№ 18741
гр. С, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110141417 по
описа за 2023 година
Предявен е иск от „А“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
бул.“Н В“ № 53, ет.2, представлявано от А Д и З В, чрез адв.В., със съдебен адрес гр.С, бул.
„Ц Б ІІІ“ № ..., студио 1, за осъждане на ответника ЗК „Л И“ АД, ЕИК: ...., със седалище и
адрес на управление: гр.С, бул.„С Ш“ № 67А, представлявано от П В Д., С Н А, В В И и М
А Д., да запати на ищеца сумата от 578.98 лева /съобразно допуснатото изменение на иска в
о.с.з. от 14.11.2023 г./, представляваща неплатен остатък от дължимо застрахователно
обезщетение по щета № .., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на претенция към ответника – 25.07.2023 г., до окончателното плащане на
дължимото.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 21.11.2022 г. в гр.С, на О П, на пътен възил „Б Ш“,
е настъпило ПТП, между л.а.Фолксваген Кади с рег.№ .., застрахован при ответника и
л.а.Рено Канго, рег.№ ..., собственост на ищеца. Според ищеца вина за настъпилото
произшествие има водачът на л.а.Фолксваген, който насочвайки се в съседната лента, без да
пропусне движещия се в нея л.а.Рено, е реализирал удар с него. Обяснява се, че при удара са
повредени на л.а.Рено предна броня, държач преден ляв калник, ляв фар, капак предно ляво
колело, предна лява врата, заден ляв панел, заден ляв калник, греда под калника, щети по
окочването на автомобила, преден ляв калник.
Сочи се, че ищецът е завел пред ответното дружество претенция, по която то е
образувало щета № ... По посочената щета е определено и изплатено на ищеца
застрахователно обезщетение от 716.76 лв. Според ищеца, действителната стойност на
щетите е 1060.00 лв., поради което предявява иск за разликата от 343.24 лв.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявения иск. Ответникът оспорва предявения иск, като
заявява, че определеното и изплатено застрахователно обезщетение съответства на
действителната стойност на щетите, претърпени в резултат на процесното ПТП.
Отделно от това се отбелязва, че след изплащане на сумата от 716.76 лв. от
1
ответника на ищцовото дружество, последното не е отправяло нова покана за плащане по
образуваната застрахователна преписка. Липсата на извънсъдебно възражение от страна на
ищеца, ответникът иска да се вземе предвид от съда в насока, че той не е дал повод за
завеждане на делото.
С оглед на това се иска от съда да отхвърли предявените искове, като присъди на
ответника направените от него разноски. В условията на евентуалност се прави възражение
за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа
предявените искове. Ответникът не се представлява, взема писмено становище по
съществото на спора.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изсушана е съдебно-
автотехническа експериза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от свидетелство за регистрация на МПС Рено Канго, с рег.№ ..., превозното
средство е собственост на ищеца.
От представения по делото протокол за ПТП № ..., се установява, че на на 21.11.2022
г. в гр.С, на О П, на пътен възел „Б Ш“, е настъпило ПТП, между л.а.Фолксваген Кади с рег.
№ .., застрахован при ответника и л.а.Рено Канго, рег.№ ..., собственост на ищеца, което е
причинено от водача на л.а.Фолксваген при рязка маневра на дясно за преминаване в
другото платно за движение.
По заявление на собственика на увредения автомобил, в ответното дружество е
образувана щета № .., по която след извършени огледи, в опис-заключения са отразени
увредените детайли. На 21.03.2023 г. по сметка на ищеца е изплатено застрахователно
обезщетение от 716.76 лв.
От заключението по съдебно-автотехническата експертиза се установява наличието
на причинно-следствена връзка между описания в исковата молба механизм на настъпване
на процесното ПТП и нанесените по ищцовия автомобил щети. Размерът на щетите е
определен по средни пазарни цени на 1295.74 лв., а при влагане на оригинални части, той
нараства на 1657.96 лв. Стойността на нормочас труд според експерта е 15.00 лв.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
За да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на МПС-то, управлявано от
виновния водач, настъпило застрахователно събитие, причинени вреди от застрахования
делинквент, причинно-следствена връзка между деликта и вредите, както и размера на
последните.
По делото не е спорно обстоятелството, че между ответното дружество и собственика
на л.а.Фолксваген Кади с рег.№ .. е налице валидно облигационно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ с период на покритие към момента на настъпване на
процесното ПТП.
В същото време, от заключението по съдебно-автотехническата експертиза, се
установява механизмът на настъпване на произшествието, а именно реализиране на удар при
навлизане от едно в друго платно за движение /в една и съще посока/ на двата автомобила,
т.е. водачът на застрахования при ответника автомобил е допуснал нарушение на чл.25 от
ЗДвП.
2
При тези данни съдът намира, че е безспорно наличието на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане по отношение виновния за произшествието
водач, които ангажират отговорността на неговия застраховател за причинените на
собственика на л.а. Рено Канго, рег.№ ... вреди. Индиця в тази насока е извършеното преди
завеждане на делото плащане от страна на ответното дружество.
От заключението по съдебно-автотехническата експертиза се установява освен
механизмът на настъпване на процесното ПТП, и размерът на причинените щети по
собствения на ищеца л.а.Рено. Последните са изчислени към датата на събитието в размер
на 1295.74 лв. по средни пазарни цени, а при влагане на оригинални части - на 1657.96 лв.
По отношение размера на обезщетението следва да се отбележи, че в своята практика ВКС
приема, че обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща
действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до
застрахователната сума по договора. Съобразно предвиденото в чл.400, ал.1 от КЗ,
действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо него
може да се купи друго със същото качество. Затова адекватно и реално овъзмездяване на
вредите се получава при съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за
възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им, без овехтяване,
вложени за нови части, материали и труд. Определянето на по-високи цени от
специализиран фирмен сервиз, оторизиран за съответното МПС, би било в нарушение на
императивното нормативно ограничение. При направени по-големи разходи след извършен
ремонт в нарочен сервиз, застрахователното обезщетение отново се дължи по средни
пазарни цени по време на настъпване на застрахователното събитие, доколкото
договореностите между собственика на увредения автомобил и неговия застраховател не
могат да бъдат противопоставени на застрахователя на виновния за причинените
увреждания водач /в този смисъл решение № 209/30.01.2012 г., постановено по т. д. №
1069/2010 г. по описа на ВКС, II т. о., ТК и решение № 4666/28.06.2017 г., постановено по
гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав/.
Ето защо, в настоящия случай следва да бъде кредитирано заключението на
автотехническата експертиза в частта му, в която вредите са определени по средни пазарни
цени и възлизат на 1295.74 лв.
С оглед безспорния факт, че преди завеждане на делото ответникът е заплатил
716.76 лв., то той остава да дължи разликата от 578.96 лв. , т.е. искът следва да бъде уважен
изцяло. Върху тази сума, като законна последица следва да се присъди и лихва от подаване
на исковата молба – 25.07.2023 г., до окончателното плащане на дължимото.
Предвид изхода на спора, единствено ищецът има право на разноски, каквото
искане е направил още с исковата молба и пълномощникът му е представил списък по чл.80
от ГПК, приложен на л.69 от делото. Съдът, като съобрази приложените по делото платежни
документи, намира, че вписаните в списъка разноски са реално извършени. Срещу вписания
в списъка адвокатски хонорар ответникът е направил бланкетно възражение за
прекомерност с молбата си от 14.11.2020 г., което съдът намира за неоснователно, тъй като
претендираният и заплатен от ищеца адвокатски хонорар на пълономщника му е в
съотвествие с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като е добавен ДДС, за дължимостта на който са представени
доказателства от адвокатско дружество „В. и Григоров“ . С оглед на това, на ищеца следва
да се присъдят 880.00 лв. разноски по делото, от които 480.00 лв. за адвокатско
възнаграждение, 350.00 лв. за депозит за изготвяне на допуснатата експертиза и 50.00 лв. за
3
заплатена държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л И“ АД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.„С
Ш“ № 67А, представлявано от П В Д., С Н А, В В И и М А Д., да запати на „А“ ЕООД, ЕИК
..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“Н В“ № 53, ет.2, представлявано от А Д и
З В, чрез адв.В., със съдебен адрес гр.С, бул.„Ц Б ІІІ“ № ..., студио 1, сумата от 578.98 лева,
представляваща неплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение по щета № ..,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на претенция към
ответника – 25.07.2023 г., до окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА ЗК „Л И“ АД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.„С
Ш“ № 67А, представлявано от П В Д., С Н А, В В И и М А Д., да запати на „А“ ЕООД, ЕИК
..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“Н В“ № 53, ет.2, представлявано от А Д и
З В, чрез адв.В., със съдебен адрес гр.С, бул.„Ц Б ІІІ“ № ..., студио 1, сумата в размер на
880.00 лв., представляваща направени от ищеца разноски, съобразно изхода на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4