Р Е
Ш Е Н
И Е
№108
гр.
Перник, 14.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Л. СТЕФАНОВА
С
участието на секретаря Т. М., като разгледа административно дело № 100/2019 г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – 178 от АПК, във вр. с чл. 215, във вр. с чл. 214, т. 3
от ЗУТ.
Образувано
е по жалба на Е.С.К., ЕГН **********, А.С.Н., ЕГН **********, О.А.Ц. – К., ЕГН **********,
Е.Б.В., ЕГН ********** и Л.Б.Н., ЕГН **********, всички с адрес: *** против
Заповед № 56/11.01.2019 г. на кмета на община Перник, с която е наредено в срок
от два месеца, считано от датата на влизане в сила на заповедта,
жалбоподателите, в качеството им на
съсобственици на УПИ ХVІ-***, кв. *** по плана на гр. Перник, кв. *** да
премахнат доброволно за своя сметка строеж: жилищна сграда – лятна кухня,
изградена в посочения имот.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения
индивидуален административен акт. Твърди се, че са нарушени процесуалните
правила в производството, в което е издаден, тъй като не са събрани
доказателства за всички правно-релевантни факти. Сочи се, че направените от
административния орган фактически изводи не съответстват на събраните
доказателства. Твърди се, че О.К., Л.Н. и Е.В. не са собственици на недвижимия
имот и на построената в него сграда, поради което не могат да бъдат субекти на
задължението за събарянето и. Искането към съда е да отмени оспорения
административен акт. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото
разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателите, чрез пълномощниците им адв. *** и адв. Д.
поддържат жалбата. Молят съда да отмени обжалвания административен акт и да им
присъди направените по разноски.
В
съдебно заседание ответникът – кмет на община Перник, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт *** оспорва жалбата. Излага съображения за
законосъобразност на обжалвания административен акт. Искането към съда е да
отхвърли подадената срещу него жалба. Претендира присъждане на разноски.
Административен
съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа
на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лица по чл. 147, ал. 1 от АПК,
чиито права, свободи и законни интереси са засегнати от оспорения
административен акт. Спазен е срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл.
215, ал. 4 от ЗУТ. Оспореният административен акт подлежи на съдебен контрол на
основание чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.
Разгледана по
същество е частично основателна, по следните съображения:
Оспореният
административен акт е издаден на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225,
ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Съгласно цитираните разпоредби кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, когато те са незаконни, поради изграждането им без
одобрен инвестиционен проект и/или без разрешение за строеж. Административната
процедура е уредена в чл. 225а от ЗУТ.
Заповедта,
предмет на съдебен контрол е издадена от кмета на община Перник, в съответствие
с предоставената му с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ материална и териториална
компетентност, във връзка с недопускането и отстраняването на незаконно
строителство на територията на общината. Административният акт отговаря на
изискванията за форма, съдържание и реквизити, уредени в чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗАП. Заповедта е обективирана в писмена форма,
посочен е издателят и адресатите и, изложени са фактическите основания,
послужили за постановяването и, съдържа разпоредителна част с индивидуализиране
на задължението на страните, разпределени са разноските за изпълнението и, отразен
е редът за обжалването и, подписана е и е датирана.
Предвид изложеното съдът намира, че оспореният
административен акт отговаря на изискванията за компетентност и форма и не са
налице основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК за отмяната и.
От приложената
в цялост административна преписка се установява, че административното
производство е започнало след сезиране на компетентния орган с информация за
изградена постройка в УПИ ХVІ – ***, кв. 18 по плана на кв. ***, гр. Перник, с
административен адрес: гр. Перник, ул. ***, несъответстваща на изискванията за
отстояние от дворищно регулационната линия.
Служител по
контрол на строителството при община Перник е изискал информация от директора
на Дирекция „МПТ“ – гр. Перник за собствениците на недвижимия имот. От
предоставената справка за данъчен обект, с административен адрес: гр. Перник,
ул. *** е видно, че всички адресати на заповедта са декларирани като негови
собственици. В тази връзка следва да се обсъди спорният по делото въпрос дали
жалбоподателките О.Ц. – К., Л.Н. и Е.В. могат да бъдат адресати на оспорения
административен акт. Съгласно § 3, ал. 1 от Наредба
№ 13
от 23.07.2001
г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи
или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол,
адресати на заповедта по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ могат да бъдат собственикът на
терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж. В
конкретния случай, от мотивите на административния акт е видно, че той е
насочен срещу собствениците на терена, върху който е изградена процесната
постройка, като изводът за това им качество е направен въз основа на
декларираните данни в Д „МПТ“ към община Перник. Подаването на декларация пред
Д „МПТ“, с която за нуждите на данъчното облагане се декларира собствеността
върху недвижим имот не удостоверява по надлежен начин правото на собственост.
То, обаче е индиция за него, тъй като се извършва от собствениците с цел
определяне на данъчните им задължения. В резултат на декларирането възниква
задължение за заплащане на данъци и местни такси, поради което то има характер
на извънсъдебно признание на неблагоприятен факт. По тази причина представлява
косвено доказателство за правото на собственост и последното може да бъде
изведено от него, ако не се опровергава от преки доказателства. В настоящия
случай такова опровергаване е налице по отношение на Л.Н. и Е.В.. Видно от
справката за данъчен обект, като дата на документ за придобиване на собствеността е посочена 19.05.1976 г. В хода на административното
производство жалбоподателите са представили нотариален акт 64, том ІІ, дело №
728/19.05.76 г. на нотариус при ПРС. С него е учредена суперфиция в полза на А.С.Н.
и Е.С.К. за построяване на двуетажна масивна сграда върху площ от 100 кв. м. в
парцел VІ – 2833, кв. 130 по плана на гр. Перник. Прехвърлител на ограниченото
вещно право е бащата на приобретателите – С. К.. Не е спорно, че недвижимият
имот описан в нотариалния акт е идентичен с процесния УПИ ХVІ-***, кв. 18. От
изложеното следва, че по силата на отразения в данъчната декларация акт за
собственост в полза на жалбоподателките Л.Н. и Е.В. не е възникнало право на
собственост върху процесния урегулиран поземлен имот. Отсъстват доказателства
те да са го придобили, в последствие, и на друго правно основание. Затова съдът
приема, че изводът на административния орган, основан на данните от Д „МПТ“ при
община Перник, че Л.Н. и Е.В., в качеството им на собственици на застроения
терен, могат да бъдат адресати на оспорената заповед, не съответства на
събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства. Двете
жалбоподателки не са собственици на процесния недвижим имот, затова не могат да
бъдат адресати на заповедта за премахване на построената в него сграда. Затова
в тази част тя е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Обоснован и
съответстващ на събраните доказателства, обаче е изводът на административния
орган за правото на собственост върху недвижимия имот на жалбоподателката О.Ц.
– К.. Като дата на документ за придобиването му е посочена 17.02.1977 г.
Писмени доказателства, съставени на посочената дата не са представени. Затова
съдът приема, въз основа на декларираното обстоятелство пред Д „МДТ“ при община
Перник, че О.Ц. – К. е придобила право на собственост върху процесния
урегулиран парцел и съгласно § 3, ал. 1 от Наредба № 13/2001 г. е надлежен
адресат на издадения административен акт. Не е спорно и от представените
писмени доказателства се установява, че такива са и останалите жалбоподатели – Е.К.
и А.Н..
След събиране
на данни за собствениците на застроения терен, същите са уведомени с писмо изх.
№ 17/ТР – 4307-1/17.11.2017 г. за постъпилата информация за незаконна постройка
в него и за датата и часа на насрочената проверка – 19.12.2017 г. от 11.30 ч.
Писмото е връчено на всеки от тях своевременно – на 23.11.2017 г., което е
удостоверено с представените обратни разписки.
Проверката на
място е извършена на 19.12.2017 г. от служители по контрол на строителството
при община Перник – младши експерт и старши специалист в отдел „Инвестиционно
проектиране и контрол на строителството“, в присъствието на жалбоподателите Е.К.
и О.К.. За установеното е съставен констативен протокол, подписан от
проверяващите и присъствалите лица. В него е отразено, че на мястото на
премахната двуетажна сграда от единични тухли, с идентификатор 55871.509.259.2
се строи нова такава, с дървена конструкция, за която не са налични строителни
книжа и не е издавано разрешение. След извършена на допълнителна проверка по
документи, в съответствие с изискванията на чл. 225а, ал. 2, изр. 1-во от ЗУТ,
компетентните съгласно чл. 223, ал. 2 от ЗУТ служители по контрол на
строителството при община Перник –
младши експерти и началник отдел „Инвестиционно проектиране и контрол на
строителството“ са съставили констативен протокол № 1-17/ТР-4307/07.11.2018 г.,
в който са отразили, че в недвижим имот, представляващ УПИ ХVІІ-***, кв. 18 по
плана на гр. Перник, на мястото на премахната през 2015 г. стара масивна
жилищна сграда с идентификатор 55871.509.259.2, е изградена лятна кухня, с
дървена конструкция и колони, със стени от дъски, наковани върху гредоред, с
основи от суха каменна зидария, върху която е излята бетонова плоча дебелина
около 8-10 см. Дървената конструкция е захваната върху плочата посредством
метални планки и болтове. Покривната конструкция е дървена, покрита с ламарина,
монтирани са улуци и водосточни тръби от запад е изградена покрита тераса.
Постройката е с размери: ширина – 4.80 м., дължина – 6.50 м. и височина да
билото – 3.60 м. Изградена на дворищно регулационната линия с УПИ ІV-4161, с отстояние около 0.50 м. –
0.60 м. Няма издадени строителни книжа и разрешение за строителство. Отразено
е, че е нарушена разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
Съставеният
констативен протокол, ведно с писмо изх. № 17/ТР-4307-5/08.11.2018 г. е връчен
на всички жалбоподатели на 14.11.2018 г., като им е разяснено правото по чл.
225а, ал. 2, изр. 2 – ро от ЗУТ за подаване на възражение в 7-мо дневен срок. Такова
е постъпило от О.Ц. – К. и Е.К. на 21.11.2018 г. Разгледано е на 03.01.2019 г.
от комисия, за което е съставен протокол № 1-17/ТР-4307/03.01.2019 г.
Възражението е оставено без уважение. На 11.01.2019 г. е издаден оспорения
административен акт, който с писмо изх. № 17/ТР-4307-7/14.01.2019 г. е връчен на всички жалбоподатели на 22.01.2019
г. с препоръчана пощенска пратка с обратна разписка.
Предвид така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че проведеното от
административния орган производство е при спазване на уредената в чл. 225а от ЗУТ процедура. Не са допуснати съществени нарушения и на общите
административно-производствени правила. Изводите на административния орган са
направени при спазване на принципите за истинност и служебно начало. Събрани са
всички относими към спора доказателства и с изключение на посоченото по-горе
досежно правото на собственост на жалбоподателките Л.Н. и Е.В., изводите на
административния орган са съответни на тях и обосновани.
Приетата от
административния орган фактическа обстановка относно техническите
характеристики на процесната сграда и времето на построяването и се подкрепят
изцяло от заключението по съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото
лице Н.Е.. Съдът кредитира изцяло изводите на експерта, като пълни и
обосновани, направени с необходимите професионални знания и опит. От тях се
установява, че процесната сграда е с размери: 6.50 м. – ширина; 4.80 м. –
дълбочина; 3.60 м. – височина от кота терен до кота било на покрива до около
3.60; застроена площ 31.20 кв. м. и представлява жилищна сграда – лятна кухня
от допълващо застрояване, второстепенна постройка по смисъла на чл. 46, ал. 1
от ЗУТ. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ се
категоризира като строеж от VІ категория.
Не е спорно
между страните и се установява от събраните доказателства/удостоверение изх. №
15/ТР-389/10.03.2017 г. и констативен протокол от 19.12.2017 г./, че спорната
лятна кухня, е на мястото на съборена през 2015 г. жилищна сграда. Следователно
строителството е извършено по време на действието на ЗУТ. За да е
законосъобразно следва да е изпълнено в съответствие с предвижданията на
подробния устройствен план и съгласуван и одобрен инвестиционен проект при
условията и по реда на ЗУТ/чл. 137, ал. 3 от ЗУТ/ и да е разрешен/чл. 148, ал.
1 от ЗУТ/. Съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗУТ строежът ще бъде незаконосъобразен
ако не отговаря поне на едно от посочените в т. 1 – т. 6 от същата разпоредба
изисквания. В конкретния случай административният орган е посочил, че е налице
незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, т. 2 от ЗУТ – сградата е
изградена без инвестиционен проект и разрешение за строеж. Между страните не е
спорно, че инвестиционен проект и разрешение за строеж не са одобрявани,
респективно издавани за процесната лятна кухня. Съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1,
във вр. с чл. 46, ал. 1 от ЗУТ за изграждането и не се изисква одобряването на
инвестиционен проект. Следователно отсъствието на такъв не може да бъде
основание за квалифицирането и като незаконен строеж. Според чл. 225, ал 1, т. 2
от ЗУТ, обаче строежът незаконен и когато е изграден без да е издадено
разрешение. Нормата на чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ поставя като условие за
законосъобразността на всеки строеж наличието на издадено от главния архитект
на съответната община разрешение. Чл. 153, ал. 1 от ЗУТ регламентира реда и
съдържанието на разрешението на строеж, в случаите, в които не се изисква
одобрен инвестиционен проект, какъвто е настоящият. Съгласно цитираната норма,
в тази хипотеза разрешение за строеж се издава само въз основа на искането и
документ за собственост и в него се вписват видовете строителни и монтажни
работи, които ще бъдат изпълнени и се прилага ситуационна скица с обозначени
линии на застрояване, разстояния и височини. Както беше посочено по-горе, по
делото не е спорно, че разрешение за строеж за процесната сграда не е издавано.
Следователно същата е незаконна по смисъла на чл. 225, ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от ЗУТ. Затова премахването и, разпоредено с оспорената заповед, в частта, в която
е адресирано към собствениците на имота, в който е построена – А.Н., Е. Н. и О.Ц.
– К. е законосъобразно. Изводът на съда, че строежът е от VІ категория, а не от
V, както е приел административният орган не е основание да се приеме обратното,
тъй като не изключва незаконността извършения строеж, на едно от посочените в
административния акт основания – липса на разрешение.
Предвид
изложеното, жалбата, в частта, в която е подадена от А.Н., Е. Н. и О.Ц. – К.
следва да бъда отхвърлена, като неоснователна.
Предвид изхода
на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на Л.Н. и Е.В. следва да
се присъдят направените от тях разноски за държавна такса в размер на по 10 лв.
На основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА, във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1/2004 г. в полза на адвокат Моника *** – Димитрова следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в общ размер от 1200 лв. за осъщественото
безплатно процесуално представителство на Л.Н. и Е. В.
На основание
чл. 143, ал. 4 от ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от жалбата.
Мотивиран от
изложеното, Административен съд – Перник
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ
Заповед № 56/11.01.2019 г., издадена от кмета на община Перник, В ЧАСТТА, с
която е наредено на Е.Б.В., ЕГН ********** и Л.Б.Н., ЕГН **********, двете с
постоянен адрес: ***, в срок от два месеца, считано от датата на влизането и в
сила, в качеството им на съсобственици
на УПИ ХVІ-***, кв. 18 по плана на гр. Перник, кв. ***, да премахнат доброволно
за своя сметка строеж: жилищна сграда – лятна кухня, изградена в посочения
имот.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата, в ЧАСТТА, в която е подадено от Е.С.К., ЕГН **********, А.С.Н., ЕГН **********
и О.А.Ц. – К., ЕГН **********, всички с постоянен адрес: *** против Заповед №
56/11.01.2019 г. на кмета на община Перник, с която им е наредено в срок от два
месеца, считано от влизането и в сила, в качеството им на съсобственици на УПИ ХVІ-***, кв. 18 по
плана на гр. Перник, кв. *** да премахнат доброволно за своя сметка строеж:
жилищна сграда – лятна кухня, изградена в посочения имот.
ОСЪЖДА
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община Перник, представлявана от кмета да
заплати на Е.Б.В., ЕГН ********** сумата от 10 лв./десет лева/, представляваща
направени разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община Перник, представлявана от кмета да
заплати на Л.Б.Н., ЕГН **********, двете с постоянен адрес: *** сумата от 10
лв./десет лева/, представляваща направени разноски.
ОСЪЖДА
на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА Община Перник, представлявана
от кмета да заплати на адвокат М. И. *** - Димитрова, със служебен адрес: гр.
София, ул. *** сумата от общо 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатна процесуално представителство
на Л.Н. и Е.В..
ОСЪЖДА
на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК Е.С.К., ЕГН **********,
А.С.Н., ЕГН **********, О.А.Ц. – К., ЕГН **********, всички с постоянен адрес: ***
да заплатят на Община Перник, представлявана от кмета сумата от 150 лв. /сто и
петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от жалбата.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/