Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Дванадесети състав, в публично заседание
на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ : ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана С., с участието на
прокурора при Окръжна прокуратура Варна - Александър А., като разгледа
докладваното от съдия Д. Недева адм. дело № 776 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от Д.А.С., ЕГН **********, изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора-Варна
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София
с посочено правно основание чл.1 ЗОДОВ, чл.29, чл.31 ал.5 от КРБ, чл.2, т.3 ЗИНЗС, чл.75 ЗИНЗС, чл.86 ал.1 т.1 ЗИНЗС, чл.163 ал.1 ЗИНЗС, чл.164 ал.1 ЗИНЗС,
чл. 284 ЗИНЗС, чл.71, ал.3 и ал.4 ППЗИНЗС, чл.151 ал.5 ППЗИНЗС, чл.3 ЕКПЧ. В исковата молба се сочи, че ответникът - Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр. София, следва да заплати на ищеца Д.А.С. сума в размер на
12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди за
периода месец 03.2018г. до 21.02.2020г. и от 31.09.2020г. до настоящия момент,
ведно със законна лихва от датата на депозирана на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата. Исканото обезщетение се твърди, че е за
претърпени неимуществени вреди, които са пряка последица от действия и
бездействия на служители в Затвора – Варна, във връзка с неспазване на
задължението за осигуряване на право на отдих и физически упражнения, при липсата на които ищецът търпи дискомфорт, психическо натоварване,
липса на апетит и стрес.
В съдебно заседание
ищецът – лично, посредством осъществена видеоконферентна връзка със
Затвора-Варна, поддържа исковата претенция по основание и размер. По съществото
на спора се сочи, че ГД „Изпълнение на наказанията“ нарушава правата му,
тъй като заключението на експертизата, че уредите за тренировка са стандартни и
съобразени с изискванията е невярно. По
отношение на мястото за престой на открито, сочи, че по делото се установява,
че половината е асфалт, а другата част е кал. В този смисъл, няма възможност да
се тренира, нито да се разхожда пълноценно, ако са влошени метеорологичните
условия. Сочи, че изложеното в исковата молба е доказано в хода на
производството по делото, поради което отправя искане за уважаване на исковата
претенция.
Ответникът – Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията“, чрез пълномощник - гл.юрисконсулт С.С., в писмен отговор
оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана. Счита, че не са налице
материалните предпоставки за уважаване на иска. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна, изразява становище за неоснователност и недоказаност на
предявения иск. Дава заключение, че по делото не е доказано наличието на
предвидените в закона предпоставки за ангажиране отговорността на ответника и
присъждане на обезщетение в полза на ищеца.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установено следното:
От ответника по делото е представена
справка, видно от която ищецът Д.А.С. е лишен от свобода и е постъпил на
12.03.2018 г. в Затвора-Варна с наложена мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ по ДП 2324/2017 г. по описа на І РУ-Варна, преминало в НОХД № 289/2018
г. по описа на Окръжен съд-Варна за деяние по чл.199, ал.1, т.4 и чл.196, ал.1,
т.1 от НК, като е настанен в V група за „Обвиняеми и подсъдими“. С Присъда №
19/05.03.2019 г. по НОХД № 1413/2018 г. на Окръжен съд – Варна му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5 години, в сила от 02.12.2019 г.,
при първоначален „строг“ режим. Започнал е да изтърпява наказанието от дата
15.05.2018 г. С. е постъпил на
12.03.2018 г. в Затвора-Варна и към настоящия момент търпи наложеното му
наказания „лишаване от свобода“ в размер на 5 години, в сила от 02.12.2019 г.,
при първоначален „Строг“ режим. Със Заповед № 4/19.02.2020 г. на Началника на
Затвора – Варна лишеният от свобода С. на 21.01.2020 г. е преведен от Затвора –
Варна в Затворническо общежитие-Разделна за доизтърпяване на наказанието си.
Със Заповед № 12/30.09.2020 г. на Началника на Затвора – Варна лишеният от
свобода С. на 30.09.2020 г. е преведен от Затворническо общежитие-Разделна в
Затвора – Варна за доизтърпяване на наказанието си. Настанен в VІІІ група, спално помещение
№312.
В приложената по делото справка е
посочено, че територията на Затвора-Варна има специално обособена площадка за
престой на открито с пешеходни зони и зона за активен спорт. Площадката за
престой на открито е снабдена със спортни уреди за фитнес и лостове за
изпълняване на гимнастически упражнения. Уредите в областта, в която лишените
от свобода ги захващат с ръцете си е без
наличието на корозия. Отразено е, че въпреки, че са изложени на външни
метеорологични условия няма такава обективна възможност да възникне корозия
върху метала, тъй като ежедневно се ползват от лишените от свобода.
Провеждането на престой на открито е регламентирано в графици - „график за
лично време“ и „график за основните дейности“. Посочено е, че на лишени от
свобода изтърпяващи наказанието си в Корпуса на Затвора-Варна е предоставена
възможността ежедневно на основание чл. 86, ал.1,т.1 от ЗИНЗС престой на
открито не по малко от 1 /един/ час на ден на определената за тази цел площадка
за извършване на двигателна активност и който желае от тях може да извършва
физическа активност, чрез използване на спортните уреди. От месец април 2020г.
администрацията на затвора-Варна е увеличила времето за престой на открито на
всички лишени от свобода с 30 минути и същия е с времетраене от 1 час и 30
минути. Всички лишени от свобода, които са
извън „Зоната с повишена сигурност“ не са заключени в спалните си помещения и
през светлата част на денонощието се движат свободно в коридора, в който са
настанени. Направен е извод, че това им дава ежедневна възможност да
осъществяват допълнително физическа активност и спортни занимания, като игра
„Тенис на маса“, „Шах“, „Табла“, „Карти“ и други разрешени игри. Поддържа се,
че престоят на открито на лишените от свобода е при еднакво третиране.
В края на 2019г. администрацията на
Затвора-Варна е предприела действие по ремонт и разширение на площадката за
престой на открито за по - голямо удобство и подобряване на двигателната
активност от лишените от свобода. Към настоящия момент площадката разполага с по-голяма
площ за ползване от лишените от свобода и има изграден навес. При лоши
метеорологични условия лишените от свобода провеждащи престой на открито могат
да се подслонят. На територията на площадката има изграден санитарен възел-
„писоар“ и течаща вода. Точния час за извеждане на престой на открито е
фиксиран в график и лишен от свобода при желание от негова страна може да
ползва санитарния възел в спалното си помещение преди излизане. При възникнала
физиологична нужда на лишен от свобода осъществяващ престой на открито, същия
по негово искане може да бъде отведен да ползва санитарен възел вътре в корпуса
и съответно да бъде върнат обратно. При излизане на престой на открито на лишен
от свобода е предоставена възможност, ако желае да носи със себе си бутилка с
вода. Бутилка с вода също може да си закупи от затворническата лавка, находяща
в района на площадката за престой на открито. Изразява се становище, че не
съществува правна регламентация в ЗИНЗС при която да бъде налагана забрана на
лишените от свобода да не извършват престой на открито, като това може да стане
единствено по тяхно желание.
По делото са приложени графици за
престой на открито и ползване на лавка, утвърдени от началника на затвора
Варна.
По искане на ищеца по делото е допусната
СТЕ, заключението на която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено.
От същото се установява, че едната площадка
за престой на открито на затвора е с размери 6,5 м на 27,5м или 178,75 кв.м., а
втора такава е с размери 5 м на 21,2 м или 106 кв.м. Двете площадки тангират
една до друга. Пешеходната зона е 178,75 кв.м, като 42 кв.м са под навеса и за
санитарният възел. Настилката на първата площадка е асфалт, а на втората е
трамбована пръст. Уредите, които вещото лице е установило на място, по
информация от дежурния надзирател и от началник „РНОД" главен инспектор
г-н М. П., са изготвени в цех „Механичен" към затвора Варна. Използвани са
подръчни черни метали. Общият брой на уредите е 12. Експертът не е забелязал
корозия по тях. Прави извод, че се поддържат надлежно. Навесът е метална
конструкция тип винкел, покрита с поликарбон, с обща площ 42 кв.м. Същият е
изпълнен през месец март 2021г. Вещото лице констатира идентичност с данните
отразени на л.82 от делото предоставени от строителният техник към затвора.
Описва, че левият ъгъл под навеса
зад параван от поликарбон е изпълнен с писоар и мивка с течаща вода. Уредите са стабилно закрепени към
площадката. Вещото лице установява 6 броя пейки за отдих и маси за настолни
игри.
В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че е видял уредите на място. Експертът
очи, че фабричните уреди отстрани имат посочени килограми, като проверяваните
уреди са изработвани от черни метали – колела от машини, които са заварени към
дадена ос в затвора. Не е установил тежестта на уредите, тъй като няма отразена
на същите тежест. Вещото лице с
категоричност сочи, че лично е видял уредите и на нито един тях не е посочена
тежест. С категоричност прави извод, че това са уреди, които могат да се
използват. Дава пример, с военнослужещите преди години, които са ползвали
подобни уреди, които са правени по сходен начин. Твърди, че уредите за
тренировки преди години са били правени по сходен начин. Едва напоследък във
фитнес залите започнало да се появяват калибровани уреди или от магазин, които
да могат да бъдат закупени за домашно ползване. Вещото лице изрично уточнява,
че уредите установено в затвора-Варна могат да бъдат използвани.
По искане на ищеца е
разпитан като свидетел лишеният от свобода А.П.С.. От гласните доказателства на св.С. се
установява, че е от четири години в Затвора - Варна.
Счита, че мястото за престой на открито е по-малко от залата, в която се намира
докато дава показания, чрез видоконферентна връзка. На дължина и широчина не е
достатъчно за разходка свободно, тъй като когато излизат навън няма достатъчно
място за разминаване. Допреди няколко месеца нямало къде да се скрият от дъжда
или от снега. В момента имало на карето писоар и мивка, но били отпреди три
месеца, преди това нямало. В случай, че му се допие вода или има нужда от
тоалетна, следвало да се обърне към постовия, който е на карето, той го
прибирал да ползва тоалетната и повече не го извеждали. Свидетелства, че е
спортист от трети клас. Уредите, които са на мястото за престой на открито не
можело да бъдат използвани. Единственият уред, който можело да използва е
лостът. Всички останали уреди били криви, не били балансирани, не били еднакви
страните, което водило до много травми. Лично е получил много травми от тях и в
ставите, и в лактите. Поради тази причина от две години не спортува с тези
уреди. Св.С. сочи, че е чувал ищецът да се оплаква от ухапвания и от проблема,
който е свързан с карето за престой на открито на постовия, но казали, че нищо
не може да се направи по въпроса. Счита, че уредите са негодни за употреба.
Половината от карето не било асфалтирано и когато вали дъжд се образувала тиня,
ставало кално и съответно, ако иска да спортува трябва да ходи из калта.
По искане на ответника са разпитани като
свидетели лишените от свобода В.Ц.П. и
Н.Г.И..
От гласните показания на
св. В.П. се установява, че изтърпява
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Варна от 2016 г. Не си спомня кога е
направен ремонт на карето в затвора. Навесът, писоарът и мивката не си спомня
кога са били сложени навън, може би миналата година, но не си спомня с точност.
Фитнес уредите, които се използват за тренировка на карето навън, не са като на
местата извън затвора. Не са като във фитнес залите, тъй като се намират в
затвора. Имало достатъчно лежанки, имало уреди, достатъчно килограми и всеки
един лишен от свобода може да тренира. Може да прави тренировки за различни
части на тялото. Имало и лостове. Св.П. сочи, че тренира и не е имал проблеми.
Самите тежести са ги мерили, в резултат на което счита, че са точни, но фитнес
уредите не са като във фитнес залите извън затвора. Има ръжда на някои от фитнес уредите, което счита
за нормално. Затворническата лавка работела два или три дни в седмицата, в
сряда и в петък. Понякога затворническата лавка работела и допълнително. Когато
нямало вода на карето навън и когато му се допиела вода си носел в бутилка
вода. Сочи, че колкото вода пие всеки, толкова вода може да си изнесе навън на
карето. Св.П. дава пример със себе си, че пие по един литър и половина и
толкова вода си е носил навън. Ако прецени, че ще пие повече, си изнася
по-голяма бутилка вода. Сега имало тоалетна. Не му се е налагало да ходи до
тоалет, докато е бил навън на карето.
