№ 977
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Георги Стоев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100502673 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ответниците пред СРС- Е. О. С. и
И. Л. Б. - С. срещу решение № 20218995 от 04.12.2021 г. по гр.д.№ 27693 по
описа за 2019 г. на СРС, Трето ГО, 141-ви състав.
Излагат се доводи, че решението е неправилно и необосновано.
Неправилно било прието, че предявените искове по чл.422, ал.1 ГПК са
основателни. Изводите на СРС били погрешни, тъй като не били обсъдени
доводите в отговора по исковата молба относно разпоредбата на чл.61, ал.4
ОУ. Ищецът не бил доказал, че ответниците не дължат плащане на
процесните суми. Считат, че отговорността на задълженията се носи от новия
собственик, тъй като страните по прехвърлителната сделка не били сключили
споразумение. В подкрепа на тази теза била и разпоредбата на чл.32, ал.3 от
ОУ. Ищецът не бил спазил собствените си ОУ, тъй като предявил претенции
срещу въззивниците при положение, че Общите фактури били съставени след
прехвърлянето на собствеността. Това според особения представител на
ответниците представлявало особено съществено нарушение на
1
процесуалните правила.
Иска се от съда да отмени решението и да отхвърли така предявеният
иск.
Въззиваемата страна – „Топлофикация-София“ ЕАД, ищец пред СРС,
депозира отговор по въззивната жалба в който излага становище за
неоснователност на същата. Сочи, че решението е правилно и съобразено със
съдебната практика. Претенциите му били доказани и основателни.
Претендира разноски.
Третото лице помагач по делото – „Нелбо“ АД не изразява становище
по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивниците са уведомени на 11.01. 2022 г., а
въззивната жалба е подадена на 25.01. 2022 г., следователно е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва, СРС е уважил исковете по чл.79, ал.1
ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Следователно е налице правен интерес от обжалване и въззивната
жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно:
Противно на соченото от въззивниците, съдът е сезиран с осъдителни, а
не установителни искове. Именно по осъдителните искове е постановено
обжалваното пред настоящата инстанция, решение.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от
представените по делото писмени доказателства се установява, че страните са
обвързани от облигационно отношение по доставка и потребление на
топлинна енергия. Искът бил предявен на лично качество на ответниците
2
като собственици на топлоснабдения имот, а по отношение на ответницата – и
като наследник на Л.Я. Б..
От представения по делото нот.акт се установявало, че ответниците са
прехвърлили собствеността върху имота на Л. Е. С., но това било станало на
27.12.2016 г., т.е. след процесния период. Фактът, че фактурата за
изравнението е издадена м.07.2017 г. не променял обстоятелството, че
ответниците са задължени да заплащат потребената ТЕ. Предоставянето на
последната било установено от заключението на СТЕ. Установено било, че
ответниците не са осигурили достъп за отчитане на водомерите, което било
удостоверено в констативен протокол. От данните, предоставени от ФДР
/третото лице помагач/ се установявало, че в имота не са монтирани
отоплителни тела, респ. не били монтирани топЛ.зпределители. В имота се
ползвала топла вода и при липсата на отчет на водомерите, такава била
начислена за 2 бр. потребители. Установило се, че технологичните разходи са
за сметка на ищеца. Относно ТЕ, отдадена от сградна инсталация е
констатирано, че процесния имот е с кубатура от 274 куб.м. Изчисленото
количество било в съответствие с тази кубатура. Това било сторено в
съответствие с нормативните изисквания. Изготвени били изравнителни
сметки. ТЕ за общи части не била начислявана. Прието е още, че
заключението на СТЕ установява реално потребеното количество. Размерът
на дължимата цена възлизал на 500,53 лв. Възражението за погасяване по
давност не е било уважено като е прието, че не са налице задълженията, които
да са погасени по давност.
Относно услугата дялово разпределение е прието, че претенцията е
доказана в размер на 12 лв. като СРС се е позовал на чл.36 от ОУ.
По исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД е прието, че са приложими правилата
на ОУ-2014 г., съгласно които задълженията на потребителите възниквали
след публикуване на фактурите на интернет страницата на дружеството –
ищец. Ищецът не бил ангажирал доказателства относно изпадането в забава
на ответниците поради което за периода през който били приложими ОУ-
2014 г. лихва за забава не се дължала. Съгласно ОУ – 2016 г. задълженията
били срочни.
С оглед на това, че ищецът не бил ангажирал доказателства за
изпадането в забава на ответниците по отношение на плащането на услугата
3
дялово разпределение, то претенцията за лихва за забава върху вземането за
ДР била неоснователна.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Относно наличието на облигационно отношение по доставка и
потребление на топлинна енергия:
Правилен е извода на СРС, че страните по делото са обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, по силата на
който топлопреносното предприятие в качеството си на продавач продава на
физическо лице в домакинство в качеството му на купувач топлинна енергия
за битови нужди. От своя страна купувачът се задължава да заплаща на
продавача използваната топлинна енергия по определени цени образувани по
съответната за това Наредба и по начини и в срокове, определени от общите
условия.
С исковата молба ищецът е представил нот. акт от 22.09.1995 г. видно
от което собствеността на процесния недвижим имот е придобита от Л.Я. Б. и
от ответника Е. О. С. при посочените там идеални части, виж л.11 от делото
пред СРС.
От данните по делото се установява, че Л.Я. Б. е починала на 11.09.2017
г. и ответницата И. Л. Б.- С.- нейна дъщеря е наследница по закон, виж
удостоверението за наследници от 11.10.2019 г., издадена от район „Витоша“,
л.46 по делото пред СРС.
Всъщност цялата теза за недължимост на сумите по предявените
осъдителни искове се държи на факта на разпореждане с имота с нот.акт № 63
от 27.12.2016 г., както и на това, че изравнителните сметки били съставени
след прехвърлянето на имота. Това е видно от отговора по исковата молба,
депозиран в срока по чл.131 ГПК.
Действително, по силата на дарение, изповядано с нот.акт № 63, дело №
233/27.12.2016 г. ответниците са се разпоредили с имота, но това е станало
след процесния период.
Правилен е извода на СРС, че факта, че изравнителните сметки са
изготвени в един по-късен момент, не освобождава ответниците от
задължението да заплатят ползваните от тях консумативи.
4
Въззивната инстанция приема, че в случая облигационната връзка е
възникнала на основание ОУ на ищцовото дружество, които са публикувани и
станали обществено достояние. За възникване на правната връзка не е
необходимо изрично съгласие, респ. приемане. Точно обратното, ако
потребителят не е съгласен с тези ОУ, то има възможност да възрази и се
договори индивидуално с топлопреносното предприятие. В случая не се
твърди, а и не се доказва такова „индивидуално договаряне“.
Следва да отбележим и, че тежестта за доказване е правилно
разпределена от СРС с доклада по чл.140 ГПК, виж л.94 по делото пред СРС.
Противно на соченото от особения представител на ответниците, че „ищецът
не бил доказал, че ответниците не дължат плащане на процесните суми“, ще
отбележим, че ищецът такава доказателствена тежест не носи.
Правопогасяващите факти се доказват от ответниците, а не от ищеца при
съобразяване с предявените осъдителни искове.
СРС е обсъдил възраженията в отговора по исковата молба и събраните
по делото доказателства и доказателствени средства и противно на соченото
от особения представител на ответниците, е достигнал до правилни правни
изводи. Настоящата инстанция намира, че не са допуснато сочените от
особения представител нарушения на материалния и процесуален закон.
Въззивната инстанция споделя мотивите на СРС поради което същите
по арг. от чл.272 ГПК следва да се считат и за мотиви на настоящето
решение.
Стойността на реално потребената ТЕ е установена, както от
представените от ищеца писмени доказателства, така и тези представени от
третото лице помагач, както и от заключенията на съдебните експертизи.
Действително, вещото лице по СТЕ е констатирало, че радиаторите в имота
са демонтирани, но ответниците остават задължени за заплащане на
стойността на ТЕ, отдадена от сградната инсталация.
По въпроса за дължимостта на сумите във връзка с чл.62 от Закона за
защита на потребителите е прието ТР № 2 от 25.05.2017 г. по тълк.д.№ 2/2016
г. на ОСГК на ВКС, касаещо отношенията по доставка и потребление на
топлинна енергия за битови нужди в сгради –етажна собственост.
Съгласно чл. 153 ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда етажна
собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела /
5
радиаторите/ в имота си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
В приетото на 25.05.2017 г. от ОСГК на ВКС ТР № 2/2016 г. е посочено по
отношение на доставката на централно отопление в сградите под режим на
етажна собственост, че искането за услугата се прави не от всеки отделен
етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва
сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни
собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да
бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не може да откаже (съгласно решение на Конституционния съд №
5/ 22.04.2010 г. по к.д.№ 15/ 2009 г,) заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при
доставката на централно отопление в сградата.
В този смисъл е и прието от СЕС по съединени дела№ № С-708/17 и
С725/17.
По отношение на вземането на ищеца за БГВ ще посочим, че
количеството е определено на база 2-ма потребители, тъй като не е бил
осигурен достъп за отчитане на водомерите.
От заключението на СЧЕ, изготвено и въз основа на проверка в
счетоводството на ищеца, виж л.113 по делото пред СРС, се достига до
извода, че счетоводството му е водено редовно. Взети са предвид и
изравнителните сметки, съставени от ФДР за периода.
Видно от съдебния протокол, отразяващ извършените от съда и
страните процесуални действия в о.с.з. на 09.11.2021 г. от особения
представител на ответниците не са били оспорени нито представените от
третото лице помагач писмени доказателства, нито заключенията на двете
съдебни експертизи.
Относно претенцията за стойност на услугата за дялово
разпределение:
Дяловото разпределение на топлинна енергия /ТЕ/ се извършва
възмездно от продавача по реда на чл.61 и следв. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в
6
СЕС.
Съгласно ОУ -2016 г. купувачите заплащат стойността на услугата
дялово разпределение. Стойността на услугата се формира от цената за
обслужване на партидата, включваща изготвяне на изравнителна сметка,
както и цената за отчитане и обработка на данните на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента.
В края на всеки отоплителен сезон се изготвят изравнителни сметки от
търговеца, избран в СЕС, въз основа на отчитането и обслужването на
партидата се издава фактура за предоставената услуга топлинно
счетоводство.
Видно от заключението на СТЕ, депозирано и прието пред СРС, за
процесния период е извършено дялово разпределение и това е станало
съгласно изискванията на подзаконовите нормативни актове на ЗЕ.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивниците разноски не се следват, а и такива не са сторени.
Въззиваемата страна претендира разноски и такива са сторени за
процесуално представителство. Съдът определя такива на основание чл.78,
ал.8 ГПК в размер на 100 лв. за юрк.възнаграждение, както и разноски за
особен представител в размер на 300 лв. С оглед изхода на спора разноски
се следват и такива ще бъдат присъдени.
Въззивниците са останали задължени за дължимата за въззивното
обжалване държавна такса, която съдът определя в размер на 50 лв. и
същата следва да бъде присъдена в полза на СГС на основание чл.77 ГПК.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20218995 от 04.12.2021 г. по гр.д.№ 27693 по
описа за 2019 г. на СРС, Трето ГО, 141-ви състав.
ОСЪЖДА Е. О. С., ЕГН ********** и И. Л. Б. – С., ЕГН ********** и
двамата с адрес: гр.София, ж.к.“****, съдебен адрес: гр.София, бул.“****-
адв.С. Я., да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23 Б, сумата в
размер на 100 лв., представляваща юрк. възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция, както и разноски за особен
представител в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА Е. О. С., ЕГН ********** и И. Л. Б. – С., ЕГН ********** и
двамата с адрес: гр.София, ж.к.“****, съдебен адрес: гр.София, бул.“****-
адв.С. Я., на основание чл.77 ГПК, да заплатят в полза на СГС, сумата в
размер на 50 лв.- държавна такса за въззивното обжалване.
Решението е постановено при участието на „НЕЛБО” АД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8