Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………../……………2022г., гр. Варна.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на десети ноември 2022г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ Ж.
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при секретаря Камелия Александрова
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното
от съдия Ж. КАНД № 1760/2022г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от
ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от „Е.б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул***, представлявано от управителя Н.Д.К., чрез
пълномощник – адв.Св.Ж., против
Решение № 818/16.06.2022г. по АНД № 2022********** по описа за 2022г. на
Районен съд-Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № BG2022/2000-23/НП от 13.04.2022г. на Директора на Териториална дирекция „Митница“ Варна, с което на основание чл.112б, ал.1 от
Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 71 495.78 лв.
В жалбата по изложени съображения, се
поддържа, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно поради допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон–
касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, вр. чл.63в
от ЗАНН. Конкретно се твърди липса на произнасяне от ВРС по наведени във
въззивната жалба възражения, като се оспорват и изводите на съда за процесуална
законосъобразност на процесното НП, както и за извършването на
административното нарушение по чл.112б, ал.1 от ЗАДС. Сочи се, че НП съдържа
противоречиви мотиви, което е довело до неяснота на повдигнатото обвинение,
респ. и до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Аргументира се, че още
към момента на съставяне на протокола от проверката, в складовата отчетност на
дружеството липсата вече е била отразена /чрез подадена акцизна данъчна
декларация, с която е начислен дължимият акциз/, от което следва, че към
момента на съставяне на акта за установяване на административно нарушение
/АУАН/ не е било налице нарушение. Твърди се също така, че е нарушен принципът
за справедливост и пропорционалност на наказанието, тъй като акцизът вече е бил
заплатен, а наложената с НП санкция е в същия размер.
На изложените основания се моли
отмяна на въззивното решение и на НП.
В депозирана по делото писмена
молба, жалбата се поддържа на наведените основания. Допълнително се сочи, че
спорът е решен от ВРС при непълна фактическа обстановка, доколкото не е изяснен
въпросът точно в колко часа е установена липсата - преди или след 11.16ч. –
времето, в което е подадена акцизната декларация. В тази връзка се прави
алтернативно искане за отмяна на решението и връщане на делото на друг състав
на ВРС. В същата молба е направено и искане за преюдициално запитване до Съда
на Европейския съюз.
Ответникът – Директор на ТД „Митница
Варна“, чрез процесуален представител – ю.к.Х. , оспорва касационната жалба и
моли решението на Районен съд-Варна, като правилно и законосъобразно, да бъде
оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита,
че решението е постановено при
спазване на процесуалните правила и закона, поради което не са налице основания за неговата отмяна.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния
съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна,
по следните съображения:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на „Е.б.“ ЕООД, против гореописаното
НП. За да се произнесе по спора, ВРС е приел от фактическа страна, че на
19.11.2021г. митнически служители от ТД „Митница Варна“, измежду които и свид.
В.В. /инспектор/, при извършена в периода от 10.00ч. до
16.00ч. фактическа и документална проверка на данъчен склад на „Е.б.“ ЕООД,
/дружество със статут на лицензиран складодържател по ЗАДС/, установили
фактическа липса на акцизни стоки - 23 735 бр. бутилки високо-алкохолни
напитки, спрямо предоставената им в 14ч. разпечатка от компютърната
конфигурация в склада, представляваща заверено с подпис и фирмен печат извлечение
от ДСН за наличностите на акцизни стоки към датата на проверката. Резултатът от
проверката бил обективиран в Протокол № 21BG2000A05169
от 19.11.2021г., подписан от представляващ дружеството лице, без възражения.
Проверяващите установили, че по време на извършването й данъчно задълженото
лице /ДЗЛ/, издало в 11.16ч акцизен данъчен документ /АДД/ № УКН
0…6497838/19.11.2021г. за освобождаване на акцизни стоки за потребление, като
така е намалило количеството акцизни стоки, които е следвало да има по дневник
в складовата наличност. В тази връзка от представляващия към него момент
дружеството управител – Я.Ж., била изискана информация, при което същият в
писмо от 25.11.2021г. заявил, че стоките по този АДД са липсващи. При
съобразяване на фактите, митническият служител В. възприел, че 23 735 бр.
бутилки с високоалкохолни напитки, с общ размер на акциза 71 495.78 лв. са
липсвали в данъчния склад за периода на проверката, обстоятелство неотразено в
материалната отчетност на ДЗЛ, с което е осъществен състав на нарушение по
чл.112б ал.1 от ЗАДС.
Въззивният съд е
приел, че описаната по делото фактическа обстановка се установява от събраните
по делото доказателства – писмени такива приобщени с
административнонаказателната преписка и допълнително събрани в хода на
съдебното производство свидетелски показания на свид. В.В.-
актосъставител, които e кредитирал.
В решението си
съдът е изложил мотиви, че АНП е проведено без нарушаване на процесуалните
правила визирани в ЗАНН; същото е започнало въз основа редовно съставен АУАН,
издаден от компетентен орган; НП е мотивирано; съставено е от компетентен
орган, в законоустановения по чл.34 от ЗАНН срок; отговаря на изискванията на
чл.57 от ЗАНН.
ВРС е направил
пълно описание на приложимата нормативна уредба и е счел, че установената по
делото фактическа обстановка, отнесена към същата безспорно установява, че
деянието, за което е санкционирано дружеството, осъществява състава на
нарушение по чл.112б ал.1 от ЗАДС, доколкото към момента на проверката в складовата наличност на дружеството
не са установени посочения брой бутилки с високоалкохолни напитки и това обстоятелство не е било отразено в
складовия дневник. Съдът е обсъдил издаденият в хода на проверката /в 11.16 ч./
АДД, но предвид направеното в последствие изявление на управителя, че
процесните стоки липсват, е извел извод, че с този документ е направен опит да се прикрият
установените липси.
Възраженията на жалбоподателя
въззивният съд е намерил за неоснователни, като е изложил мотиви, че както АУАН, така и НП
съдържат правилно и ясно описание на констатациите и на повдигнатото обвинение,
поради което и доколкото наказаното лице се защитава срещу фактите, то не е
нарушено правото на защита на въззивника. А вмененото нарушение е налице,
поради липса на отразяване в материалната отчетност на дружеството на
установените липси.
В решението е обсъден и размерът на
наложената санкция.
Изложено е, че същият е правилно определен от
АНО, съобразно нормата на чл.112б ал.1 от ЗАДС, като не са налице основания за приложението на чл.28
от ЗАНН.
Обжалваното решение
настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно,
допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. При постановяването
му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по
чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е
нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства, като изрично е посочил кои не кредитира и защо. Подробно
е обсъдил доводите на страните.
В мотивите към решението е
направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически
обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият
съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби.
Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което
не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2
от АПК.
Наведените в касационната
жалба възражения, съдът намира за неоснователни. Освен това голяма част от
същите са идентични с тези от въззивната жалба и вече са били разгледани и
обсъдени от ВРС, чиито мотиви настоящия състав, както посочи по-горе, споделя
изцяло. Допълнително, намира за необходимо да изложи следното:
Противно
на наведените в касационната жалба твърдения, въззивният съд се е произнесъл по
всички наведени от жалбоподателя възражения.
Споделят
се мотивите за яснота на повдигнатото обвинение, още повече, че фактическата
обстановка е безспорна между страните и се установява от събраните по делото
доказателства. В този смисъл обоснован е изводът на ВРС за правилно ангажирана
административнонаказателна отговорност на дружеството на осн. чл.112б ал.1 от ЗАДС.
Посочената разпоредба предвижда санкциониране на лице, при което: 1.митническите
органи установят липси на акцизни стоки; и 2.което обстоятелство не е отразено
в материалната отчетност на лицето, в частност във водения от дружеството като
лицензиран складодържател „Дневник за складовата наличност“, съобразно
изискванията на чл.88, ал.1 от ЗАДС. В конкретния случай и двете предпоставки
са налице. Разпоредбата на чл.74 ал.1 от ППЗАДС изисква материалната отчетност
да съдържа конкретна информация за всички поставени, произведени и съхранявани
в данъчния склад стоки, като същата следва да е на разположение в
помещенията на склада /ал.3/. Ал.2 предвижда вписване на всяка операция
в данъчния склад, а ал.4. регламентира, че вписванията на данните за стоките и
операциите в материалната отчетност се извършват веднага след
поставянето на стоките в данъчния склад, извършването
на операциите и извеждането на стоките от данъчния склад.
В настоящия случай фактическото отсъствие на
процесните стоки към момента на проверката е безспорно, като в периода на
извършването им не е имало движение на стоки в склада. По-късно е налице и
изявление на управителя на дружеството, потвърждаващо липсата. Безспорно е също
така и че водената от „Е.б.“ ЕООД материална отчетност на склада, не съдържа
данни за липсата на тези стоки. В този смисъл правилно ВРС е приел, че с подаването
на АДД в хода на проверката, на практика е направен опит да се прикрият
установените липси. В допълнение следва да се посочи, че същата е и неотносима
към процесния спор, тъй като задължението за подаване на декларацията /чл.87,
ал.2 от ЗАДС/ е различно от задължението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на „Е.б.“ ЕООД – неотразяване на липси
на акцизни стоки в материалната отчетност на задълженото лице /чл. 112б, ал. 1
от ЗАДС/.
Настоящата
инстанция напълно споделя мотивите на въззивния съд относно правилното
определяне на санкционната норма и размера на наложената имуществена санкция,
както и относно липсата на основания за квалифициране на процесния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради което не намира за необходимо да
ги преповтаря.
Както беше
посочено-по-горе, с молба от 10.11.2022г. Жалбоподателят е направил искане за преюдициално
запитване до Съда на Европейския съюз. С протоколно определение от с.з. на
10.11.2022г. същото е оставено без уважение. За пълнота на изложението, съдът
намира за необходимо да посочи следното:
С поставените два
въпроса се иска тълкуване на нормата на чл.49, § 3 от Хартата за основните
права на Европейския съюз /Хартата/, регламентираща принципа за съразмерност и пропорционалност
на наказанието спрямо наказанието, предвидено в чл.112б, ал.1 от ЗАДС. Съгласно
чл.51, § 1, изречение първо от Хартата нейните разпоредби се отнасят за
институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа
на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено когато те прилагат
правото на Съюза. Според установената практика на Съда на Европейския съюз
основните права, гарантирани в правния ред на Съюза, трябва да се прилагат във
всички случаи, уреждани от правото на Съюза, но не и извън тези случаи. Когато
дадено правно положение не попада в приложното поле на правото на Съюза, Съдът
на Европейския съюз няма компетентност да го разгледа и евентуално посочените
от националния съд разпоредби на Хартата сами по себе си не биха могли да
учредят такава компетентност. В този смисъл са решение Akerberg Fransson, С-617/10, т. 19; Torralbo Marcos, С-265/13, т. 29; Thierry Delvigne, С-650/13, т. 26. Според Съда на Европейския съюз, за да
се приеме, че държава членка прилага правото на Съюза, е необходимо преди
всичко позоваването на разпоредби от Хартата да е винаги в съчетание с друга
разпоредба – конкретна привръзка с правото на Европейския съюз. В разглеждания
казус в поставените от касатора въпроси не е направена такава привръзка с
правото на Европейския съюз, поради което и предвид ограничението на приложното
поле на Хартата, въведено с чл. 51, § 1, изречение първо, искането за отправяне
на преюдициално запитване до СЕС. Освен това, на самостоятелно основание, съдът
намира, че посочената в питането норма на националното право е ясна и не буди
съмнение при прилагането ѝ, както и че същата не противоречи на
принципите на съразмерност и пропорционалност на наказанието.
Допълнително
следва да се посочи, че в настоящия случай законът не предвижда двойно
наказание. Нормата на чл.112б, ал.1 от ЗАДС регламентира единствено налагане на
имуществена санкция в размер на акциза дължим за липсващата акцизна стока,
която не е отразена в материалната отчетност на склада.
Мотивиран
от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се
установиха наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на
ВРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на
процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да
се остави в сила.
Предвид крайния
изход на спора, своевременно заявеното искане и на основание чл. 63д, ал. 1 и
ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, на ответната
страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лева, определен съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ и фактическата и правната сложност на делото.
По изложените
съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 818/16.06.2022г. по АНД № 2022********** по описа за 2022г. на Районен съд-Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление №
BG2022/2000-23/НП от 13.04.2022г. на Директора на Териториална дирекция „Митница“ Варна, с което на „Е.б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул***,
представлявано от управителя Н.Д.К., на основание чл.112б, ал.1 от ЗАДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 71 495.78 лв.
ОСЪЖДА „Е.б.“ ЕООД,
ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул***, представлявано от управителя Н.Д.К., да заплати в полза на Териториална дирекция „Митница Варна“, към Агенция „Митници“,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.