РЕШЕНИЕ
№ 380
гр. Кюстендил, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20221520100208 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част Втора – Общ исков процес от
Гражданския процесуален кодекс.
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО България“ АД, ЕИК:*********, чрез пълномощника Л. М.
- юрисконсулт, със съдебен адрес в гр. К., ул. „П.“ № * е подало искова молба
против „З. С.“ ЕООД, ЕИК: **************, със седалище и адрес на
управление в гр. К., ул. „Л.“ № **. Твърди се, че ищцовото дружество
притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия,
издадена от ДКЕВР. Ответникът бил регистриран при „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
България“ АД като небитов клиент на електрическа енергия с място на
потребление в гр. С., ул. „О./С.П.“ № *****, с клиентски номер **************,
за обект, представляващ офис, по силата на договор между страните за
продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност №
*********** от 11.04.2013 г. и споразумение № ********** от 11.04.2013 г.
Твърди се, че ответникът е използвал електрическа енергия в обекта за периода
от 13.01.2017г. до 12.04.2017 г. Отношенията между страните се регулирали и от
Общи условия, одобрени от ДКЕВР. За процесния период дружеството
изпълнило задължението си да доставя електрическа енергия в обекта, за което
издало Фактура № ********** от 19.09.2017 г. на стойност 564, 54 лева.
Ответникът не заплатил задължението си, поради което то станало изискуемо на
осн. чл. 19, ал. 2 от ОУ и била начислена лихва за периода от 03.10.2017г. до
23.09.2020 г. в размер на 163, 89 лева на осн. чл. 35 от ОУ.
1
Твърди се, че ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника и настоящ ответник „З. С.“
ЕООД до Районен съд – Кюстендил, като било образувано ч. гр. дело № 2048 от
2021 г. и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обусловило предявяването на
исковете.
Вземането произтичало от следните обстоятелства:
На 12.04.2017г. служители на ищцовото дружество извършили контролна
проверка на средство за търговско измерване (СТИ) с фабричен номер
50422596, монтирано в обекта на ответника, намиращ се в гр. София, ул. „О.“ №
*****, с клиентски номер ************. Проверяващите установили, че
липсвало пломба на капачката на клемния блок и били нарушени пломбите на
холограмния стикер на големия капак на електромера. С оглед тази констатация
се установило, че върху устройството е осъществено неправомерно въздействие.
Електромера е демонтиран и изпратен за извършване на метрологична
експертиза. От същата се установило, че при подаване на количество енергия, тя
не се натрупвала на показващото устройство.
С оглед на това е направено преизчисление на употребената и
неизчислена електрическа енергия съгласно чл. 48, ал. 1, т. 2, б. “б“, във връзка
с чл. 47, ал. 5 от Правила за изчисление на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ) за периода от 13.01.2017 г. до 12.04.2017 г., която била общо в размер
на 4140 кВч. Въз основа на това е изпратено уведомително писмо и процесната
фактура на ответното дружество, стойността по която все още не е заплатена.
Ето защо, предвид посоченото, „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО България“ АД, ЕИК
*********, иска от съда да признае за установено, че ответникът „З. С.“ ЕООД
дължи на ищеца сумата в размер на 564, 54 лева по неплатена фактура №
**********/19.09.2017 г., както и сумата в размер на 163,8 9 лева законна лихва
за забава за периода от 03.10.2017 г. до 23.09.2020 г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч. гр. дело № 2048 по
описа на Районен съд – Кюстендил за 2021 г. до изплащане на задължението.
Претендират се разноски в настоящото и заповедното производство.
Ищцовото дружество желае постановяване на неприсъствено решение в
случай, че са налице условията за това.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала писмен
отговор.
В съдебно заседание исковата претенция се поддържа посредством
предварително депозирано от ищеца становище в посочения смисъл, а
ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, без да
е направено искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
С оглед процесуалното му поведение ищецът сочи, че са налице
предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК и моли за постановяване на
неприсъствено решение.
2
Съдът е приел молбата за основателна, приключил е съдебното дирене,
дал е ход на устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови
неприсъствено решение.
За прецизност отново следва да се посочи, че са налице формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, а именно: ответната страна е получила препис от
исковата молба и приложенията към нея – адресът е бил посетен от съдебен
връчител на 10.02.2022 г., 26.02.2022 г. и на 11.03.2022 г. и офис на
дружеството не е установен на посочения от ищеца адрес, който съвпада с
данните от Търговския регистър относно седалище и адрес на управление на
ответника. Въпреки условието на чл.50, ал. 2 от ГПК, съгласно което с
първото посещение на адреса на дружеството се смята за редовно връчване и
книжата се прилагат по делото, съдът е дал толеранс и е разпоредил на
основание чл. 50, ал. 4 от ГПК да се извърши лепене на уведомление по реда
на чл. 47, ал. 1 от ГПК. С това, настоящият съдебен състав счита, че е
изчерпал и дори надхвърлил възможностите за уведомяване на ответното
дружеството за наличието на ищцовата претенция. При посочените
обстоятелства ответникът редовно призован, не се явява в първото заседание
по делото – 17.05.2022 г. и не се представлява. Не е направила искане за
разглеждането му в нейно отсъствие, макар и изрично да са указани
последиците от предприетото процесуално поведение.
Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените
искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
С оглед изложеното и процесуалното бездействие от страна на
ответника, съдът приема, че исковата претенция е основателна и ще бъде
уважена в претендирания размер.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото
решение не се мотивира по същество, поради което съдът не излага подробни
съображения.
За пълнота съдът ще посочи, че вземането, предмет на установяване в
настоящото исково производство, е идентична с претенцията по ч. гр. д.
№2048/2021 г. по описа на КРС.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество
направените разноски по настоящото производство. Доказателства за сторени
такива са ангажирани на л. 36 от делото съответно – 75.00 лв. държавна такса
и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение определено на основание чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ и във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ в размер на 150 лв.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното
производство, вкл. и разноските за него, с оглед задължителните указания по
3
т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК и изхода от делото,
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените в
заповедното производство разноски, които към този момент и с оглед
заявените претенции в исковото производство, са в общ размер на 90 лв. – 25,
00 лв. държавна такса и 65,00 лв. - адвокатско възнаграждение.
Следва да се обърне внимание, че по делото е назначена експертиза, по
която ищцовото дружество е внесла обща сума в размер на 500 лв., за което са
представени доказателства /л. 46-47 от делото, вносни бележки/, която
експертиза не е изпълнена от вещите лица, с оглед развитието на
производството. Поради това тази сума от 500 лв. следва да бъде
възстановена на ищцовото дружество по банковата сметка, посочена в
нарочна молба с вх. №4364/18.05.2022 г.
Искът е предявен от ищцово дружество с наименование „ЧЕЗ Електро
България“ АД, което в хода на производството – на 28.04.2022 г. както по
данни на ищеца /молба с вх. №3757/29.04.2022 г./, така и след справка в
Търговския регистър се установява, че е променил името си на „Електрохолд
продажби“ АД, като е запазен ЕИК и всички останали индивидуализиращи
данни.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „З.
С.“ ЕООД, ЕИК:***************, седалище и адрес на управление: гр. К., ул.
„Л.“ №**, представлявано от управителя Т. Д. Б., дължи и следва да заплати
на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК: *********, /с предишно
наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/ със седалище и адрес на
управление: гр. С. *****, бул. „Ц. “ №*** район Младост, бл. Б.Б., сумата в
размер на 564, 54 лв. /петстотин шестдесет и четири лева и петдесет и
четири стотинки/ – неплатена сума по фактура №**********/19.09.2017 г.
за електроенергия за период от 13.01.2017 г. до 12.04.2017 г. за обект с
клиентски номер 210029334628, на адрес: гр. София, ул. „О.“ №**, 163, 89
лв. / сто шестдесет и три лева и 89 ст./ - законна лихва за забава върху
главницата за периода от 03.10.2017 г. до 23.09.2020 г., както и законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК, по което е образувано ч. гр. д. №2048/2021г. по описа на РС- Кюстендил
– 14.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „З. С.“ ЕООД, ЕИК:*************, седалище и адрес на
управление: гр. К., ул. „Л.“ №**, представлявано от управителя Т. Д. Б. да
заплати на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК: *********, /с
предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/ със седалище и адрес
4
на управление: гр. С., бул. „Ц.“ №***, район Младост, бл. Б., сумата в размер
на 225,00 лв. (двеста двадесет и пет), представляваща разноски за настоящото
производство, както и сумата в размер на 90,00 лв. (деветдесет лева) -
разноски направени в хода на заповедното производство по ч. гр. д. №
2048/2021 г. на КРС.
Да се възстанови на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК:
*********, сума в размер на 500 лв. – внесен депозит по сметка на КРС за
извършване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, които
не са изпълнени от вещите лица.
Решението не подлежи на обжалване - арг. от разпоредбата на чл. 239,
ал. 4 ГПК.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му - на основание чл. 7, ал. 2
ГПК.
След влизането на решението в законна сила препис от него да се
изпрати и на заповедния съд.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5