Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1521
гр. Пловдив, 07.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в открито съдебно заседание на тридесет и
първи октомври две хиляди и осемнадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Валентина
Василева, като разгледа докладваното от младши съдия Иван Бекяров въззивно
гражданско дело № 1645 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, депозирана от „17 Н“ ЕООД, срещу решение № 1951/22.05.2018
г., постановено по гр.д. № 20125/2017 г. по описа на РС Пловдив, с което е
признато за незаконно уволнението А.В.Д., извършено със заповед №039/12.10.2017
г. на управителя на въззивника, връчена с нотариална покана на 17.10.2017 г., с
която на въззиваемата страна е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и
трудовото им правоотношение е прекратено.
В
жалбата се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение поради
нарушаване на материалния закон и неправилна оценка на доказателствения
материал. Аргументите са насочени към основанието, на което е прието за
прекратено трудовото правоотношение между страните, което счита, че е предпоставка
за злоупотреба с права от страна на работника въззиваема страна. Твърди, че е
изпълнил задълженията си да посочи фактите, които субсумират злоупотребата с
права. Сочи, че заповедта за уволнение съдържа мотиви.
Моли се
да бъде отменено атакуваното решение и да се постанови друго, с което бъде отхвърлен
предявеният иск. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна А.Д. не представя отговор и не
взима становище. В съдебно заседание процесуалният му представител моли решението
да бъде потвърдено. Претендира разноски, като прави и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от насрещната страна.
Окръжен
съд след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност
на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно
чл. 269, изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от
посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна
материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени.
Съдът,
като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК
вр. чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания намира
следното от фактическа страна:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, предявен
от А.Д. за признаване за незаконно и отмяната на уволнението му, извършено със заповед
№ 039 от 12.10.2017 г. на управителя на „17 Н“ ЕООД, връчена с нотариална
покана на 17.10.2017 г., с която на ищеца е било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и трудовото правоотношение е прекратено.
Настоящата
съдебна инстанция споделя фактическите изводи на първоинстанционния съд, поради
което на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите му. Възраженията на
жалбоподателя не са до фактическата страна на спора, а до преценката на
доказателствата и правните изводи на първата инстанция.
Въз
основа на установената фактическа обстановка правилно районният съд е стигнал
до извод за уважаване на предявения иск.
Релевира
се възражение за приетото от районния съд основание, на което е прекратено
трудовото правоотношение. Настоящият съдебен състав счита, че правото на работни
едностранно да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1,
т. 2 от КТ представлява субективно преобразуващо право, което при наличие на
законовите предпоставки постига директно целения правен ефект с правната сфера
на засегнатите лица. Фактическият състав на това право се състои в
съществуването на трудово правоотношение, чието наличие не е спорно между
страните. Следващото условие е работодателят да е забавил изплащането на
трудовото възнаграждение, а за реализирането на правото следва и изявлението да
е оформено в писмен вид и да е достигнало до работодателя. Достатъчно е
трудовото възнаграждение да е забавено изцяло или частично, за да може
работникът да реализира правото си. Не е необходимо да не е изплатено въобще,
който извод не може да не направи и от самостоятелния прочит на законовата
разпоредба. Колкото до самото изявление, то следва да е така формулирано, че да
не оставя никакво съмнение във волята на работника, т.е. да е ясно,
недвусмислено, безусловно и в писмена форма. Така решение № 495 от 03.06.2010
г. по гр.д. № 527/2009 г. на ВКС, IV г.о.
Установява
се по делото, че със заявление вх. № 031/25.09.2017 г. въззиваемата страната А.Д.,
отправено до управителя на въззивника „17 Н“ ЕООД е изразил воля трудовото правоотношение
да бъде прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради неплащане на
трудовите възнаграждения за месеците юли, август 2017 г., като е посочена дата
за прекратяване 25.09.2017 г. Съгласно вносна бележка от 15.09.2017 г. с № ТТ/17258/22427 по сметка на
ищеца Д. е постъпила сумата от 467,96 лв. с основание заплата за месец юли 2017
г. В представени по делото договор в т. 10 е уговорено месечно трудово
възнаграждение от 600 лв., което по т. 11 се изплаща по банкова сметка ***-о
число на месеца следващ този, за който е дължимо възнаграждението. В случая
възнаграждението за месец юли следва да се заплати до 25-и август. От вносна
бележка с № ТТ/17271/25927 от 28.09.2017 г. се установява, че по сметка с
титуляр А.Д. са преведени 170,28 лв. от управителя на ответното дружеството,
представляващи заплата за август 2017 г., която е дължима съгласно договора до
25-и септември. Установява се от разпитаната свидетелка М., че същата е
присъствала на подаването на въпросното заявление, а управителката на ответното
дружество се е запознала с писмения документ.
Предвид
изложеното съдът намира, че изявлението е в изискуемата писмена форма и ясно, недвусмислено
и безусловно изразява волята за прекратяване на трудовото правоотношение от
страна на работника. Установява се, че трудовото възнаграждение за месеците юли
и август не е изплатено в договорения срок, а същото е забавено. Независимо от
частичното му или пълно изплащане съдът намира, че само по себе си е безспорен
фактът на забава. От друга страна хипотезата на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ не
изисква и не поставя никакви други условия или изключения, а единственото
необходимо за реализиране на правото е забава в изплащане на трудовото
възнаграждение – във времево отношение или в качествено. Затова съдът намира,
че простото наличие на забава е основание за прекратяване на трудовото
правоотношение. Предвид всичко изложено настоящият състав счита, че работникът
законосъобразно е упражнил потестативното си право.
Във
връзка с приетото съдът счита за неоснователно и възражението за злоупотреба с
право от страна на работника при упражняване на правото си. Действително
трудовото правоотношение не се прекратява, ако работникът злоупотреби с това си
право, например стори го за да избегне налагането на дисциплинарно наказание за
нарушение, което е извършено преди отправянето на едностранно изявление.
Установява се от приетите доказателства /товарителници/, че първият категоричен
момент, в който волята на дружеството е насочена към иницииране на
дисциплинарно производство, е от 25.09.2017 г. Това именно е датата, когато към
трето незаинтересовано по делото лице /куриер/ е отправено искане за изпълнение
на куриерски услуги, чието съдържание е било свързано с доставка на документи
по дисциплинарно производство. Това е и същата дата, когато е подадено
заявлението от работника за прекратяване на трудовото правоотношение. По-ранна
дата, каквато се съдържа в документа за искане на обяснения от работника,
находящ се на л. 53 от първоинстанционното производство, а именно 20.09.2017
г., не може да се приеме за установена, нито са налични други доказателства за
такава. В подкрепа на този извод е и присъствието на работника именно на
25.09.2017 г. при работодателя и липсата на категорични доказателства за ангажиране на дисциплинарната му
отговорност към онзи момент. Така в показанията на свидетелката М. се сочи, че
страните са разговаряли по повод на напускането на ищеца и причините за това,
включително и защо не идвал на работа, защо нямало болничен лист или молба за
отпуск. Всъщност показанията на свидетелката не установяват с волята на
работодателя, нито може да се приеме, че категоричната му воля е да започне или
изпълни условията по дисциплинарно производство. Разговорът между управителката
и работника е бил иницииран от молбата за прекратяване на трудовото
правоотношение и, доколкото е споделила свидетелката, съдържанието му е
свързано с търсене на причините за създалата се ситуация у двете страни. От
друга страна няма доказателства, който да сочат, че именно в онзи момент
работодателя е искал обяснения от работника точно по повод на дисциплинарно
производство. Откриването на последното трябва да е недвусмислено изразено,
доколкото следва да се разграничи от обичайното поведение на работодателя и
изцяло в правомощията му е да прецени дали, кога и за какви нарушения да
ангажира дисциплинарна отговорност на работника. В конкретния случай именно
факти, които да свързват изричната воля на работодателя да проведе
дисциплинарно производство преди подаване на заявлението за прекратяване на
отношенията, липсват. По тази причина не може да се приеме работникът да е
узнал за волята на работодателя за приобщаването му към дисциплинарно
производство, от което да се направи извод за недобросъвестно прекратяване на
правоотношението си, т.е. злоупотреба с право.
Неоснователно
е и възражението за редовността на заповедта за уволнение. Правилно е приел
районният съд, че последната страна от пороци. Заповедта съдържа нормативно
посочване на нарушенията – ч;. 190, ал.1, т. 2 и 3 от КТ. В същото време в
мотивната ѝ част като нарушение е посочено, че работникът е нарушил
трудовата дисциплина многократно без да е оформил отсъствията си по установения
ред е писмен вид и без съгласие на работодателя. Липсва съвпадение между
посочените нормативни нарушения, които са неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни и системни нарушения на трудовата дисциплина, и
фактически посоченото като извършено от ищеца Д.. Не е посочено работникът да
не се е явил на работа в течение на два последователни работни дни, кои са тези
дни, кои са системните нарушения, в какво се изразява тяхната системност, кога
са извършени, на коя част от трудовата дисциплина не отговарят и въведена ли е
със заповед на работодателя тази дисциплина. Всичко това правилно е прието от
районния съд, че води до незаконосъобразност на заповедта, тъй като е нарушена
разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ.
Ето
защо, като е стигнал до извод за незаконосъобразност на издадената заповед за
уволнение и прекратяването на трудовото правоотношение на това основание и е
отменил заповедта, районният съд е постановил правилно решение, което следва да
се потвърди.
С оглед
изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК на въззиваемата
страна А.Д. следва да бъдат заплатени разноските, направени във въззивното
производство, съобразно вида и количеството на извършената работа, а именно адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., съгласно представения договор за правна
защита и съдействие и изявлението в него за заплащането му в брой.
С оглед на правилата,
установени от чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК, въззивното решение подлежи на
касационно обжалване.
По тези съображения съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1951/22.05.2018 г., постановено по гр.д. № 20125/2017
г. по описа на Районен съд Пловдив, XI гр.с.
ОСЪЖДА „17 Н“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на А.В. Д. с, ЕГН **********
сумата от 300 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението може да се
обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните при наличието на предпоставките за допускане до касационно обжалване
по чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: