№ 59
гр. Шумен, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
в присъствието на прокурора Яна Миткова Николова (ОП-Шумен)
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20213600600329 по описа за 2021 година
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
С присъда № 260016 от 29.06.2021 година, постановена по НОХД № 350/2020 година,
Великопреславският районен съд е признал подсъдимия ИС. ЗЛ. АНДР., ЕГН - ********** за
виновен в това, че на 01.07.2020 г. на кръстовище между път I- 7 и път II-74 в Община Велики
Преслав, обл.Шумен, управлявал моторно превозно средство - л.а.‘‘Опел Корса“ с рег.№ ****** с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда - 0.71 на хиляда, установено по надлежния
ред, с техническо средство „Дрегер 7510“, след като е осъден с влязло в сила на 28.11.2017 г.
определение за одобряване на споразумение по НОХД № 453/2017 г. по описа на ВПРС за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.343б, ал.2 от НК и чл.55,
ал.1, т.1 от НК, го е осъдил на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА “лишаване от свобода“ при първоначален ОБЩ
режим на изтърпяване на наказанието и „ГЛОБА“ в размер на 500.00 /петстотин/ лв.
На основание чл. 343г вр. чл. 343б, ал.2 вр. с ал.1, от НК съдът е наложил на подсъдимия и
наказание “лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от ДВЕ
ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила, като е приспаднал времето, през което
подсъдимият е бил лишен по административен ред от това право, считано от 01.07.2020 до влизане
на присъдата в сила.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът е постановил подсъдимият да изтърпи и наказанието
“лишаване от свобода” в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА, наложено му с определение за одобряване на
споразумение за решаване на делото в съдебното производство по НОХД № 453/2017 г. по описа
на ВПРС, влязло в сила на 28.11.2017 год. изпълнението на което е било отложено на основание
чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на
наказанието.
1
На основание чл. 59, ал. 2 във връзка с ал.1 от НК, е приспаднал времето, през което под.А.
е бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по НОХД № 453/2017 г. по описа на ВПРС.
Недоволен от присъдата останал подсъдимия ИС. ЗЛ. АНДР.. Обжалва я като неправилна.
Счита, че присъдата е постановена при непълна и неправилна преценка на събрания
доказателствен материал, имащ пряко отношение към индивидуализацията на наложеното
наказание. Направено е искане за изменение на осъдителната присъда, като се намали размера на
наложеното наказание.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Защита пледира за прилагане на чл.9, ал.2 от НК.
Моли за оправдателна присъда.
Представителя на Окръжна прокуратура гр. Шумен счита жалбата за неоснователна.
Наложеното наказание намира за справедливо. Предлага да се потвърди първоинстанционната
присъда като правилна и законосъобразна.
Въззивният съд при проверка на присъдата по посочените основания и изцяло служебно,
съгласно правомощията си по чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:
За да изгради своите правни изводи относно фактическата обстановка, районния съд е
анализирал подробно всички гласни и писмени доказателства, като ги е преценил поединично и в
тяхната съвкупност. Преценявайки събраните доказателства, съдът е приел за установена
фактическата обстановка, която се възприема и от въззивния съд, и която е следната:
Вечерта на 30.06.2020 година подсъдимият И.А. бил в дома си заедно с жената, с която
живее - Е. Г.. При тях в компанията били Р. А. и още няколко неустановени лица. Всички били
радостни от новината за бременността на Г. и по този повод се почерпили, като подсъдимия
употребил алкохол-изпил шест литра бира. Следващият ден 01.07.2020 г. Г. била на преглед при
гинеколога си в гр.Велики Преслав.
