Решение по дело №4203/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,02.03.2021 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                   Мл.с.МИРОСЛАВ  СТОЯНОВ

при секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 4203 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

                  С решение от 02.02.2020 г. по гр.д. № 72605/18 г., СРС, ГО, 148 с-в ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието с ЕИК ********да заплати на В.В.П. с ЕГН ********** на основание чл. 19 ал. 2 ЗИНЗС вр. чл. 187 ал. 6 ЗМВР сумата 284,04 лв., представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен в периода от 17.05.2018 г. до 05.11.2018 г., ведно със законната лихва от 14.11.2018 г. до окончателното заплащане на вземането, на основа­ние чл. 86 ЗЗД сумата 3,61 лв., представляваща обезщетение за забава за пе­риода от 02.08.2018 г. до 13.11.2018 г., и на основание чл. 78 ГПК сумата 257,58 лв., представляваща разноски пред първата инстанция.

       ОТХВЪРЛЯ иска по чл.187 ал. 6 ЗМВР за   горницата над           284,04 лв. до пълния предявен размер от        619,07 лв.,      както   и за периода   от 14.11.2015 г. до 16.05.2018 г.Отхвърля иска по чл.     86 ЗЗД            за горницата над 3,61 лв. до пълния предявен размер от 50,98 лв.,        както   и за периода   от 31.11.2015 г.до 1.08.2018 г.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието с ЕИК ********да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата 64.39 лв.разноски пред първа инстанция.

            ОСЪЖДА В.В.П. с ЕГН **********  да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието сумата 168.92 лв.разноски пред първа инстанция.

             Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца.С жалбата се твърди, че решението е  неправилно,в нарушение на материалния закон  и процесуалните правила.Моли решението  да се отмени  и да се уважат изцяло  исковете.Претендират се разноски.

              По жалбата   е   депозиран отговор ,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

                Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

               Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

                Релевантните за делото факти са установени обосновано от СРС, поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към фактическите изводи на СРС и те стават неразделна част от настоящите мотиви.Правните изводи на СРС са законосъобразни и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

                      За пълнота съдът излага следното: В  исковата молба се твърди, че ищецът е работил през процесния период в 30 „Кремиковци". Твърдения относно друга затворническа администрация липсват.

 В уточнителна молба от 24.09.2019 г. ищецът поддържа, че е назначен в системата на ГДИН с място на работа в 30 „Кремиковци" от 2005 г. Липсват твърдения това положение да се е променило. Едва в молбата от 22.10.2019 г. ищецът по своя инициатива споменава, че първоначалното му място на работа е било в Затвора - гр. София от м. 05.2005 г., като впоследствие е командирован в 30 „Кремиковци", където е назна­чен. От тази формулировка на текста следва, че ищецът е бил преназначен в 30 „Кремиковци" също през 2005 г. При всички случаи липсват твърдения, че през процесния период , ищецът е работил на място различно от вече заявеното.

Ищецът е поискал изменение на иска по реда на чл.214 ГПК, но същото касае единствено неговия размер.

С оглед така поставените рамки на процеса съдът правилно  се е произнесъл единствено по но­сената в 30 „Кремиковци" служба за периода 17.05.2018 г.-05.11.2018 г.  

           Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то като правилно следва да бъде потвърдено.

 Предвид уважената част на исковете съдът е присъдил пропорционално и разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцовата страна.

            Въззиваемата страна има право на разноски,същата е защитавана от юрисконсулт,за чиято защита съдът присъжда 100 лв.

     

       Водим от горното, съдът

 

                                        Р  Е  Ш  И:

                

   ПОТВЪРЖДАВА  решението от 02.02.2020 г. по гр.д. № 72605/18 г., СРС, ГО, 148 с-в в обжалваната част.

                ОСЪЖДА В.В.П. с ЕГН **********  да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието сумата 100 лв.разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

         РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

                  

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                         

                                      

                                                          ЧЛЕНОВЕ:1.        

 

                                          

                                                                                   2.