№ 741
гр. Бургас, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20222120201398 по описа за 2022
година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на Б. СП. Д.,
ЕГН **********, с адрес: г*** против Наказателно постановление № 21-7779-
000545 от 08.07.2021 г., издадено от началник на РУ - Камено към ОД на МВР
- Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 ЗДвП
за извършено нарушение по чл.137а, ал. 1 ЗДвП му е наложено наказание
„глоба” в размер на 50 лв.
С жалбата се моли за отмяна на НП, като неправилно и
незаконосъобразно.
Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в
законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу
акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.
В съдебно заседание, за жалбоподателя не се явява представител. Не
изразяват становище. Не ангажират доказателства. Не правят искане за
разноски.
За ответника по жалбата - АНО, редовно призовани, представител не се
явява. Не изразяват становище. Не ангажират доказателства. Не правят
искане за разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
1
доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния
контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 01.07.2021 г. около 21:15 часа, свидетелят Т.П. на длъжност мл.
автоконтрольор към РУ-Камено изпълнявал служебните си задължения на
установъчен пункт в гр. Камено, ул. „Освобождение“ № 1. Свидетелят П.
спрял за проверка лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № СА***АА като
установил, че водачът управлява, без да използва обезопасителен колан,
наличен в автомобила. Като водач на автомобила бил установен
жалбоподателят Д., който бил и собственик на МПС -то. Свидетелят П.
попитал дали жалбоподателят страда от заболяване, което изключва
ползването на колан, като жалбоподателят отговорил, че не е налице причина,
която да го освобождава от задължението за носене на обезопасителен колан.
По тази причина свидетелят П. съставил срещу жалбоподателя АУАН на
01.07.2021г. за това, че управлява МПС без да използва обезопасителен колан.
Впоследствие на 08.07.2021 г. било издадено и обжалваното в
настоящото производство НП, с което на жалбоподателя, на основание чл.
183, ал. 4, т.7, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл.137а, ал. 1 ЗДвП му е
наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени
средства. Показанията на свидетеля П. са обективни, логични,
безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени
доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество, след извършена
проверка за законност констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
2
процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт.
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от
компетентни в сроковете по чл. 34 ЗАНН. В тази връзка съдът намира за
неоснователно възражението, че посочените заповеди не са приложими, тъй
като към датата на деянието вътрешен министър е било друго лице, различно
от издателите на заповедите. Видно от заповедите тази от 2019 г., единствено
допълва заповедта от 2018 г., а не я отменя. Т.е. след като двете заповеди не
са били изрично отменени, те продължават да действат, независимо от
личността на вътрешния министър.
Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП предвижда задължение за водачите
и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2
и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани. В ал. 2 на същата разпоредбата
за определени категории лица законодателят е предвидил изключение от
задължението по ал. 1. От данните по делото се установява, че
жалбоподателят не спада към нито една от посочените в чл. 137а, ал. 2 ЗДвП
категории лица и следователно за него съществува задължение да използва
обезопасителен колан при управление на МПС.
От събраните по делото доказателства и в частност от показанията на
свидетеля П. – актосъставител, по категоричен и несъмнен начин се установи,
че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
Показанията на свидетеля са безпротиворечиви и навеждат на извод за
реализиране на посочените по-горе в изложението факти. Свидетелят П.
категорично посочва, че жалбоподателят е управлявал МПС без
обезопасителен колан. Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля П.,
който е очевидец на извършеното от жалбоподателя нарушение. По делото не
са събрани доказателства, които да поставят под съмнение достоверността на
показанията на свидетеля П..
За извършеното от жалбоподателя нарушение по чл.137а, ал. 1 от ЗДвП
законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 ЗДвП
фиксиран размер за предвиденото наказание „глоба” от 50 лева, което
изключва възможността както на наказващия орган, така и на настоящия
съдебен състав да извърши преценка и да индивидуализира размера на
3
наказанието. АНО правилно е приложил посочената санкционна норма като
относима и на жалбоподателя е било наложено наказание „глоба“, в размер на
50 лева.
С оглед гореизложеното, НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е
потвърдено, но страните не са направили искане за присъждане на разноски,
поради което, съдът не дължи произнасяне и същите остават, както са
направени от страните.
Мотивиран от изложените съображения Бургаският районен съд на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-7779-000545 от
08.07.2021 г., издадено от началник на РУ - Камено към ОД на МВР - Бургас
против Б. СП. Д., ЕГН **********, с адрес: г***, с което на жалбоподателя,
на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по
чл.137а, ал. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Бургаски
Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4