Номер 41213.11.2020 г.Град Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ШуменXI-и състав ( H )
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ростислава Я. Георгиева
Секретар:Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Я. Георгиева Административно
наказателно дело № 20203630201546 по описа за 2020 година
Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №27-0001108/07.08.2020 год. на Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във
вр. с чл.414, ал.3 от КТ на “С-М СТРОЙ” ЕООД, с ЕИК201015110, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ул.“С.Ш.” №12А, вх.2, ет.8, ап.45, представлявано от управителя
М.Р.С., с ЕГН********** в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция
в размер на 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробно
доводите си за това в жалбата. Прави алтернативно искане наказателното постановление да
бъде изменено, като наложената на дружеството имуществена санкция бъде намалена.
В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател се явява управителят, заедно с
упълномощен представител – адв.С.Т. от ШАК, като поддържат жалбата на изложените в
нея основания и молят наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен-
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли
същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки излага подробно
съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
1
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, макар и не изцяло на
изложените в нея съображения, поради следното:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател “С-М СТРОЙ” ЕООД, с ЕИК201015110 извършва
строително-монтажни работи, като в тази връзка изпълнявало строежа на „Многофамилна
жилищна сграда с подземни и надземни гаражи /етап 1/, на адрес: гр.Шумен, местност
Сакарка /бул.“Велики Преслав/ с възложител „Стройколукс-Д.“ ЕООД, гр.Шумен.
Първоначално на 18.06.2020 год. на обекта била извършена проверка от компетентни
длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен по спазване на трудовото
законодателство от “С-М СТРОЙ” ЕООД, с ЕИК201015110, като било установено, че на
обекта работят 35 лица – 18 наети с трудови договори и 17 наети по реда на ЗЗД с
граждански договори. Към момента на първата проверката лицето Н.М.Х., с ЕГН9704108783
работел на длъжност „кофражист”. На основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ от същия били
взети писмени обяснения, в които посочил, че работи на обекта с работно време от 8.00 до
17.00 часа, при надница 50 лева, че изработва кофраж, като получава възнаграждението си в
края на седмицата, както и че е получил работно облекло, каска, обувки. Били представени
няколко граждански договора /съответно от 04.05.2020 год. 29.05.2020 год., 01.06.2020 год./,
сключени с лицето, по силата на които на Х. било възложено поставяне на кофраж срещу
съответно възнаграждение. На 29.06.2020г. била извършена и проверка по документи,
представени от страна на дружеството в Дирекция “Инспекция по труда” – Шумен, между
които и сключени граждански договори с няколко лица, между които и с лицето Н.М.Х.,
съгласно които дружеството възложило на Х. и останалите работници направа на кофраж,
в рамките на определен период срещу определена сумата. Също така били представени и
карта за предварителен медицински преглед на Х., както и Заключение на служба по
трудова медицина за пригодността му да изпълнява длъжността кофражист в „С-М СТРОЙ“
ЕООД . При проверка на инструктажните книги било констатирано, че на лицето били
проведени и всички видове инструктажи – начален, на работното място, периодичен,
ежедневен, каквито се изисквали за работещите по трудово правоотношение. Резултатите от
проверката са обективирани в Протокол №ПР2016340 за извършена проверка на 18.06.2020
год. и 29.06.2016 год. За констатираното нарушение на 08.07.2020 год. е съставен акт за
установяване на административно нарушение №27-0001108, като актосъставителят е
посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1,
ал.2 от КТ. Актът е бил връчен на управителя на дружеството и подписан от него, като е
изложил под формата на възражения, че лицето Н.М.Х. е назначено по граждански договор.
В последствие дружеството не се е възползвало от законното си право и не е депозирало
допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения
акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
2
наказателно постановление №27-0001108/07.08.2020 год. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414,
ал.3 от КТ на “С-М СТРОЙ” ЕООД, с ЕИК201015110, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, ул.“С.Ш.” №12А, вх.2, ет.8, ап.45, представлявано от управителя М.Р.С., с
ЕГН********** в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер
на 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Г. П. П.
и на свидетеля П. В. С. , както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите
Г. П. П. и П. В. С. , доколкото същите са присъствали лично на проверката, лично са
възприели описаната от тях фактическа обстановка и поведението на представляващия
фирмата и на самите работници. В същото време показанията им кореспондират помежду си
и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставяне на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1
от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Видно от материалите по делото и от
разпита на свидетелите П. и С. в деня на проверката 16.06.2020 год. лицето Н.М.Х. е
работило като кофражист на обекта на дружеството-жалбоподател, като между него и
дружеството не е имало сключен трудов договор.
Съдът не кредитира твърденията на дружеството – жалбоподател, че лицето е
работило във фирмата на база сключен между него и дружеството граждански договор.
Действително по време на извършване на проверката, а и по-късно по време на проверката
по документи, са били представени няколко граждански договори, които са били сключени
на различни дати и уреждат отношения между съответните работници, в това число и на
лицето Х., свързани с изработване на кофраж. В тази връзка съдът съобрази и останалите
писмени доказателства, представени от страна на жалбоподателя. Видно от материалите по
делото на лицето Н.М.Х. били проведени и всички видове инструктажи – начален, на
работното място, периодичен, ежедневен, като в същото време били представени и карта за
предварителен медицински преглед на Х., както и Заключение на служба по трудова
медицина за пригодността му да изпълнява длъжността кофражист в „С-М СТРОЙ“ ЕООД.
От друга страна, както става ясно от попълнената от нея Декларация по чл.402, ал.1, т.3 от
КТ същият работи във фирмата с фиксирано работно време от 08.00 до 17.00 часа, при точно
определено дневно трудово възнаграждение в размер на 50 лева, което му се заплащало
ежеседмично, като лицето преди започване на работа е получило работни дрехи, каска и
3
обувки. Тази информация, попълнена от лицето не кореспондира със съдържанието на
представените от страна на дружеството граждански договори, доколкото в същите е
посочено точно определено възнаграждение, не е предвидено дневно трудово
възнаграждение и начин на изплащане – ежеседмично. Съдът намира, че от материалите по
делото се установява по безспорен начин, че между страните са постигнати договорки,
относно точно определено работно време, трудово възнаграждение, ползване на лични
предпазни средства и др., които са сред задължителните характеристики, които следва да
съдържа един трудов договор, съгласно изискванията на чл.66, ал.1 от КТ. Ето защо, съдът
намира, че още с първоначалното постъпване на работа на лицето Н.М.Х. действителната
воля между него и работодателя е била отношенията по престиране на работната му сила да
бъдат уредени именно с трудов договор. В тази връзка от страна на лицето са били
предоставени на управителя на дружеството изискуемите документи за сключване на трудов
договор, а именно: карта за предварителен медицински преглед на Х., както и Заключение
на служба по трудова медицина за пригодността му да изпълнява длъжността кофражист в
„С-М СТРОЙ“ ЕООД.
Изложеното в акта за установяване на нарушението и в наказателното постановление
се потвърждава по безспорен начин и от разпита в съдебно заседание на свидетеля П. В. С. ,
който заявява, че по време на извършване на проверката на обекта са работили общо 35
работника, от които 18 са били със сключен трудов договор, а 17 – с граждански. В същата
насока са и свидетелските показания на актосъставителя Г. П. П. , който също в съдебно
заседание заявява, че повод на извършената проверка е било обстоятелството, че при
преминаване на лицата през обособените КПП, във връзка с въведените ограничения поради
пандемията от Коронавирус, лицето Х. и друг негов колега са декларирали, че работят по
трудов договор, но такъв не е бил открит в базата данни.
Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят, като е
допуснал на работа лицето Н.М.Х., без да е сключил с него трудов договор в писмена
форма, действително е осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното
в чл.62, ал.1 от КТ нарушение. За това нарушение административно-наказателната
разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда административно наказание “имуществена
санкция” за работодателя в размер от 1500 до 15 000 лева. В тази връзка съдът счита, че в
настоящия случай именно дружеството - жалбоподател се явява в качеството на работодател
по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно то е юридическото лице, което
самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение.
Ето защо, изложеното обосновава по несъмнен начин обективната и субективна
съставомерност на извършеното от жалбоподателя нарушение. Съдът намира, че
административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ. Нарушението е
установено по несъмнен начин, като са установени нарушителя и неговата вина.
4
В същото време обаче, съдът намира, че административно наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер над минимума,
предвиден в закона, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока.
Следвало е при преценка на размера на имуществената санкция да бъдат изложени мотиви
относно степента на обществена опасност на конкретното нарушение, които са мотивирали
органа да наложи именно санкция в посочения от него размер и защо счита, че именно
такава санкция би изпълнила ролята на индивидуалната и генерална превенция. По делото
липсват данни за други извършени нарушения на трудовото законодателство, поради което
съдът намира, че степента на обществена опасност на конкретното нарушение следва да
бъде преценена като сравнително ниска. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че
положения от работника труд е бил отчетен и заплатен на лицето. Ето защо съдът намира,
че в настоящия случай е законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да
бъде наложена имуществена санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.414,
ал.1 от КТ минимум, а именно „имуществена санкция” в размер на 1500 лева. В тази връзка
съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в
посочения по-горе смисъл.
Административно-наказващият орган при квалифициране на нарушението е обсъдил
и възможността за приложение разпоредбата на чл.415в от КТ, като правилно е преценил, че
липсват основания за нейното прилагане. При преценка на тази разпоредба следва да се
вземе в предвид, че в конкретния случай лицето работи във фирмата от м.май 2020 год. Този
период от време, въпреки, че същото е престирало работната си сила не може да бъде
зачетен за негов трудов стаж, както поради липсата на сключен трудов договор, респективно
подадено уведомление в ТД на НАП, а така също и поради липсата на заплатени
осигурителни вноски. Това обстоятелство само по себе си е причинило на работника
вредоносни последици дори да приемем, че същото редовно е получавало трудово
възнаграждение. Освен това при преценка на нарушението следва да бъде взето в предвид,
че същото не е изолиран случай в практиката на дружеството, доколкото видно от
материалите по делото по време на извършване на проверката на обекта са работили още 16
лица, по отношение на които също не е бил налице сключен трудов договор, съответно
подадено уведомление в ТД на НАП. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай не
може да бъде приложена нито разпоредбата на чл.415в от КТ, нито разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай”
по смисъла на посочената разпоредба. В същото време разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ
изрично изключва възможността за квалифициране на деянието по чл.62, ал.1 от КТ като
„маловажен случай“.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното наказателното
постановление следва да бъде изменено, като наложената на дружеството-жалбоподател
имуществена санкция бъде намалена от 2500 лева на 1500 лева.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на
5
административнонаказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от
ЗАНН /в сила от 03.12.2019 год./, в съдебните производства по обжалване на наказателно
постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143,
ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски
следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските
разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са
били защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда
възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ
/ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството,
че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, както и че
наказателното постановление е било изменено, намира, че размера на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №27-0001108/07.08.2020 год. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр.
с чл.414, ал.3 от КТ на “С-М СТРОЙ” ЕООД, с ЕИК201015110, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ул.“С.Ш.” №12А, вх.2, ет.8, ап.45, представлявано от управителя
М.Р.С., с ЕГН********** в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция
в размер на 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/, като намалява размера на наложената
имуществена санкция от 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/ на 1500 лева /хиляда и
петстотин лева/.
ОСЪЖДА “С-М СТРОЙ” ЕООД, с ЕИК201015110, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ул.“С.Ш.” №12А, вх.2, ет.8, ап.45, представлявано от управителя
М.Р.С., с ЕГН8512068735 да заплати на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен сумата
от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6