№ 5618
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110133899 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
31.05.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 33899/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу ЮЛ. АТ. Т. и М. АТ. Т., като се твърди,
че ответниците били ползвали без валидно правно основание топлинна енергия за недвижим
имот, находящ се в гр. София, ул. „....................... Поддържа, че е доставил топлинна енергия
на стойност 159,57 лева за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г. Навежда доводи, че
ответниците не били заплатили топлинната енергия, поради което били изпаднали в забава и
дължали мораторна лихва в размер на 30,55 лева за периода от 01.05.2018 г. до 11.03.2021 г.
Излага съображения, че била предоставена и ползвана без правно основание услугата
дялово разпределение, като се дължала сумата от 42,14 лева, представляващи цена на
услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 29.02.2020 г., а освен това се
дължала и мораторна лихва върху тази главница в размер на сумата от 7,60 лева за периода
от 31.03.2018 г. до 11.03.2021 г. Сочи, че била издадена заповед за изпълнение на парично
1
задължение по чл. 410 ГПК, но ответниците бил възразили, поради което имал правен
интерес от предявения иск. Иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат
разделно по равно претендираната сума, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответниците, като
претенциите се оспорват. Твърдят, че са неоснователно твърденията, че са потребители на
топлинна енергия за небитови нужди с оглед дефиницията в закона, както и с оглед
обстоятелството, че обекта се намирал в топлофицирана сграда в режим на ЕС, а
ответниците били физически лица, поради което следвал извод, че се касаело за т. нар.
„битов клиент“. Поддържат, че с оглед чл. 153 ЗЕ между страните било възникнало
облигационно отношение за доставка на топлинна енергия, което отношение
регламентирало правата и задължения на страните. Навеждат доводи, че не са налице
предпоставките на фактическият състав на чл. 59 ЗЗД, което обосновават подробно. Излагат
съображения, че тъй като неоснователни са главните искове, то такива са и претенциите за
мораторна лихва. Твърдят, че не са изпадали в забава, което обосновават с оглед
приложимите към периода клаузи от общите условия, като инвокират доводи, че клаузите от
общите условия противоречат на чл. 143 ЗЗП, във вр. чл. 146 ЗЗП, поради което били
нищожни. Поддържат, че дори да се приеме, че клаузите от общите условия били
действителни, то ищецът не бил ангажирал доказателства за момента на тяхното
публикуване. Искат отхвърляне на предявените искове. Претендират разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е изразило становище за доказаност и
основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е бил сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно,
субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ГПК.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е достави топлинна енергия до стопанският
обект на ответника и да е извършил услугата дялово разпределение; 2) ответникът реално да
е потребил доставената топлинна енергия; 3) да липсва валидно правно основание – тоест
годен правопораждащ юридически факт от който между страните да е възникнало валидно
правоотношение, чийто централен елемент е разместването на имуществени блага, а именно
доставянето и потреблението на топлинна енергия и услугата дялово разпределение.
Представен е Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 196, том III, рег. №
6464, нот. дело № 480/2005 г., като се устаноява, че ЮЛ. АТ. Т. е дарил на М. АТ. Т. 1/2 ид.
ч. от собствеността на недвижим имот, находящ се в гр. София, ....................
Приложен е Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 53, том I, рег. № 1730,
нот. дело № 53/2002 г., като се изяснява, че ответникът Ю.Т. е станал собственик на
недвижим имот – УПИ, находящо се в гр. София, ул. „....................
От 2 бр. Разрешения за ползване се установява, че е позволено ползването на външен
топлопровод и жилищна сграда, в това число с помещения за магазини, нахдяща се в гр.
София, ул. „....................
Съгласно правилото на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
В правилото на § 1, т. 43 ДРЗЕ (отм., ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е
2
регламентирано, че „Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Следователно, съдът намира, че доколкото и между страните не се спори в случая
процесният недвижим имот е такъв касаещ стопанско ползване, поради което с оглед
дадената дефиниция и доколкото липсват доказателства за сключен писмен договор, като
валидно правно основание за доставка на топлинна енергия, то страните следва да се уредят
на основата на извъндоговорните източници на облигационни отношения – чрез института
на неоснователното обогатяване.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. Съобразно изясненото от
заключението на СТЕ за периода от м.03.2018 г. до м.04.2018 г., както и за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2020 г. не е определяна топлинна енергия за отопление на имот, като
такава е налице само за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., като също така е отчетана
топлинна енергия за сградна инсталация, а за периода от м.03.2018 г. до м.04.2018 г.
топлинната енергия за БГВ е определяна на базата на реален отчет, като през останалото
3
време, когато не била потребявана БГВ, такава не била начислявана. Експертът е направил
извод, че стойността на дължимата топлинна енергия за процесния период е в размер на
133,52 лева.
От заключението на ССчЕ се установява, че за процесния период няма извършени
плащаня, с които да са погасени дължимите суми.
Съдът, като извърши преценка на заключението на СТЕ и ССчЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на
поставените задачи, като липсват доказателства, че същите са недобросъвестни или
заинтересовани от изхода на правния спор.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че безспорно е
установено, че ищецът е доставил топлинна енергия до процесния топлоснабден имот на
ответника, а последният е потребил същата.
Правно основание по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД представлява валиден юридически
факт (титул), чийто централен елемент е разместването на имуществени блага. В случая, тъй
като ответникът носи доказателствената тежест да установи наличието на валидно правно
основание, а по делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че такова е налице,
то с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да
приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК. Следователно след като ищецът е доставил, а ответникът е потребил топлинната
енергия без наличието на правно основание последният се е обогатил за сметка на ищеца,
поради което и настоящият съдебен състав намира, че са налице всички материални
предпоставки на предявената кондикционна претенция, поради което и главният иск следва
да бъде уважен до размера на 133,52 лева, като за разликата до пълния предявен размер от
159,57 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена.
С оглед заключението на СТЕ и представените и неоспорени писмени доказателства
от третото лице-помагач, съдът намира, че е основателна и претенцията за стойността на
услугата дялово разпределение в размер на 42,14 лева за периода 01.02.2018 г. до 29.02.2020
г., тъй като същата услугата е предоставена на ответника без наличието на валидно правно
основание, с което същият се е обогатил за сметка на ищеца.
Исковете за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.
86, ал. 1 ЗЗД са обусловени от изхода на производството по главните искове. Въпреки това
настоящият съдебен състав намира, че същите са неоснователни. При вземане за
неоснователно обогатяване, последното става изискуемо към момента на имущественото
разместване, но за да длъжникът да изпадне в забава е необходима покана – така Решение
№ 176/13.06.2012 г. по т. д. № 1078/2010 г. на ВКС , I т.о.; Решение № 224/2013 г. по т. д.
№ 981/2012 г. на II т.о. В случая по делото не са представените писмени доказателства, с
които ищецът е поканил ответника да заплати доброволно суми за главница и лихви, респ.
ответникът действително да е получил покана за доброволно изпълнение. В тази насока
съдът намира, че доколкото за процесния период ответникът не е изпадал в забава поради
липса на покана, то само на това основание претенциите следва да бъдат отхвърлени.
Следователно при неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е
длъжен да приеме недоказаните факти за неосъществили се в обективната действителност –
арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Трябва да се изясни и обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
4
законната лихва от деня на забавата. Следователно, задължението за заплащане на
мораторни лихви е дължимо от деня на забавата, която при липсата на определен ден за
изпълнение настъпва в зависимост от това дали длъжникът е поканен да изпълни, според
правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Без значение е дали срокът за изпълнение на задължението е
резултат на договаряне между страните или е посочен в закона – ако задължението не е
изпълнено в рамките на срока, длъжникът изпада в забава, т.е. определеният срок и в двата
случая има значението на покана за изпълнение на задължението за обезщетение. В този
смисъл, при неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата на длъжника с
правилото, че е необходима покана на кредитора, а изключението е предвидено изрично в
закона – при задълженията от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и
без покана (арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Следователно, забавата на длъжника настъпва с
изискуемостта на вземането (чл.114, ал.1 ЗЗД) само в изрично предвидените от закона
случаи, поради което неоснователно обогатилия се при общия фактически състав на чл. 59,
ал. 1 ЗЗД не изпада в забава със самото обогатяване на едно лице за сметка на имуществото
на друго лице. Когато е предявена претенция за обезщетение по чл. 59, ал .1 ЗЗД, въпросът
за началния момент на обезщетението за лихви върху размера на обезщетението за
ползването на недвижимия имот обаче следва да се разреши по правилото на чл. 84, ал. 2
ЗЗД. Като всяко друго парично вземане, при неизпълнение на задължението да плати
обезщетение в пари за ползването на чуждия имот, неоснователно обогатилият се ползвател
ще дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). В
хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата и не
е обвързано със срок поради което съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска
изпълнението му веднага. Следователно, вземането за обезщетение за мораторни лихви при
общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл.59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня
на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на
кредитора – в този смисъл Решение № 394/27.11.2015 г. по гр. д. № 3034/2015 г. на ВКС,
IV г. о., Решение № 706/ 30.12.2010 г. по гр.д.№ 1769/ 2009 г., I. г.о. В изложения по-горе
смисъл е и Тълкувателно решение № 5/2017 г. от 21.11.2019 г. по т. д. № 5/2017 г. на
ОСГТК на ВКС.
Неоснователни са възраженията, че в случая топлинната енергия била доставявана за
битови нужди, поради което исковете били неоснователни. Фактът, че имота се намира в
сграда в режим на ЕС не означава, че всеки обект в сградата е жилищен. А магазините по
дефиниция са определени за стопанска дейност, за което когато се ползва топлинна енергия
без да е налице валидно сключен писмен договор, то тогава претенцията за заплащане на
топлинната енергия се основава на общият кондикционен състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй
като ал. 2 на същата разпоредба е неприложима, защото няма друг иск с който да се
остойностти правото на ищеца, който е престирал (доставил) топлинна енергия, която е
потребена от ответника без наличието на валидно правно основание. Договорно основание
по реда на чл. 153 ЗЕ мжое да възникне по силата на закона единствено, ако е налице
хипотеза на „битов потребител“, което предполага магазинът да е преустроен и да не се
ползва за стопански, а за битови нужди, независимо, че се намира в сграда етажна
собственост. По делото подобни обстоятелства нито са твърдени, нито са доказани.
Не следва да бъдат обсъждани доводите на ищеца по ЗЗП, доколкото настоящата
5
претенция се основава на кондикционно, а не на договорно основание, още повече, че с
оглед изложените по-горе мотиви на съда, претенциите за мораторни лихви са
неоснователни.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37
ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, съобразно уважената част от исковете следва да му се
присъди сумата от 622,49 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
Ответникът Ю.Т. е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
реално е сторил такива, поради което съобразно отхвърлената част от исковете и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да му се присъди сумата от 80,30 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Ответницата М.Т. е поискала присъждането на деловодни разноски, но не е доказала,
че реално е сторила такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно
отхвърлената част от исковете не следва да й се присъждат разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЮЛ. АТ. Т., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София ул. .................. и М. АТ. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. ...................... че
дължат разделно по равно на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ........................, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ..................., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, във вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ГПК, сумата от 133,52 лева, представляващи
стойността на доставена и потребена без валидно правно основание топлинна енергия за
периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, ул.
„......................, ведно със законната лихва от 17.03.2021 г. (датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, както и
сумата от 42,14 лева, представляващи стойността на потребената без валидно правно
основание услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно
със законната лихва от 17.03.2021 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
стойността на доставената топлинна енергия за сумата над 133,52 лева до пълния
предявен размер от 159,57 лева, както и исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 ГПК за сумата от 30,55 лева, представляващи
мораторна лихва върху главницата за стойността на потребената топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 11.03.2021 г., както и иска за мораторна лихва върху главницата
за стойността на услугата дялово разпределение за сумата от 7,60 лева за периода от
31.03.2018 г. до 11.03.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 23.03.2021 г. по ч. гр. д. № 15089/2021 г. по описа на СРС, II
Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП ЮЛ. АТ. Т., ЕГН: ********** и М. АТ. Т., ЕГН: ********** да
заплатят на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ........................, сумата от 622,49 лева, представляващи
6
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТС“ ЕАД, ЕИК: ........................ да заплати
на ЮЛ. АТ. Т., ЕГН: **********, сумата от 80,30 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страна на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжавалва в двуседмичен срок от съобщението до
страните пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7