Решение по дело №3315/2018 на Районен съд - Велико Търново

       Р Е Ш Е Н И Е

       №

                        гр. Велико Търново, 05.04.2019г.

 

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на шести март две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия: Димо Колев

 

Секретар Виляна Цачева

като разгледа докладваното от съдията

гр. дело № 3315 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск по чл. 30 ал. 1 ЗН за намаляване на завещателно разпореждане.

Ищцата основава исковата си претенция на твърдения, че е наследник по закон на майка си Д. Д., починала на ***. и че ответникът като преживял съпруг също е неин наследник по закон. Ищцата твърди, че наследодателят на страните се е разпоредил с цялото притежавано от него движимо и недвижимо имущество, пари и ценности в полза на ответника, чрез саморъчно завещание, обявено от него на 01.10.2015г., с протокол на нотариус Д. Тютюнджиева и вписано на 14.10.2015г. в Службата по вписванията при ВТРС. Посочва, че със извършеното универсално завещателно разпореждане е накърнена запазената й част от наследството на починалата, която възлиза на 1/3 ид. част. В тази връзка иска от съда да намали направеното в полза на ответника завещателно разпореждане и да възстанови запазената й част от наследството. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен по съображения, че с извършените от него през 2017г. плащания в полза на ищцата на сумите от 10218, 51 евро и от 11623, 77 евро, не само е покрил запазената част от наследството на майка й, но е и надвишил нейната стойност.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

От представеното удостоверение за наследници изх. № 03-14-01/03.01.2018г. на кметство с. Русаля, общ. В .Търново се установява, че страните по делото са законни наследници на Д. А.Д., починала на ***., като ищцата е нейна дъщеря, а ответникът – неин съпруг.

Със саморъчно завещание от 16.12.2013г. наследодателят на страните е завещала в полза на съпруга си – ответникът Д. цялото си имущество – недвижими имоти, движими вещи, пари и ценности, както и всички влогове открити в банкови институции. По молба на ответника оставеното от Д. Д. саморъчно завещание е обявено от нотариус Д. Тютюнджиева, за което е съставен протокол от 01.10.2015г.

От представените от ответника извлечения от банковата му сметка в „ЦКБ” АД се установява, че на 24.10.2017г. и на 13.11.2017г. същият е превел по сметка на ищцата съответно сумата от 10 218, 51 евро и сумата от 11 623, 77 евро с посочено основание – „превод”.

От представените от ищцата финансови отчети за движение по сметката й в периода 2015г. - 2017г., съставени на италиански език и придружени с надлежен превод на български език се установява, че на 19.02.2015г. същата е направила банков превод в полза на майката си в рамзер на 3 000 евро с основание подарък, както и че на това основание на 06.07.2015г., на 14.08.2015г., на 29.03.2016г., на 08.07.2016г. и на 08.03.2017г. е извършила парични преводи в полза на баща си в общ размер на 13 000 евро.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

С предявяването на конститутивния иск с правно основание чл. 30 ал. 1 ЗН се цели да бъде възстановена запазената част от наследството, когато тя е накърнена с извършените от наследодателя дарения или завещания. Субективно потестативно право да се иска намаляване на безвъзмездните разпореждания принадлежи на посочените в разпоредбата на чл. 28 ал. 1 ЗН наследници със запазена част – низходящи, родители и съпруг. В тежест на ищеца е да установи, че е от кръга на наследниците по чл. 28 ЗН. В случая е безспорно, че ищцата е дъщеря на починалата наследотелка и като нейна низходяща е материалноправно легитимирана да води иска по чл. 30 ал. 1 ЗН. Същата търси да реализира правото си за възстановяване на запазената й част от наследството на починалата спрямо преживелия й съпруг, който по аргумент от чл. 9 ЗН е призован към наследяване, поради което не било необходимо да прима наследството по опис /т. 4 ТР № 3/2013г. на ОСГК/. Нещо повече, приемането на наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазената част от наследство спрямо заветник или надарен т.е. при дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато завещателното разпореждане е универсално. В случая безспорно имаме общо завещателно разпореждане, тъй като наследодателят е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще остане след смъртта му, в полза на ответника, поради което процесното саморъчно завещание от 16.12.2013г. е универсално по смисъла на чл. 16 ал. 1 ЗН.

В константната съдебна практика безпротиворечиво се приема, че когато правото на запазена част от наследството е накърнено с универсално завещание, при разглеждане на иск за намаляването му, не се образува маса по чл. 31 ЗН, а намаляването се извършва в дробна част, равна на запазената част от наследството, определена по правилата на чл. 29 ЗН. Изключение прави случая, когато в полза на наследника със запазена част са направени завети и дарения от наследодателя, които следва да се приспаднат от неговата запазена част. В тежест на ответника е да докаже, че в полза на ищеца са извършени дарения или завети от наследодателя, които да покриват запазената му част, но същият нито с отговора на исковата молба, нито в първото по делото заседание е твърдял подобно нещо. След този момент по аргумент от чл. 133 ГПК е настъпила преклузия за соченото на възражения в тази насока. Нещо повече, с оглед универсалния характер на завещателното разпореждане, съдът е нямал основание да изследва този въпрос, тъй като твърдения за извършени дарения или завети не са изложени и в исковата молба.

Срещу предявения иск по чл. 30 ЗН ответникът се брани единствено и само с възражението, че през 2017г. е покрил запазената част на ищцата с приведената й от него сума в общ размер на 21 842, 28 евро. В тази връзка съдът намира, че няма законова пречка постестативното право на възстановяване на запазена част да бъде удовлетворено и чрез постигане на споразумение между наследника с накърнена запазена част и облагодетелствалото се от завещателното разпореждане лице. Само въз основа на безспорния факт на извършени между страните парични преводи, извод за постигната между тях договорка в горния смисъл не може да бъде направен. Нито от посоченото основание при извършване на тези банкови транзакции /”превод”/, нито от останалите по делото обстоятелства може да се заключи, че ищцата е получила процесната сума за попълване на накърнената й от наследството на майка й запазена част. Нещо повече от представените от нея финансови отчети за движение по сметката й в периода 2015г.-2017г. следва да се приеме за доказано твърдението й, че с извършените от ответника два парични превода й се връщат по – рано предоставени му от нея парични суми. Отделно от това за отблъскването на предявения иск по чл. 30 ЗН ответникът следваше да докаже, че сумата от 21 842, 28 евро изравнява респ. надвишава запазената част на ищцата накърнена с извършеното завещателно разпореждане. Това предполага образуването на наследствена маса, като изключение от общото правило. В дадения му обаче срок, продължен по реда на чл. 63 ГПК, ответникът нито е изложил твърдения, нито е представил доказателства за включените в наследството на починалата имуществени права. Соченето на доказателства във второто по делото заседание е закъсняло процесуално действие, тъй като е предприето след изтичането на срока за това. Приемането на тези доказателства би нарушило принципа за равнопоставеност на страните /чл. 9 ГПК/, доколкото по този начин ще се осигури възможност да се събират доказателства, за соченето на които е настъпила преклузия.

По изложените съображения след като имаме извършено универсално завещателно разпореждане и не сме изправени пред изключенията, които налагат формиране на наследствена маса, намаляването на едностранния завещателен акт следва да се извърши в дробна част, равна на запазената част от наследството съгласно чл. 29 ЗН. Съгласно чл. 29 ал. 3 ЗН когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. След като, при преживял съпруг и едно дете размера на разполагаемата част е 1/3, толкова се явява и размера на запазената част на всеки от тези наследници. Разпореждайки се с цялото си имущество за след смъртта си в полза на ответника, наследодателят е накърнила запазената част на ищцата, поради което иска по чл. 30 ал. 1 ЗН следва да се уважи, като се намали извършеното универсално завещателно разпореждане с 1/3 ид. част и същата бъде възстановена на ищцата.

При този изхода на делото претенцията за разноски на ищцата се явава основателна. Последната е доказала извършването на съдебни разноски за държавна такса в размер на 80 лв. и за възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лв. или общо 680 лв., които следва да бъдат понесени от ответника.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 30 ал. 1 ЗН запазената част на С.И. Д., ЕГН: ********** ***. Търново, дом № 295 от наследството на майка й Д. А.Д., починала на ***., КАТО НАМАЛЯВА с 1/3 /една трета/ идеална част универсалното завещателно разпореждане на Д. А.Д., извършено със саморъчно завещание от 16.12.2013г. в полза на съпруга й И.А.Д., ЕГН: ********** ***.

ОСЪЖДА И.А.Д., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.И. Д., ЕГН: ********** ***. Търново, дом № 295 СУМАТА от 680 лв. /шестстоин и осемдесет лева/ - представляваща направените по делото разноски за платена държавна такса и за възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: