№ 13554
гр. София, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110144487 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата 4000 лева главница, представляваща дължимо и незаплатено за периода
01.02.21г.- 31.05.21г. възнаграждение, на основание сключен договор от 04.11.2019г., заедно
със законна лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение-
03.06.2021г., както и мораторна лихва в размер на 169,71лева за периода 01.02.21г.-
31.05.21г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр.д. № 31488/21г. на СРС, 69с-в.
Поради постъпило в законоустановения срок възражение срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение, съдът е дал указания на заявителя за предявяване на
настоящия иск.
Ищецът Н. Г. Г. твърди, че е бил в договорно правоотношение с ответника Сдружение
„Б.Ф.В. , по силата на което и в качеството на изпълнител по договора приел да извършва
подробна и детайлна селекция на състезатели по волейбол. Във всички възрасти на
подрастващи и във възраст от 18 до 21г., с цел подбор на същите за националните гарнитури
на Българска федерация по волейбол. Срокът на действие на договора бил от 01.01.20г.-
31.12.21г. при уговорено възнаграждение, платимо от възложителя в размер на 1000лева
месечно . Ищецът поддържа да е престирал съобразно уговореното, като ответникът не му е
заплатил дължимото по договора възнаграждение за процесния период 01.02.21г.- 31.05.21г.
в размер общо на 4000лева . Ето защо претендира същото заедно с лихва за забава.
Ответникът оспорва исковете при твърдение, че ответникът е неизправна страна по
договора, като не е изпълнил договорното си задължение по чл.1 вр. с чл. 5.1 и чл.5.2 и чл.
4.4 от договора , поради което ответникът като възложител не му дължи плащане. На
следващо място, твърди , че на ищеца не се дължи възнаграждение, доколкото договорът
1
между страните е бил прекратен на 06.04.20г. от ответника с едностранно писмено
уведомление с изх. № 84/08.04.20г. Моли за цялостно отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже че в
процесния период страните са били в твърдяното облигационно правоотношение, като
ищецът е престирал съобразно уговореното, а за ответника е възникнало задължението за
заплащане на уговореното месечно възнаграждение.
Между страните не се спори, че на 04.11.2019г. е сключен договор с предмет
извършване на подробна и детайлна селекция на състезатели по волейбол във всички
възрасти на подрастващи и във възсраст от 18 до 21 години, с цел подбор на същите за
националните гарнитури на Българска федерация по волейбол. Според чл. 2 срокът на
договора е от 01.01.2020г. до 31.12.2021г. Уговорено е месечно възнаграждение от 1000 лв.
за срока на договора – чл. 3.1.
Съгласно чл. 5 от договора ищецът, в качеството си на изпълнител, е задължен да
следи развитието на талантливи състезатели във всички възрасти на подрастващи до 18
години по време на подготовката им и по време на състезания в клубните им отбори
/независимо дали в страната и чужбина/ и в съответния национален отбор; да следи за
развитието на талантливи състезатели от 18 до 21 години по време на подготовката им и по
време на състезания в клубните им отбори /независимо дали в страната и чужбина/ и в
съответния национален отбор; да предоставя на възложителя отчети на всеки три месеца, с
описание на извършената дейност, като входира отчетите в деловодството. Отчетите следва
да съдържат информация за периода на извършване на дейността; място на извършване на
дейността и описание на извършената дейност; поименен анализ относно физическото и
техническото състояние на всеки един от наблюдаваните състезатели; препоръка относно
кои от състезателите следва да бъдат включени в съответните национални отбори.
Приложени са „Отчет“ за първо и второ тримесечие на 2021г. В първия отчет е
посочено, че предвид локдауна в света и България и забраната за посещения на спортни
срещи със зрители, наблюдавал всички предавания на спортната телевизия Диема, която
излъчва най-интересните мачове от шампионата, както и финалите на Купата на България. В
отчета е посочено, че „Абсолютно всички състезатели, вкл. и тези, които са викани в
разширените гарнитури, бележат ръст на развитие в собствените си отбори, участвайки при
мъжете и трупайки опит в „Суперлигата“. Бих отличил отново Карягин от Нефтохимик-
Бургас и препоръчал за мъжкия национален отбор. С.В.,А.Н. и разпределителят С.П., и
тримата от Левски, също за разширения Мъжки отбор. Татаров от ЦСКА смятам, че може да
се развие като диагонал, а не като посрещач, какъвто играе в момента, защото Сашо Попов в
момента налага друг диагонал и Татаров играе посрещач и си мисля, че това ще попречи на
развитието му. Ерик Стоев играе водеща роля в тима от Висша лига Сливница. Технически
и тактически е израстнал.“
2
Във втория отчет е посочено: „Наблюдавах завършването на шампионата при мъжете в
„Суперлигата“ и Висша лига при мъжете и представянето на състезателите, които попадат в
националните отбори съответно до 19 г., водена от М.С. и до 21 г., водена от Н.Н.. Няма да
ви представям персонално развитието на всеки един състезател предвид на това, че всички
без изключение израстнаха с мачовете от финалната фаза на шампионата ни в Суперлигата,
както и във Висша лига, а това са около 30 състезатели, които се подготвят един ден да
играят при мъжете. С тях се работи добре в клубовете и националните гарнитури, в които
попадат и това според мен е правилният начин. Относно участието на млади състезатели в
мачовете от лигата, където бяха извикани, мисля че опита се оказа неусешен предвид това,
че трябва да се печелят мачове и точки за ранкинг. Също така смятам, че участието на Ц.С.
беше излишно в Лигата по две причини: първо играе с нежелание и не е спечелил и едно
важно отиграване или да е бил фактор за спечелване на мач и второ-договорил се е с
треньора да не участва във всички мачове. Мисля, че на този пост при мъжете имат бъдеще
Татаров и Карягин, които наблюдавам последните 4-5 години и в конкуренция помежду си
биха израстнали още на поста „диагонал на разпределителя“, макар че в клубовете си
играеха като „посрещачи“ през последния сезон. А.Н.,Е.С. израстваха с всеки изминал мач в
плейофите и имат бъдеще според мен и при мъжете на позиция посрещач. Оптимист съм за
резултатите от работата на М.С. и на Н.Н.. Както и на В.К. за изграждане на млади
волейболисти по едно ядро от всяка възрастова група, което в определено време да се
включи в представителната ни мъжка формация.“
Съдът намира, че процесният договор има характеристиките на договор за изработка,
което се извежда от неговия предмет – подробна и детайлна селекция на състезатели по
волейбол, изразяваща се в следене на тяхното развитие по време на подготовката им и
предоставяне на тримесечен отчет за извършеното. По силата на така възникналото между
страните облигационно правоотношение за ищеца са породени две основни задължения – да
извърши точно в качествено, количествено и времево отношение, по проекта на
възложителя, възложената му работа и да предаде изработеното по него на възложителя, а за
ответника – да приеме изработената работа и да заплати уговореното възнаграждение по
арг. от чл. 258 от ЗЗД и чл. 266, ал. 1 от ЗЗД. Приемането като задължение на поръчващия
по арг. от чл. 264, ал. 1 от ЗЗД като правно действие представлява фактическо получаване на
извършеното и признанието, че то съответства на поръчаното. Такова признание е налице,
когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливото
изразено изявление на поръчващия, че счита извършената работа съобразна с договора, като
при липсата на възражения от него, работата се счита за одобрена – арг. от чл. 264, ал. 3 от
ЗЗД. Отказът да се изплати дължимото възнаграждение, при вече установена фактическа
власт върху изработеното в изпълнение на договора, не съставлява упражняване на това
право. Упражняването на правото следва да се осъществи с изрично изявление в този
смисъл, което да достигне до изпълнителя.
В случая от преценката на доказателствената съвкупност се установи, че ищецът е
осъществявал възложените му по договора дейности. Видно от приложените по делото
3
отчети, чието получаване не се оспорва от ответника, ищецът ясно и разбираемо с посочен
от него период и място на извършване на дейността, е направил поименен анализ на
наблюдаваните състезатели и своеобразни препоръки относно това кои състезатели следва
да бъдат включени в съответните национални отбори. Посочва кои играчи са технически
израснали, на какъв пост е подходящо да играят. Следва да се има предвид, че отчетите са
изготвени по време на епидемичната обстановка и въведените ограничения, което може да е
довело до лаконичност в отчетите и по-конкретно във втория отчет, но в същото време не се
твърди и не се установява възложителят да е изискал допълнителни сведения от изпълнителя
относно поставените задачи, каквито права са му предоставени с разпоредбата на чл. 4.1 от
Договора – изисква по всяко време сведения от изпълнителя относно поставените му задачи.
С получаването и мълчаливото му изявление във връзка с отчета ответникът не само е приел
извършената от ищеца работа по договора за процесния период по арг. от чл. 264, ал. 1 и 3
от ЗЗД, но за него е възникнало и задължението му за заплащането на уговореното по
договора възнаграждение.
Изводът на съда не се променя от събраните в хода на производството свидетелски
показания. Св. Владимир Николов сочи, че договорът бил подписан непосредствени преди
смяната на бившия президент на федерацията – Данчо Лазаров, но това не променя
наличието на облигационно правоотношение между страните и задължение на страните по
него да изпълняват договора до изтичането на неговия срок, респ. до законосъобразното му
прекратяване.
По повод на последното, направено е от ответника в отговора на исковата молба
твърдение за едностранно прекратяване на договора с писмено уведомление изх. №
84/08.04.2020 г. На първо място по отношение на това уведомление следва да се отбележи,
че не се установява същото да е връчено на ищеца на 22.04.2020г., както се твърди в
отговора. Приложено е електронна извадка от сайта на Еконт от 08.04.2020г. за приета
пратка номер *********, която следва да бъде доставена до гр. Габрово, и извадка от сайта
за проследяване на пратка, в който е посочено, че пратката на 22.04.2020г. е доставена.
Съдът намира, че от това не може да се направи извод за получаване на уведомлението.
Видно от извадката е имало неуспешно доставяне, както и пратката е била отказана. В
същото време доставката на пратката на 22.04.2020г. е била осъществена от лицето, което
първоначално я е получило в гр. София. Предвид изложеното, съдът намира, че не се
установява надлежно връчване на уведомление за прекратяване на договора. Приложени са
доказателства за връчване на уведомление за прекратяване на 12.10.2021г., но това касае
период след процесния.
Дори и да се приеме, че е налице връчване на Уведомление изх. № 84/08.04.2020 г.,
следва да се отбележи, че в чл. 4.2 от Договора е предвидена възможност договорът да бъде
прекратен едностранно от възложителя при неизпълнение на някое от задълженията от
страна на изпълнителя. В самото уведомление обаче не се сочи неизпълнение, а и такова не
се доказва. В уведомлението е посочено единствено, че предвид извънредното положение и
епидемичната обстановка е налице непреодолима сила и за ответника не е налице интерес от
4
изпълнение на задълженията и прекратява договора. Непреодолимата сила е институт,
уреден в полза на длъжник, който е поставен в невъзможност за изпълнение на
задължението си. Хипотезата е неприложима към настоящия случай, тъй като въведените
противоепидемични мерки не рефлектират върху възможността за изпълнение на паричното
задължение на ответника да заплаща уговореното възнаграждение по начин, че да го
направят обективно невъзможно. Още повече, че по делото не се установява извънредното
положение съществено да е възпрепятствало дейността на ответника, както и да се
преустановило получаваните трансферни такси (видно от представения от ответника
Протокол от заседание на Управителния съвет на БФВ от 28.05.2020 г.). Наведените
твърдения, че е била налице обективна невъзможност за ищеца да изпълнява задълженията
си се оборват от събрания по делото доказателствен материал – представени тримесечни
отчети.
Поради това предявеният иск по чл. 79, ал.1 ЗЗД е основателен и доказан в пълния
предявен размер 4000,00 лева и за периода 01.02.21г.- 31.05.21г. Предвид това, съдът следва
да разгледа иска за мораторна лихва, като намира, че същият следва да бъде отхвърлен. В
договора е уговорено месечно възнаграждение от 1000 лв., като не е посочен срок за
изпълнение на същото. На основание чл. 84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Не се
установява, а и не се твърди да е налице покана, предвид което не е налице изпадане в
забава.
По разноските
С оглед изхода от спора с право да претендира присъждане на разноски имат и двете
страни.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 83,39 лв. за
държавна такса и 370 лв. адвокатско възнаграждение, или съразмерно на уважените искове
му се дължи сумата от 434,94 лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 83,39 лв. за
държавна такса, 520 лв. адвокатско възнаграждение, които му се дължат. Не следва да се
възлагат претендираните транспортни разходи, тъй като същите са недоказани. Съразмерно
на уважените искове, на ищеца се следват разноски за изсовото производство в размер общо
на сумата от 578,83 лв.
От страна на ответника не са доказани разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
5
правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Н. Г. Г., ЕГН: **********, съдебен
адрес: 1111 срещу Сдружение „Б.Ф.В., ЕИК: 1111, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. 111, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 4000 лева главница,
представляваща дължимо и незаплатено за периода 01.02.21г.- 31.05.21г. възнаграждение, на
основание сключен договор от 04.11.2019г., заедно със законна лихва от датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение- 03.06.2021г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 31488/21г. на
СРС, 69 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва в размер на 169,71лева за периода
01.02.21г.- 31.05.21г.
ОСЪЖДА Сдружение „Б.Ф.В., ЕИК: 1111, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. 111 да заплати на Н. Г. Г., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. 111 бул. 1111,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 434,94 лв., разноски в заповедното производство и
сумата от 578,83 лв.-разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6