Св.П. дава показания, че е в затвора от месец май 2016 г. Осъществявал е
престой на открито и почти винаги излиза. Площадката за престой на открито
описва като „едно малко игрище с размери 30-40 м.”, на която има възможност за
извършване на спортни дейности, може да се тича, може да се тренира. Площадката
разполагала с уреди за тренировка. Има достатъчно уреди за всяко едно
упражнение. Мисли, че е чул, че ищецът С. се е оплаквал на служителите на
затвора писмено и устно за условията на площадката. Не знае дали С. е
декларирал отказ за престой на открито. Забелязвал е, че ищецът не излиза на
открито.
От гласните показания на
св. Н.И. се установява, че изтърпява
наказанието си в затвора от 2019 г. Не
си спомня, кога е извършван ремонт и разширяване на площадката за престой на
открито. Настилката на площадката навсякъде била твърда и при всички условия
тренирал. От време на време било възможно да има някъде кално място на
площадката, но имал специални обувки. Уредите в затвора определя като
перфектни. Не е чувал някой да се чувства добре в затвора. Преди да бъде
направена мивката на карето, когато нямало вода, всеки си преценявал, колко
вода да си носи навън на карето за престой. Св.И. изрично уточнява, че
изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Варна от 2019 г.
Осъществявал престой на открито редовно. Площадката за престой на открито
описва като малко футболно игрище. Имало пръснати уреди навсякъде, има пейка,
навес, вода. Има място за хора, които не тренират, да седнат да играят карти,
да пият кафе, да си говорят. На площадката имало възможност да се спортува.
Имало всякакви уреди за тренировка - лежанка, два скрепеца, лостове - криви и
прави, всякакви. Чувал е, че С. се е оплаквал писмено и устно пред служителите
на затвора за условията на площадката на открито, но не знае подробности. Не е
чувал С. да е декларирал отказ от ползване на престой на открито, виждал го
рядко на карето.
Съдът кредитира свидетелските показания като обективни и
последователни и в съответствие с приобщените по делото писмени доказателства.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта:
Между страните в производството не е
спорно, че ищецът С. е лишен от свобода и е постъпил в Затвора Варна, за да
търпи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5 години, наложено му по НОХД
№ 1413/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Започнал е да изтърпява
наказанието от 15.05.2018 г. Видно от представена справка, ищецът С. е постъпил
на 12.03.2018 г. в Затвора-Варна и към настоящия момент търпи наложеното му
наказания „лишаване от свобода“ в размер на 5 години, в сила от 02.12.2019 г.,
при първоначален „Строг“ режим. Със Заповед № 4/19.02.2020 г. на Началника на
Затвора – Варна лишеният от свобода С. на 21.01.2020 г. е преведен от Затвора –
Варна в Затворническо общежитие-Разделна за доизтърпяване на наказанието си.
Със Заповед № 12/30.09.2020 г. на Началника на Затвора – Варна лишеният от
свобода С. на 30.09.2020 г. е преведен от Затворническо общежитие-Разделна в
Затвора – Варна за доизтърпяване на наказанието си и е бил настанен в VІІІ група, спално
помещение №312.
В практиката на Европейския съд по правата
на човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република
България, относно заявени нарушения на чл.3 от Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи, произтичащи от условията в местата за лишаване
от свобода, се критикува възприетия подход за разделянето на исковете и
разглеждането им по отделно по отношение на всяко от твърдените от ищеца
действия или бездействия, водещи до нарушаване на чл.3 от ЕКПЧ, като
противоречащ на принципите и стандартите, установени от Европейския съд по
правата на човека (ЕСПЧ), изискващи разглеждането на исковете при прилагането
на кумулативния подход. При съобразяване на тази практика, че при преценката за
наличието на увреждане и за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, следва да се вземе под внимание кумулативния ефект от
условията, при които ищецът е бил поставен при изпълнение на наложеното му
наказание "лишаване от свобода" и от които той претендира
неизпълнение, съдът намира, че исковите претенции следва да бъдат разгледани
като един иск.
Исковете за присъждане на обезщетение са
предявени от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат
на незаконосъобразна административна дейност (бездействие) - 1) неспазване на
задължението за осигуряване право
на отдих, поради липсата на нормални условия за престой на открито и 2) липсата на нормални условия за физически упражнения, което е довело до дискомфорт, психическо
натоварване, липса на апетит и стрес, което е поставило ищеца в условията на
жестоко, нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.1, във вр. с
ал.2 от ЗИНЗС, в нарушение на забраната по чл.3 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи.
По аргумент от чл.285, ал.2 от ЗИНЗС по
предявеният иск родово и местно компетентен е да се произнесе Административен
съд – Варна.
По аргумент от чл.205 от АПК (според която
разпоредба искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите), във връзка със чл.285, ал.2 и чл.284, ал.1
от ЗИНЗС, надлежно пасивно легитимирани по иска по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС са
юридическите лица, към който са съответните специализирани органи по изпълнение
на наказанията, чийто длъжностни лица са причинили вредите в резултат на
нарушения на чл.3 от ЗИНЗС.
Съгласно чл.12 от ЗИНЗС прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби се осъществява от Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ (ГДИН) – юридическо лице към министъра на правосъдието на бюджетна
издръжка, а затворите, поправителните домове и областните служби
"Изпълнение на наказанията" са териториални служби на ГДИН.
Дейността на администрацията на затвора, е
дейност по осъществяване функциите на затворите като места за изтърпяване на
наказанията „лишаване от свобода“ и по своя характер представлява
административна дейност на орган, на когото ЗИНЗС и ППЗИНЗС са предоставили
административни правомощия. Предвид горното разглеждания в настоящото
производство исков период - месец 03.2018г. до 21.02.2020г. и от 31.09.2020г.
до настоящия момент, ГДИН притежава необходимата пасивна процесуална
легитимация.
По изложените съображения искът е
процесуално допустим.
По основателността на иска:
Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3 от същия закон. В чл.3, ал.1 от ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“,
изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Първата, необходима за уважаване на иска,
предпоставка е установяване наличието на незаконосъобразна административна
дейност, която би могла да се изразява в: 1) издаване на незаконосъобразен
административен акт; 2) извършване на незаконосъобразно действие, или 3)
незаконосъобразно бездействие. Незаконосъобразното действие или бездействие може
да е само фактическо, т.е. такова, което е предприето, респективно не е
предприето без правно основание. Незаконосъобразното действие, респективно
бездействие не може да бъде правно действие. В разглеждания случай оплакванията
на ищеца С. не са насочени към конкретни неправомерни действия на ответника, а
са такива срещу незаконосъобразни бездействия от негова страна.
Втората, необходима за уважаване на иска
предпоставка, е доказаното наличие на вреда – имуществена и/или неимуществена.
Третата материална предпоставка е
наличието на причинна връзка между твърдения незаконосъобразен административен
акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.
Липсата на която и да е от посочените
материални предпоставки е достатъчно основание за отхвърляне на иска като
неоснователен.
Предвид установената в чл.284, ал.5 от ЗИНЗС презумпция за настъпване на твърдените неимуществени вреди до
установяване на противното, настоящият състав на съда намира, че при решаване
на спора следва да се произнесе по основанията, свързани с установяването на
нарушаване на забраните по чл.3 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКПЧ, като подложи на
преценка фактите и обстоятелствата, въведени от ищеца. Доколкото ищцовата
претенция е за претърпени неимуществени вреди вследствие на бездействие
(отрицателен факт) от страна на ответника, то обоснованото доказване за
наличието на действия от негова страна, както и неизвършването на действия,
които не са вменени на ответника с императивна норма, е достатъчно да бъде
направен извод за неоснователност на иска.
От събраните по делото доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав на съда намира,
че не се доказа по делото нито едно от заявените от ищеца основания, от които
твърди, че е търпял неимуществени вреди през исковия период:
Във връзка с твърденията на ищеца, които
се свеждат до неспазване на задължението от затворническата администрация за
осигуряване на право на
отдих, поради липсата на нормални
условия за престой на открито,
както и за провеждане на физически упражнения, при липсата на които ищецът търпи дискомфорт,
психическо натоварване, липса на апетит и стрес, съдът съобрази следното:
Правното положение на
лишените от свобода лица в българското законодателство се урежда в ЗИНЗС, както
и в Правилника за прилагането му. В част втора "Изпълнение на
наказанията", Глава осма "Места за лишаване от свобода" на ЗИНЗС
е регламентирано изискването на чл. 40, ал. 2, т. 1 поправителното въздействие
върху затворниците да се осъществява чрез осигуряване на условия за поддържане
на физическото и психическото здраве и за уважаване на човешкото достойнство на
осъдените.