На посочената дата подс.А., заедно с Г. пътували с л.а. „Опел Корса", с ДК № ****** от
гр. В.Преслав към с.Златар, като автомобила се управлявал от подсъдимия. На кръстовище между
път I-7 и път ІІ-74 в Община Велики Преслав, обл.Шумен, А. не спазил знак В-2 („Спри, пропусни
движещите се по пътя с предимство"). По това време свидетелите С. В. Н. (мл.автоконтрольор при
РУ - В.Преслав) и И. М. И. (ст.полицай OOP при РУ -В.Преслав), след като констатирали
допуснатото нарушение на ЗдвП от подсъдимия, го спрели за проверка.
В хода на проверката, свидетелят С. Н. усетил мирис на алкохол от страна на подсъдимия.
Това дало повод за извършване на проверка на лицето за употреба на алкохол. Алкохолно
съдържимото в дъха му било изследвано посредством техническо средство алкотест „Дрегер 7510"
с фабр.№ ARDN 0037 (проба № 5167). Уредът отчел съдържание на алкохол в дъха на подсъдимия
с концентрация от 0,71 на хиляда. Пред свидетелите И.А. споделил, че предната вечер до около
23.00 часа, изпил шест литра бира. Свидетелят С. Н. му издал талон за изследване с № 0041715, но
подсъдимия отказал да даде кръв за химичен анализ и приел показанията на техническото
средство. Свидетелят С. Н. съставил АУАН серия СА № 200626, в който отразил допуснатото от
подсъдимия нарушение на ЗДвП. Започнато било настоящото досъдебно производство. В хода на
разследването било установено, че подсъдимият е вече осъждан за престъпление по чл.343б, ал.1
от НК.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за изяснена въз основа на събраните
доказателства: показанията на свидетелите Е. Г., Р. А., А. И., С. Н., И.И.. Показанията на тези
свидетели се подкрепят и от писмените доказателства - копие на АУАН серия СА № 200626, копие
на талон за изследване с № 0041715, справка за съдимост на, ЗППАМ № 20-0323-
000140/02.07.2020г., справка за нарушител/водач, списък на преминали успешно проверка
анализатори на алкохол в дъха, Заповед № 8121з~1186/13.09.2017г., удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 09.04.4812 и др.
2
От показанията на свидетелите - полицейските служители С. Н. и И.И., се установява по
безспорен начин времето, мястото и начина на извършване на деянието, както и авторството на
подсъдимия и неговата вина. Свидетелите, които изпълнявали служебните си задължения – били
на смяна са наблюдавали непосредствено действията на подсъдимия.
Техните показания са непротиворечиви и взаимнодопълващи по отношение на събитията
по време и следващи извършването на деянието. Същите са логични, последователни,
непротиворечиви, кореспондират както помежду си, така и с останалия доказателствен материал.
Не са налице основания, поради които съдът да ги счита за заинтересовани от изхода на делото. В
показанията си свидетелите С. Н. и И.И. обясняват повода, по който подсъдимия е спрян за
проверка - нарушение на ЗДвП, мястото на което е спрян за проверка, автомобила, който е
управлявал и начина по който са установили наличието на алкохол в издишания въздух.
Показанията на свидетелите - Е. Г., Р. А., А. И. също се ползват с кредит на доверие
изцяло, показанията им кореспондират както помежду си, така и с писмените доказателства по
делото. Същите косвено допълват показанията на св.Н. и И. по отношение на обстоятелството, че
подсъдимия е употребил алкохол и след което е управлявал МПС.
Обстоятелството, че подсъдимия е бил вече осъждан за престъпление по чл.343б, ал.1 от
НК се установява от справката му за съдимост.
За изясняване на обстоятелствата относно личността на подсъдимия, имащи значение за
отговорността му допринася справка за съдимост и справка за нарушител.
Ето защо тези преки и непротиворечиви показания, подкрепени от приложените по делото
писмени доказателства, формират категоричния извод на съда за виновността на подсъдимия.
Така събраните доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до
непораждащ съмнение във вътрешното убеждение на съда извод.
Деятелността на И.А. следва да се квалифицира по чл.343б, ал.2 от НК - управлявал
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда - 0.71 на хиляда,
установено по надлежния ред, след като е осъден с влязло в сила на 28.11.2017 г. определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 453/2017 г. по описа на ВПРС за престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК,
От обективна страна деянието е извършено чрез действие, като са засегнати обществените
отношения свързани безопасността на движението по пътищата.
От субективна страна: Деянието е извършено с пряк умисъл. Деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и
е целял настъпването им. А. е съзнавал, че управлява автомобил след като е употребил алкохол,
както и противообществения характер на деянието. Подсъдимият е бил вече осъждан за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, той е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е
целял настъпването на обществено-опасните последици
Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане от страна на
подсъдимия на основни правила свързани с отношения, осигуряващи и гарантиращи безопасността
на движение по пътищата.
При определяне на наказанието на подсъдимия: Съдът е изложил аргументи, свързани с
конкретната наказателна отговорност на И.А.. Преценил е степента на обществената опасност на
деянието и на извършителя.
При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът е преценил като отегчаващи
отговорността му обстоятелството за допуснати нарушения на ЗДвП.
Като смекчаващи обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия е приел
3
оказаното съдействие на органите на наказателното производство; младата му възраст; повода за
пътуването му. Предвид гореизложеното, съдът е преценил, че наказанието следва да бъде
определено при наличие на многобройни смекчаващите вината обстоятелства. Поради което го е
определели в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Наложил му е наказание четири месеца
“лишаване от свобода“ и глоба в минималния предвиден в закон размер. Великопреславският
районен съд е преценил, че в случая не са налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1
от НК, предвид предходното му осъждане. Поради което е постановил неговото ефективно
изтърпяване при първоначален общ режим на изтърпяване.
На основание чл. 343г вр. чл. 343б, ал.2 от НК, съдът е наложил на подсъдимия и
кумулативното предвиденото в закона наказание “лишаване от право да управлява моторно
превозно средство” за срок от две години, считано от влизането на присъдата в сила. При
определяне размера на това наказанието съдът е отчел нарушенията му по ЗДвП, включително
това дало повод за проверката, както и предходното му осъждане за престъпление против
транспорта и липсата на отговорност за спазване на правилата за движение по пътищата, дори и
при превоз на бременната си съжителка. На основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднал времето,
през което подсъдимия е бил лишен по административен ред от право да управлява моторно
превозно средство, считано от 01.07.2020 до влизане на присъдата в сила.
Така определеният размер на наказанията, съдът е счел за справедлив и съответстващ на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на
осъдения. Освен това е приел, че по този начин се постигат целите не само на личната, но и на
генералната превенция.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът е постановил подсъдимия да изтърпи и наказанието
осем месеца “лишаване от свобода" наложено му с определение за одобряване на споразумение за
решаване на делото в съдебното производство по НОХД № 453/2017 г. по описа на ВПРС, влязло в
сила на 28.11.2017 г., изпълнението на което е било отложено на за срок от три години, като е
определил първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.
На осн.чл.59, ал.2 от НК, съдът е приспаднал на времето, през което подсъдимия е бил
задържан по ЗМВР по НОХД № 453/2017 г. по описа на ВПРС.
По отношение на жалбата: Недоволен от присъдата останал подсъдимия ИС. ЗЛ. АНДР..
Обжалва я като неправилна. Счита, че присъдата е постановена при непълна и неправилна
преценка на събрания доказателствен материал, имащ пряко отношение към индивидуализацията
на наложеното наказание. Направено е искане за изменение на осъдителната присъда, като се
намали размера на наложеното наказание. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Защита
пледира за прилагане на чл.9, ал.2 от НК. Моли за оправдателна присъда.
По същество жалбата не атакува приетата фактическа обстановка или правна квалификация
на деянието. Независимо от това следва да се отбележи, че изложените в тази насока аргументи от
Великопреславският районен съд се споделят напълно от настоящия въззивен състав.
Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства като логични,
непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се. Показанията на
свидетелите са последователни, непротиворечиви, кореспондират както помежду си, така и с
останалия доказателствен материал. Въззивният съд също не констатира различия между тях и
останалите доказателства по делото. Същите кореспондират и с писмените доказателства по
делото.
Въз основа на изложеното съдебният състав приема, че са налице годни доказателства в
достатъчна степен, позволяващи несъмнен извод за виновността на подсъдимият ИС. ЗЛ. АНДР.,
че е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.2 от
НК. Фактическата обстановка е правилно установена. Събрани са всички необходими
4
доказателства за правилното решение на делото. Касае се за правилно приложение на материалния
закон и правилно направени правни изводи относно деянието и квалификацията.
Деянието е извършено при пряк умисъл, като подсъдимия е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването
им.
В първоинстанционното производство защитата на подсъдимия е направила искане за
квалифициране на престъплението като случайно деяние. Районният съд не е намерил основания
за това. Напълно се споделят доводите, че за да е налице "случайно деяние" е необходимо водачът
на МПС не по своя вина да е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на
общественоопасните последици. За да се изключи виновното поведение е необходимо деецът да се
е съобразил с предписанията на правно регламентираната дейност, която осъществява при
управлението на МПС и да са налице условия, при които той да е бил поставен в невъзможност да
изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните последици. В конкретния
случай, подсъдимият съвсем съзнателно се е качил в лекия автомобил и го е управлявал след
употреба на алкохол. Същият е следвало да съобрази, че независимо кога е употребил алкохола,
ако към момента на управлението е бил под въздействието му, т.е по начин, който е забранен от
закона, е следвало да съобрази поведението си с това обстоятелство. Налице е пряка причинно-
следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат, защото
същият не е съобразил времето, през което е бил под въздействие на изпития алкохол.
Обстоятелствата сочени от защитата - кога подсъдимия е употребил алкохол, какво количество и
колко алкохол употребява, хранил ли се е вечерта и на сутринта, когато е установено алкохолното
съдържание, пил ли е ободряващи напитки и т.н. са обстоятелства имащи донякъде отношение за
индивидуализацията на наказанието, но не и за отпадане на неговата наказуемост. Тези
обстоятелства по никакъв начин не са го поставили в невъзможност да изпълни задълженията си и
да предотврати настъпването на вредните последици. Ето защо, правилно и законосъобразно
районния съд е приел, че в случая не може да се приеме, че е налице случайно деяние по смисъла
на чл. 15 от НК.
Сега във въззивното производство е направено искане съдът да приложи чл. 9, ал.2 от НК
и да оправдае подсъдимия. Приложението на този текст е възможен при две хипотези: Първо-
деянието макар и да осъществява формално признаците на предвидено в закона престъпление не е
такова поради своята малозначителност, тъй като не е обществено опасно или второ – неговата
обществена опасност е явно незначителна. Независимо, че защитата не уточнява в коя от
хипотезите е направено искането следва да се отбележи, че не са налице законовите основание за
нито една от двете. Извършеното от А. деяние осъществява признаците на предвидено в закона
престъпление, не само формално, а буквално. Управлението на МПС след употреба на алкохол не
само, че не е обществено безопасно, но не е и с явна незначителност на обществената опасност.
Напротив, увеличаващите се все повече случаи, както и произшествия след употреба на алкохол,
със все повече тежки резултати и материални щети сочат на завишена опасност на деянието. Не
напразно и с едни от последните изменение на НК – от 2015 год. наказателната отговорност и
глобата за този вид престъпление е значително завишена. След престъпленията против личността
и телесната неприкосновеност, това са престъпленията, които нанасят едни от най сериозните
поражения върху живота и здравето не само на пострадалите, но и на техните семейства. Освен
това не следва да се игнорира и обстоятелството, че подсъдимият при управлението на
автомобила е извършил и нарушение на ЗДвП, като не е спазил задължителен пътен знак и отново
е управлявал МПС по не безопасен начин дори и при превоз на бременната си съжителка. Поради
което не са налице предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 от НК.
По наложеното наказания на подсъдимия от първоинстанционния съд е изложил
аргументи, свързани с конкретната наказателна отговорност на подсъдимия. Преценил е степента
на обществената опасност на деянието и на извършителя.
Великопреславският районен съд е приел, че са налице многобройни смекчаващи
5
отговорността обстоятелства, поради което е определил наказанието при условията на чл.55, ал.1,
т.1 от НК. Предвид горното е преценил, че на подсъдимия следва да се наложи наказание много
под минимума, почти на долната граница на наказанието лишаване от свобода/законовия минимум
за това наказание е три месеца/. Този извод на първоинстанционния съд не се споделя напълно от
настоящия състав. Семейното положение на подсъдимия не е от категорията на изключителните
или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй като се касае за традиционно
семейство с деца и техните родители осъществяващи трудова дейност. Нещо повече, наличието на
семейство и очаквано дете, е следвало да бъде и възпиращо обстоятелство да не извърши
посоченото престъпление, с оглед риска от по-тежки и нежелани последици, в т.ч. да ги остави без
баща и финансова подкрепа. Останалите приети като смекчаващи отговорността обстоятелства са
оказаното съдействие на органите на наказателното производство; младата възраст и повода за
пътуването му. Като отегчаващо отговорността обстоятелство, следва да се приеме степента на
обществената опасност на престъплението, както и нарушенията му по ЗДвП. Но тъй като в тази
част няма депозиран протест, настоящия състав приема доводите на районния съд. Поради което
въззивният съд изцяло се солидаризира, както с вида на наказанието, така и с неговия размер и
начин на изтърпяване. Така определеното наказание е справедливо и съответно на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението. Същото съдейства за постигане
целите на личната и на генералната превенция. Не се налага негово намаляване или увеличаване.
Наложеното наказание глоба е в минимален размер.
Следва само да се отбележи, че ако въззивният съд приеме искането направено във жалбата
на подсъдимия – за определяне на наказанието при условията на чл. 58а от НК ще влоши
положението му. Това е така, тъй като ако определи наказанието на законопредвидения минимум
за този вид престъпление – 1 год. и го намали с 1/3 трябва да наложи наказание 8 – осем месеца
лишаване от свобода. В хипотезата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК съдът не е обвързан с размер, с който
може да слезе под минимума. Поради което и първоинстанционния съд е слязъл доста под него и
го е определил в размер на 4 четири месеца. Това е значително по ниско наказание от това, което
би се наложило в хипотезата на чл. 58а, ал.1 от НК. Поради което е и по благоприятно за
подсъдимия.
В случая не са налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, предвид
обстоятелството, че настоящото престъпление е извършено в изпитателния срок на предходно
осъждане. Правилно и законосъобразно е определено и наложеното наказание “лишаване от право
да управлява моторно превозно средство” за срок от две години, считано от влизането на
присъдата в сила.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът е постановил подсъдимият да изтърпи и наказанието
“лишаване от свобода” в размер на осем месеца, наложено му с определение за одобряване на
споразумение за решаване на делото в съдебното производство по НОХД № 453/2017 г. по описа
на ВПРС, влязло в сила на 28.11.2017 год. изпълнението на което е било отложено на основание
чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.
По делото не се събраха доказателства, променящи фактическата обстановка или правните
изводи. При извършената проверка въззивният съд не констатира съществени процесуални
нарушения, обуславящи отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново
разглеждане. По изложените по горе съображения ще следва присъдата да бъде потвърдена.
Ето и защо Шуменският окръжен съд:
РЕШИ:
Потвърждава присъда № 260016 от 29.06.2021 година постановена по НОХД № 350/2020
година на Районен съд гр. Велики Преслав.
Решението е окончателно.
6
На основание чл. 340, ал.2 от НПК решението да бъде съобщено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7