№ 55
гр. ******, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря П.Х.Д.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20213130101228 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Еос Матрикс" ЕООД, със седалище
и адрес на управление: гр. ****, район ****, ж.к. *****, ул."*********, с ЕИК *********
срещу ИЛХ. Х. С., ЕГН ********** с адрес: с. ******, общ. ******, обл. ***** ул.
„********“ № 20.
В исковата молба се твърди, че на 06.12.2007г. е сключен Договор на потребителски
кредит между „СИБАНК" АД и ИЛХ. Х. С., ЕГН **********, по силата на който
Кредиторът е предоставил на длъжника кредит в размер на 20 000 лв.. Годишният лихвен
процент, към датата на сключване на договора, бил в размер на 7,4%. Кредитополучателят
се задължил да погаси задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, включващи
главница и лихва, в общ размер на 236,36 лв. всяка, считано от 06.01.2008г.. Крайната дата
на задължението била на 06.12.2017г.. ГПР бил в размер на 7,83 % към датата на отпускане
на кредита. Обща дължима сума по договора за кредит, изчислена към датата на отпускане
била 32380,21 лева.
Твърди се, че на 02.12.2010г. към Договор за потребителски кредит от 06.12.2007г. бил
подписан Анекс № 1, с който банката отпуснала на длъжника допълнителна сума, с която
било погасено просрочието по потребителския кредит и бил рефинансиран овърдрафт.
Размерът на главницата бил увеличен и към датата на подписването на Анекса възлизал на
17180,93 лв.. Променени били параметрите на погасителните вноски и дължимата лихва,
като за 6-месечен период, считано от 06.12.2010г., длъжникът трябвало да заплаща вноска в
размер на 80 лв. при годишен лихвен процент 5,587%. След изтичането на 6-месечния
период месечната дължима вноска била в размер на 291,65 лв. и ще се олихвява с ГЛП в
размер на 9,303%. Падежна дата след анекса оставала непроменена.
1
След усвояване на кредитния лимит и след сключване на анекса към договора за
кредит, се твърди, че ответникът не е правил редовни плащания на анюитетните месечните
си вноски по погасителен план и непогасеното задължение по кредита било в общ размер на
17680,93 лв..
На 28.09.2012г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по
силата на който „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК ********* е придобило процесното
вземане.
Твърди се, че на основание чл.99 от Закона за задълженията и договорите длъжникът
бил уведомен за цедирането на дълга му с изпращане на писмо-уведомление, връчено на
15.10.2020г. съгласно предоставените от първоначалния кредитор правомощия. Със
съобщаването на цесията, на длъжника бил предоставен 7-дневен срок за доброволно
изпълнение. Вземането спрямо ответника било индивидуализирано по основание и размер в
Приложение 1 към конкретния договор за цесия.
Твърди се, че срокът на договора е изтекъл, поради което задълженията на длъжника
по Договор за потребителски кредит от 06.12.2007г. и АНЕКС № 1 към договора от
02.12.2010г. били изискуеми изцяло.
Ищецът подал срещу ответника заявление по чл.410 ГПК, по което било образувано
Ч.ГР.Д. 971/2021Г. по описа на PC ******, по което била издадена Заповед за парично
изпълнение за претендираните суми, срещу която било постъпило възражение.
Поради това се иска да бъде признато за установено, че ИЛХ. Х. С., ЕГН **********
дължи на „ЕОС Матрикс" ЕООД СУМАТА от 4000 лв. - частична претенция,
представляваща ЧАСТ от общо дължима сума в размер на 17680,93 лв. (седемнадесет
хиляди шестстотин и осемдесет и 0,93 лева) по Договор на потребителски кредит от
06.12.2007г. и Анекс № 1 към договора от 02.12.2010г., от които 3500 лв. (три хиляди и
петстотин лева) от общо дължими 17180,93 лв. (седемнадесет хиляди сто и осемдесет лева и
0,93 лева) - главница за периода 25.07.2016г. - 06.12.2017г. и 500 лв. (петстотин лева) -
мораторна/наказателна лихва за забава в размер на законната лихва за периода 25.07.2018г. -
11.08.2021г., както и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 до окончателно изплащане на сумата.
Претендират се разноски по исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника.
В него се твърди, че „Сибанк“ АД не е имала право да цедира вземанията по
сключения с ответника договор за потребителски кредит. Според чл. 99, ал. 1 от ЗЗД
кредиторът можел да прехвърли своето вземане само ако законът, договорът или естеството
на същото позволяват това, в случая чл. 16 от Закона за потребителския кредит не е
позволявал на цедента „СИБАНК АД да цедира на ищеца процесното вземане срещу
ответника. Според чл. 16, ал. 1 от ЗПК (отм.) кредиторът може да прехвърли вземанията си
срещу потребителя на друго лице само при условие, че договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност. Твърди се, че в случая, в процесния договор за
2
потребителски паричен кредит не се предвиждала възможност за прехвърляне на вземането
без длъжникът да даде съгласието си за това.
Дори и да се приемело, че такава възможност е предвидена, такава клауза би била
неравноправна клауза според чл. 143 т. 15 и т. 18 от ЗЗД и поради това нищожна по силата
на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП във вр. с чл. 12 от ЗПК (отм.).
Поради това СИБАНК АД не е имала законовата възможност да прехвърли на ищеца
процесното вземане срещу ответника и договорът за цесия от 2012 г. бил нищожен по
силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗПК (отм.). Поради това ищеца не
бил титуляр/кредитор на процесните вземания и не е активно материалноправно
легитимиран да иска плащането на вземането от ответника.
Прави възражение за изтекла погасителна давност включително по отношение на
претендираните лихви. По отношение на вземането за лихви бил приложим тригодишният
давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Като част от анюитетните вноски вземането за
договорна лихва, представляваща цената на кредита, било станало изискуемо с настъпване
на падежа на всяка от вноските.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, в писмено становище поддържа
предявените искове и моли да бъдат уважени. Оспорва възраженията изложени в отговора
на исковата молба като твърди, че в процесния договор за кредит в чл.10, ал.3 от него е
предвидено правото на кредитора да цедира вземанията си по договора. По отношение на
възражението за погасяване по давност на иска за мораторна лихва, заявява, че
претендираната лихва е за период 25.07.2018г. – 11.08.2021г. и съответно тригодишната
погасителна давност не била изтекла.
В съдебно заседание ответникът не се явява, процесуалния му представител поддържа
подадения отговор, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От приетите по делото доказателства - Договор за потребителски кредит по кредитни
програми от 06.12.2007г. Договор за учредяване на залог върху вземанията от 06.12.2007г.;
Извлечение от счетоводни сметки от 06.12.2007г.; извлечение от счетоводни сметки от
22.12.2010г.; Искане за отпускане на потребителски кредит с вх. № РДВ 3712/03.12.2007г. ;
Анекс № 1 към договор за кредит № 898-РК07-00647/06.12.2007г. Реструктуриране от
02.12.2010г.; Документ № 1197894 за разрешаване на потребителски кредит със залог на
работна заплата се установява, че ответникът е отправил на 20.11.2007г. предложение до
„СиБанк“ АД за сключване на договор за заем за сума в размер на 20000 лева, като на
06.12.2007г. е сключил със „СиБанк“ АД договор за потребителски кредит по кредитни
програми по силата, на който заемодателят е отпуснала на ответника сума в размер на 20000
лева, при годишният лихвен процент към датата на сключване на договора в размер на
7,83%. Погасяването на вземането по кредита е на 120 месечни анюитетни вноски,
включващи главница и лихва, в общ размер на 236,36 лв. всяка, считано от 06.01.2008г..
3
Крайната дата на задължението била на 06.12.2017г.. В договорът е предвидено задължение
на кредитидополучателя за заплащане на договорна лихва, по чл.4, ал.1 от него в размер на
сбора на банковия лихвен процент за потребителски кредит на банката плюс
преференциална лихвена надбавка в размер на 2.9 пункта за срока на издължаване на
кредита. Предвидено е заплащането и на мораторна лихва при забава по чл.4, ал.2 в размер
на договорната лихва и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Обща дължима
сума по договора за кредит, изчислена към датата на отпускане е 32380,21 лева.
Вземанията на банката са обезпечени със залог в нейна полза на настоящи и бъдещи
вземания на длъжника от трудовото му правоотношение с „ГБС-Варна“ АД., за което на
06.12.2007г. е сключен договор за учредяване на залог върху вземания между „СиБанк“ АД
и И.С..
Според чл.10, ал.3 от договора банката има право да прехвърля вземанията си по
договора за кредит.
От Партиден лист № 541195336502 BGL 953365/06-12-2007г.; Партиден лист №
9214953365022 BGL 953365/06.12.2007г. се установява, че банката е превела по сметката на
ответника сумата по кредита в размер на 20 000 лева на 06.12.2007г..
„СиБанк“ АД и И.С. на 02.12.2010г. са сключили Анекс № 1 към Договор за
потребителски кредит от 06.12.2007г. с който банката отпуска на длъжника допълнителна
сума, с която е погасено просрочието по потребителския кредит и бил рефинансиран
овърдрафт. Според Анекса към датата на сключването му остатъка от дълга по кредита е в
размер на 15 853.80 лева. Банката отпуска на длъжника допълнителна сума в размер на
1327.13 лева, с която е погасена сумата по просрочието на процесния кредит и е
рефинансиран овърдрафт. След усвояването на сумата до 06.12.2010г. дългът на ответника
станал в размер на 17180,93 лв.. Променени са параметрите на погасителните вноски и
дължимата лихва, като за 6-месечен период, считано от 06.12.2010г., длъжникът трябва да
заплаща вноска в размер на 80 лв. при годишен лихвен процент 5,587%. След изтичането на
6-месечния период месечната дължима вноска е в размер на 291,65 лв. и ще се олихвява с
ГЛП в размер на 9,303%. Крайната падежна дата след анекса остава непроменена.
От Уведомление за извършено прехвърляне на вземания от 22.11.2012г.; Пълномощно
с изх. № 3787/05.03.2013г.; Писмо уведомление за цесия от 18.10.2021г.; обратна разписка,
договор за прехвърляне на парични вземания, ведно с приложение към него, потвърждаване
за извършена цесия се установява, че „СиБанк“ АД е прехвърлила процесното вземане на
ищеца на 28.09.2012г.. „Сибанк“ АД е АД е потвърдило извършената цесия на процесното
вземане. До ответника са изпратени две уведомления за извършената цесия първото от
„Сибанк“ АД получено от ответника на 22.11.2012г., а второто от „ЕОС Матрикс“ ЕООД в
качеството му на изрично упълномощени затова лице по силата на пълномощно дадено му
от „Сибанк“ АД с нотариална заверка на подписите от 16.11.2012г., получена от ищеца на
15.10.2020г..
От ЧГД № 971/2021 г. по описа на РС ****** е видно, че ищецът е подал заявление по
4
чл.410 ГПК до РС ******, по което е издадена заповед за изпълнение № 653/13.08.2021г. за
следните суми: в размер на 3500 лева /три хиляди и петстотин лева/ представляваща
частична претенция – главница от общо дължими 17180,93 лв. по сключен на 06.12.2007 г.
между „СИБАНК“ АД и ИЛХ. Х. С. , с ЕГН: ********** договор за потребителски кредит и
подписан анекс № 1 на 02.12.2010 г. с цел преструктуриране. По силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „СИБАНК“ АД и “ЕОС Матрикс”
ЕООД, ЕИК ********* от 28.09.2012 г., задължението на длъжника, произтичащо от
описания по горе договор за потребителски кредит и подписан анекс № 1 на 02.12.2010 г. с
цел преструктуриране е изкупено от “ЕОС Матрикс” ЕООД; 500 лева/петстотин лева/
мораторна/наказателна лихва за периода от 25.07.2018 г./в посочения период не е включен
периодът на извънредно положение -13.03.2020г. - 14.05.2020 г./ до датата на подаване на
заявлението – 11.08.2021 г. ; законната лихва върху гореконкретизираната главница, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда 11.08.2021 г. до окончателното погасяване на
задължението, както и сума в размер на 80 лева – разноски по вземането.
Заповедта е връчена на длъжника лично, като в законоустановения срок той е подал
възражение за недължимост на вземането по кредита, като е изложил, че вземането е
погасено по давност, включително и по отношение на лихвата, цесията не му била
съобщена. Поради това на основание чл.415, ал.1 от ГПК на заявителя са дадени указания да
предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок от съобщението, което той е
сторил.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. 415 от ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите по
издадената Заповед за изпълнение № 653/13.08.2021г. по ч.гр.д.971/2021 на РС ****** за
следните суми: в размер на 3500 лева /три хиляди и петстотин лева/, представляваща
частична претенция за главница от общо дължима в размер на 17 180,93 лв. по сключен на
06.12.2007 г. между „СИБАНК“ АД и ИЛХ. Х. С. с ЕГН: ********** договор за
потребителски кредит и подписан анекс № 1 на 02.12.2010 г., като вземанията по договора
са изкупени от “ЕОС Матрикс” ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 28.09.2012 г.; 500 лева/петстотин лева/ мораторна лихва за периода от 25.07.2018
г. /в посочения период не е включен периодът на извънредно положение -13.03.-14.05.2020
г./ до датата на подаване на заявлението – 11.08.2021 г.; законната лихва върху
гореконкретизираната главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда
11.08.2021г. до окончателното погасяване на задължението.
