Решение по дело №70/2021 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 260000
Дата: 10 януари 2022 г.
Съдия: Таня Илкова
Дело: 20215550100070
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

 

 

                   10.01.2022 г.        гр.С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД                   V СЪДЕБЕН СЪСТАВ

На 09 декември                           2021 година

в публично заседание в следния състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА

 

 

Секретар: АНТОАНЕТА ДЕЛЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия ИЛКОВА

гражданско дело № 70 по описа  на съда за 2021 година

 

 

 Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.

      Ищецът „ВиК" ЕООД- гр. С.З., твърди в исковата си молба, че с ответницата Е.К.К. се намират в отношения, по силата на които „ВиК" ЕООД е открило партида на името на Е.К.К. с партиден №99, за имот находящ се в община Г., с. О. във връзка с доставянето на питейна вода. На 17.10.2020г. във ВиК ЕООД гр. С.З. е входирано Заявление от Е.К.К., с което същата заявява, че от 2017г. е собственик на процения имот и партидата следва да бъде прехвърлена на нейно име. В тази връзка партидата се прехвърля на името на Е.К. като собственик на процения имот. На 20.10.2020г. служители на ВиК - Ваня Тенева и Мария Тончева, в присъствието на ответницата Е.К. съставят Констативен Протокол №********** от 20.10.2020г., с което измерват реално потребеното количество вода. Същата не е направила възражения относно констатираното количество вода.

През периода от 08.09.2020г., до 02.11.2020г. „ВиК" ЕООД гр.С.З. е доставило питейна вода Е.К.К. с партиден №99, за имот находящ се в община Г., с. О., за която са издадени фактури със следните номера и стойности:

- Фактура №********** от 15.10.2020г.,  на стойност 864,92лв. с вкл. ДДС;

- Фактура №********** от 08.11.2020г. , на стойност 21,55лв. с вкл. ДДС;

- Фактура №********** от 15.10.2020г., на стойност 4,79лв. с вкл. ДДС.

 

Ответницата не е заплатила стойността на предоставената й услуга от страна на „ВиК" ЕООД гр.С.З.. Общата стойност на горепосочените фактури е в размер на 1891,26лв.

Съгласно чл.44 от Общите условия за уреждане на отношенията между „ВиК" ЕООД гр.С.З. и потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. В тази връзка, ответницата дължи на „ВиК" ЕООД гр.С.З. по горепосочените квитанции, лихва в общ размер на 17,19лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.11.2020г. до 17.12.2020г.

Многократно служители на ищцовото дружество се опитвали да намерят доброволен начин за заплащане на предоставените услуги на ответника, но без резултат.

Въпреки опитите за разговори за уреждане на отношенията между страните, до настоящия момент ответницата не е извършила плащане на дължимите суми по горепосочените квитанции в размер на 1891,26лв. с включен ДДС, както и дължимата лихва в общ размер на 17,19лв.

Поради неплащане от страна на ответницата, „ВиК" ЕООД подало заявление по чл.410 ГПК против Е.К.К. *** за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.дело №541/2020г. по описа на Районен съд гр. Г., по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Против заповедта за изпълнение е подадено в срок възражение.

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че Е.К.К., ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „ВиК" ЕООД, със седалище и адрес на управление град С.З., ул. "Х.Б." №62, ЕИК *********, сумите, както следва:

-    сума в размер на 1891,26лв., представляваща цената на доставената и изконсумирана питейна вода по фактури: Фактура №********** от 15.10.2020г., на стойност 1 864,92лв., с вкл. ДДС;  Фактура №********** от 08.11.2020г., на стойност 21,55лв., с вкл. ДДС;  Фактура №********** от 15.10.2020г., на стойност 4,79лв., с вкл. ДДС;

-    сума в размер на 17, 19лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 15.11.2020г. до 17.12.2020г.;

- както и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до Районен съд гр. Г., въз основа на което е образувано ч.гр.дело №541/2020г. -до окончателното й изплащане.Претендират за разноски.

     Ответницата Е.К.К., чрез пълномощника си, е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на иска. Твърди, че посочената сума за изконсумирана питейна вода по издадена фактура от 15.10.2020 г. за измерена по водомер или на база предшестваща по водомер консумация с определени количества, посочени в процесната фактура в размер на 1864.92 лева е изцяло НЕРЕАЛНА. Посочените 779 куб. м. нямало как да бъдат изконсумирани за един месец, а именно – сочи се във фактурата, че съгласно показания на водомера „дата старо“ -08.09.2020 г. - 800; „дата ново“ - 01.10.2020 г. - 1579 с потребление 779. Следват още две фактури след тази дата, съответно от 08.11.2020 г. с потребление - 9 куб. м на стойност 21,55 лева и съответно Фактура от 15.10.2020г. с потребление 2 куб.м. на стойност 4,79 лева. Как и по какъв начин обаче е начислена потреблението от 779 куб.м. не ставало ясно.

В имота, който ответницата закупила в село О. през 2017 г., живеела, тя, мъжът ѝ и синът ѝ. Никога не са имали проблеми с ВиК дружеството и били редовни платци на консумираната питейна вода. На 20.10.2020 г. е съставен Констативен протокол № 11122, по повод подадено от ответницата заявление за промяна на партида, в който е описан номера на водомера и визуално отчетено показание при проверката 1584 куб. м. Видно от този приложен констативен протокол, на ставало ясно какво именно е констатирала проверката, а именно в т. 3, 4, 5 и 7 от представения протокол, липсвали данни каква е била повредата или манипулацията спрямо този водомер. Не било вярно твърдението, че при съставянето на протокола нямало възражения, напротив имало и ответницата заявила, че това отразено количество в протокола било изцяло нереално и не била съгласна с тези констатации, макар и да не ставало ясно какво нарушение точно е констатирано. Не ѝ била дадена възможност да впише възраженията се в този протокол и ги правела именно сега с настоящия писмен отговор.

Основното възражение на ответницата е, че липсват доказателства от страна на ищеца относно начина на отчитането в процесния в исковата молба период - дали на база визуален отчет, посещение на инкасатора или служебно, поради неосигуряване на достъп ли е била начислявана сумата за вода, с оглед липсата и на представени карнети. Счита, че не е спазена процедурата по чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, а именно, че отчетените данни по ал. 2 и ал. 3 се установяват, чрез ОТБЕЛЯЗВАНЕ В КАРНЕТА, заедно с ДАТАТА на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и ПОДПИСА на потребителя или негов представител. Счита, че при начисляването на потребената вода, ищцовото дружество не е спазило разпоредбите на Общите условия на ВиК ЕООД гр. С.З., като по този начин е налице неоснователно и недоказано претендиране на суми, които не са начислени предвид законовите и подзаконовите нормативни актове.

Ответницата моли съдът да отхвърли изцяло исковата молба, като неоснователна.Претендира за разноски по делото.

 

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител, като е депозирал писмено становище по основателността на иска. Ответницата се представлява от пълномощника си, който пледира за отхвърляне на иска.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

 

На 29.12.2020г. ищцовото дружество е подало до Гълъбовски районен съд заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата, за сумата от 1891.26 лв. - главница, дължима за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода 08.09.2020г. – 02.11.2020г., сумата 17.19 лв.-  лихва за забава за периода 15.10.2020г. – 17.12.2020г., законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Въз основа на заявлението е образувано частно гр. дело № 541/2020г., по описа на Гълъбовски районен съд, и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 260105/31.12.2020 г., с която е разпоредено длъжникът – ответницата по настоящото дело, да плати на заявителя – ищецът по настоящото дело, претендираните суми. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение. В указания преклузивен срок, заявителят предявява настоящия иск за установяване на вземането си. Предвид така установените обстоятелства, предявеният иск се явява процесуално допустим.

В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. В случая правното твърдение на ищеца е, че между страните е възникнало правоотношение по договор за доставка на вода и отвеждане на отпадъчна такава.    

Видно от представената справка- извлечение от АВ – Служба по вписванията – Г., от 2017г. процесният водоснабден имот, находящ се в с. О., общ. Г., е записан на името на ответницата, придобит по силата на покупко продажба. Е.К. е подала до ищцовото дружество заявление вх.№ Р – 492/17.10.2020г. за промяна на пратида № 99, като е приложила нот. акт за собственост върху имота. На 20.10.2020г. е съставен констативен протокол № 11122, от който се установява, че е направена проверка на състоянието  на водомерния възел и начина на ползване на питейна вода в имота. Отчетеното количество вода е 1584 куб.м.

Ищецът представя три броя фактури, издадени за периода 15.10.2020г. – 08.11.2020г., видно от които по партидата на процесния имот за периода 08.09.2020г. - - 02.11.2020г. има отчетено  790 куб. м. вода, на обща стойност 1891.26 лв.

От извлечение от електронно досие на абонатен номер 316649, по процесната партида, открита на името на ответницата, има монтиран водомер – с шифър **********. Отразени са датите на отчитане на водомера и начислените количества разходена вода.

По делото е изслушано заключение по съдебно икономическа експертиза, което неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно и добросъвестно. Видно от същото, в ищцовото дружество за имот, находящ се в с. О., общ. Г., има открита партида № 99, на името на ответницата. Водата е отчитана чрез обикновен водомер, на база реален отчет на инкасатор. Данните по първата фактура - № **********/15.10.2020г. на стойност 1864.92 лв., са отразени в досието на абонат № 283827 – Георги Енев Петков, който от 2017г. не е собственик на имота, а по останалите две фактури - № **********/15.10.2020г. – на стойност 4.79 лв., и № **********/08.11.2020г. – на стойност 21.55 лв., са отразени в досието на ответницата. Фактурите са осчетоводени в счетоводството на ищеца. Вещото лице е констатирало, че по задължението липсва плащане. Определило е и размера на дължимата лихва за забава за периода 15.10.2020г. – 08.11.2020г. – 17.19 лв.

Видно от заключението на съдебно техническата експертиза, прието от съда като компетентно, процесният водомер е пломбиран, което е в съответствие с изискванията на Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /ДВ бр. 98/2003г./. На водомера през 2015г. е извършена задължителна метрологична проверка, като липсват данни за извършена такава проверка през 2019г. – която е последната година от пет годишния интервал. Вещото лице посочва, че за периода 08.09.2020г. – 01.10.2020г. – периодът за който е издадена ф-ра № **********/15.10.2020г., на стойност 1864.92 лв.,  не може да бъде потребена 779 куб.м. вода. В съдебно заседание пояснява, че технически такова количество вода може да бъде пропуснато през водомера, но не можа да премине през захранващата тръба.

 

Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:

    

 Процесният недвижим имот е водоснабден и се намира в район, за който водоснабдителен оператор е дружеството ищец. Съгласно разпоредбата на §1, т.2, б.”б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители на водоснабдителни услуги, а и според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са „юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги”.

 Тъй като по делото не е представен договор между страните за уреждане на отношенията им по повод предоставяната от ищеца услуга, то следва в отношенията между тях да се прилагат общите условия за предоставяне на ВиК услуги по доставка на вода, пречистване и отвеждане на канални води, важащи за всички клиенти на ВиК. Визираните общи условия  регламентират правата и задълженията на страните по договорите за предоставяне на ВиК услуги и съответстват на дадената на тези отношения нормативна регламентация с Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и съгласно публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора - „ВиК” ЕООД гр.С.З. са общоизвестни, публикувани в местен вестник и на сайта на дружеството в интернет, поради което обвързват всички абонати на дружеството, съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Съгласно чл. 59, ал. 2 от Общите условия на ищеца ВиК операторът открива партида на потребителя с потребителски номер при подаване на заявление от същия. В случая безспорно се установява, че от 2017г. ответницата е собственик на имота, като същата се явява потребител на ВиК услуги. След като ответницата е собственик на процесния имот за исковия период, за който се претендира заплащане на предоставени ВиК услуги, то същата се явява потребител по смисъла на § 1, т. 2 ЗРВКУ и между нея и ищеца е възникнало и съществува валидно облигационно правоотношение.

Съгласно  разпоредбата  на чл.32  на  Наредба  №4  за  условията  и реда  за  присъединяване  на  потребителите  и  за  ползване  на водоснабдителните  и  канализационните  системи,  ВиК  услугите  се заплащат  въз  основа  на  измереното  количество изразходвана  вода,  отчетено  чрез  монтираните  водомери,  а  отчетните  данни  се  установяват  чрез  отбелязване в  карнета,  заедно  с  датата на  отчитане  и  подписа  на  потребителя  или негов  представител.

В конкретния случай липсват представени карнети относно отчетеното количество вода за процесния период. Макар от заключението на съдебно икономическата експертиза да се установява съответствие между вписаните в досието на потребителя данни с тези, за които са издадени фактури по задължението, то липсват доказателства относно начина на реално отчетеното количество вода за процесния водоснабден обект. Видно от заключението на съдебно техническата експертиза, технически невъзможно е - и при аварийно, и при нормално и безаварийно ежедневно ползване на вода в процесния имот за периода 08.09.2020г. – 01.10.2020г. да бъде потребена 779 куб.м. вода. Вещото лице посочва, че заключение дали процесният водомер измерва количеството преминала през него вода в границите на допустимата относителна грешка съобразно с класа му на точност, предписан от производителя, може да бъде направено след демонтажа и представянето на водомера в упълномощена лаборатория за извършване на метрологична проверка. В този смисъл ищецът, не ангажира доказателства относно правилното отчитане на водомера за процесния имот.

С оглед на горното, съдът стига до извод за неизпълнение на задълженията на Общите условия от страна на „В и К” ЕООД, касаещи правилното периодично отчитане на потребената вода. Ищецът основава претенцията си единствено на представените  извлечение от електронно досие и фактури, които са осчетоводени в счетоводството на водоснабдителното дружество. Това обстоятелство, обаче  – на редовно водено счетоводство на ВиК, преценено с оглед разпоредбата на чл. 182 от ГПК, обуславя единствено непълно доказване на ищцовата претенция, при все че редовните счетоводните записвания се преценяват с оглед всички други обстоятелства по делото (ал. 182, изр. 1 от ГПК), каквито по делото липсват. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не доказа спазване на съответната методика за отчетеното количество вода, поради което съдът приема, че „ВиК” ЕООД гр. С.З. е неизправна страна по договорното правоотношение, по силата на което да може да  търси заплащане на исковата сума. Ето защо, предявеният иск с правно осн. чл.422 от ГПК за сумата от 1891.26 лв. подлежи на отхвърляне, ведно с искането за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда.

При отхвърляне на обуславящия иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. с чл.79 ЗЗД, следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД.

С оглед изхода на спора, на ищеца не се дължат разноски.   

 

 На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответницата направените в настоящото производство разноски, в размер на 625 лв., от които 500 лв. за платен адв. хонорар и 125 лв. за възнаграждение за вещо лице.

 Предвид изложеното, СЪДЪТ

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ВиК” ЕООД , с  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. С.З., ул. „Х.Б.” 62, представлявано от Румен Райков, против Е.К.К., ЕГН **********,***, установителен иск с правно осн. чл. 422 от ГПК, да бъде признато за установено по отношение на Е.К.К., че дължи на „ВиК” ЕООД, гр. С.З., сумата в размер на 1891.26 лв., представляваща цената на незаплатената доставена и изконсумирана питейна вода по партида № 99, за имот, находящ се в с. О.,  общ. Г., за периода от 08.09.2020 год. до 02.11.2020 год., сумата в размер на 17.19 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното му задължение за периода от 15.10.2020 г. до 17.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до PC до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 260105/31.12.2020г. по ч.гр.д. № 541/2020 год., по описа на Гълъбовски РС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН  и НЕДОКАЗАН.

 

 ОСЪЖДА „ВиК” ЕООД  с  ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. „Х.Б.” 62, представлявано от Румен Райков, да заплати на Е.К.К., ЕГН **********,***, сумата от 625 лв., представляваща направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Старозагорски окръжен съд.

 

 

 

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: