МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД№328/2019Г. ПО ОПИСА НА ВАС
Настоящото съдебно производство е по реда на
чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивен протест на прокурор от
Окръжна прокуратура Варна срещу Присъда №33 ОТ 16.05.2019г. на Окръжен съд
гр.Варна, постановена по НОХД№1462/2017г. по описа на същия съд.
С
въззивния протест се сочи за неправилност на присъдата,като се иска
постановяване на осъдителна по отношение на двамата подсъдими и налагане на
наказание "лишаване от свобода", поискани в хода на съдебните прения.
С
атакувания съдебен акт подс. Й.А.В. е призната за невиновна и оправдана по
повдигнатите `и две обвинения:
1.За
престъпение по чл. чл. 142 ал.2 т.2 и т.7 вр. ал. 1 от НК за това, че на
16.06.2013 г. в гр. Варна отвлякла Н.Й.Р.,
като деянието е извършено от повече от две лица –Д.К.Д. и други неустановени лица, с користна цел;
2.За
престъпление по чл. 213 а ал.З т.2 вр. ал.2 т.2, т.З пр. 1 и т.4 пр.2 вр. ал. 1
от НК за това, че на 16.06.2013 г. в гр. Варна ,с цел да принуди Н.Й.Р. да се
разпореди с вещи - да предаде лек автомобил БМВ 530 Д с per. №В 22 20 РР, на
стойност 8500 лева, свидетелство за регистрация на МПС, част втора за лек
автомобил БМВ 530 Д с per. №В 22 20 РР, удостоверение за техническа изправност
на лек автомобил БМВ 530 Д с per. №В 22 20 РР с КТП №1136/04.01.2013 г.,
контактен ключ за автомобила, часовник марка Casio /Касио/, модел Edifice с
метална верижка на стойност 189 лева, синджир с кръст с изображение на Исус
Христос от бяло и жълто злато с тегло 56,40 грама, 14 карата на стойност 4004,
40 лева и сумата от 170 лева, всичко на обща стойност 12 863,40 лева го
заплашила с насилие, като деянието е извършено от повече от две лица, с Д.К.Д.
и други неустановени лица, придружено с причиняване на лека телесна повреда на Н.Р.,
изразяваща се в линейни ожулвания в областта на лявата буза и предно странична
повърхност на шията в ляво, контузия на носа с фрактуриране на хрущяла,
кръвонасядане и травматичен оток по гърба обусловили чувство на болка и
страдание, придружено с отнемане на имущество, като с деянието са причинени
значителни имуществени вреди в размер на 12 863,40 лева.
Подсъдимият
Д.К.Д. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му две обвинения:
1.За
престъпение по чл. чл. 142 ал.2 т.2 и т.7 вр. ал. 1 от НК за това, че на
16.06.2013 г. в гр. Варна отвлякъл Н.Й.Р.,
като деянието е извършено от повече от две лица –Й.А.В. и други неустановени лица, с користна цел;
2.За
престъпление по чл. 213 а ал.З т.2 вр. ал.2 т.2, т.З пр. 1 и т.4 пр.2 вр. ал. 1
от НК за това, че на 16.06.2013 г. в гр. Варна ,с цел да принуди Н.Й.Р. да се
разпореди с вещи - да предаде лек автомобил БМВ 530 Д с per. №В 22 20 РР, на
стойност 8500 лева, свидетелство за регистрация на МПС, част втора за лек
автомобил БМВ 530 Д с per. №В 22 20 РР, удостоверение за техническа изправност
на лек автомобил БМВ 530 Д с per. №В 22 20 РР с КТП №1136/04.01.2013 г.,
контактен ключ за автомобила, часовник марка Casio /Касио/, модел Edifice с
метална верижка на стойност 189 лева, синджир с кръст с изображение на Исус
Христос от бяло и жълто злато с тегло 56,40 грама, 14 карата на стойност 4004,
40 лева и сумата от 170 лева, всичко на обща стойност 12 863,40 лева го
заплашила с насилие, като деянието е извършено от повече от две лица, с Й.А.В.
и други неустановени лица, придружено с причиняване на лека телесна повреда на Н.Р.,
изразяваща се в линейни ожулвания в областта на лявата буза и предно странична
повърхност на шията в ляво, контузия на носа с фрактуриране на хрущяла,
кръвонасядане и травматичен оток по гърба обусловили чувство на болка и
страдание, придружено с отнемане на имущество, като с деянието са причинени
значителни имуществени вреди в размер на 12 863,40 лева.
Подсъдимият
Д.К.Д. е признат за виновен в това, че на 16.06.2013 г. в гр. Варна, причинил
по хулигански причини лека телесна повреда на Н.Й.Р., изразяваща се в линейни ожулвания в областта на лявата буза и
предно странична повърхност на шията в ляво, контузия на носа с фрактуриране на
хрущяла, кръвонасядане и травматичен оток по гърба обусловили чувство на болка
и страдание-престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 пр.1 от НК, за което и на осн.
чл.305 ал.5 от НПК, вр. чл.81 ал.3 от НК не му е наложено наказание.
В
съдебно заседание представителя на Апелативна прокуратура-Варна не поддържа
протеста и пледира за потвърждаване на присъдата на ВОС, като правилна и
законосъобразна.
Защитникът
на подсъдимия Д. счита протеста за неоснователен, а присъдата на ВОС за
правилна и законосъобразна. Излагат се съображения за наличието на съществени
противоречия в показанията на пострадалия Р., както между тах, така и с
останалите гласни доказателства. Твърди се, че не е налице обективна
съставомерност на деянието по чл.213а от НК и поради липса на обвинение за
по-тежко наказуемо престъпение, подс.Д. следва да бъде оправдан.
Защитникът
на подс.В. счита протеста за неоснователен и моли
да бъде потвърдена присъдата на ВОС. Счита, че обвинението не е доказано по
несъмнен начин. Набляга се на противоречивите и нелогични показания на
пострадалия Р., на които се базира обвинението. Лисва установена принуда спрямо
пострадалия. По отношение на телефонните разпечатки се излагат съображения, че
същите не могат да бъдат използвани, тъй като не е ясно съдържанието на
телефонните разговори, както и това, че обхватът на отделните клетки се
припокрива и комуникаторът попада в обхвата на най-ненатоварената клетка. Твърди
се, че по обвинението по чл.142 от НК не е установена принуда, а по чл.213а от НК няма доказателства за осъщестена спрямо Р. заплаха за извършване на имуществено
разпореждане, като престъпленито не е съставомерно. Не е установена и общност
на умисъла на двамата посъдими. Споделят се изцяло съображенията на първата
инстанция.
В последната
си дума подс.Д. моли съда за справедлива присъда.
В
личната си защита и последна дума подс.В. заявява, че пострадалия Р. е
използвал ситуацията че тя и подс.Д. са били в заведението и по този начин е
повдигнал обвинение "с един куршум два заека". Не се признава за
виновна и моли присъдата на ВОС да бъде потвърдена.
Настоящият
състав на Варненския апелативен съд намира протеста за основателен и постанови
присъда по следните съображения.
От
фактическа страна въззивната инстанция приема за установена следната
обстановка:
Св. Н.Й.Р.
и подс.Й.А.В. се познавали, като първия
получил в заем от подсъдимата парична сума, в размер на 3500лв.
По повод на рожденият си ден на 16.06.2013г., св.Р.
поканил свои приятели-свидетелите Р.С. и
А. Г. в заведение "Балканска скара", намиращо се на крайбрежната алея
в гр.Варна. На посочената дата, около 22 часа, тримата посетили заведението.
Малко след настаняването им, до св.Р. се приближила подс.В.. Двамата провели
разговор, който не станал достояние на свидетелите С. и Г., поради високата
музика в заведението. Непосредствено след подс.В., до масата се приближил и седнал на съседна
пейка, с гръб към св.Р. и подс.Д.. Последният ударил с ръка по тила пострадалия
Р., при което свидетелят се обърнал. Тогава подс.Д. му нанесъл удар с глава в
областта на носа и започнал да му крещи: „Ти мен познаваш ли ме, знаеш ли кой
съм?" Независимо от силната музика на оркестъра, тези негови думи били
възприети от св.С. и св.Г.. Последният дори погледнал подс.Д. в очите, при
което той видимо агресивно го запитал „Ти мен какво ме гледаш?", като Г.
отместил погледа си, за да не предизвика по-голям конфликт. Непосредствено след
пристигането на подс.Д., масата на пострадалия Р. била заобиколена от 6-7 лица
от мъжки пол. Същите застанали по такъв начин, който правел невъзможно ставането
на някой от седналите на масата лица. С нетърпящ възражение глас, подс.Д. казал
на пострадалия: "Хайде ставай и тръгвай с нас!". Тези думи и действия
били възприети от св.С. и Г.. Св.Р.
станал и заобиколен от мъжете,в т.ч. подс.Д. излязъл извън заведението. С тях
излязла и подс.В.. Пред заведението пострадалия Р. бил заобиколен от мъжете, като
подс.Д. с върха на нож му нанесъл порезни рани по лявата буза и предната
странична повърхност на шията в ляво. Пред заведението излязъл и управителя на
последното-св.Пламен А., който в опит да потуши скандала казал на подс.Д., че Р.
му е приятел Непосредствено след това мъжете и подс.Д. качили пострадалия в
автомобил „БМВ" черен на цвят. Същият бил настанен на задната седалка,
като от двете му страни се настанили двама от мъжете, които държали ножове.
Автомобилът се управлявал от подс.Д., като подс.В. се намирала на предната дясна седалка. След потегляне на
автомобила, подс.Д. се представил на свидетеля и му казал: „Аз съм М.. Аз съм те поръчал на мои хора да
те намерят и плащам по 2000 лева на човек. Хубаво е че аз те намерих, иначе те
щяха да те убият на място".
Към св.Р. били предявени претенции от подс.В.
за връщане на дължимата сума. Първоначално същата претендирала за сума, в
размер на 7000 лева, като след това я завишила на 10 000 лева, като включила и
дължима глоба за забавено плащане. Свидетелят Р. обяснил, че не притежава
такава сума пари и поискал да изплати сумата на части, но това негово желание
не било уважено. Подс.Д. и подс.В. посъветвали пострадалия да потърси пари на
заем. Тогава св.Р. заявил, че ще поиска пари от приятеля си св. Н.Г.Н.,***. Р.
провел телефонен разговор с него, като уточнили мястото на срещата-пред входа
на сградата. При срещата им, Р. поискал назаем 10 000 лева, но Н. му отказал,
като заявил, че не притежава такава сума.
След
като Р. не успял да се снабди с исканата сума, двамата подсъдими поискали да им
предаде автомобила си БМВ 530 Д,както и намиращите се в пострадалия дижими
вещи: 60 грамов златен синджир с кръст с изображение на Исус Христос, часовник
„Касио", наличната у него сума от 170 лева и ключа за автомобила, като
залог, че сумата ще бъде изплатена. Мотивиран от отправените му заплахи, св.Р. ***,
където автомобила бил паркиран. Подсъдимите поискали от пострадалия да им
предостави и документите за автомобила, при което той им съобщил, че
свидетелството за регистрация, част втора и удостоверението за техническа
изправност се намират в автомобила. Подсъдимите поискали от Р. да им предаде и
60 грамов златен синджир с кръст и изображение на Исус Христос, часовник
„Касио", наличната у него сума от 170 лева и ключа за автомобила. Тези
вещи и паричната сума били взети от подс.В., която се качила в автомобила на
пострадалия и потеглила към определено преди това място-паркинга в двора на
Истрическия музей.
Подс.Д.
с управляваният от него автомобил и двамата неустановени мъже върнали пострадалия
Р. пред заведението „Балканска скара". Последният влязъл в заведението
заедно с подс.Д. и се отправил към
масата, на която се намирали свидетелите С. и Г.. Последните възприели
нараняване на Р. в областта на лицето със засъхнала кръв.
Малко
след това, тримата напуснали заведението, като впоследствие Р. отишъл във ІІ-
ро РУ на МВР-Варна, където подал писмена жалба за случилото се.
В
резултат на проведените действия по разследване, двама от извършителите на
деянието били установени: подс.Д. и
подс.В.. По отношение на останалите неустановени лица, материалите били
отделени в отделно производство.
От дома на подс.В.
с протокол били иззети, отнетите от св. Р. вещи- предмет на престъплението /том
1 л. 17-19/ и изготвен фотоалбум /том 1 л. 21-28/ от ДП.
Лекият автомобил БМВ 530 Д с per. № В 2220 РР-
собственост на Р. бил открит на паркинга, намиращ се в двора на Историческия
музей, като за това е изготвен протокол за оглед на местопроизшествие / том 1
л. 30-32 и препис л.37/ .
От изготвеното заключение по назначената в хода на
разследването СМЕ е видно, че на Р. са причинени следните наранявания: линейни
ожулвания в областта на лявата буза и предно-страничната повърхност на шията в
ляво, контузия на носа с фрактуриране на хрущяла, кръвонасядане и травматичен
оток по гърба на носа. Вещото лице дава заключение, че линейните ожувания по
лицето и шията са в резултат на тангенциално действие /триене/ с или врху
предмет с остър връх, вкл.нож. Останалите увреждания са в резултат на удар с
или върху твърд, тъп предмет и биха могли да бъдат получени от удар с ръка. Посочените
увреждания са причинили на пострадалия чувство на болка и страдание /том 2 л.
121-122 /.
Според заключението на вещото лице по назначената
автооценителна експертиза на досъдебното производство, стойността на л.а БМВ
530 Д с per. № В 2220 РР възлиза на стойност 8 500 лева/том2л. 112-113/.
От заключението на оценителната експертиза на вещите,
отнети от Р. е видно, че часовник Касио, 56,40 грамов, синджир от бяло и жълто
злато от 14 карата с кръст с Исус Христос възлизат на 1 4193, 40 лева и с
отнетата сума от 170 лева, общата оценка възлиза на 4363,40 лева. /том 2 л.
117/
По делото е назначена и изготвена комплексна
видеотехническа експертиза на автомобили преминали през камери за
видеонаблюдение/ том 2 л.134-145/.
Така установената от въззивния състав фактическа
обстановка се доказва от събраните гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства.
Въззивната инстанция установи неправилна оценъчна
дейност на първоинстанционния съд, довела до незаконосъобразни изводи по
фактите и правото. За да изгради вътрешното си убеждение по фактите, решаващия
съд е подходил едностранчиво към анализиране
и оценка на доказателствата и доказателствените средства и не ги е
съпоставил с останалата доказателствена съвкупност.
На първо място, неправилно са интерпретирани от
проверявания съд показанията на двамата незаинтересовани свидетели: св.Р.С.
и св.А. Г..
И двамата свидетели са еднопосочни в показанията си
по отношение последователността на приближаване на подсъдимите до тяхната маса в
заведението и тяхното поведение. Първо се е приближила подс.В., която е седнала
до пострадалия и е започнала да му говори "енергично". Непосредствено
след нея, зад пострадалия седнал и подс.Д., който започнал да му крещи:"Ти мен знаеш ли кой съм",
съпроводен с удар по тила. През това време, масата била обградена от около 6-7
лица. И двамата свидетели описват тяхното поведение като заплашително."Те застанаха отстрани на масата, там,
откъдето ние бихме могли да станем, по начин, по който да възпрепятстват
ставането на когото и да е било. Те стояха прави според мен, за да не може
никой да стане. Мисля, че тези лица дойдоха едновременно с подсъдимия" /вж
показанията на св.С. в съдебното следствие пред въззивната инстанция/. След
това пострадалия тръгнал с подс.Д. и непознатите лица, като излезли от
заведението. За това действие, пострадалия бил приканен от подсъдимия, който му
казал "Хайде ставай и тръгвай с нас"/вж
пок. на св.С./.
По отношение поведението на подсъдимия и придружаващите
го лица след излизане от заведението, свидетелства А.ов. В разпита
си на ДП, приобщен към доказателствената съвкупност, същият е заявил: "след това 3-4 от лицата хванаха Н. и го
изкараха от заведението". Св.Г. е наблюдавал и качването на
пострадалия в лекия автомобил:"Видях
че провеждат разговор извън заведението на алеята и след това се качиха в лек
автомобил, който не видях номер и марка"/вж показанията на св.Г. на л.2,том2
от ДП/. Тези своя наблюдения Г. е споделил и със св.С..В с.з. пред проверявания
съд свидетелят е заявил, че поддържа показанията си, дадени на ДП:" Това е било часове след случката.Сега са
минали 5 години. Щом съм го казал тогава, часове след това, явно съм го видял,
но не си спомням сега.Щом съм го казал, това е най-достоверното.Това са
моите показания, които съм дал". Във въззивното съдебно следствие бяха
приобщени показанията на св.С., дадени както на ДП, така и пред първия състав
на Окръжен съд гр.Варна. Действително по отношение на обстоятелството, дали
самата тя е възприела качването в колата на пострадалия, или е чула за това от
нейния приятел-св.А.ов, както и това, дали е възприела пострадалия да се връща
в заведението с подс.Д. съществува разминаване. Св.С. заявява в разпита си пред
съдия,приобщени от настоящата инстанция: "Мъжът ми каза, че са се качили в кола….че Н.
са върнали същите хора"/вж показания на л.10,том2 от ДП/. В
показанията си пред друг съдебен състав, приобщени в съдебното следствие пред
въззивния съд,свидетелката заявява, че "от масата на която стояхме се виждаше отпред заведението.Когато всички
тръгнаха, тогава с моя съпруг погледнахме на самата алея, бяха 6-7 човека и се
качиха в две коли и тръгнаха нанякъде"/вж показания на л.114 от
НОХД№1748/15г./. Доколкото свидетелката в с.з. пред въззивната инстанция
заяви, че е категорична, че не е възприела влизането на пострадалия в
заведението, а само сядането му на тяхната маса, настоящия състав кредитира
показанията, които същата е дала пред съдия. По отношение на личните и`
възприятия за качването на пострадалия в лекия автомобил, съдът кредитира
показанията, които същата е дала пред друг съдебен състав. В с.з. пред
въззивния съд, свидетелката потвърждава това обстоятелство, тъй като за това е
свидетелствала непосредствено след деянието, когато е имала пресен спомен за
случилото се.
За излизането
на подсъдимите и пострадалия Р. от заведението и времето на тяхното отсъствие,
информация дава св.Пламен А., св.Е.Й. и св.Р.С.. Проверяваният съд е кредитирал
изцяло техните показания като е приел, че подс.Д. е отсъствал от масата си за около
10 минути. Настоящият състав констатира сериозни противоречия в показанията на
свидетелите, които не са обсъждани от първоинстанционния съд.
По отношение показанията на св.Пламен А.. Поради
липса на спомен в с.з., съдът е приобщил показанията на свидетеля, дадени на
ДП, том2,л.14. В с.з. свидетеля отрича да е излизал пред заведението, в опит да
подпомогне разрешаването на спора и да предотврати насилствени действия над
пострадалия, каквито са твърденията на последния. Тези негови показания се
опровергават, както от показанията на пострадалия Р., така и на св.Е.Й.-сервитьор,
който обслужвал подс.Д.. Показанията на св.Й., дадени пред друг съдебен състав
по НОХД 1748/15г. са били приобщени по делото на осн. чл.281ал.1,т.2 от НПК. Видно
от същите, свидетеля определя срещата между подсъдимия Д. и постр.Р. като
"суматоха" и "разговор на висок тон", като
двамата са излезли навън "за да се
разберат". "Пламен също
излезе, може би за около 2-3, 5 минути". Подсъдимият Д. също потвърждава в своите обяснения, че св. П.Г.
е излязъл от заведението. "Ние като
излязохме, то понеже се излиза през цялото заведение, явно събрали сме внимание
и Пламен беше застанал на стълбите. Пламен каза, че му е приятел". Св.А.
не дава информация в своите показания по отношение времето на отсъствие от
заведението на подс.Д.. В с.з./вж показания на л.105 от делото/ св.А. заявява,
че пострадалия, двамата подсъдими и мъжете излезли извън заведението, като
пострадалия се върнал след един час.
По отношение показанията на св. Е.Й.-сервитьор,
който обслужвал масата на подс. Д.. В с.з. пред проверявания съд
свидетеля е посочил, че подс.Д. е държал винаги да бъде обслужван от него. В
показанията на последния, дадени пред друг съдебен състав по НОХД
1748/15г.,надлежно приобщени по делото на осн. чл.281ал.1,т.2 от НПК, свидетеля
сочи, че е обслужвал масата на подс.Д., като е опровергал твърденията на
подсъдимия че винаги той го е обслужвал."Д. не е имал предпочитания кой да го обслужва, който му се падне на
района /вж показания на л.362/. И при двата си разпита свидетеля заявява,
че няма спомен подс.Д. да е ходил до друга маса /установено по безспорен начин
по делото/ като сочи, че същият е отсъствал за около 10 минути.
Имайки предвид района, който е обслужвал свидетеля /цялата
тераса на заведението/, обстоятелството, че до масата на подсъдимия е имало
шумна и многобройна компания и факта, че в заведението са се намирали около 200
човека, настоящия състав намира, че неговите показания са неубедителни и не се
подкрепят от останалите доказателства по делото. Житейски нелогично е
свидетеля, който е имал ангажимент да обслужва голям периметър от заведението
да наблюдава непрекъснато масата на подс.Д. и неговите действия, респ. излизане
от заведението през централния вход и влизането му през задния ход и времевия
период- десет минути.
По отношение показанията на св.Р.С., който
според подс.Д. стоял на неговата маса.
Показанията на свидетеля, дадени на ДП, том2,л.17 са
приобщени към доказателствената съвкупност от проверявяния съд. Видно от същите,
подсъдимия се приближил до масата на пострадалия, където са разговаряли около 5
минути, след което се върнал на своята маса. Настоящият състав намира, че не
следва да кредитира неговите показания, тъй като свидетеля С. е едно от лицата,
посочени от пострадалия Р., които са придружили подс.Д. до неговата маса и са
го извели от заведението. "В
компанията на М. беше и един мъж на име "Р." по прякор
"патката" от гр.Ямбол. С брат му И. съм работил в СОД
"Фараон" и след това той се премести в "Спартак". Р. има
пистолет много рядка марка, не зная дали законно. И двамата/с Илиян/ участваха
в агитката на М., която ме изкара от
заведението и ме вкара в колата-БМВ,седма серия"/вж показания на
пострадалия Р., дадени на ДП, том2,л.73/приобщени в с.з. пред въззивната
инстанция/.
Видно от протокол за разпознаване на лица/том,2,л.75
от ДП/, пострадалия Р. е разпознал
лицето Р.С. и е пояснил, че това
лице е било на 16.06.2013г. в компанията
на М..
Съобразявайки изложеното, настоящия състав намира,
че показанията на тримата свидетели са вътрешно противоречиви, нелогични и не
кореспондират с останалата доказателствена съвкупност. Ето защо същите не бяха
кредитирани, като недостоверни.
За
обстоятелствата на влизането на пострадалия в лекия автомобил,идентификацията
на същия и връщането му в заведението, показания дава пострадалия Р.,
както и св.С. и св.Г.. Последният свидетелства, че е видял, когато лицата се
качват в една кола. "Видях, че
провеждат разговор извън заведението на алеята и след това се качиха в лек
автомобил, на който не видях номер и марка". По отношение показанията
на св.С. беше взето отношение по-рано. И двамата свидетели заявяват, че след
връщането си, пострадалия бил уплашен и имал кървава/червена/резка на бузата
си, каквато по –рано нямал.
Първоинстанционния
съд е кредитирал показанията на св.Узунова и св.Илиян И., от които е направил
извода, че притежавания от последната л.а. БМВ не е предоставен на подс.Д.. Настоящият
състав намира, че този извод не кореспондира с показанията на посочените
свидетели. Видно от показанията на св.Мария Узунова/л.107 от делото/, същата
няма спомен дали през м.юни св.Илиян И. се е намирал в България. Същата
потвърждава, че е предоставяла автомобила за ползване на последния. От своя
страна св.И. заявява, че познава подс.Д., като му е предоставял л.а.БМВ,
собственост на неговата съпруга/ вж показания на ДП, том2,л.20, приобщени по
делото/. По отношение разминаването в посочения от пострадалия регистрационен
номер, съдът намира обяснения в неговото психическото състояние, когато е бил
качван в автомобила. Същият заявява, че не е категоричен по отношение на това
обстоятелство.
Основно място в процеса по доказване заемат показанията на пострадалото лице Н.Р..
Проверяваният съд е счел същите за противоречиви, неубедителни и е приел,
че "същите не могат да бъдат надлежна
основа за фактически изводи, тъй като в главната си част противоречат не само
на съобщеното от подсъдимите, но и от останалите свидетели очевидци". Настоящия
състав изразява несъгласие с направения извод и намира пропуски в аналитичната
дейност на проверявания съд.
Действително, пострадалия Н.Р. е разпитван
многократно, както на досъдебното производство, така и при разглеждане на
делото пред два съдебни състава, като неговите показания са търпели известна
промяна. Това е логично, с оглед емоционалното състояние на пострадалия след
отвличането и впоследствие- изминалия дълъг период от време. Тези
"нюанси" обаче не се отнасят до
изследваните съставомерни обстоятелства по делото. По отношение на
последните, свидетелят дава убедителни и последователни показания.
Първото противоречие, застъпено и от защитата на
подсъдимите, се отнася до размера на дължимата от пострадалия сума и
основанията, на които същата му е била предоставено от подс. В.. Последователно
постр.Р. застъпва в своите показания, че е заел от подсъдимата сума от 3500лв.,
за която няма писмен документ. Само в един от своите разпити, пострадалия е
посочил сума от 7000лв. Това е обяснимо с оглед обстоятелството, че след
отвличането, подс.В. е изразила претенции към пострадалия за връщане на сума от
7000лв.. Пострадалият и подс.В. дават различни обяснения за причината за
получаването на тази сума. Същата не е от значение за инкриминираното поведение
на подсъдимите.
На следващо място, се сочат като противоречия
твърдените от пострадалия обстоятелства, че както в лекия автомобил, с който е
отвлечен, така и в ресторанта, придружаващите подс.Д. лица са го заплашвали с
ножове. Действително от показанията на двамата свидетели, намиращи се на една
маса с пострадалия и заобиколени плътно от 6-7 човека, не се установят такива
обстоятелства. Последните не фигурират и в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Що се отнася до заплахата с ножове в лекия автомобил, имайки
предвид, че там са се намирали само двамата подсъдими, придружаващите ги две
лица и пострадалия, съдът намира, че следва да даде вяра на показания на
последния. Обстоятелството, че вещото лице извършило преглед и изготвило СМЕ не
е установило наранявания по долните крайници, където според пострадалия е бил
"бучен" с нож, не опровергават тези твърдения.Видно от изготвената
експертиза, като предварителни данни вещото лице е отбелязало, че "през нощта на 16.срещу 17.06.2013г. Н.Р. бил
ударен с ръка и наранен с нож по лицето от непознат мъж".Т.е. вещото
лице е било сезирано и извършило преглед само за наранявания на главата на
пострадалия Р.. Самият пострадал заявява в с.з., че при неговия преглед, не е съобщил на вещото лице за наранявания в
областта на крайниците.
Защитата на подс.В. възразява в пледоарията си, че
не е изяснено присъствието на въпросните 6-7 лица и излага като причина, че
това са посетители в заведението, които "са се спрели да се заслушат в не особено изисканите реплики на подс.Д.
към св.Р.". Това възражение не се споделя от настоящия състав по
следните съображения. На първо място и двамата свидетели-С. и А.ов, които
непосредствено са присъствали на появата и подс.Д. и въпросните лица заявяват,
че последните са дошли заедно с подсъдимия Д., или непосредствено след него и
са заобиколили масата им по начин, по който да не могат да станат/вж
показанията на св.С./. На следващо място подс.Д. е отправил към пострадалия
само една реплика-"Ти знаеш ли кой съм", което опровергава
твърдението, че лицата са посетители и "сеирджии", които са се спрели
да "се заслушат" в репликите на подс.Д.. Видно от показанията на
двамата свидетели, придружаващите подс.Д. лица са излезли от заведението заедно
с пострадалия и двамата подсъдими. Св.А.ов заявява в своите показания, дадени
на ДП и надлежно приобщени от проверявания съд: "След това 3-4 от лицата
хванаха Н. и го изкараха от
заведението"/вж показания на св.А.ов на л.2,том2 от ДП/.
Факт е и
обстоятелството, че пострадалия е съобщил за посещението при приятеля си- св.Г.
не при първия разпит, а при последващ такъв. Същото не води до извода за прикрИ.е
на свидетел, който не е дал показания в подкрепа на неговите твърдения, както
приема проверявания съд. Видно от показанията, които дава св.Г., същите са
непоследователни и липсва категоричност. В с.з. същия сочи, че подсъдимия е
дошъл с такси, в което "имало едно
момиче". Разговорът с пострадалия се провел пред входа, където било
осветено, а таксито се намирало в коридор, който бил "много тъмен". В показанията си, дадени на ДП и надлежно
приобщени свидетеля сочи, че "Мисля,
че беше с такси. С някакво момиче беше. Момичето беше в таксито на предната
седалка, мисля/щом съм я видял/.Таксито беше на 10-12 метра от нас, но където
са гаражите в тунела е по-тъмно. Не видях дали има някой на задните
седалки"/вж показания на л.16,том2 от ДП/. В хода на въззивното
съдебно следствие свидетелят заяви, че е имал достатъчно видимост както към
таксито, така и към пострадалия. Същия заявява, че в таксито е видял единствено
момичето: "В таксито имаше едно
момиче на предната седалка, до шофьорското място" и не е видял
наранявания на пострадалия Р.. На първо място няма логика свидетелят да е видял
момиче на предната седалка, а да не е видял шофьора на таксито. На следващо
място противоречие съществува и по отношение нараняванията на пострадалия Р..Същите
са установени по несъмнен начин по делото, като са му причинени преди
посещението му при св.Г.. Обстоятелството, че свидетелят не ги е видял, с оглед
неговите твърдения че е виждал ясно пострадалия, сочат за недостоверност на
неговите показания.
В останалата си част, показанията на пострадалия Р. са
еднопосочни и последователни. Същият
свидетелства за дължимата парична сума, поведението на подсъдимите в ресторанта
и лекия автомобил-отправените
заплахи и предявени искания от двамата подсъдими, както и начина на причиняване
на телесните увреждания.
По изложените по-горе съображения, настоящата
инстанция кредитира изцяло показанията на пострадалия, като сигурна основа за
фактическите констатации относно съществените моменти, интересуващи процеса. Достоверността
им е утвърдена, след направената констатация за тяхната последователност,
логичност и убедителност. Тези показания
не само, че не са изолирани от
останалите доказателствени източници, но са и подкрепени от показанията на св.Р.С.,
А. Г., Пламен А., Н.Н.,П.И. и Анелия Танева, които възпроизвеждат отделни
фрагменти от хронологията на събитията.
Не така стои въпроса с обясненията на подсъдимите,
които проверявания съд е кредитирал напълно, като е счел, че същите се
подкрепят от останалите доказателства.
Няма спор, че обясненията на подсъдимите имат двояка
функция, като същите освен че са източник на доказателствени факти, са и
средство за защита. Подс.В. съобщава за дължима от пострадалия сума, в размер
на 9000лв и повода за нейното предоставяне.
Подс.В. не отрича своето присъствие както в
ресторанта, така и при посещението на св.Г., но твърди че е била сама` с
пострадалия. Същата заявява, че пострадалия Р. доброволно `и е предоставил
автомобила и движимите вещи, като залог, че ще върне парите. От протокола за
претърсване и изземване е видно, че вещите са намерени в дома на последната. Л.а.
е намерен на паркинга, където е бил откаран от подс.В.. От показанията на
св.Анелия Танева се установява, че подсъдимата е помолила същата да я вземе от
Археологическия музей, където последната паркирала л.а. на пострадалия, след
което я откарала до Крайбрежната алея. Т.е. няма спор, че лекия автомобил и
ответите движими вещи от пострадалия са се намирали във владение на подс.В..
Подс.Д. дава житейски неправоподобни и нелогични
показания, които не се подкрепят от останалите доказателства по делото.
Относно познанството си с постр.Р. подс.Д. обяснява,
че бил предоставил личните си документи
на неизвестното лице "Мишо", което се ангажирало да го снабди с
валидна шофьорска книжка. Тъй като не намерил това лице, подсъдимия "бил уведомен, че тук е неговия човек"-пострадалия Р., когото
подсъдимия проучил чрез Фейсбук. Според подс.Д., двамата с пострадалия се били
"засекли" случайно в
ресторанта. Пострадалият Р. влязъл в заведението и седнал на маса на около 15 метра
от подс.Д.. Същият заявява, че чул как подсъдимата В. и пострадалия си "говорят за фалшификати". Това
провокирало неговата намеса.
На първо място по делото не е установено въпросното
лице" Мишо", за което и подс.Д. не предоставя данни. Действително, в лекия
автомобил на пострадалия са намерени
лични карти, но разпитаните като свидетели техни собственици заявяват,
че не познават постр.Р./вж показания на св.Хасан и Д. И./.
Съобщеният от подс.Д. повод да се намеси, настоящия състав намира за
неправдоподобен и недоказан. Този извод следва от обстоятелството, че подсъдимия /по негови твърдения/ се е намирал на маса, намираща се на около 15
метра от масата пострадалия, в ресторант
със силна музика и шум от около 200 посетители. В показанията си, св.Г. и св.С.
заявяват, че от шума не са чували разговора на тяхната маса. В този смисъл
житейски нелогично е подсъдимия да чуе конкретен разговор между пострадалия и
подс.В. от неговата маса. На следващо
място, няма логика последната да разговаря с пострадалия Р. за "фалшиви
документи", имайки предвид повода за техния разговор-дължима от
пострадалия парична сума, за чието връщане претендирала В..Самата подсъдима не
излага такива обстоятелства.
Подсъдимият не отрича арогантното си и заплашително
поведение спрямо пострадалия, извеждането му от ресторанта и продължаване на
разговора между тях извън заведението. Според показанията на същия, той го
"попляснал малко", като му
ударил "шамар зад врата". Поведението
си извън ресторанта подсъдимия описва така: "Имаше такси, отворих му вратата, посбутах го, агресивно се държах, това
не го отричам и го изпратих". Подсъдимият отрича да се е качвал в един
автомобил заедно с пострадалия, както и
да го е принуждавал към това със сила,респ. наранявал с нож.
Тези обяснения противоречат на показанията на
пострадалия Р., както и констатациите на СМЕ. Нараняванията по бузата, както и насилственото
качването в автомобил се установяват и от показанията на св.Р.С. и св.А. Г..
Нелогично
звучат и обясненията на подс.Д., че е "качил"
постр.Р. в такси, заедно с подс.В., за да му донесе личните документи. Няма
логика подсъдимата, с която по думите на Д. не са се познавали към този момент,
да придружава постр.Р.. Същото се отнася и до обясненията на подс.Д., че
впоследствие изпратил жената, с която имат дете- Р. да проследи таксито, за да "запише адреси на които ходят". Св.В.
дава също противоречиви показания. Според свидетелката, подс.Д. се върнал на
масата, като и` казал: "навън има
едно такси, иди да видиш къде ще ходи това такси"/вж показания на
л.264 от делото/. Видно от нейните показания, свидетелката е шофирала след
таксито, не е видяла от същото да излизат хора /доказано е че колата е спирала
два пъти, като последния път подс.В. е откарала л.а. на пострадалия/, снимала с
телефона си /в движение/ и после докладвала на подсъдимия. Според показанията
на свидетелката, същата е родом от гр.Русе и
познава Варна "колкото да се
ориентирам". Неправдоподобно звучат нейните показания, че с л.а. на
подс.Д. е следяла таксито, през нощта, движейки се из целия град/имайки предвид
описания от Р. маршрут/, като едновременно с това е снимала със своя телефон.
Останали са необсъдени и доказателства по отношение
на проведените между подсъдимите и пострадалия разговори в процесната нощ. Съдът
ги е отминал с аргумента, че поради техния производен характер, може да послужи
само за систематизиране на информацията, но не и като доказателство, което да
подменя първичните доказателства.
Непротиворечива е съдебната теория и практика, че
производни доказателства, могат да послужат за установяване на факти, включени
в предмета на доказване в определени
случаи. "Естеството на производните доказателства
предпоставя и тяхната процесуална роля и предназначение. Те могат да бъде използвани
като средство за разкрИ.е на първични доказателства, служат за проверка на
последните, или ги заместват при недостъпност на погИ.е на източника на преки
първични доказателства /вж Решение №3-08 от 31.05.2010г. на ВКС по
н.д.№255/2010г., първо н.о./. В конкретния случай, приложените по делото разпечатки от мобилни оператори служат за
проверка на първични доказателства-показанията на св.Р. и обясненията на
двамата подсъдими. В тази връзка настоящият състав констатира
следното:
На 17.06.2013г. с протокол за доброволно предаване,
подс.В. е предала ползвания от нея мобилен апарат "nokia 101". Видно от протокол за оглед на
веществени доказателства /мобилен телефон/на л.4,том6 от ДП, на 17.06.2013г.,
в 09,08часа и 10,29ч. подсъдимата е
приела разговор с подс. Д./**********/. На 17.06.2013г. в 8,33ч. подс.В. е
набрала телефона на подс.Д..
По отношение на контактите между подс.В. и подс.Д. информация
получаваме от разпечатките от мобилните
оператори за проведени телефонни разговори в том3 от ДП. На л.5 и л.7 са
регистрирани разговори между подс.Д. и подс.В.
на 16.06.2013г. в 22,08ч., в 22.29ч. и в 0,28 на 17.06.2013г. От 0,28ч.
на 17.06.2013г. до 9,10часа между двамата подсъдими са проведени ПЕТНАДЕСЕТ РАЗГОВОРА. Изложеното
опровергава твърденията на подсъдимите, че не са се познавали.
Посочените разпечатки дават информация и за местонахождението
на двамата подсъдими и пострадалия Р. на 16.06.2013г. от 22,30 до
23,30часа. Видно е, че телефоните на тримата са засечени в едни и същи клетки
на мобилните оператори.
Пострадалият Р./ползвал тел.номер **********/. том3,л.129
гръб от ДП:
На 16.06.2013г. в 21,45 същият се е
намирал в клетка "sea
station-port varna", където се е намирал и ресторант
"Балканска скара". В 23.09часа, същият се е намирал на
ул."Младежка"бл.31 /кв.Трошево/, а от 23.26ч. до 23,45ч. в
кв.Младост. В 23,47 пострадалия отново се е намирал на ул. "Младежка",
от където в 23,58ч. пострадалия Р. се е обадил на подс. В..
Подсъдимия Д./ползвал тел.**********/-том3, л.5 от
ДП.
В 22,08ч. на 16.06.2013г. се е
намирал в клетка "sea station-port varna", в 22,58ч. подсъдимия
се е намирал на ул. "Младежка", бл.31/кв.Трошево/, в
22,58ч.-бул.Вл.Варненчик, а в 23,33ч. в кв.Младост. В 0,28 на 17.06.2013г.
подс.Д. се обажда на подс.В., като същия се е намирал в ресторант
"Балканска скара".
Подсъдимата В. е ползвала телефонен номер **********-том3,л.7
от ДП.
На 16.06.2013г. същата се е намирала на
бул.Вл.Варненчик, в 22,29ч.- в
"sea station-port varna", 23,33ч.-
на ул.Радко Д.".
От
изложеното е видно, че двамата подсъдими и пострадалия са се намирали на едно и
също място по едно и същото време в периода 22,30-23,30часа на 16.06.2013г.
Същото е показателно и опровергава обясненията на подс.Д., че не е напускал
ресторанта и не е познавал подс.В..
Аргумент за кредитиране обясненията на подс.В.
проверявания съд извлича от показанията на св.Н. и обстоятелството, че л.а. на
пострадалия е бил паркиран от нея в двора на Археологческия музей, който се
намирал под полицейска охрана.Настоящият състав не споделя този извод.
По отношение показанията на св.Н.Г.Н. съдът изложи
съображения по-горе.
По делото беше установено по безспорен начин, че след като е взела лекия автомобил на
пострадалия, подс.В. е паркирала същия в охраняван паркинг на Археологическия музей.
В тази насока са показанията на св. П.И. и св.Анелия Танева. Съдът е счел, че
това обстоятелство опровергава обвинителната теза, че е налице престъпно
отнемане на вещта. Настоящият състав не споделя този извод. Именно
обстоятелството, че се касае за контролиран достъп до въпросния паркинг сочи на
извода, че по този начин пострадалия е лишен от възможността да си върне автомобила.
Самата подсъдима заявява в своите обяснения: "Взех колата и я закарах във въпросния музей, като си мислех, че
ще я скрия, да не може да си я вземе"/вж обяснения, дадени на л.347 НОХД 1748/15г.,приобщени по делото/.Изложеното
опровергава тезата на подсъдимата, че колата и` е била предоставена доброволно.
На следващо място, проверявания съд е кредитирал
изцяло показанията на св.Ив.С. и св.Драгнев, които посочват, че именно
пострадалия Р. е инициирал среща с подс.Д.. Настоящият състав намира, че съдът
не е обсъдил депозираните показания ведно с останалите доказателства и по този
начин едностранно ги е кредитирал.
Пострадалия сочи св.И. С. като брат
на Р.С., който е придружавал подс.Д. процесната вечер в заведението. Същият
е бил в обкръжението на подсъдимия в ресторанта. "В компанията на М. беше и един мъж на име Р., по прякор
"патката" от гр.Ямбол.С брат му И. съм работил в СОД
"Фараон" и след това той се премести в СОД"Спартак".Р. има
пистолет, много рядка марка-не зная дали е законно.И двамата участваха в
агитката на М., която ме изкара от заведението навън и ме вкара в БМВ, седма
серия" /вж показания на св.Р. на л.73,том2 от ДП приобщени в хода на
въззивното съдебно следствие/. В с.з. пострадалия заяви, че св.И. С. не е
придружавал подс.Д. процесната вечер, а само брат му-Р.. В подкрепа на последното
е и протокол за разпознаване на лица на л.75,том 2 от ДП. Видно от същия,
пострадалия Р. разпознава св.Р.С., по прякор "патката" като посочва,
че същия е бил на 16.06.2013г. в компанията на М..
В резултат на
отправените към пострадалия заплахи от подс.Д. в хода на разследването,
пострадалия е потърсил и полицейска защита. Видно от приложения на л.32,том 2 от ДП протокол за полицейско
предупреждение, на 02.04.2014г., подс.Д. е предупреден, да не осъществява лично
или чрез трети лица контакти с лицето Н.Р., да не отправя заплахи за физическа
саморазправа и да не подлага на психически тормоз Р. и членове на неговото
семейство.
Съобразявайки
изложеното, настоящия състав, след съпоставка на събраната и проверена, според
изискванията на процесуалния закон, доказателствена съвкупност и след
извършения анализ стигна до извода, че
оспореното от подсъдимите В. и Д. авторство в престъпленията, представлява тяхна
защитна теза, опровергаваща се от събраните по делото доказателства.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА
По отношение престъплението по
чл.142,ал.2,т.2 и 7вр.ал.1 от НК.
"Отвличането
на лице по смисъла на чл.142 от НК
съставлява принудителна промяна на досегашното местоположение, с цел
противозаконно лишаване от свобода.Формите на упражнената принуда нямат
съставомерно значение и очертават ограничения, лишаващи пострадалия от
възможност по собствена воля и усмотрение да се придвижи в пространството, като
престъплението е довършено с напускане на мястото,което той се е намирал"/ вж
Решение №311 от 17.06.2011г., по н.д.№1598/2011г. на трето н.о. на ВКС/.
На първо място е необходимо дееца да ограничи възможността
на пострадалия да се придвижва свободно в пространството. След това пострадалия
трябва да бъде преместен, или отведен на друго място принудително, против
неговата воля. Имайки предвид калифициращия признак, че деянието е извършено от
две или повече лица това означава, че в самото изпълнение са участвали
най-малко две лица-чл.93,т.12 от НК. Т.е и двамата подсъдими е следвало да
участват било в принудителното преместване на пострадалия, било в отнемане
възможността му да се придвижва свободно с пространството, или в двата акта.
Както е известно, Наказателният
кодекс приема за извършител този, който участва в самото
изпълнително деяние на престъплението. Предвижването на пострадалия от заведението
до лекия автомобил е свързано с лишаване на същия от свободата да избере по
собствено усмотрение мястото, на което да пребивава, така и от свободата на
избор на поведение и възможността да се
подчинява на собствените си желания. В създаването на това престъпно състояние са
участвали и двамата подсъдими. Подс.Д.
е имал водещо участие, като именно чрез
заплаха- вербална и физическа е "мотивирал" пострадалия да тръгне с
него и да се качи в автомобила. Заплахата е осъществена още в заведението, когато
масата на пострадалия е била заобиколена от 6-7 лица, с удара на подс.Д. с ръка
по тила и с глава в областта на носа и изречената заповед "Тръгвай с
нас", очевидно визирайки и подс.В.. Заплахата е продължила и пред
заведението, където подс.Д. е нанесъл с върха на нож порезни рани по лявата
буза и предната странична повърхност на шията. Именно подс.Д. е осигурил присъединяването на другите неустановени лица,
които са упражнили психическо и физическо насилие над пострадалия, заплашвайки
го с ножове в автомобила. Тези действия, в съчетание с отправената от подс.Д. словесна закана, както и факта на отвличането му,
пребиваването му в чужд лек автомобил, пътуващ в неизвестна за него посока в
късния нощен час, принудително наложената му компания на непознати мъже,
отсъствието на каквато и да е възможност за него да потърси и да получи помощ и
съдействие са изградили комплекс от фактори, оказали силен психологически
натиск върху пострадалия, провокирайки у него страх и притеснение. Именно под
влиянието на тези фактори, пострадалия е изпаднал в състояние на уплаха,
блокираща способността му за запазване на самообладание и за реагиране
съобразно с действителната му воля, като го е направил отстъпчив и покорен и го
е накарало да се подчини на желанието на всеки от подсъдимите.
Подс.В.
също е имала принос в създаването на част от тези фактори, а не просто е присъствала първоначално в заведението, а
впоследствие и в автомобила. Съдът приема, че същата предварително е потърсила
съдействието на подсъдимия Д. за осъщественото отвличане. За това съдим от намесата
на подсъдимия и придружаващите го лица непосредствено след появата на подс.В.
на масата на пострадалия. Настоящият състав изложи съображения защо не
кредитира обясненията на подс.Д., за "случайна" среща в ресторанта.
Намесата на 6-7 лица, тяхното заплашително поведение спрямо седящия на масата
пострадал, нанасянето на удари от подс.Д. и отправената заповед с нетърпящ
възражение глас "тръгвай с нас", сочат на едно предварително
формирано решение. За такова свидетелства и пострадалия Р., който сочи за
проведените телефонни разговори с подс.В. преди деянието, в които същата го е
заплашвала, че го е "поръчала и
имала хора за това". Още със сядането си на масата на пострадалия,
подс.В. му е заявила "Знаеш ли какво
ще стане сега?"/вж показания на св.Р. по въззивното дело/. На следващо
място показателно за предварителната уговорка е и репликата на подс.Д. към
подс.В. по отношение мястото, където да закара лекия автомобил: "Ти знаеш къде да караш"/вж
показания на Р. на л.102 гъб от проверяваното дело/. Подс.В. не само не се е противопоставила на
активните действия на подс.Д., нито по отвеждането на пострадалия от заведението,
нито по качването му автомобила и отправяните
заплахи с оръжие от непознатите лица, но същата е изисквала от пострадалия да
намери пари, или да се разпореди с движимите вещи. У нея, както и подс.Д. е
била налице ясна и точна представа, че както самата тя, така и нейния
съучастник действат против волята на Р.. Поведението на подс.В. не остава извън
общия умисъл за осъществяване на отвличане
с користна цел-получаване на претендираната парична сума.
По отношение престъпление по чл.213а,
ал.3,т.2 вр.ал.2,т.2,т.3,пр.1 и т.4,пр.2 във вр. с ал.1 от НК.
Престъплението
по чл.213а от НК е на формално извършване. Чрез конкретно описани форми на
принуда /насилие, разгласяване на позорни обстоятелства, увреждане на имущество
или други противозаконни действия с тежки последици за изнудвания или негови
ближни/ СЕ ЦЕЛИ изнудвания да се разпореди с вещ, право или да поеме
имуществено задължение. Докато при престъплението по чл.214 от НК се цели дееца
да набави за себе си или за друго лице имотна облага, то при престъплението по
чл.213а от НК целта е да се постигне желано от него поведение на жертвата,
което не е задължително да доведе до облага. Първоинстанционният съд е счел, че
обвинителния акт не съдържа всички изискуеми факти по този престъпен състав. Въззивната
инстанция не се съгласява с този извод. Обвинението съдържа факти какво
противно на волята му поведение-действие се иска от пострадалия да извърши и
това да е доведено до знанието му. Отправеното искане е било отправено в
условията на алтернативност: да се
ангажира имуществено със заплащане на 10000лв. на подс.В., като вземе заем, или
да се разпореди с негови движими вещи, които ще служат като залог за изплащане
на сумата.
По делото беше установено по безспорен начин оказана
психическа и физическа принуда, която е мотивирала пострадалия да извърши акт
на имуществено разпореждане- да предаде движими вещи и лекия си автомобил. Подс.В.
е настоявала пострадалия да намери парите, в размер на 10 000лв.,като се
ангажира имуществено и вземе същите в заем, или да предаде намиращите се в него
движими вещи и лекия му автомобил. Подс.Д. е заплашвал пострадалия с физическа
разправа. Именно употребеното словесно заплашване, придружавано от заплахата за
физическо посегателство над пострадалия /двамата мъже в автомобила/, са
склонили последния към определено действие- да извърши нещо противно волята му.
Това определя и наличието на причинна връзка на това последващо поведение на
пострадалия, в резултат на употребената принуда в двете `и форми. Именно така
оказаната принуда е мотивирала пострадалият да извърши или не акт на
имуществено разпореждане. Няма спор по делото, че пострадалия се е опитал да вземе
в заем исканата сума от свой приятел и едва след това се е разпоредил със
своите вещи в полза на подсъдимите, като това негово поведение е провокирано от
подсъдимите чрез употребата на сила и заплашване. Престъплението по чл.213а от НК е довършено със свеждане до знанието на пострадалия какво поведение се иска
от него, съпътствано със заплаха за физическо или психическо насилие над
личността. Като са отнели фактическата власт на пострадалия над движимите вещи,
които впоследствие са намерени във владение на подс.В., подсъдимите са целели
да мотивират пострадалия да извърши следващото имуществено разпореждане- да изплати претендираната от тях сума, което
всъщност е крайната цел, за постигането на която обективно е осъществен състава
на престъпление по чл.213а от НК. В случая заплахата се изразява в това, лекият
автомобил и движимите вещи да бъдат задържани, докато подс.В. не получи
исканата сума. Липсва доброволност в предоставянето на вещите от страна на
пострадалия. Към този момент спрямо последния е била упражнявана принудата. Именно
същата го е мотивирала да извърши акт на имуществено разпореждане. Обстоятелството,
че е налице действително едно неизпълнено парично задължение от страна на
постр.Р. към подс.В., не прави поведението на двамата подсъдима несъставомерно.
Същото не води до извода и за самоуправство, доколкото претендираната сума
надхвърля дължимата, към която е
добавена и глоба за несвоевременното `и връщане.
Видно от диспозитива на ОА, като пряка цел на
упражненото насилие е посочено разпореждане с вещите. Приетото от
настоящия състав, че разпореждането с
вещите е начин за постигане на крайната цел- плащане на сумата от 10 000лв., не води до изменение на обвинението. Фактите са
същите, подробно описани в обстоятелствената част на ОА и подсъдимите са се
защитавали по тях. "Към св.Р. били предявени претенции от обв.В.,
относно връщане на дължимата от него сума. Тя първоначално поискала да и` върне
сумата от 7000лв., като след това вдигнала сумата на 10000лв., в която включила
и "глоба" за невръщане на заема"/вж ОА/. За подсъдимите е било
ясно, че крайната им цел е да бъде платена исканата сума от 10000лв., а за
постигането и` двамата са си поставили междинна цел-да принудят пострадалия да се
задължи със заем за посочената сума, или да се разпореди с вещите, които ще
послужат като гаранция, че парите ще бъдат платени/в този смисъл вж Решение №152
от 18.03.2010г. по н.д. №41/2010г на ВКС, трето н.о./
Налице е
квалификацията "деянието да е
придружено с отнемане на имущество", както и от същото да са причинени
"значителни имуществени вреди" съобразена с Решение №312/27.06.2008г.
на ВКС.
Настоящият състав намира, че не е налице
квалификацията по т.2, на чл.213а,ал.2 от НК, а именно деянието да е придружено
с причиняване на лека телесна повреда. Нараняванията по носа на пострадалия са
причинени в ресторанта, чрез удар с глава от подс.Д.,с цел същия да бъде
мотивиран на тръгне с подсъдимите, а нараняванията по бузата са нанесени пред
ресторанта, с цел пострадалия да бъде мотивиран да се качи в лекия автомобил.
Тези обстоятелства са изяснени по делото по непротиворечив начин. Същите
мотивираха настоящия състав да приеме, че телесните увреждания,покриващи
признаците на лека телесна повреда са нанесени на пострадалия преди качването
му в лекия автомобил т.е. същите са част от заплахата, принудила същия да се качи
в автомобила, респ. за негово отвличане. По тези съображения подсъдимите бяха
оправдани по обвинението по чл.213а,ал.2 от НК.
ПО
НАКАЗАНИЕТО по чл.142,ал.2,т.2 и 7 от НК.
При определяне размера на наказанието по отношение
на подс.Д., съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство неговото
съдебно минало. Видно от справката за съдимост,същия е осъждан многократно на
наказание "лишаване от
свобода" за престъпни посегателства срещу собствеността, а през 2004г. и
за престъпление по чл.213а от НК. В същото време следва да се отчете дългия
период- от 2004г. до настоящия момент, през който няма данни за
противообществени прояви и престъпни посегателства. Като отегчаващо
обстоятелство, следва да се съобрази и наличието на два квалифициращи признака
на деянието-по т.2 и т.7 на чл.142,ал.2 от НК. Настоящият състав намира, че механизма
на извършването сочи на една завишена обществена опасност както на деянието,
така и на дееца. Осигуряването на лица, които със своето поведение да мотивират
допълнително пострадалия да се подчини на заповедите на подсъдимия, нанасянето
на удари на обществено място-ресторант,в присъствието на множество лица, използването
на нож и причиняване на лека телесна повреда, сочат на този извод.
Настоящият състав намира, че следва да бъде отчетена
и продължителността на наказателното производство. Същата е нарушила принципа
по чл. 22 от НПК и е накърнила правото на
подсъдимия да получи правосъдие в разумен срок, прогласено в нормата на чл. 6. 1 от КЗПЧОС. Прегледът на материалите по
делото разкрива, че досъдебното производство е образувано на 17.06.2013г.. Делото е внесено за пръв път в съда с
обвинителен акт на 22.12.2015 г. и въпреки, че не се отличава с фактическа и
правна сложност е продължило повече от шест години. С процесуалното си поведение,
подс.Д. не е допринесъл за продължителността на наказателното производство,
поради което ефективното средство за защита на нарушеното му право на съдебен
процес в разумен срок е смекчаване на неговото положение, чрез намаляване на
наказанието. Настоящият състав, съобразявайки се с практиката на ВКС и на ЕСПЧ
намира, че на подс.Д. следва да бъде определено наказание на основание чл. 55,ал.1,т.1 от НК, а именно две години
"лишаване от свобода".
По отношение подс.В., съдът съобрази
като отегчаващо отговорността обстоятелство наличието на повече от един
квалифициращи деянието признаци на деянието. Като смегчаващи, съдът отчете
чистото и` съдебно минало и липсата на данни за противообществени прояви.
Следва да се отчете и нейната второстепенна роля при извършване на
престъплението. Съобразявайки и изминалия продължителен период от време, съдът
определи наказанието, при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК, в размер на една
година и шест месеца.
ПО
НАКАЗАНИЕТО по чл.213а,ал.3,т.2,т.2 във вр. с ал.2,т.3 и т.4 във вр. с ал.1 от
НК.
По отношение на подс.Д. следва да се отчете като
отегчаващо обстоятелство обремененото съдебно минало и най-вече
обстоятелството, че същият е осъждан на наказание "лишаване от свобода"
за същото престъпление. Като обстоятелство, завишаващо неговата наказателна
отговорност следва да се отчете и броят на квалифициращите признаци на
престъплението, както и неговата водеща роля в извършването му.
Горното, ведно с изложените съображения по отношение
на нарушаване принципа на "разумен срок" мотивираха настоящия състав
да определи наказание, при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК, в размер на три
години "лишаване от свобода". Съдът определи размера на предвиденото
кумулативно наказание "глоба" в минимален размер от пет хиляди лева,
имайки предвид неговото имуществено състояние.
За подс.В. съдът съобрази като отегчаващи
обстоятелство наличието на повече от една квалификации, а като
смегчаващо-чистото и` съдебно минало и липсата на данни за противообществени
прояви. Съобразявайки и отчетената неразумна продължителност на воденото срещу
нея наказателно производство, съдът определи наказанието под минималния размер,
при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК, а именно от две години и три месеца
"лишаване от свобода", което отложи с изпитателен срок от три години,
по изложените съображения. Съдът наложи и минималния размер на кумулативното
наказание"глоба", от 5000лв.
Настоящият състав намира, че не следва да налага
предвиденото наказание "конфискация" предвид неразумната
продължителност на наказателното производство и обстоятелството, че вещите са
върнати на пострадалия.
На осн. чл.23 от НК, съдът определи общо наказание
на подс.Д., в размер на ТРИ ГОДИНИ "лишаване от свобода", при първоначален
"общ" режим, на осн. чл.57,ал.2,т.3 от НК, като присъедини и
наложеното наказание "глоба", в размер на 5000лв.
На осн. чл.23 от НК, съдът определи общо наказание
на подс.В., в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА "лишаване от
свобода",което отложи с изпитателен срок от три години, на осн.чл.66,ал.1
от НК, като присъедини и наложеното наказание "глоба", в размер на
5000лв. Налице са всички предпоставки за отлагане изпълнението на наказанието,
при условията на чл.66 от НК. Изминалия дълъг период от време е изиграло своя
поправителен и превъзпитаващ ефект, поради което не е необходимо същата да бъде
изолирана от обществото. Ето защо, изтърпяването на наказанието беше отложено
за срок от три години.
Подсъдимите бяха осъдени да заплатят по сметка на МВР
направените разноски на ДП, в размер на 217,46лв.
всеки един от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.