Възражение за нищожност на договора за цесия на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗПК (отм.), тъй като е сключен без кредитора да има право да прехвърля
вземанията си по процесния кредит.
Възражение за нищожност на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП във вр. с чл. 12 от ЗПК
(отм.) на чл.10, ал.3 от Договор на потребителски кредит от 06.12.2007г..
5
Възражение по чл.110 ЗЗД за погасяване по давност на вземанията за главница
(направено в подаденото възражение по Заповед за изпълнение № 653/13.08.2021г. по
ч.гр.д.971/2021 на РС ******) и по чл.111, б.в от ЗЗД за вземанията за лихви по процесния
кредит.
Съдът намира, че предявените искове са допустими, доколкото са предявени по реда на
чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от
уведомяването му за подаденото възражение.
Ищецът следва да докаже, че между цедента и ответника е сключен процесния договор
за кредит, че цедента е изправна страна по него, цедирането на вземането, уведомяването на
ответника за цесията, изискуемостта на процесния вземания.
Ответникът следва да докаже, нищожността на договора за цесия и на чл.10, ал.3 от
Договор на потребителски кредит от 06.12.2007г. на твърдените в отговора основания,
съответно погасяването по давност на процесните вземания.
От представените по делото доказателства, а и страните не спорят, че между „Сибанк“
АД и ответникът са сключени Договор за потребителски кредит по кредитни програми от
06.12.2007г. Договор за учредяване на залог върху вземанията от 06.12.2007г.; Анекс № 1
към договор за кредит № 898-РК07-00647/06.12.2007г. за реструктуриране от 02.12.2010г..
От партидните листи се установи, че „Сибанк“ АД е изпълнила задълженията си по
договора, като на 06.12.2007г. е превела по сметка на ответника заемната сума по договора в
размер на 20000 лева.
По силата на сключения Анекс № 1 от 02.12.2010г. ответникът се е задължил да
заплати на „Сибанк“ АД оставаща главница по кредита в размер на 17 180.93 лева на
погасителни вноски, последната от които е на 06.12.2017г., ведно с договорна и мораторна
лихва при забава.
Ответникът не твърди, че е заплатил дължимите суми по договора в размер на 17
180.93 лева главница и 500 лева мораторна лихва в размер на законната лихва през периода
25.07.2018г. до датата на подаване на заявлението – 11.08.2021 г..
Възражението на ответникът относно нищожност на договора за цесия на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗПК (отм.), съдът намира за неоснователно. На
основание чл.10, ал.3 от процесния договор за кредит „Сибанк“ АД и ответникът изрично са
договорили правото на кредитора да прехвърля вземанията си по процесния кредит. Поради
това сключеният на 28.09.2012г. договор, с който е цедирано процесното вземане не е
нищожен поради противоречие с чл. 16, ал. 1 от ЗПК (отм.).
Възражението на ответника за нищожност на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП във вр. с
чл. 12 от ЗПК (отм.) на чл.10, ал.3 от Договор на потребителски кредит от 06.12.2007г. съдът
намира за неоснователно. Съдът не намира, че уговореното между „Сибанк“ АД и ответника
право на банката да цедира вземанията си по договора е неравноправна клауза, защото тя по
никакъв начин не накърнява правата на длъжника, не е уговорена в полза на кредитора, не
6
го обогатява по никакъв начин за сметка на длъжника, не създава неравновесие в правата и
задълженията по между им. Още повече, че чл. 16, ал. 1 от ЗПК (отм.) изрично предвижда
възможност при съгласие между страните кредиторът да има право да прехвърля вземанията
си по договорите за потребителки кредит, какъвто е и настоящия случай.
Възражението на ответника по чл.110 ЗЗД за погасяване по давност на вземанията за
главница (направено в подаденото възражение по Заповед за изпълнение № 653/13.08.2021г.
по ч.гр.д.971/2021 на РС ******) и по чл.111, б.в от ЗЗД за вземанията за лихви по
процесния кредит е основателно само по отношение на част от периода за мораторната
лихва. На основание чл.110 ЗЗД се погасяват по давност всички вземания, за които законът
не е предвидил друг срок. В случая вземането за главница по договора за кредит макар и
разсрочено на вноски е едно вземане, чиито краен падеж е 06.12.2017г.. Давностния срок за
вземането за главница започва да тече от 07.12.2017г. и изтича на 07.12.2022г.. Към момента
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 11.08.2021г. давностния срок за главницата по
процесния кредит не е изтекъл.
По отношение на вземането за мораторна лихва същата на основание чл.111, б.в от
ЗЗД се погасява с 3-годишен давностен срок. Мораторна лихва се дължи от деня на забавата
до погасяване на вземането. В случая ответникът е изпаднал в забава за част от дължимите
вноски още след подписване на Анекс № 1 от 02.12.2010г., тъй като не е погасявал
падежиралите вноските по кредита. Кредитът става изцяло изискуем на 06.12.2017г. и от
следващия ден 07.12.2017г. се начислява и дължи мораторна лихва, по силата на сключения
договор между страните. Размерът на мораторната лихва се определя от периода на забавата.
Ищецът претендира лихва за забава в размер на 500 лева за периода 25.07.2018г. до
11.08.2021г. върху претендираната частична главница от 3500 лева. В случая
претендираната мораторна лихва от 25.07.2018г. се погасява по давност на 25.07.2021г., т.е.
погасена е по давност мораторна лихва за периода 26.07.2021г. – 11.08.2021г.. Това
обстоятелство не влияе на размерът на претендираната мораторна лихва, защото тя е в
размер на 500 лева, а съдът изчисли дължимата мораторна лихва върху главницата от 3500
лева използвайки електронен калкулатор на НАП
https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp и отчитайки периода на извънредното
положение 13.03.2020г. – 14.05.2020г. в размер на 1022.44 лева.
Предвид гореизложеното предявения иск за главница в размер на 3500 лева е
основателен и следва да бъде уважен, предявеният иск за мораторна лихва е основателен за
сума в размер на 500 лева за периода 25.07.2018г. – 25.07.2021г. и следва да се отхвърли за
периода 26.07.2021г. – 11.08.2021г..
С оглед изхода на спора, доказателствата за заплатените разноски по делото и
направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца направените от последния разноски по делото съобразно. Претендираните
разноски от ищецът са следните: по 80 лева – държавна такса в исковото и заповедното
производство. Съобразно това на ищецът следа да се присъдят разноски в размер на 80 лева
по заповедното производство и в размер на 80 лева в исковото производство.
7
Воден от гореизложеното Провадийският районен съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. 415 от ГПК съществуването
на вземанията на „Еос Матрикс" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, район ****, ж.к. *****, ул."*********, срещу ИЛХ. Х. С., ЕГН
********** с адрес: с. ******, общ. ******, обл. ***** ул. „********“ № 20, за които е
издадена издадената Заповед за изпълнение № 653/13.08.2021г. по ч.гр.д.971/2021 на РС
****** за следните суми: в размер на 3500 лева /три хиляди и петстотин лева/
представляваща частична претенция за главница от общо дължима главница в размер на
17180,93 лв. по сключен на 06.12.2007 г. между „СИБАНК“ АД и ИЛХ. Х. С. с ЕГН:
********** договор за потребителски кредит и подписан анекс № 1 на 02.12.2010 г., като
вземането по тях е изкупено от “ЕОС Матрикс” ЕООД с договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 28.09.2012 г., ведно със законната лихва върху гореконкретизираната
главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда 11.08.2021 г. до
окончателното погасяване на задължението; 500 лева/петстотин лева/ мораторна лихва за
периода от 25.07.2018г. – 25.07.2018г. като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за мораторна лихва
за периода 26.07.2021г. – 11.08.2021г..
ОСЪЖДА ИЛХ. Х. С., ЕГН ********** с адрес: с. ******, общ. ******, обл. ***** ул.
„********“ № 20, да заплати на „Еос Матрикс" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. ****, район ****, ж.к. *****, ул."*********, сумата от 80 лева
разноски по заповедното производство по ч.гр.д.971/2021г. на РС ****** и в размер на 80
лева разноски в настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
8
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
9