1. Относно неспазване на задължението за
осигуряване на право на
отдих, поради липсата на нормални
условия за престой на открито:
Престоят на открито е уреден в чл. 86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, съгласно който
лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от един час на
ден. В чл. 20, ал.3 от ППЗИНЗС е посочено, че
на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода. В заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща
вода се осъществява в санитарните помещения. Съгласно чл. 71, ал.2 от ППЗИНЗС престоя на
открито се провежда на специално определени места в затвора, поправителния дом
или затворническото общежитие, като по възможност същите предлагат защита при
лошо време. В чл. 71, ал.3 е предвидено, че по време на престоя на открито
администрацията на затвора осигурява подходящи условия-съоръжения, екипировка и
организирани дейности, насърчаващи поддържането на добро физическо здраве. В
международните стандарти за третиране на лишените от свобода също е предвидено,
че всеки затворник, който не е зает с работа на открито, има право всеки ден на
минимум един час подходящи физически упражнения на чист въздух, ако времето
позволява това. В стандартите е обърнато особено внимание на престоя на
открито. На всеки лишен от свобода следва да се предлага възможност за престой
на открито всеки ден. Местата на открито е указано, че следва да са достатъчно
просторни и по възможност да предлагат защита при лошо време.
От събраните по делото доказателства е видно,
че в затвора Варна има обособено място за престой на открито площадка с размер
от 178,75 кв.м. както и втора площадка от 106 кв.м., които си тангират една до
друга, при съществуваща и пешеходната зона. По делото се доказа, а и няма спор
между страните, че там за част от исковия период е нямало тоалетна, течаща вода
и заслон или навес. От представените по делото графици е видно, че е осигурен
един час престой на открито на всеки един от лишените от свобода, вкл. и на
ищеца. Този факт не се оспорва от ищеца.
От представените от ответника доказателства и показанията на св.С., св.П.
и св.И. се установява, че ако лишените от свобода по време на престоя на
открито имат нужда от вода или тоалетна, то на същите се осигурява достъп до
санитарен възел. Не се сочи конкретен случай, в който на ищеца не е дадена
възможност да стори това. Ответникът е изпълнил задълженията си съгласно
нормативната уредба да осигури минимум един час престой на открито на ищеца.
Факта, че на тази открита площ в част от исковия период няма тоалетна, вода и
навес, не обоснована извод за наличие на незаконосъобразни действия или
бездействия на служители на ответника. Съдът намира, че на лишените от свобода
е осигурен достъп до санитарен възел и достъп до течаща вода в корпуса на
затвора, респ. е дадена възможност да си носят вода в бутилки по време на
престоя на открито. Достъп до такива е предоставен съобразно чл. 20, ал.3 от ППЗИНЗС в санитарни
помещения в сградата на затвора.
Не се установи в разпоредбите
регламентиращи престоя на открито да е въведено задължение на затворническата
администрация да осигури санитарен възел и питейна вода на самото място за
престой. Няма задължение за осигуряване на навес на мястото за престой на
открито. В районите и помещенията за общо ползване, каквото е и мястото за
престой на открито, няма законово изискване за санитарен възел и течаща вода.
Тази правна уредба е в съответствие както с Минималните стандарти на ООН за
третиране на лишените от свобода, така и с Препоръка Rec (2006)2 на Комитета на
министрите на държавите членки на Съвета на Европа относно европейските правила
за затворите. Последните, които определят по-подробни норми относно минималните
изисквания към местата за изтърпяване на наказанието "лишаване от
свобода", предвиждат затворниците да имат безпрепятствен достъп до
хигиенични санитарни помещения. Горното не означава, че такъв достъп следва да
бъде възможен във всяко помещение и при всяка от дейностите на лишените от
свобода. Такъв достъп не е безпрепятствен и възможен във всеки един момент и в
житейски ситуации за хората извън местата за лишаване от свобода, като съобразяването
с тези общоизвестни ограничения не се счита за нечовешко или унизително. Не се
твърдят и не се доказват медицински показания, нито възникнали извънредни
ситуации, при които ищецът да е искал, но да не му е бил позволен достъп до
вода и тоалетна при престоя на открито. В международните стандарти за третиране
на лишени от свобода изрично е посочено, че по възможност местата за престой на
открито могат да предлагат защита при лошо време. Съгласно закона няма
задължение ответника да осигури навес, тоалетна и вода на мястото на което се
осъществява престоя на открито. Горното не обосновава наличие на
незаконосъобразни действия или бездействия на ответника по отношение на
осигурените условия за престоя на открито в Затвора -Варна. По делото не се представиха доказателства, а и липсват
твърдения, че лишените от свобода са били извеждани
на открито против волята им в неподходяща метеорологична обстановка. Независимо
от горното по делото се установи от заключението на СТЕ, че на мястото за
провеждане на престой на открито е изграден навес от метална конструкция тип
винкел, покрита с поликарбон, с обща площ 42 кв.м. Същият е изпълнен през месец
март 2021г. Вещото лице констатира идентичност с данните предоставени от
строителният техник към затвора - стр.82 от делото. Експертът описва, че левият ъгъл под навеса зад параван от
поликарбон е изпълнен с писоар и мивка с течаща вода.
Събраните по делото доказателства – гласни
и писмени, категорично опровергават твърденията на ищеца за липсата на нормални
условия за престой на открито. Поради
това тази претенция на ищеца е неоснователна.
2.) Относно твърденията за бездействие от страна на администрацията на
затвора Варна да осигури на ищеца
нормални условия за
физически упражнения.
Нормата на чл. 163 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че в местата за лишаване от свобода се
създават условия за творчески и културни дейности и за развитие на физическата
култура на лишените от свобода. Целта на
разпоредбата се извежда от систематичното й място в Раздел ІІІ "Творчески,
културни и спортни дейности. Упражняване на свободата на вероизповедание".
В чл.
164, ал. 1 и ал. 2 от с. з. е регламентирано, че по възможност на всеки лишен от свобода се осигуряват условия за
участие в спортни игри и упражнения по един час на ден извън времето, определено
за престой на открито, а при неблагоприятни условия спортните игри и упражнения
се провеждат на закрито.
Разпоредба обаче не е императивна и е според възможностите на съответното място
за лишаване от свобода при съобразяване с наличната материална база, брой
лишени от свобода и др. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 151, ал. 5 ППЗИНЗС, съгласно която на всеки лишен от
свобода освен престоят на открито се осигурява по възможност физическа или спортна активност. С други думи казано,
доколкото не е въведено императивно задължение, то неосигуряването му не би
могло да доведе до причиняването на неимуществени вреди на ищеца, т. е. не е
налице неизпълнение на законово задължение на затворническата администрация.
Според чл.152 от ЗИНЗС социалната дейност и възпитателната работа
включват и възможността за спортни дейности и могат да бъдат както групови,
така и индивидуални. Те са основни средства за ресоциализация на лишените от
свобода и са насочени към подпомагане на личностната промяна на осъдените и
изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в
обществото. Тези възможности са предвидени за всички категории осъдени лица,
включително и за изтърпяващите наказание "доживотен затвор" или "доживотен
затвор без право на замяна" и служат за изпълнение на основните цели на
наказанието - да поправи и превъзпита нарушителя, така че да формира в него
нагласи и умения за спазване на правилата в обществото.
Съгласно чл.71, ал.3 от ППЗИНЗС, по време на престоя
на открито администрацията на затвора осигурява подходящи условия - съоръжения,
екипировка и организирани дейности, насърчаващи поддържането на добро физическо
здраве.
Не се спори и по делото безспорно се
установи, че на мястото
за престой на открито има монтирани метални съоръжения, на които лишените от
свобода могат да правят упражнения. Твърденията на ищеца са сведени до това, че
същите не могат да се ползват съобразно с предназначението им. Гласните
доказателства на св. В.П. и св. Н.И. с категоричност сочат, че
наличните уреди са в достатъчна степен годни да се ползват за осъществяване на
тренировка. В тази насока са и изводите на СТЕ. Вещото лице констатира, че са
изготвени в цех „Механичен" към затвора Варна. Използвани са подръчни черни
метали. Общият брой на уредите е 12. Прави извод, че се поддържат надлежно.
Уредите са стабилно закрепени към площадката. Вещото лице
изрично уточнява, че уредите установени в затвора-Варна не са калибровани или
закупени от специализиран магазин, но могат да бъдат използвани по
предназначение. Вещото лице установява и 6 броя пейки
за отдих и маси за настолни игри.
Събраните по делото доказателства –
гласни и писмени, категорично опровергават твърденията на ищеца за липсата на
нормални условия за физически упражнения. Горният извод не се разколебава и от
свидетелските показания на св.С., тъй като същият с категоричност сочи, че е
ползвал уредите за тренировка. Твърди, че е получил травми
в ставите, и в лактите, но липсват каквито и да доказателства за вида на
травмите, както и същите дали са вследствие на ползването на уредите или от
неправилно изпълнение на упражнения. В горната насока дори липсват твърдения от
ищеца, както и оплаквания до медицински персонал. Отделно от това освен уреди за фитнес не е спорно, че са
налични и лостове за изпълняване на гимнастически упражнения, които се ползват
ежедневно от лишените от свобода. Остава неясна причината, поради която ищецът
не желае да изпълнява физически упражнения на лостовете за гимнастически упражнения,
за които св.С. свидетелства, че лично той ползва.
Безспорно законът
забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително
отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за
изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото
достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги
подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание,
присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно
гарантирани. В случая не може да се приеме за установено неизпълнение на
законови задължения, в следствие на което да са претърпени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
Описаните от ищеца
ограничения при пребиваването му в затвора, предвид неговата възраст и липса на
данни за влошено здравословно състояние, не са в онази степен на суровост и
унизително третиране, че да предизвикат сериозни физически и психически
последици в личната му сфера, които да подлежат на обезщетяване.
Горните изводи се подкрепят от събраните по делото
доказателства като обосновават извод, че и тази претенция на ищеца С. е
неоснователна.
Независимо, че не са ангажирани доказателства досежно
твърденията за дискомфорт, психическо натоварване, липса на апетит и стрес и унизително отношение и други
негативни преживявания настоящият
състав на съда намира, че следва да бъдат отчетени обстоятелствата, че изложените
в исковата молба негативни преживявания не кореспондират с доказателствата по
делото, а същите се явяват плод на субективните изживявания на ищеца и най-вече
на неговите очаквания.
В обобщение съдът не установи в настоящото съдебно производство
твърдените от ищеца незаконосъобразни бездействия, а липсата на първата от
посочените по-горе материални предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника на основание чл.284, ал.1, вр. с чл.3 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКПЧ, е
достатъчно основание заявената от ищеца претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед изхода на спора по искането на ответника за
разноски:
Съгласно чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло,
съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.
В случая ищеца е освободен от
заплащане на държавна такса и разноските по производството за вещо лице са
поети от бюджета на съда, поради признатата от съда липса на средства за заплащането
им от ищеца. Само в хипотезата на чл.78, ал.6 от ГПК, когато делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса и разноски по производството, при осъдително
решение разноските се заплащат от ответника и се присъждат в полза на съда. В
другия случай – при отхвърляне на иска, по аргумент за обратното, те остават за
сметка на съда, респективно не следва да се възлагат и разноски за адвокатско
или юрисконсултско възнаграждение на ищеца, за когото е признато, че не
разполага със средства да ги заплати. Поради това направеното от ответника
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Водим от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искова молба от Д.А.С., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в затвора гр. Варна, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“-София за присъждане на обезщетение в размер на 12 000 (дванадесет хиляди) лева за нанесени
в периода от месец 03.2018г. до 21.02.2020г. и от 31.09.2020г. до настоящия
момент неимуществени вреди, възникнали в следствие на бездействие от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”-София, изразяващи се в неспазване на задължението за осигуряване право на отдих, поради липсата на нормални условия за престой на
открито и липсата на нормални условия за физически упражнения, ведно със законна лихва от датата на
депозирана на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
Решението
подлежи на касационно оспорване в 14 дневен срок от съобщението пред тричленен
състав на Административен съд-Варна.
СЪДИЯ: