Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 1750 /
11.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на дванадесети
ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ
ГАЛЯ РУСЕВА
при секретар Илияна Георгиева, изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА
по КАНД № 1660/2020г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът Т.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, е оспорил
решение № 697/25.06.2020г. по АНД № 1309/2020г. по описа на Районен съд Бургас,
с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 20-0346-000003 от
06.03.2020г. на началник група в РУ Созопол към ОД на МВР - Бургас. С наказателното
постановление за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП),
на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП на касатора е наложена глоба в размер
на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Иска да
бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното
постановление. Твърди, че правото му на защита е било нарушено, тъй като му е
връчен напълно нечетлив препис на АУАН, както и липсват доказателства за
издаване на талон за медицинско изследване и за отказа същия да бъде получен.
В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие
поддържа жалбата и пледира да отмяна на оспореното решение и на наказателното
постановление.
Ответникът по касация Районно управление Созопол при ОД на МВР
- Бургас, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че
касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено
в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
Т.К.К. е наказан за това, че на 30.01.2020г. в 23:30 часа в гр.Созопол,
на ул.“Ропотамо“ № 3 управлява лек автомобил марка „Тойота“, модел „Рав 4“ 2.0 с
рег. № А 50 93 КХ, негова собственост, като отказва проверка за употреба на
наркотични вещества с техническо средство Дрегер 5000 с № ARKH 0031. Административнонаказващият орган е приел, че е осъществен
състава чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Съгласно чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Районният съд, след като обсъдил всички доказателства, е
приел, че не са налице съществени нарушения на процедурата при установяване на
административното нарушение и при налагане на наказанието и е потвърдил наказателното
постановление.
Решението
е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият
съдебен състав споделя мотивите, изложени от районния съд в оспорения съдебен
акт, с изключение на принципните съждения на съда относно връчването на
екземпляр от АУАН, на който нищо не може да се прочете (наречен „нечетлив“).
Предявяването на АУАН не е достатъчно, за да се приеме, че правото на защита на
привлеченото към отговорност лице е гарантирано. Ако беше така, законодателят
нямаше да уреди изрично с повелителна норма задължението на органа да връчи на
това лице екземпляр от съставения АУАН, а съдебното практика не би приемала
еднозначно, че отсъствието на надлежно връчен АУАН е съществено процесуално
нарушение. За настоящия съдебен състав връчването на АУАН, на който липсва
изписан текст, а единствено има следи от индиго, които следва да подскажат, че
върху тази бланка някой е правил опити да нанася текст е равносилно на
отсъствие на връчен надлежно АУАН, от който привлеченото към отговорност лице
да може да разбере какво е обвинено, че е извършило. Затова според настоящия
съдебен състав предявяването на акта за подпис не обосновава извод, че лицето
се е запознало със съдържанието на АУАН и няма нужда връченият му екземпляр да
съдържа четим текст с описанията на нарушението. Обстоятелството, че лицето не
е поискало друг екземпляр след като е видяло, че връченият му не е четим, не
може да обоснове извод за недопускане на съществено процесуално нарушение. Това
разбиране е равносилно на разбирането да се приеме, че лицето е признало вината
си след като в хода на административнонаказателното производство, въпреки че е
имало възможност, не е депозирало възражения. Административнонаказателното
производство прилага принципите на наказателното. Отговорността да бъдат доказани
всички елементи от състава на нарушението е на наказващия орган. Негова е и
отговорност чрез стриктно спазване на уредената процедура да гарантира правото
на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.
В
конкретния случай възражението, касаещо четимостта на връчения екземпляр от
АУАН е неоснователно. Процесуалният представител на касатора представи в хода
на касационното производство този екземпляр, от който се вижда, че бланката е
мръсна и зацапана, вероятно от многократно използваното индиго, но текстът,
който тя съдържа, може да бъде прочетен изцяло. Затова този съдебен състав
счита, че в случая възражението е неоснователно, тъй като не са налице
твърдените факти, а именно, че връченият АУАН не може да бъде прочетен.
Неоснователно
е и основното възражение на касатора, което той е навел и в хода на
производството пред районния съд, а именно, че наказващият орган не му е дал
възможност да даде кръв за изследване, тъй като не му е връчил талон за
медицинско изследване, а отказът само да бъде извършена проверка с техническо
средство не води до извода, че е осъществен съставът на нарушението, тъй като
не е налице отказ да бъде извършено микротоксикологично изследване чрез вземане
на кръвна проба.
Принципно
тези съждения на касатора са правилни, но в случая не съответстват на
установените факти. От представения талон за изследване ясно се вижда, че той е
бил връчен на касатора. В него актосъставителят е нанесъл обстоятелството, че
касатора е отказал да бъде тестван за наркотици, но освен това самият касатор
собственоръчно е записал в талона „отказвам да дам кръв“. Това волеизявление на
касатора, което е изрично, несъмнено и категорично, сочи, че той не е отказал
само да бъде тестван за наркотици, но е отказал и да даде кръвна проба за
извършване на медицинско изследване за установяване наличието или отсъствието
на такива. Освен това в самия талон изрично е записано, че касаторът е
уведомен, че следва да се яви на 30.01.2020г. в рамките на 45 минути, считано
от 23:00 часа насетне, в ЦСМП Созопол и той се е подписал, че е уведомен и е
получил екземпляр от талона. При тези факти изводите на наказващия орган и на
районния съд са правилни, а наведеното възражение –неоснователно.
По
изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено
в сила.
На
основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 697/25.06.2020г. по АНД № 1309/2020г. по описа на
Районен съд Бургас.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: