Решение по дело №1599/2022 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 711  

 

гр.Пловдив, 18.04.2023г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд Пловдив, ХVІ състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари, две хиляди двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА

при секретаря Р. П., като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 1599, по описа на съда за 2022 г., намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 156 – 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на "Унилик“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Маноле, „Свенекомплекс Маноле 3“ № 3, представлявано от управителя Д.И.Д., срещу Акт за прихващане или възстановяване № П-16001622041884-004-001/01.04.2022г., потвърден с Решение № 232/07.06.2022 г., издадено от Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"Пловдив.

С жалбата се иска отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен - издаден в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения и неправилно тълкуване на разпоредбите на закона. В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалните си представители поддържа жалбата и моли да бъде отменено обжалвания акт. Претендира за присъждане на сторените съдебни разноски съгласно представен списък.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Обосновава законосъобразност на оспорения акт. Аргументира, че сумите са възстановени на „Спринк“ЕООД преди производството по издаване на настоящи акт. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид представените и приети по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Във връзка с Решение № 93/17.01.2022г. по адм.д. № 2716/2021г. на Административен съд Пловдив е издаден Акт за прихващане и възстановяване № П-16001622041884-004-001/01.04.2022г., с който се възстановявана недължимо платени и събрани суми за данъци, осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване общо в размер на 0(нула) лева. Изводите на главния инспектор по приходите са, че „Унилик" ЕООД не може да се легитимира като носител на правото да му бъдат възстановени сумите по обявения за нищожен PA № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016г., поради това, че действието на договора за прехвърляне на вземане /цесия/ от 28.04.2016г., анекс № 1 и анекс № 2/09.05.2016г. е прекратено едностранно от синдика на основание чл. 644, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. Органът приема, че с уведомление от м. 07.2020г. синдикът на „Спринк"ЕООД е направил изявление до „Унилик"ЕООД, че на основание чл. 644, ал. 1 от ТЗ прекратява договор за прехвърляне на вземане от 28.04.2016г., анекс № 1 от 09.05.2016г. и анекс № 2 от 09.05.2016г. поради обстоятелството, че същият не е изпълнен, тъй като няма доказателства за заплатена цена по чл. 2.1 от анекс № 2/09.05.2016г. в размер на 1 000 000лв.(която е била дължима в срок до 14 работни дни от подписване на договора) и няма доказателства за извършено прихващане по смисъла на чл. 2.3 от анекса. Приел е, че няма изпълнение на задължението на фактора, вменено му по т. 1. 1 във връзка с чл. 2.2. от анекс № 2 от 09.05.2016г. В АПВ се обосновава с аргументи от законовите разпоредби, направените изводи. Обосновава се приложимостта на чл. 644, ал. 1 от ТЗ и дефиницията за „факторинг“ от § 1, т. 11 от ДР на ЗКПО. Административният орган счита, искането за прихващане/възстановяване на сумите по прогласения за нищожен РА би следвало да бъде подадено от името на „Спринк" ЕООД и за негова сметка, а не от името и за сметка на „Унилик" ЕООД. Подаденото от „Унилик" ЕООД искане по чл. 128 от ДОПК е прието, че изхожда от ненадлежно лице, недопустимо е и не може да породи правни последици, поради което не може НАП да възстанови сумите от отменения като нищожен РА на „Унилик"ЕООД. Посочено е, че сумите по прогласения за нищожен РА са възстановени с АПВ № П-04000421205954-004-001/14.03.2022г. на „Спринк" ЕООД от ТД на НАП - Велико Търново.

Административното производство е започнало по Резолюция за извършване на проверка № П-16001622041884-ОРП-001/10.03.2022г. на Д.Г.М.-началник сектор при ТД на НАП Пловдив, с която е определена С.Д.– главен инспектор по приходите да извърши проверка на „Унилик“ЕООД за корпоративен данък от 01.01.2009г. до 31.12.2013г. и ДДС от 01.12.2009г. до 31.12.2014г. , както и изпратено влязло в сила Решение № 93/17.01.2022г. по адм.д. № 2716/2021г. на Административен съд Пловдив.

АПВ № № П-16001622041884-004-001/01.04.2022г. е издаден въз основа на административна преписка и документи, присъединени с Протокол № П-16001622041884-ППД-001/01.04.2022г. С него са присъединени документи и доказателства, събрани в хода на ППВ, приключила с АПВ № П-16001621112365-004-001/09.07.2021г.

АПВ № П-16001622041884-004-001/01.04.2022г. на главен инспектор по приходите е съобщен на дружеството, чрез законния му представител, на 05.04.2022г., видно от Удостоверението за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“. Недоволно от акта, „Унилик"ЕООД е подало жалба до Директор Дирекция ОДОП Пловдив с вх. № 96-00-96/15.04.2022г.

Решаващият орган изцяло е възприел мотивите на органа по приходите и с Решение № 232/07.06.2022г. е потвърдил оспорения пред него АПВ № П-16001622041884-004-001/01.04.2022г. В решението е обсъдена фактическата обстановка, договора за цесия от 28.04.2016г. и сключените Анекс 1 и Анекс 2 от 09.05.2016г., както и нормативната уредба, уреждаща този вид търговски отношения, като е прието, че договорът за факторинг е нищожен и не поражда действие и не подлежи на изпълнение. Приел е, че „Унилик" ЕООД не може да се легитимира като носител на правото да му бъдат възстановени сумите по обявения за нищожен РА № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016г., издаден на „Спринк" ЕООД.

Решение № 232/07.06.2022г. на директор Дирекция ОДОП Пловдив е съобщено на „Унилик“ЕООД на 07.06.2022г., видно от Удостоверението за извършено връчване по електронен път.

"Унилик“ЕООД, с ЕИК ********* е депозирало жалба срещу Акт за прихващане и възстановяване № П-16001622041884-004-001/01.04.2022г., потвърден с Решение № 232/07.06.2022 г., издадено от Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"Пловдив пред Административен съд  Пловдив на 16.06.2022г.

Административният акт е обжалван в законовия срок пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Решение № 232/07.06.2022г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” – Пловдив е постановено по подадена жалба в рамките на преклузивния процесуален срок, като след надлежно съобщаване АПВ е обжалван в срок пред административен съд. Жалбата на „Унилик“ЕООД е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От представената по делото преписка се установява следното:

"Унилик“ЕООД, с ЕИК ********* в качеството си на цесионер е депозирало Заявление с вх.№ 20090/23.07.2019 г. за издаване на акт за възстановяване на недължими суми, платени от „Спринк“ЕООД, след отмяна/обявени за нищожни/ на РА № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016г. и РАПРА № П-04000416076795-003-001/28.04.2016г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново с решение по адм. д. № 791/2018г. на Административен съд Велико Търново, оставено в сила с решение по адм.д. № 1493/2019г. на Върховен административен съд(л. 241 от делото). Директорът на ТД на НАП – Велико Търново е уведомил заявителя с писмо изх. № 20090#1/30.08.2019г.(л. 249), че липсва приложен договор за цесия, поради което съобщението е извършено от нелегитимно лице. Дружеството е подало жалба пред Административен съд Велико Търново срещу уведомителното писмо. С Решение № 419/08.11.2019 г. по адм.д. № 540/2019г. Административен съд Велико Търново е обявил за нищожно оспореното писмо и е върнал преписката на ТД на НАП - Велико Търново за произнасяне по искането за възстановяване на недължимо платени задължения за данъци. В срока по чл. 129, ал. 3 от ДОПК не бил издаден акт за прихващане или възстановяване от ТД на НАП - Велико Търново, с което се формирал мълчалив отказа по заявление № 20090/23.07.2019 г. След обжалването пред контролния в йерархията орган, мълчаливият отказ е оспорен пред Административен съд Пловдив и е образувано съдебно производство по адм. д. № 1475/2020г. Правният спор е приключил с Решение № 923/07.05.2021г. по адм.д. № 1475/2020г., с което съдът е обявил нищожността на мълчаливия отказ на органите по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите  – гр. Велико Търново за възстановяване или прихващане по заявление № 20090/23.07.2019 г., подадено от „Унилик“ЕООД, потвърден с Решение № 37/20.03.2020 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Велико Търново при Централно управление на Националната агенция по приходите. Съдът е изпратил преписката по заявление № 20090/23.07.2019 г., подадено от „Унилик“ЕООД, ЕИК *********, на Териториална дирекция на Националната агенция по приходите  Пловдив, за разглеждане и изрично произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Съгласно мотивите на съдебното решение по адм.д. № 1475/2020г. след като административният орган не е изпълнил указанията, дадени във влязлото в законна сила решение №  419/08.11.2019 г., постановено по адм. дело № 540/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, се установява нищожност на формирания мълчалив отказ в  хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК.

„Унилик“ ЕООД е депозирало Молба вх. № 70-00-6232/11.06.2021 г. до ТД на НАП – Пловдив(л.200 от делото) с искане за произнасяне по влязлото в сила съдебно решение, към която са приложени адвокатско пълномощно, съгласие от „Унилик“ ЕООД с нотариална заверка, удостоверение за адвокатска сметка и препис от съдебното решение. Молба с идентично искане е входирана и в ТД на НАП – Велико Търново(л. 152 от делото), препратена на ТД на НАП – Пловдив с писмо изх. № 20090#44/15.06.2021 г. (л. 151.), като копие от молбата е препратена до „Спринк“ ЕООД, представлявано от временния синдик В.С.

Издаден е Акт за прихващане или възстановяване № П-16001621112365-004-001/09.07.2021 г., от С.М.Д.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, с който по подадено от дружеството заявление вх. № 20090/23.07.2019 г., е отказано възстановяването на недължими суми, платени от „Спринк“ЕООД по РА № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г. и РАПРА № П-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., издадени от органи по приходите в ТД на НАП – Велико Търново(л.167). „Унилик“ ЕООД е подало жалба срещу АПВ до директор на дирекция ОДОП Пловдив с вх. № 70-00-7633/26.07.2021г.(л.163). С решение № 516/29.09.2021г. директор дирекция ОДОП Пловдив е потвърдил оспорения пред него АПВ, който е бил обжалван пред Административен съд Пловдив и е образувано адм.д. № 2716/2021г. С решение № 93/17.01.2022г. по адм.д. № 2716/2021г. (л.303) съдът е отменил Акт за прихващане или възстановяване № П-16001621112365-004-001/09.07.2021 г., издаден от С.М.Д.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 516/29.09.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив. Съдът е върнал административната преписката на ТД на НАП гр. Пловдив за ново произнасяне по подадено от „Унилик“ЕООД, ЕИК *********, заявление вх. № 20090/23.07.2019 г. по описа на ТД на НАП – Велико Търново, при съблюдаване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 18.02.2022г., като заверен препис е изпратен до ТД на НАП Пловдив с писмо с изх. № 722/25.02.2022г.(л.302). Видно от мотивите на решението съдът е установил и обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с надлежната процесуална и материална легитимация на „Унилик“ЕООД по заявлението за издаване на АПВ, въз основа на Договора за прехвърляне на вземане – факторинг от 28.04.2016 г. и Анекс № 1 от 09.05.2016 г. към Договор за прехвърляне на вземане от 28.04.2016 г. и Анекс № 2 от 09.05.2016 г. към договор за прехвърляне на вземане от 28.04.2016 г.

По адм.д. № 2716/2021г. съдът е установил, че в хода на проверката с ИПДПОТЛ № П-16001621112365-041-002/30.06.2021 г. е изискано представянето на документи и писмени обяснения от Нотариус Б.М.Н., като в отговор от 01.07.2021 г. се посочва, че в общия регистър под рег. № 1 168/28.04.2016 г., № 1 195/09.05.2016 г. и № 1 203/10.05.2016 г. са вписани нотариални производства за удостоверяване верността на преписи, снети от оригинали на частни документи, като във всяко едно от посочените нотариални производства по удостоверяване верността на преписи, преносител е Д.И.Д., като същият е представил спорните договор за цесия, ведно с анекси № 1 и № 2. В настоящото дело същите са отново представени (л. 94 и сл.; л. 150 и сл.;175 и сл.).

Съдържанието на договора и анексите е обсъдено в мотивите на адм.д. № 1475/2020 и адм.д № 2716/2021г. и двете на Административен съд Пловдив. Съгласно представения договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 28.04.2016 г., сключен между „Спринк“ ЕООД в качеството на цедент/прехвърлител и „Унилинк“ ЕООД в качеството си на цесионер, „Спринк“ ЕООД прехвърля на „Унилинк“ ЕООД всички вземания, които ще възникнат за цедента срещу НАП в случай на отмяна на РА № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г. като незаконосъобразен или обявяването му за нищожен от директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново или от компетентния съд, в това число сумите, събрани от органите по приходите чрез прихващане или на основание предварително изпълнение на ревизионния акт по чл. 127 от ДОПК в общ размер до 4 092 599,69 лв., ведно с дължимата законна лихва за забава върху вземането. Вземанията се прехвърлят срещу цена в размер на 1 000 000 лева, като прехвърлителният ефект настъпва с плащането на цялата продажна цена в уговорения срок, а именно в 14-дневен срок от сключването на договора. В случай, че уговорената продажна цена от 1 000 000 лева не бъде платена в  срок до 20 работни дни от датата на подписване на договора, последният се прекратява по право. С Анекс № 1 от 09.05.2016 г. страните променят дължимата цена срещу прехвърленото вземане, като се договарят, че последното се прехвърля в изпълнение на задължения на „Спринк“ЕООД към „Унилик“ ЕООД по договор за продажба на зърно от 07.02.2013 г., ведно с  допълнителни споразумения към него. Прехвърлителният ефект на вземанията се счита за настъпил от датата на подписване на договора за цесия от 28.04.2016 г., а именно от 28.04.2016 г. Съгласно анекса, към момента на подписването му, задълженията на „Спринк“ЕООД към „Унилик“ ЕООД по договор за продажба на зърно от 07.02.2013 г. са в размер на 1 100 000 лева. С Анекс № 2 от 09.05.2016 г. договорът за прехвърляне на вземания от 28.04.2016 г. се променя по следния начин: „Спринк“ ЕООД в качеството си на кредитор възлага за събиране на „Унилик“ ЕООД в качеството му на фактор вземането си от НАП в случай на отмяна на РА № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г. като незаконосъобразен или обявяването му за нищожен от директора на Дирекция ОДОП Велико Търново или от компетентния съд, в това число сумите, събрани от органите по приходите чрез прихващане или на основание предварително изпълнение на ревизионен акт по чл. 127 от ДОПК в общ размер до 4 092 599,69 лв., ведно с дължимата законна лихва за забава върху вземането. Факторът „Унилик“ЕООД приема за събиране пълния размер на вземането на „Спринк“ЕООД, ведно с дължимата лихва, като се задължава да плати на „Спринк“ЕООД в срок от 14 работни дни от подписването на анекса сумата от 1 000 000 лева. Страните се споразумяват, че разликата между платената сума от 1 000 000 лева и действително събраната сума /главница и лихва/ във връзка с отмяната на РА № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г. представлява възнаграждение за събиране, дължимо на фактора „Унилик“ ЕООД. Уговорено е, че сумата от 1 000 000 лева може да бъде прихваната със задължение на „Спринк“ЕООД към „Унилик“ЕООД, произхождащо от договор за продажба на зърно от 07.03.2013 г., ведно със споразумения към него. Посочено е, че с анекса страните прихващат сумата, дължима като възнаграждение на фактора, със сумата, която факторът ще изплати на „Спринк“ЕООД при събиране на вземането. В случай, че вземането бъде събрано частично, възнаграждението за събиране, дължимо от кредитора „Спринк“ЕООД на фактора „Унилик“ЕООД ще бъде намалено пропорционално на частично събраната сума. В анекса е записано, че „Спринк“ЕООД възлага на фактора „Унилик“ЕООД и го упълномощава от негово име и за негова сметка да получи сумата в размер на 4 092 599,69 лв.

В административната преписка на л. 284 от делото е представено Уведомление от м.07.2020 г. на основание чл. 644, ал. 1 от ТЗ, с което временният синдик на „Спринк“ЕООД /обявено в неплатежоспособност с решение № 312/19.07.2018 г. по т. д. № 83/2017 г. на Окръжен съд – Велико Търново/, е отправил до „Унилик“ ЕООД изявление за прекратяване като неизпълнени на Договор за прехвърляне на вземания от 28.04.2016 г., Анекс № 1 от 09.05.2016 г. и Анекс № 2 от 09.05.2016 г., което е станало известно на „Унилик“ЕООД.

Тези документи и договори са обсъдени в решенията по адм.д. № 1475/2020 и адм.д. № 2716/2021г. на Административен съд Пловдив.

Видно от мотивите на решение № 923/07.05.2021г. по адм.д. № 1475/2020г. съдът е открил производство по оспорване истинността на представените от „Унилик“ЕООД договор за цесия и анекси. От „Унилик“ЕООД е оспорена истинността на ангажирано от административния орган известие за доставяне DB0001563643 от 27.08.2020 г. на уведомление от синдика на „Спринк”ЕООД  до „Унилик”ЕООД за прекратяване на договора за цесия. Чрез приетата без оспорване от страните и кредитирана от съдения състав съдебна - графична експертиза, се е установило, че подписите, положени „за цедент“ от страна на „Спринк”ЕООД  в договора за цесия и съпътстващите анекси са изпълнени от управителя – М.К.М., а  подписите положени „за цесионер“ от страна на „Унилик”ЕООД в договора за цесия и съпътстващите анекси са изпълнени от управителя – Д.И.Д.. Подписът, положен върху товарителница DB0001563643 от 27.08.2020 г. за „Унилик” ЕООД не е изпълнен от управителя – Д.И.Д.. Съдът е приел, че в производството по чл.193 от ГПК оспорването истинността на Договора за цесия от 28.04.2016г. и анексите от 09.05.2016г. към него е неоснователно. От друга страна товарителницата DB0001563643 от 27.08.2020 г. не е приета за годна да удостовери факта на получаване от „Унилик”ЕООД на заявеното уведомление от синдика на „Спринк”ЕООД  по прекратяване на договора за цесия, поради което съдът не я е ценил като доказателство по делото. 

Тези установявания между „Унилик“ЕООД и органите по приходите са възприети като безспорни и от съдебния състав по адм.д. № 2716/2021г. на Административен съд Пловдив. Той също е приел, че не е спорно, че между „Унилик“ЕООД и „Спринк“ЕООД е налице сключен договор за факторинг, обективиран в Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 28.04.2016 г., Анекс № 1 и Анекс № 2 от 09.05.2016 г. Позоваванията на съда са именно от влязлото в сила решение по адм. дело № 1475/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив (в изпълнение на чието решение е издаден АПВ от 09.07.2021г. на „Унилик“ЕООД). В решението по адм.д. № 2716/2021г. е приет за неправилен изводът на органите по приходите, че на основание чл. 644, ал. 1 от ТЗ, договорът за факторинг е бил прекратен, поради което и няма как да породи правно действие. Аргументите са свързани с формираната практика по реда на чл. 290 от ГПК с решение № 212 от 19.01.2017 г. по т. д. № 3447/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. и с решение № 83 от 19.04.2017 г. по т. д. № 1458/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., в които се приема, че нормата на  чл. 644, ал. 1 от ТЗ регламентира специална законова хипотеза на прекратяване на договор. Съдът е приел, че от събраните по дело № 2716/2021г. доказателства не се установява по безспорен начин на „Унилик“ЕООД да е връчено писмено предизвествие по смисъла на чл. 644, ал. 2 от ТЗ. Така с Решение № 93/17.01.2022г. по адм.д. № 2716/2021г. е отменен като незаконосъобразен Акт за прихващане или възстановяване № П-16001621112365-004-001/09.07.2021 г., издаден от С.М.Д.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 516/29.09.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, а административната преписка е върната на органа по приходите при ТД на НАП Пловдив, за ново произнасяне по Заявление вх. № 20090/23.07.2019 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, подадено от „Унилик“ЕООД, ЕИК *********, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Указанията на съда са ясни, а именно, че органите по приходите следва да приемат, че заявителят „Унилик“ЕООД е носител на правото да заяви да му бъдат възстановени сумите по обявените за нищожни ревизионен акт и акт за поправка на РА.

В изпълнение на влязлото в сила на 18.02.2022 г. Решение № 93/17.01.2022 г. по адм. дело № 2716/2021 г. на Административен съд Пловдив, е разпоредена проверка от приходната администрация - издадена е Резолюция за извършване на проверка № П-16001622041884-ОРП-001/10.03.2022г. от Д.Г.М.-началник сектор при ТД на НАП Пловдив, с която е определена С.Д.– главен инспектор по приходите, да извърши проверка на „Унилик“ЕООД за корпоративен данък от 01.01.2009г. до 31.12.2013г. и ДДС от 01.12.2009г. до 31.12.2014г. Направено е искане за извършване на действия от други контролни органи № П-16001622041884-032-001/18.03.2022г. до Окръжен съд Велико Търново за предоставяне на информация по гр.д. № 162/2020г. по описа на съда. Другите документи и доказателства, послужили за издаването на процесния АПВ № № П-16001622041884-004-001/01.04.2022г. са присъединени с Протокол № П-16001622041884-ППД-001/01.04.2022г., като същите са документи и доказателства, събрани в хода на ППВ, приключила с АПВ № П-16001621112365-004-001/09.07.2021г.

По делото са представени като част от преписката: Сигнал на „Спринк“ЕООД(л.124) от 14.06.2021г. относно опит за злоупотреба от страна на „Унилик“ЕООД с парично вземане, което НАП дължи на „Спринк“ЕООД; Искане за прихващане или възстановяване „Спринк“ЕООД от 22.12.2020 г. до Директора на ТД на НАП – Велико Търново възстановяване на сумата в размер на 3 097 682,71 лв., ведно със законните лихви, вследствие за прогласяне нищожността на РА и РАПРА, издадени на дружеството (л. 131); Решение № 60/07.06.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП. Велико Търново, с което отменен мълчаливият отказ по заявлението на „Спринк“ЕООД и е върната преписката на орган по приходите с указания за произнасяне по реда на чл. 129, ал. 2, т. 2 и ал. 5 от ДОПК по подаденото заявление. Представен е и Акт за прихващане и възстановяване № П-04000421205954-004-001/14.03.2022г. на старши инспектор по приходите, с който на „Спринк“ЕООД, е възстановявана недължимо платени и събрани суми за данъци, осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване общо в размер на 0(нула) лева. Няма данни за влизане в сила или доказателства за обжалване пред горестоящия административен орган(вписано е саморъчно вероятно от служител „жалба вх. № 20090Н110/28.03.22г“). На стр. 4 от процесния АПВ е вписано, че с АПВ № П-04000421205954-004-001/14.03.2022г. са прихванати и възстановени суми на „Спринк“ЕООД.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Оспореният АПВ е издаден от материално компетентен орган и е постановен в изискваната от закона форма. Според чл. 128, ал. 1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. Чл. 129 от ДОПК допуска, освен служебно по инициатива на органа по приходите, прихващането или възстановяването да бъде инициирано и по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. Актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. В случая Резолюция № П-16001622041884-ОРП-001/10.03.2022г. на Д.Г.М.-началник сектор при ТД на НАП Пловдив е определена С.Д.– главен инспектор по приходите, да извърши проверка на „Унилик“ЕООД за корпоративен данък от 01.01.2009г. до 31.12.2013г. и ДДС от 01.12.2009г. до 31.12.2014г., както и по изпратено влязло в сила Решение № 93/17.01.2022г. по адм.д. № 2716/2021г. на Административен съд Пловдив. С.Д.е издала процесния АПВ, като същата е материално компетентна и производството по издаването на АПВ е в изпълнение на съдебно решение.

 

 ДОПК регламентира, че актовете за прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове. Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК, актове или действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви.

Съгласно чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.

По силата на § 2 от ДР на ДОПК за неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс. Следователно разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК и чл. 297 от ГПК, предвид препращащата норма на § 2 от ДР на ДОПК, намират приложение и в производствата по чл. 128 и сл. от ДОПК.

Съобразявайки разпоредбите на чл. 177 от АПК и чл. 297 от ГПК, релевантен по делото е въпросът дали органът се е произнесъл съгласно указанията, дадени в Решение № 93/17.01.2022г. по адм.д. № 2716/2021г. на Административен съд Пловдив. С влязлото в сила съдебно решение са дадени задължителни указания във връзка с тълкуването и прилагането на закона, като предмет на проверка в настоящото производство е доколко органът по приходите ги е спазил. Със съдебното решение по адм.д. № 2716/2021г. Административен съд Пловдив е отменил като незаконосъобразен АПВ № П-16001621112365-004-001/09.07.2021 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив(потвърден с Решение № 516/29.09.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив), а административната преписка е върната на органа по приходите при ТД на НАП Пловдив, за ново произнасяне по Заявление вх. № 20090/23.07.2019 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, подадено от „Унилик“ЕООД, ЕИК *********. Указанията на съда са ясни, а именно, че органите по приходите следва да приемат, че заявителят „Унилик“ЕООД е носител на правото да му бъдат възстановени сумите по обявените за нищожни ревизионен акт и акт за поправка на РА, като изрично следва да бъде съобразено тълкуването на Търговския закон и Закона за задълженията и договорите относно процесните договор за цесия от 28.04.2016г. и двата анекса към него от 09.05.2016г.; договора за факторинг, както и липсата на надлежно уведомяване по чл. 644, ал. 2 от ТЗ. Съдебният състав е приел за неправилен извода на органите по приходите, че договорът за факторинг е нищожен и не поражда правно действие, респ. не подлежи на изпълнение, както и неправилен извода, че на основание чл. 644, ал. 1 от ТЗ, договорът за факторинг е бил прекратен. Тези указания по тълкуване и прилагане на закона не са спазени. Напротив, както и в предходно издадения АПВ и отменен със съдебното решение, така и в процесния последващ АПВ(издаден в изпълнение на съдебните указания) органът по приходите и приел същите изводи. Сравняването на АПВ от 01.04.2022г. и 07.06.2021г. като съдържание по отношение на изводите установява, че те са в пълна идентичност.

Вместо да изпълни двете съдебни решения по адм.д. № 1475/2020г. и адм.д. № 2716/2021г., административният орган самостоятелно е тълкувал и приложил закона, като е допуснал несъобразяване с Решение № 93/17.01.2022 г. по адм. дело № 2716/2021 г. на Административен съд Пловдив. Акт за прихващане и възстановяване № П-16001622041884-004-001/01.04.2022г. е нищожен съгласно на чл. 177, ал. 2 от АПК и чл. 297 от ГПК, тъй като е издаден в противоречие с влязлото в сила решение. В случая административният орган е постановил процесния АПВ от 01.04.2022г., въз основа на административната преписка, относима за издаване на първия АПВ от 07.06.2021г. Няма представени други доказателства. Пред съда не бяха ангажирани допълнителни такива. Органът е подвел вече установените факти под правно основание и с изводи, които обаче са в противоречие със задължителните указания по съдебно решение по адм.д. № 2716/2021г. на Административен съд Пловдив. Налице е предпоставка за приложението на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като е волеизявлението на органа(издаденият АПВ) след влизане в сила на съдебното решение е със същото съдържание като в отменения акт за прихващане и възстановяване, т.е. налице е тъждество в разпореденото с акта и във фактическите и правни основания и изводи за издаването му.

Съдът следва да го обяви за нищожен, като преписката, съгласно чл. 173, ал. 2 АПК следва да се върне на административния орган за ново произнасяне, съгласно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на Решение № 93/17.01.2022 г. по адм. дело № 2716/2021 г. на Административен съд Пловдив.

Предвид изхода на спора, искането на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, съдът намира за основателно. В едната си част същото обаче остана недоказано. В хода на съдебното производство жалбоподателят е представил Договор за правна помощ от 08.08.2022г. и представена фактура № **********/17.08.2022г. с предмет процесуално представителство пред Административен съд Пловдив по АД № 1599/2022г. Представено е извлечение – отчет за сметка на Адвокатско дружество „З. и З.“, видно от което в сметката на 17.08.2022г. е постъпила сума в размер на 33036 лева, като наредител е „Амарел България“ЕООД. Представеното извлечение-отчет от банковата сметка не доказва пред съда, че жалбоподателят по настоящото дело е направил плащане по сключения от него договор за правна помощ от 08.08.2022г. и фактура, доколкото съдът установява, че разходът е извършен от дружество, различно от жалбоподателя. Липсват доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение от жалбоподателя, поради което същото не може да му бъде присъдено. Разноските следва да бъдат уважени по отношение на ДТ в размер на 50 лева.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Акт за прихващане или възстановяване № П-16001622041884-004-001/01.04.2022г., потвърден с Решение № 232/07.06.2022 г., издадено от Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"Пловдив.

ВРЪЩА ЗА НОВО ПРОИЗНАСЯНЕ на органите по приходите при ТД на НАП Пловдив административната преписка по искане по чл. 128 от ДОПК за възстановяване на „Унилик“ЕООД, с ЕИК *********, съгласно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на „Унилик“ЕООД, с ЕИК ********* разноски в размер на 50/петдесет/лева за държавна такса.

Оставя без уважение искането на „Унилик“ЕООД, с ЕИК ********* за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 33036(тридесет и три хиляди тридесет и шест лева).

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението.

 

         СЪДИЯ: