В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски окръжен съд – търговско отделение, на 07.03.2018г., в публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: РУМЯНА БОНЧЕВА

Членове: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

И секретаря Таня Кемерова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно търговско дело номер 1013 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д.Р.С., ЕГН:**********, с адрес *** срещу Решение №473/13.10.2017г. по гр.дело №437/2017г. по описа на К.районен съд, с което се признава за установено, че Д.Р.С. дължи на „С.“ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.П.Б., ул.***, представлявано от управителя Г.А.Б., сумата от 8000 лева главница, представляваща окончателно плащане по договор за строителство №5/23.08.2016г., с предмет „подмяна на покрив на жилищна сграда - къща“, находяща се в гр.П.Б., ул.***, ведно със законната лихва от 14.12.2016г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение №1568/15.12.2016г. по ч.гр.дело №2629/2016г. по описа на К.районен съд

Във въззивната жалба са наведени конкретни доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като са изложени подробни съображения в тази връзка. Направено е искане съдът да отмени изцяло обжалваното решение и да се отхвърли предявения иск.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се изразява мнение за неоснователност на жалбата и се моли въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение.

Старозагорският окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК и като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предявен е иск с квалификация чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД. Предмет на иска е установяване спрямо ответника Д.Р.С., че същата дължи на „С.“ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.П.Б., ул.***, представлявано от управителя Г.А.Б., сумата от 8000 лева главница, представляваща окончателно плащане по договор за строителство №5/23.08.2016г., с предмет „подмяна на покрив на жилищна сграда - къща“, находяща се в гр.П.Б., ул.***, ведно със законната лихва от 14.12.2016г. до окончателното изплащане.

Въззивникът прави в жалбата възражения, че договорът с въззиваемото дружество е нищожен поради липса на съгласие, също, че дружеството не е изпълнило поетите по същия задължения. Освен това, оспорва изводите на първоинстанционния съд, че е налице необосновано неприемане на работата от страна на възложителя и поддържа, че изпълнителят не е извършил надлежно предаване на работата, поради което вземането му за остатъка от възнаграждението по договора не е с настъпил падеж. Сочи като съществен пропуск на съдебното решение, че липсва произнасяне със същото по направеното от ответника възражение неизпълнена работа и искане за намаляване на предвиденото в договора възнаграждение от 13000 лв на 5000 лв.

На първо място, въззивният съд счита за неоснователно възражението на въззивника, че договорът е нищожен поради липса на съгласие. Такова несъмнено е постигнато между страните по същия и доказателство за това, са, както самият договор, подписан от страните, който го обективира, така и последващите действия на възложителя, изразяващи се в плащане на уговорения по същия аванс от 5000 лв след подписване на договора, което не е спорно между страните. С плащането, възложителят е потвърдил с конклудентни действия постигането на съгласие относно сключването и параметрите на договора.

Видно от съдържанието на процесния договор за строителство №5/23.08.2016г., страните са постигнали съгласие за предмета му - „подмяна на покрив на жилищна сграда - къща“, дължимата от възложителя цена, срокът за изпълнение, гаранционния срок, правата и задълженията на страните, начина на предаване и приемане на работата по договора, неустойките за неизпълнение, развалянето на договора, както и за допълнителни условия по договора.

Прави впечатление, че никъде в договора не е конкретизирано, че къщата е в гр.П.Б., нито е посочен адресът й, но по делото няма спор по този въпрос, т.е. че жилищната сграда е на адрес гр.П.Б., ул.***№57, което сочи, че страните са постигнали съгласие по този въпрос и дори не са счели за необходимо да го вписват в сключения писмен договор, което и самият закон не изисква.

Въззивникът не оспорва подписването на договора, но поддържа, че не са били формулирани съответните видове дейности, обем на същите, единични цени, както и че липсвала офертата, упомената в договора. Съответно, счита, че липсата на съгласие по тези въпроси касае съществен елемент от договора, поради което е основание за неговата нищожност, на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД.

Съдът намира, че непосочването в договора поотделно и съответните видове дейности, обем на същите, единични цени, не влече нищожност на същия нито изцяло, нито частично. Уговарянето на такива конкретни условия зависи изцяло от волята на страните. Така, ако изпълнителят търговец направи оферта за подмяна на покрив на жилищна сграда – къща“, както е в конкретния случай, той би могъл да конкретизира видовете работи, обем, ед. цени, ако сам пожелае това или ако възложителят поиска това, т.е. изцяло в рамките на свободата на договаряне е дали страните изрично ще уговорят всички тези конкретни условия от договора, формиращите предмета му или общата цена за изпълнението му. В крайна сметка, касае се за неформален договор за изработка, при който дори е възможно първоначално нито възложителят да може да даде детайлно задание на изпълнителя, нито пък последният да може да даде детайлна оферта с посочени точно видове дейности, обем на същите, единични цени, тъй като касае се за ремонт покрив, а не за нов строеж на такъв, при което е напълно възможно изначално да могат да се детайлизират точно всички видове СМР като обем и ед. цена. Освен това, както се посочи, въпрос на договорка между страните е дали ще се уговори една обща цена за цялата работа или конкретна номенклатура от видове дейности, обем и ед. цени, формиращи общото възнаграждение по договора, тъй като законът не поставя такова императивно изискване.

Възражението на въззивника, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора, се явява неоснователно, тъй като се опровергава от доказателствата по делото – заключение на СТЕ и свидетелски показания. Видно от заключението на допуснатата пред първата инстанция СТЕ, на обекта за извършени описаните от ищеца в ИМ дейности. Действително, вещото лице е изразило някои забележки относно завършеността на покрива, касаещи липсата на обшивка на стрехите, на челна дъска и обшивка по всички стрехи, но тези детайли касаят основно естетическия вид на завършен покрив според виждането на вещото лице, а според доп. заключение на СТЕ и поправянето им е с незначителна (с оглед стойността на целия ремонт) стойност – 474 лв без ДДС. Ето защо, съдът намира за доказано по делото изпълнението на договора от страна на ищцовото дружество.

В тази връзка, по повод възражението на въззивника, че в решението на районният съд липсва произнасяне по направеното от него възражение неизпълнена работа и искане за намаляване на предвиденото в договора възнаграждение от 13000 лв на 5000 лв, въззивният съд намира, че ищецът изобщо не е сезирал първоинстанционния съд с надлежно направено възражение за намаляване на цената по см. на чл.265, ал.1, пр.3 ЗЗД. За да е налице такова възражение, въззивникът е следвало в отговора на ИМ да посочи какви конкретни недостатъци на изработеното твърди, че има и съответно да поиска намаляване на цената със стойността, необходима за отстраняването им или със сумата, платена за поръчана, но неизвършена или извършена в отклонение на поръчката работа. Такава конкретика обаче в отговора липсва. Нещо повече, доколкото ответникът е посочил единствено, че прави възражение за неизпълнена работа, вследствие на което иска намаляване на предварително договореното възнаграждение от 13000 на 5000 лв, не става ясно дали намаляването се иска заради некачествено извършени работи или заради поръчани, но неизвършени работи, респ. дали се касае за отклонение от поръчката или за недостатъци на извършената работа. С оглед настъпващата преклузия на незаявени с отговора факти и основани на тях възражения, ответникът не би могъл след размяната на книжата, да твърди такива или на база на изводите на експертизата, да иска намаляване на цената съобразно установени от вещото лице недостатъци или недовършени работи. Ето защо, като не е обсъдил по същество искането на ответника за намаляване на цената, районният съд не е извършил съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като изначално не е бил сезиран с редовно, надлежно предявено възражение по чл.265, ал.1, пр.3 ЗЗД.

Следва също така да се отбележи, че ако бе имал възражения относно извършената работа, ответникът, като възложител, е следвало да се яви на отправената от изпълнителя покана за приемане на работата, където да ги съобщи на изпълнителя, съгласно чл.264, ал.2 ЗЗД. По делото обаче се установява, че въпреки отправената от изпълнителя нот. покана, връчена редовно на ответника на 02.11.2016г., същият не се е явил, поради което и на основание чл.263, ал.3 ЗЗД, работата следва да се счита за приета. В тази връзка, съдът изцяло споделя изложените от районния съд съображения по този въпрос и препраща към тях, на основание чл.272 ГПК.

Въззивният съд намира, че установената по делото от вещото лице по СТЕ стойност на извършените на покрива на обекта на ответник работи от 7232 лв без ДДС е изцяло ирелевантна в случая, тъй като страните са уговорили цена за извършване на възложената с договора работа и тя е задължителна помежду им, без значение, дали пазарно е налице по-ниска или изобщо по-различна стойност на самите СМР. Освен това, дадената от изпълнителя стойност обичайно включва печалба и други разходи за извършване на работата, когато реалното й изпълнение, както е в случая, е от наети от изпълнителя лица, поради което, след като страните са постигнали съгласие за извършването на работата на посочената в договора цена, именно тя е дължима от възложителя при извършване на работата съобразно договора и предаването й.

Не могат да бъдат споделени възраженията на ответника, че работата не била приета съобразно уговореното в договора – с акт образец 19 или чрез представители на местната власт. На първо място, както се посочи, възложителят изобщо не се е явил да приеме работата. На второ място, т.нар акт обр.19 не е нормативно установен, няма определена задължителна форма и най-общо се използва в практиката като наименование за приемно-предавателен протокол, с който се извършва предаването, респ. приемането на работата между страните по договор за изработка и подвидовете му, напр. дог за строителство. Колкото до визираната хипотеза по чл.5.2. от процесния договор, въззивният съд счита, че макара същата да фигурира в договора, на практика е неизпълнима, тъй като по делото няма данни възложителят да е инициирал процедура за издаване на строително разрешение за процесния ремонт, респ. нито има строителни книжа, съставени по негова инициатива, като инвеститор и възложител, за да се приеме, че би могло органи на строителния контрол и/или на общинската администрация да се явяват за съставяна на актове по ЗУТ за степента на завършеност и етапа, на който се намират процесните СМР. С други думи, след като самият възложител е избрал незаконния начин за извършване на процесните СМР (без строителни книжа и разрешения), няма как изпълнителят да уведомява съответните представители на местната власт да се явяват и да съставят документи за етапа и степента на завършеност на процесния обект.

В заключение, настоящата инстанция намира, че ищцовото дружество е извършило изцяло договорените работи и е предприело действия по предаване на работата, която неоснователно не е била приета от възложителя, ответник по делото, въпреки законоустановеното му задължение да стори това. С оглед нормата на чл.266, ал.1 ЗЗД, поръчващият дължи възнаграждение за приетата работа, като в случая, поради липсата на релевирани от ответника възражения, обусловено от неоснователното неявяване за приемане на работата, последната се счита за приета без възражение и възложителят дължи остатъка от възнаграждението в размер на 8000 лв. Ето защо, предявеният иск за установяване, че ответникът дължи на ищеца остатъка от 8000 лв от договореното възнаграждение, в общ размер на 13000 лв, по сключения между тях договор за строителство от 23.08.2016г., се явява основателен и доказан.

Тъй като първоинстанционният съд е стигнал до същия извод и го е уважил изцяло, обжалваното решение ще бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение, които споделя.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските пред настоящата инстанция от 160 лв за адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №473/13.10.2017г. по гр.дело №437/2017г. по описа на К.районен съд.

ОСЪЖДА Д.Р.С., ЕГН:**********, с адрес *** да заплати на „С.“ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.П.Б., ул.***, представлявано от управителя Г.А.Б. разноските пред настоящата инстанция от 160 лв за адв. хонорар.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Номер на акта:	180
Дата:	11 април 2018 г. (в сила от 11 април 2018 г.)
Съдия:	Христо Василев Симитчиев

Дело:	20185501001013
Тип на делото:	Въззивно търговско дело
Дата на образуване:	10 януари 2018 г.

Решение по дело №1013/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА