№ 183
гр. Варна , 29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на шести
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
при участието на секретаря Албена И. Янакиева
като разгледа докладваното от Пламен А. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20203100503425 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “КНМ Груп“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 8“,
ул.“Търново“, срещу блок 817, представлявано от управителя П.Н., против
Решение №260864/26.10.2020г. по г.д.№17313/2019г. на Районен съд Варна, с
което е отхвърлен предявения от жалбоподателят, против К. Д. Т., с ЕГН
**********, с адрес: *****, иск с правно основание чл.284, ал.2 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4198.87лв.,
представляваща цена по договор за цесия от 23.10.2014г., сключен между
цедента “КНМ Груп“ ЕООД и цесионера “Интейк“ ЕООД, която сума не е
отчетена на упълномощителя “КНМ Груп“ ЕООД от пълномощника К. Д. Т..
В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е неправилно и
незаконосъобразно, като се поддържат доводите за основателност на
претенцията изложени исковата молба и допълнителното становище на
страната. Оспорват се изводите на районният съд, че след като процесната
сума не се намира в държане на ответника, то той няма какво да предаде на
доверителя си. В тази връзка се сочи, че парите са родово определена вещ, а
родът не погива, поради което за ответника всякога е налице задължение и
1
възможност да предаде същото количество парични средства на
упълномощителя си, дори да не разполага с конкретно получената по
договора за цесия сума по своя вина. Оспорват се изводите на
първоинстанционният съд, че не е установен съставът на чл.40 от ЗЗД по
отношение на процесното тристранно споразумение, тъй като не е налице
увреждане на упълномощителя от обективна страна, като се поддържа се, че
тези изводи на съда, не почиват на закона и нормалната икономическа логика.
Сочи се, че подписвайки предходни договори за цесия, ищецът вече е
произвел данъчен ефект, който се декларира и заплаща в полза на държавния
бюджет. Сочи се, че всеки актив от предприятието на търговеца има
себестойност, като за да съществува и функционира търговецът, той трябва да
действа със спекулативна цел и да акумулира печалба, тъй като дейността му
е съпътствана от разходи. Сочи се, че ако себестойността на един актив бъде
изчислена по стойността на придобиване, това нарушава всякаква нормална
икономическа логика, напротив в стойността на актива следва да се добавят
разходите на търговеца, които той е направил, за да го вкара в търговския
оборот, както и необходимостта му да генерира печалба, за да обезпечи
съществуването си. Сочи се, че продажбата на активите на търговеца на
стойността, на която същият ги е придобил, води до финансова смърт, поради
което не може да се счита, че в процесния случай интересите на
упълномощителя не са увредени. Твърди се, че търговецът няма интерес
имущественото му състояние да остава непроменено, както и че в процесния
случай, с оглед данъчната отчетност по придобитото вземане, не може и да се
приеме, че правното и икономическо положение на ищеца не е променено от
сключеното тристранно споразумение. Сочи се, че цената по процесния
договор за цесия е преуредена още на същия ден с мотива, че ищецът е
изпаднал в неплатежоспособност, което обстоятелство обаче подлежи на
установяване само по съдебен ред и тя е отречена с влязъл в сила съдебен акт
по т.д.№576/2017г. по описа на ВОС. Сочи се още че въпросната уговорка е
във вътрешно противоречие с останалия текст от договора, тъй като към
датата на тристранното споразумение, ищецът вече е разполагал със сума по
заплатената от “Интейк“ ЕООД цесионна цена. Ето защо се поддържа, че
уговорката ищецът да бъде лишен от реална парична сума, срещу пасивна
новация в същия размер, по никакъв начин не е в интерес на ищеца, още по-
малко би могла да осуети евентуалната му неплатежоспособност. Сочи се, че
с процесното тристранно споразумение е уговорена пасивна новация по все
още неизискуемо вземане, срещу реално получена парична сума, което
лишава упълномощителя от възможността да оперира с вече заплатената
цесионна цена до настъпване на изискуемостта по предходно подписания
договор за цесия с цедента-абонат на енергийното дружество. Поддържа се,
че подобна уговорка безспорно уврежда упълномощителя под формата на
пропуснати ползи, по отношение на които ищецът е освободен от доказване
при осуетяване изпълнението на парично задължение /забава или
предсрочното му изпълнение пряко волята на носителя му/ и същите се
2
презюмират в размера по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Моли се за отмяна на
обжалваното решение и за постановяване на ново, с което да се с което да се
уважи предявеният иск, ведно с присъждане на направените съдебно-
деловодните разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемият, е депозиран отговор на
въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната
неоснователност. Поддържа се, че решението на първоинстанционния съд е
законосъобразно и правилно, тъй като при постановяването му, съдът е
съобразил всички доказателства по делото и приложимите правни норми.
Оспорват се доводите на въззивника за доказаност на елементите от
фактическият състав на чл.40 от ЗЗД, като се поддържа обратното становище,
в подкрепа на което са изложени подробни съображения. На следващо място
се поддържа, че претенцията е неоснователна и поради недоказаност на
основание на вземането с оглед липсата на индивидуализация на договора за
поръчка. В условията на евентуалност се поддържа възражението за
прихващане в случай, че съдът достигне до извод за основателност на
главният иск. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение, ведно с
присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция
В съдебно заседание въззивника не изпраща представител и не взема
становище.
Въззиваемият, чрез пълномощникът си, оспорва жалбата и поддържа
отговора си. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане
на разноски.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.284, ал.2 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4198.87лв.,
представляваща цена по договор за цесия от 23.10.2014г., сключен между
цедента “КНМ Груп“ ЕООД и цесионера “Интейк“ ЕООД, която сума не е
отчетена на упълномощителя “КНМ Груп“ ЕООД от пълномощника К. Д. Т..
В исковата молба се твърди, че 03.09.2014г. между цесионерa “КНМ
Груп“ ЕООД и цедента ЕТ “Дунавски кът-Ю.Х.“ в сключен договор за цесия,
с който ищецът е придобил вземане в размер от 4298.87лв., представляваща
3
платена без основание стойност на ел. енергия по фактура
№**********/31.01.2012г. Сочи се, че с последващ договор от 23.10.2014г.,
ищецът, чрез ответника като негов пълномощник, прехвърлил същото
вземане на “Интейк“ ЕООД за цена от 4198.87лв., която била заплатена в
брой на пълномощника Тодоров. Сочи се, че през 2016г. “Интейк“ ЕООД е
предявило иск срещу “Енерго-Про Продажби“ АД за заплащане на сумата от
4298.87лв., за което било образувано гр.д.№7567/2016г. на РС Варна, което е
приключило с положително решение. Твърди се, че тъй като ответникът е бил
упълномощен да сключи договор за цесия, то той е бил длъжен незабавно да
отчете получените средства на упълномощителя. Твърди се, че и понастоящем
пълномощникът не е отчел на ищеца получената от него продажна цена в
размер на 4198.87лв.
С постъпилият отговор на исковата молба се поддържа, че иска е
неоснователен, като на първо място се оспорва съществуването на договор за
поръчка с посочените от ищеца права и задължения на страните. На следващо
място се твърди, че тъй като поради липсата на представителна власт на
действалото от името на “КНМ Груп“ ЕООД лице Д.Т.., което е подписало
горепосочените договори за прехвърляне на вземане на потребителите на
ел.енергия към доставчика на ел.енергия, към всеки от трите договора за
цесия са сключени допълнителни тристранни споразумения от 23.10.2014г.,
съгласно които К.Т. е върнал обратно паричната сума от 4198.87лв. на
цесионера “Интейк“ ЕООД. Твърди се, че тъй като на пълномощника, е
предоставена власт да се разпорежда с вземанията на упълномощителя, при
условия каквито намери за добре, включително да сключва и прекратява
договори за прехвърляне на вземания, то първия разполага и с
представителна власт да изменя сключени договори за цесия.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
4
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено
при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по
принцип е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно
формираните от съда изводи. В разглеждания случай оплакванията на
въззивника, съставляват оспорване на изводите на районния съд за отсъствие
на предпоставките за уважаване на иска, съответно преценката
доказателствената съвкупност по делото. Посочените оспорвания не
съставлява новонаведени възражения или фактически твърдения, поради
което следва да бъдат разгледани по същество.
Установява се от приетият по делото заверен препис от Договор за
прехвърляне на вземане от 03.09.2014г. сключен между “КНМ Груп“ ЕООД,
действащо чрез своя пълномощник К.Т. и ЕТ “Дунавски кът-Ю.Х.“, че
ищецът е придобил вземане от “Енерго-Про Продажби“ АД в размер от
4298.87лв., представляваща платена без основание стойност на ел. енергия по
фактура №**********/31.01.2012г.
С Пълномощно от 04.07.2014г., препис от което е приет по делото,
“КНМ Груп“ ЕООД, е упълномощило К.Т., да представлява дружеството пред
изброените в пълномощното дружества и пред ТР. Налице е и
упълномощаване на същия да се разпорежда с вземанията на дружеството при
условия, които намери за добре, както и да извършва всякакви правни и
фактически действия на управление и разпореждане с вземанията.
Видно е от представеният препис Договор за прехвърляне на вземане от
23.10.2014г., че “КНМ Груп“ ЕООД, действащо чрез пълномощника си К.Т. е
прехвърлило на “Интейк“ ЕООД, представлявано от управителя Д.Т..,
вземането си от “Енерго-Про Продажби“ АД, предмет на гореописания
договор за цесия. В текста на договора от 23.10.2014г. се съдържа изрично
отразяване, че цената за придобиване на вземането, е платена при
подписването му.
5
От представеният препис тристранно Споразумение от 23.10.2014г. към
договора за прехвърляне на вземания от същата дата, което споразумение е
сключено между “КНМ Груп“ ЕООД, представлявано от пълномощникът си
К.Т., “Интейк“ ЕООД, представлявано от управителят Теодора Николова
Димитрова и ЕТ “Дунавски кът-Ю.Х.“, чрез пълномощникът си К.Т. е видно,
че страните по споразумението са приели, че цената за прехвърляне на
вземанията, предмет на договора за цесия от 23.10.2014г. за дължимата сума
от “Енерго-Про Продажби“ АД, на стойност 4198.87лв., не е заплатена, тъй
като не е настъпил падежът на задължението за плащане. В споразуменията е
посочено, че към датата на споразумението “КНМ Груп“ ЕООД, е в
невъзможност да заплати посочената цена, както и да води искове, против
главния длъжник “Енерго-Про Продажби“ АД, поради което са приели
“Интейк“ ЕООД да замени “КНМ Груп“ ЕООД, като длъжник към
физическите лица и да им заплати цената за първоначално прехвърленото
вземане. В замяна “КНМ Груп“ ЕООД се задължава да прехвърли в полза на
“Интейк“ ЕООД безвъзмездно вземането, получено по договора за цесия с
едноличният търговец. В споразуменията е отразено, че при сключване на
договора за прехвърляне на вземания от 23.10.2014г., представителят на
“КНМ Груп“ ЕООД-Д.Т.., е действала без представителна власт. Отразено е
още в споразуменията, че К.Т., в качеството си на пълномощник на “КНМ
Груп“ ЕООД връща /предава/ на “Интейк“ ЕООД, получените при сключване
на договора за цесия от 23.10.2014г. сума от 4198.87лв.
Въз основа на горното, въззивният съд намира следното:
С оглед установеното от фактическа страна, от правна страна съдът
приема за установено от следното :
Предвид наведените от ищеца фактически твърдения, претенцията му
намира правно основание в нормата на чл.284, ал.2 от ЗЗД, а имено
претендира се изпълнение на договорното задължение на ответникът-
довереник по договор за поръчка да даде отчет по отношение на доверителят-
ищец. В случая, не е представен нарочен договор за поръчка, а пълномощно,
чиито едностранен характер, не е основание да се изключи възможният му
каузален характер. В процесното пълномощно, е предвидено правомощие на
упълномощеният /довереник/ да получава от и за сметка на упълномощителя
6
/доверител/, финансови средства на втория. Ето защо от съдържанието на
въпросното пълномощно, може да се извлече съществуването на мандатно
правоотношение между “КНМ Груп“ ЕООД и ответникът. В този смисъл,
когато довереникът действа от името и за сметка на доверителя, правата и
задълженията по сделки с трети лица, възникват директно в имуществената
сфера на втория, при което довереника дължи отчет и по конкретно следва да
предаде на доверителят получените суми при изпълнението на възложеното.
От съдържанието на договора за цесия от 03.09.2014г. за сумата в
размер на 4298.87лв., се установява, че ответникът е действал от името и за
сметка на ищеца, като е придобил вземане в посоченият размер от “Енерго-
Про Продажби“ АД. Същото това вземане е предмет и на Договора за цесия
от 23.10.2014г., като то е прехвърлено от “КНМ Груп“ ЕООД, чрез
представителството на ответника, в полза на “Интейк“ ЕООД, представлявано
от Д.А.. Според съдържанието на договора 23.10.2014г., пълномощникът на
цесионера, т.е. ответникът е получил от цедента, цената за прехвърляне на
процесното вземане, чиито размер възлиза на 4198.87лв. и който на основание
чл.284, ал.2 от ЗЗД, той следва да се предаде на упълномощителя.
От друга страна обаче е налице тристранно споразумение от
23.10.2014г., което преуреждат отношенията на страните по договора за цесия
от 23.10.2014г. Видно от удостоверителната част на споразумението е, че
довереникът-ответник, е върнал обратно на “Интейк“ ЕООД по-рано
получената като цена на вземането сума в размер на 4198.87лв. След като е
налице връщане на полученото от довереника по договора за цесия от
23.10.2014г., то няма какво да бъде предадено на доверителя, като отчет по
поръчката. Ето защо като краен резултат, следва изводът, че ответникът, не
държи претендираната сума и липсва основание същата да бъде предавана на
ищеца. С оглед горното следва и извод за липса на чужди /задържани/
средства у довереника в нарушение на задължението за отчет. В този смисъл
ирелевантни са доводите на въззивника относно възможностите на длъжника
да изпълни паричен дълг и естеството на парите като родово определени
вещи. Това е така защото в случая не се касае за установява недостиг на
наличности от пари в патримониума на довереника, а липса на получена за
сметка на доверителя от пълномощник, действал от името на упълномощител,
парична престация за цена по договорена цесия.
7
Във връзка с горното следва да се има предвид, че доводите на ищецът
за нищожност на тристранното споразумение на основание чл.26 от ЗЗД, тъй
като заобикаля закона и противоречи на добрите нрави с оглед явната
нееквивалентност на престациите, съответно за недействителност на
споразумението на основание чл.40 от ЗЗД, защото представителят, е
договарял във вреда на представлявания, са неоснователни. Анализа на
съдържането на въпросното тристранно споразумение при прилагане на
правилата уредени в чл.20 от ЗЗД, установява, че в случая не е налице
нееквивалентна размяна и то в такава драстична степен, че полученото от
представлявания довереник да е нищожно по стойност в сравнение с даденото
от него. Това е така предвид факта, че срещу задължението да прехвърли
безвъзмездно придобитото вземане в полза на “Интейк“ ЕООД, доверителят
“КНМ Груп“ ЕООД е освободен от вече породеното задължение да плаща
цената по договора за цесия сключен със ЕТ “Дунавски кът-Ю.Х.“ и да води и
финансира съдебен процес за установяване и събиране на прехвърленото
вземане, които две задължения като стойности, са изцяло съпоставими. Ето
защо в случая, не се установява нееквивалентност на престациите до степен,
накърняваща справедливостта като морален принцип. В този смисъл, не е
налице и фактическия състав на чл.40 от ЗЗД, тъй като не е установена една
от предпоставките му, а имено да е нанесена вреда на представлявания,
доколкото с подписването на тристранното споразумение положението на
доверителят, не се е влошило, а се е запазило.
За пълнота следва да се отбележи, че в случая не се доказа фактическия
състава на чл.40 от ЗЗД, тъй като не е установена една от предпоставките му,
а имено да е нанесена вреда на представлявания. Предвид естеството на
процесните отношения, в разглеждания казус вредите могат да са изразяват
само в пропуснати ползи. За да е налице обаче пропусната полза, трябва да
съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която
сигурност не се предполага, а доказване в тази посока по делото не е
проведено.
В заключение въззивният състав на съдът приема, че предявеният иск е
неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне, респективно че като е
достигнал до същия правен извод, първоинстанционния съд, е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
8
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с
чл.38, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗА в полза на адвокат П.Г., следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. за предоставена безплатна
защита на друг юрист.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260864 от 26.10.2020г. постановено по
гр.д.№17313/2019г. по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА “КНМ Груп“ ЕООД , с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 8“, ул.“Търново“, срещу блок
817, представлявано от управителя П.Н., да заплати на адвокат П.Г., с
адрес: ****, сумата от 300лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна защита на друг юрист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9