния договор за гражданско дружество/ не могат да
обосноват извод за предявяване при условията на евентуалност на отделна и напълно
самостоятелна искова претенция. Фактическите основания и петитума за осъждане на
ответника са напълно идентични, като е налице разлика единствено в размера на заявената
претенция. Вземането, в по-малък размер е по естеството си част от перетендираното от
ищеца вземане за пълната незаплатена стойност по двете фактури. Липсва пречка съдът да
уважи иска в размер, по-нисък претендирания, по съображения за частична
законосъобразност на извършеното от Столична Община плащане в полза на синдика на
„Инфраструктурна компания“ АД, каквато обаче не се установява по делото. С оглед на
горното в исковата молба са налице твърдения единствено правни твърдения за частична
законосъобразност на извършеното плащане по запроното съобщение, които се наведени в
съотношение на евентуалност спрямо главното твърдение за незаконосъобразност на
7
същото.
С оглед на изложеното постановеното допълнително решение се явява
законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 21.04.2020 г. по т.дело № 1158/19 г. СГС, ТО, VІ - 10 състав и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична Община да заплати „Калистратов груп“ ООД София, ЕИК
********* , представлявано от П. И. К. сумата 54 826,22 лева, представляваща незаплатено
възнаграждение по договор № СО-РД-55-112/24.02.2014 г., - незаплатен остатък по фактури
№ **********/15.11.2017 г. и № **********/24.11.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от 20.06.2019 г. до окончателното изплащане на дълга, направените за водене на
първоинстанционното производство разноски в размер на 5 613,05 лева и направените пред
настоящата инстанция разноски в размер на 1 096,52 лева .
ПОТВЪРЖДАВА допълнително решение от 23.11.2020 г. ТО, VІ - 10 състав .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му страните
при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8