Р Е Ш Е Н И Е
№….........../21.04.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети март през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 15030 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от М. А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „З.Л.И.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, осъдителен
иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1604,19 лв.
(след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер),
представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС”, обективиран в застрахователна полица №
93001710057215/30.06.2017 г., за нанесени щети на застрахования лек автомобил
„Фолксваген Джета“ с рег. № *** от реализирано на 30.06.2018 г. в гр. Варна
застрахователно събитие - ПТП, за което е образувана щета под №
003-1301-18-409003, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.11.2020
г., до окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, между страните бил сключен договор за
застраховка „Каско на МПС“ за собствения на ищеца лек
автомобил „Фолксваген Джета“ с рег. № ***, обективиран
в застрахователна полица 93001710057215/30.06.2017 г., със срок на действие от
01.07.2017 г. до 01.07.2018 г., застрахователната премия по който била
заплатена изцяло. На 29.06.2018 г. ищецът предоставил автомобила на трето лице
– И.Х., която на 30.06.2018 г. го паркирала на паркинг до магазин „Макао“, кв.
„Виница“ в гр. Варна, и, когато се върнала при автомобила след около половин
час, установила, че същият бил увреден. Веднага сигнализирала за събитието на
тел. 112, но отказали да изпратят полицейски екип, тъй като другият участник в
произшествието бил напуснал мястото. На 02.07.2018 г. ответното дружество било
уведомено писмено за настъпилото събитие, за което била образувана
застрахователна претенция (щета) под № 003-1301-18-409003. Извършен бил оглед
на автомобила, изготвен снимков материал и съставен опис на настъпилите щети, в
който били обективирани следните увредени негови детайли: врата предна дясна,
стъкло дясно огледало, капак дясно огледало, броня задна облицовка, джанта
предна дясна AL R16, броня предна облицовка и калник преден десен. Ищецът така
и не получил застрахователно обезщетение по предявената претенция. След
проучване установил, че стойността на ремонта възлиза в размер на 1903,52 лв.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявения
частичен иск за сумата от 100 лв. и претендира разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния му представител адв. Й.А., поддържа
исковата молба и релевира възражение за нищожност на
клаузите на т. 29 и 29.5 от Общите условия поради противоречие с разпоредбите
на ЗЗП и КЗ. Предприема изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер до
сумата от 1604,19 лв. Моли за уважаване на увеличената претенция и представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище
за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че не били налице
предпоставките за ангажиране на отговорността му по застрахователния договор,
тъй като по преписката на бил представен изискуемият съгласно т. 29 във вр. т. 29.5 от приложимите Общи условия официален документ,
удостоверяващ настъпилото застрахователно събитие, издаден от съответните
компетентни органи. Отделно оспорва механизма на ПТП и причинно-следствената му
връзка с посочените щети по автомобила.
Оспорва иска и по размер.
По изложените
съображения моли за отхвърляне на предявения иск, евентуално – за присъждане на
обезщетение в намален размер. Претендира разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В открито съдебно заседание ответникът
не изпраща представител.
След като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен
за окончателен доклад по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване по делото обстоятелството, че между страните е
сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ с предмет
лек автомобил „Фолксваген Джета“ с рег. № ***, обективиран
в застрахователна полица 93001710057215/30.06.2017 г., със срок на действие от
01.07.2017 г. до 01.07.2018 г., застрахователната премия по който е заплатена
изцяло. Същото се потвърждава и от представената застрахователна полица (л. 4),
в която е отразено, че собственик на застрахования лек автомобил е ищцата М. А.Г..
Безспорно е също, че на 02.07.2018 г. ответното дружество
е уведомено за настъпилото събитие, за което е образувана застрахователна
претенция (щета) под № 003-1301-18-409003, както и че по претенцията не е
заплатено застрахователно обезщетение.
От приложеното опис-заключение от 02.07.2018 г. (л. 6),
съставено от експерт при ответното дружество, се установява, че е извършен оглед
на застрахования автомобил, при които са констатирани следните увредени негови
части и детайли, индивидуализирани чрез
отразяване на вида и начина на възстановяването им, а именно: задна врата
предна дясна – боя, стъкло дясно огледало – подмяна, капак дясно огледало –
боя, броня задна облицовка – боя, джанта предна дясна – боя, броня предна
облицовка – боя, капак преден десен – боя.
По реда на чл. 190 ГПК
ответникът е задължен да представи по делото заверен препис от приложимите към
процесния застрахователен договор Общи условия, на които се позовава, както и
изготвения снимков материал по заведената щета, като е предупреден и за
последиците по чл. 190, ал. 2 във вр. 161 ГПК от
неизпълнение на задължението му. Въпреки това изисканите доказателства не са
представени в указания срок, нито след това.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза (л. 33 и сл.) се
установява, че описаните от представител на застрахователя щети по процесния автомобил
е възможно да настъпят при описания в исковата молба механизъм на пряк контакт
между две превозни средства, едното от които е в покой (паркирано), а другото
преминава в близост до него. Заключението определя стойността на щетите към датата
на ПТП и без прилагане на коефициент на овехтяване в размер на 1604,19 лв., от
които 967,86 лв. за труд (33,96 н.ч. по 28,50 лв. с ДДС за 1 нормочас), 83,37
лв. за резервни части и 552,96 лв. за материали.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Основателността на исковата претенция е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало
застрахователно правоотношение между страните по договор за застраховка „Каско на МПС“; 2.) настъпване на застрахователно събитие в
периода на покрит риск; 3.) причиняване на щети по застрахования автомобил,
както и 4.) причинно-следствена връзка между щетите и застрахователното
събитие. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е
да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В негова тежест е да установи
също и размера на претендираното застрахователно обезщетение. С оглед предприетата
от ответника защита срещу предявения иск, той носи тежестта да установи
фактите, на които основава своите правоизключващи възражения.
Безспорно е сключването на процесния договор за застраховка „Каско на МПС“, поради което между страните е налице валидно
възникнало застрахователно правоотношение с предмет собствения на ищцата лек
автомобил „Фолксваген Джета“ с рег. № *** и период на застрахователно покритие
от 01.07.2017 г. до 01.07.2018 г.
От писмените доказателствени средства и заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира напълно, при
условията на чл. 202 ГПК, като правилно и обосновано, се установява, че в
периода на покрит риск - на 30.06.2018 г.
е настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие между
застрахования лек автомобил, който бил паркиран на паркинг в гр. Варна, и
друго, неизвестно МПС.
Установяват се също и щетите по застрахования автомобил. Същите са
констатирани от служители на ответното дружество при извършения оглед на
превозното средство и описани в съставения за целта документ (опис-заключение).
Доказана е още и причинно-следствената връзка между пътнотранспортно произшествие и
настъпилите щети, доколкото според заключението на съдебно-автотехническата
експертиза уврежданията биха могли да настъпят по вид и степен именно в
резултат от събитието, съобразно установения негов механизъм.
С оглед наличието на всички елементи, включени във фактическия състав на
съдебно предявеното вземане, съдът дължи произнасяне по релевираното от
ответника в срока по чл. 131 ГПК възражение
за наличие на изключен риск по т. 29 във вр. т.
29.5 от ОУ поради липсата на официален документ, удостоверяващ настъпилото
застрахователно събитие, издаден от съответните компетентни органи.
На първо място, ответникът не е представил изисканите по реда на чл. 190 ГПК Общи условия, приложими към процесния договор, поради което по делото
остава неизяснено съдържанието на тези клаузи, на които се позовава страната.
Отделно от това, подобна обща уговорка, изключваща отговорността на
застрахователя за всички събития, които не са установени чрез официални
документи (съобразно наведените в отговора на исковата молба твърдения), е във вреда на потребителя на застрахователни услуги, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на страните по застрахователния договор, респ.
същата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и нищожна, на основание
чл. 146, ал. 1 ЗЗП (при липса на данни за индивидуално уговаряне), каквото
възражение е направил и ищецът в първото открито съдебно заседание.
В Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите и
реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране
между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд са регламентирани документите за установяване на настъпили
пътнотранспортни произшествия, като официалните между тях са констативен протокол за ПТП
с пострадали лица и протокол за ПТП с материални щети. В чл. 6 от Наредбата изрично са предвидени
случаите на повреди на МПС, при които не се посещават от органите на МВР
– „Пътна полиция“, и не се съставят документи, сред които и при повреди на МПС,
възникнали в паркирано състояние. При това положение отговорността на
застрахователя на практика е изключена напълно не само за всяко ПТП,
реализирано на паркинг (каквото е настоящото), но и за всички произшествия,
удостоверени с двустранен констативен протокол по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
Наредбата, съставен от участниците им, който протокол не представлява официален
документ.
Действително, в хипотеза на
увреждане на застрахования лек автомобил на паркинг, при която органите на МВР
нямат задължение за съставяне на официални документи, застрахователното събитие
не е доказано достоверно, поради което отговорността на застрахователя би могла
да бъде валидно лимитирана, например до определена
или определяема сума или до определен брой щети, установени само с декларация
на застрахования, но пълното й изключване за всички такива покрити рискове
неоправдано освобождава застрахователя от основното му задължение по договора
да обезщети увреденото лице за претърпените загуби от увреждането на
застрахованата вещ.
По изложените мотиви настоящият съдебен състав
приема, че процесното пътнотранспортно произшествие представлява
покрит застрахователен риск и предявеният
иск е доказан по основание.
По отношение на неговия размер, съдът съобрази следното:
При настъпване на застрахователно събитие в периода на покрит риск за
застрахователя възниква задължение да заплати на застрахования застрахователно
обезщетение, равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, но не по-голямо от застрахователната сума (лимита на отговорност) – арг. от чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ.
В хипотеза на частично увреждане на застрахованото имущество, каквато е
настоящата, релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди
е възстановителната застрахователна стойност, която
според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. Посоченият стойностен еквивалент на претърпяната вреда се
определя като пазарната цена на увреденото имущество към датата на
застрахователното събитие. В този смисъл е трайно установената съдебна практика,
обективирана в решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 на ВКС, ТК, II
т.о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о.,
решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.
(същата е постановена по приложението на КЗ (отм.), но актуална при действащия
КЗ, предвид липсата на принципна разлика в уредбата в тази й част).
Стойността на щетите по застрахования лек автомобил е установена по делото
от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, според което същата
възлиза на претендираната сума от 1604,19 лв., включваща стойността на
необходимия труд, резервни части и материали. Посочената сума съответства на средните
пазарни цени към момента на настъпване на застрахователното събитие и
кореспондира с изискването за покриване на стойността, необходима за
възстановяване на вещта във вида, който е имала към момента на увреждането, без
да надвишава застрахователната сума. Затова съобразяването с експертното
заключение и определянето на дължимата сума според него гарантира обезщетяване
на действително претърпените вреди в рамките на застрахователното покритие.
Следователно предявеният иск е доказан и по размер, респ. следва да бъде
изцяло уважен.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените в настоящото производство разноски в общ размер на 674,17 лв., от които 64,17 лв. за
заплатена държавна такса (л. 11 и 38), 200 лв. за депозит за вещо лице (л. 26) и
410 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на
което са представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 25.03.2021
г. (л. 41), съдържащ отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено
изцяло в брой. Представени са и доказателства за регистрацията по ЗДДС на
процесуалния представител на ищеца адв. Й.А. (л. 40).
Съдът намира
направеното от ответника в отговора на исковата молба възражение за
прекомерност за неоснователно, доколкото нормативно установеният минимален
размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г., до който бил могло да бъде редуцирано възнаграждението по реда на
чл. 78, ал. 5 ГПК, възлиза на 342,29 лв. без ДДС, респ. 410,75 лв. с ДДС,
съответно надвишава претендираното такова.
Съобразно
изхода на делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.Л.И.”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на М. А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1604,19 лв. (хиляда
шестстотин и четири лева и деветнадесет стотинки), представляваща
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско
на МПС”, обективиран в застрахователна полица № 93001710057215/30.06.2017 г.,
за нанесени щети на застрахования лек автомобил „Фолксваген Джета“ с рег. № ***
от реализирано на 30.06.2018 г. в гр. Варна застрахователно събитие - ПТП, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 23.11.2020 г., до окончателното
изплащане на обезщетението, на основание
чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „З.Л.И.”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на М. А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 674,17 лв. (шестстотин
седемдесет и четири лева и седемнадесет стотинки), представляваща сторени в
производството съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат изплатени в полза на
ищеца М. А.Г. по посочения в исковата молба начин
– чрез пощенски запис.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: