Решение по дело №113/2021 на Софийски окръжен съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№....................

 

гр. София, 20.10.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:  

 

                                 Председател: ДОРА МИХАЙЛОВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА

                                                                 СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ

                                                                                 

при участието на секретаря Цветанка Павлова разгледа докладваното от съдията Дончева въззивно гражданско дело № 113 по описа на съда за 2021 г. и взе предвид следното.

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 126/19.10.2020 г., постановено по гр.д. № 290 по описа за 2019 г. на РС-Елин Пелин е прогласена нищожността на саморъчно завещание на И. М. С., починал на 25.04.2014 г. в полза на ответника И.И.М., с ЕГН: **********, обявено на 05.10.2016 г. с протокол на нотариус С. А. с район действие ЕПРС, вписано в СВ при РС-Елин Пелин с вх. рег. № …./……… г., акт № .., том ., имотна партида ….., по иска на Р.И.С. срещу ответника И.И.М., с правно основание чл. 42, б. „б“ вр. с чл. 25, ал. 1 от НК, поради нарушения на изискванията за форма, установени в чл. 25, ал. 1 от ЗН не е написано ръкописно от самия завещател и не е подписано от него. Прието за установено е, на осн. чл. 108 от ЗС, по отношение И.И.М., че ищцата Р.И.С. е собственик на ¼ идеална част от следните недвижими имоти, находящи се в с. Л., общ. Е. П., С. О..: поземлен имот, пл. № ..-…, в кв. .., с площ по документи  1195 дка, заедно с построената жилищна сграда с площ от 116 кв.м., второстепенна постройка с площ от 210 кв.м. и сграда с площ от 40 кв.м., придобито на основание наследяване от общия на страните по делото наследодател И. М. С., като И.И.М. е осъден да предаде на Р.И.С. владението върху ¼ ид.ч. от недвижимия имот. Отхвърлено е възражението на И.И.М. срещу Р.И.С. за придобиване на процесния недвижим имот по давност, като неоснователно. Отхвърлен и иска на Р.И.С. срещу И.И.М., с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 150, 00 лева месечно, считано от 17.05.2019 г. до постановяване на решението, съставляващо наемна цена за лишаването й от ползване на съсобствената й ид. част от поземления имот. Присъдени са разноски по съразмерност.

Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от И.И.М., чрез адв. Д.Б. в частите, в които са уважени предявените искове и отхвърлени възраженията. Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради нарушение на материалния и процесуален закон. Излага подробни съображения по съществото на спора. Посочва, че предявената алтернативна претенция по чл. 30 от ЗН и конкретизирано въз основа на него възражение за изчисляване на принос по чл. 12, ал. 2 от ЗН са неправилно квалифицирани като искания по сметки и са оставени без уважение за съвместно разглеждане в процеса поради недопустимост извън делбен процес.

Излага, че ползващият се от едно саморъчно завещание е длъжен при оспорване на неговата автентичност да установи, че то е ръкописно написано и подписано от завещателя. Първоинстанционният съд е следвало да разпредели доказателствената тежест и да възложи на ответната страна провеждането на главното безспорно доказване, че завещанието е написано и подписано от лицето, посочено като негов автор. Вместо това, позовавайки се на чл. 193, ал.3 от ГПК съдът погрешно е разпределил и натоварил с доказателствената тежест за тези обстоятелства ищцовата страна, което е предпоставило съответната процесуална активност и организиране на защитата на страните. Счита, че спорния по делото факт между страните, дали е изписано собственоръчно от завещателя завещателното разпореждане, предвид оспорване на неговото авторство, останал недоказан от страната. В случая изписването на текста в единствения сравнителен материал, за който няма категорични данни да е изписан почерково от заявителя, не изключвало възможността текстът на завещанието и подписът да са изписани от самия него. Неправилно и неосбоновано било прието, че ръкописният текст в завещанието не е изписан от завещателя И. М. С., поради което същото е нищожно на основанието по чл. 42, б. „б” от ЗН. На следващо място излага, че от събраните гласни доказателства се установявало явно и несъмнено упражняване на фактическа власт от ответника и неговото семейство върху имота, както и че това е манифестирано публично и спрямо ищцата. Ответникът извършвал действия на управление, облагородяване, поддържане и разпореждане с имота, което предпоставя и трансформиране на фактическото състояние на упражнявана фактическа власт в самото вещно право от последиците от придобивната давност. С оглед на волята, начина на осъществяването на властта и намерението на ответника, то намира за необоснован извода на съда, че местожителството на наследодателя и пряката грижа за него в имота /поради тежкото му здравословно състояние/ е правна преграда за давността. С оглед на доказателствения материал ищцата може да се легитимира като наследник по закон върху конкретното описано в исковата молба имущество, с възприетата от съда 1/4 ид.ч. наследствена квота. Фактическата власт е безспорна и доказана с несъмнените, безпристрастни, непротивоперчиви и обективни възприятия на св.Б. и св.С. /отразени в протокол от с.з. 08.07.2020г./

Посочва, че спорното завещание няма за предмет цялото имущество на завещателя, а обективира воля на разпореждане с отделно описани предмети, което го определя като „саморъчен завет“, придаващ на ответника качеството на заветник. Налице било непълно описание на завещания имот, което налагало тълкуване волята на завещателя, не само с оглед употребените в завещанието думи и изрази, но и с оглед правилата на формалната и житейска логика.

Становището на вещото лице, не водело до категоричния извод, че завещанието не е изготвено от завещателя.

При необсъждане на всички възражения, становища и доказателствата поотдено и в тяхната съвкупност, съдът е въприел различна от действителната фактическа обстановка. При разрешаването на спора, съдът не е обсъдил всички установени по делото обстоятелства, а избирателно се е спрял на част от тях. Съобразно приложението на чл.172 от ГПК, неправилно съдът е кредитирал като безпротиворечиви, последователни и обективни свидетелските показания на ищцовата страна. Едновременно с това показанията на ангажираните ответникови свидетели са подведени твърде критично, без да е отчетена действителната им доказателствена стойност за процеса и съвпадането им с други данни по делото. По същество моли да бъде отменено решението на РС-Елин Пелин като незаконосъобразно и неправилно и отхвърлени предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор от Р.И.С., чрез адв. Ц.П., с който изразява становище за неоснователност. На първо място излага, че правилно първоинстанционния съд е намерил възражението на ответната страна за придобиване на имота по давност за недоказано. Никъде в събрания доказателствен материал по делото не се установило единствено ответникът да е владял процесния имот в продължение на 10 години.

Посочва, че саморъчно завещание от 10.07.2007 г. е изхождало от наследодателя И. С. и е било в пола на ответника И.М.. Дори да бъде прието, че е валидно, с иска по чл. 30 ЗН страна може да иска възстановяване на запазена част, която не е могла да получи, поради направеното завещателно разпореждане. Първоинстанционният съд правилно изложил, че претенцията по сметки подлежи на разглеждане в делбеното производство, а в настоящото производство освен, че не е делбено не са конституирани и всички наследници като участници. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Ищцата Р.И.С. е предявила срещу ответника И.И.М. искове с правно основание чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството; по чл. 30 от ЗН и чл. 108 от ЗС. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че завещателно разпореждане от ………. г. извършено от И. М. С., починал на 25.04.2014 г. в полза на ответника И.И.М. е неистински документ и да обяви неговата нищожност. Ако уважи предявеният иск моли да признае за установено, че ищцата Р.И.С. е собственик на ¼ ид.ч. от следните недвижими имоти, находящи се в с. Л., общ. Е. П., С. О..: поземлен имот, пл. № ..-…, в кв. .., с площ по документи 1195 дка, заедно с построената жилищна сграда с площ от 116 кв.м., второстепенна постройка с площ от 210 кв.м. и сграда с площ от 40 кв.м., придобито на основание наследяване от общия на страните по делото наследодател И. М. С., като И.И.М. да бъде осъден да предаде на Р.И.С. владението върху ¼ ид.ч. от недвижимия имот. В случай, че съдът отхвърли предявените искове, ищцата моли да бъде намалено саморъчно универсално завещателно разпореждане, обявено на 05.10.2016 г., извършено от И. М. С. в полза на ответника И.И.М. и да възстанови полагащата се на ищцата запазена част от наследството на И. М. С., накърнена съобр. чл. 29, ал. 1 от ЗН и да признае за установено, че ищцата е собственик на 5/24 ид.части от недвижимото имущество и да осъди ответника да й предаде владението върху тази идеална част. Ищцата моли ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 150,00 лева месечно, съставляваща наемна цена за лишаването й от ползване на процесните имоти, считано от 22.04.2019 г. – датата на връчване на исковата молба на ответника, до постановяване на решението. Претендира разноски.

Ответникът И.И.М., чрез адв. Д.Б. е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Прави възражение за изтекла придобивна давност, поради наличие на владение съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС. Алтернативно прави възражение и искане за приспадане от наследството на стойността на извършените от него подобрения в имота, които увеличават стойността му, по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗН.

Алтернативно е направено искане за задържане на жилищната сграда и гаража от ответника, в качеството на заветник, в чиято полза е завещано спорното имущество – сънаследник със запазена част от наследството при квота 5/24 ид.ч., при прилагане разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗН относно жилищната сграда и второстепенна постройка от 40 кв.м.

Направено е възражение за изтичане на погасителна давност за предявяване на главния иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН, респективно изтичане на общия давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, за което е настъпила преклузия към датата на неговото предявяване, алтернативно – неоснователност поради липса на приемане на наследството под опис.

От фактическа страна се установява следното:

Не се спори, че И. М. С. е починал на 25.04.2014 г. и е оставил свои наследници Р.И.С. и И.И.М. и внуци К. С. М. и К. С. М..

Със саморъчно завещание на 10.07.2007 г. И. М. С. е завещал на сина си И.И.М. дворно място, находящо се в с. Л., цялото с площ от 1200 кв.м., представляващо парцел ..-… в кв. .. заедно с построените в него къща, плевня и други стопански постройки. В протокол от 05.10.2016 г. на нотариус С. А. – нотариус с район на действие района на ЕПРС, е отразено, че И.И.М. е депозирал молба с искане да бъде обявено оставеното за пазене саморъчно завещание на И. М. С..

От представено нотариално дело № ./………… г.  се установява, че на ………. г. по молба на И. С. М. *** е предадено за пазене и съхранение саморъчното му завещание.

От данъчна декларация е видно, че И.И.М. е декларирал правото си на собственост върху имот, находящ се в с. Л., ул. ..-та № ., къща, второстепенна сграда и гараж, получени от завещание.

Приетата пред РС-Елин Пелин съдебно графологична експертиза дава заключение, че ръкописния буквен и цифров текст, писан в редовете на саморъчно завещание с дата ……… година от И. М. С.и ръкописния буквен и цифров текст, писан на редовете на заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин № ………./………… г. и приложеното към него предоставено удостоверение за постоянен адрес с дата 06.11.2001 година, не произхождат от едно и също лице. Подписите, изпълнени в заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин № ………./………… г. и приложеното към него предоставено удостоверение за постоянен адрес с дата 06.11.2001 година и подписът, положен на реда срещу „завещател“ в саморъчно завещание от ……….. година, произхождат от един и същи изпълнител.

Пред въззивният съд е изслушана и приета съдебно почеркова експертиза, която дава заключение, че ръкописният буквен и цифров текст, съдържащ се в саморъчно завещание от името на И. М. С., с който същият прави завещателни разпореждания на синът си И.И.М., с дата ………. г., обявено на 05.10.2016 г. от нотариус С. А., не са изпълнени от И. М. С.. Вещото лице допуска, че подписът, положен от името на И. М. С. за „завещател“, в саморъчното завещание, не е положен от И. М. С..

По делото са разпитани две групи свидетели – на ищцата – К. С. М. и В. С.Н. и на ответника – И. П. Б. и Ц. М. С..

Свидетелят К. С. М. сочи, че е внук на И. С.. Ищцата Р. Н. е дъщеря на И. от първия му брак с В.. Никога дядо му не бил споменавал, че имота в с. Л. е завещан на някого. Свидетелят посочва, че къщата в село Л. е на два етажа, като вторият етаж не се ремонтирал. Като питал дядо си защо вторият етаж не се ремонтира, дядо му отговарял, че етажа е за Р. и С. – син на И. С.. След като дядо му починал, вторият етаж бил ремонтиран като била поставена дограма. На 27.10.2019 г. свидетелят отишъл до имота, но не бил допуснат.

Свидетелката В. Н.посочва, че е била съпруга на И. С. и 13 години живели в процесния имот. В имота имало къща, която заедно строили с бившия си съпруг. Р. често ходела при него и той я наричал „Т.“. През 2007 година И. С. споделил със свидетелката, че имотът ще остане за трите деца по равно. От 2014 г. до 2018 г. Р. ходела в имота в с. Л. като не е имала проблеми, но после разбрала, че баща й направил завещание и е лишил нея и брат й С. от наследство. Свидетелката посочва, че Иван имал здравословни проблеми, бил с ампутиран крак и Р. и внук му К. ходили да правят ремонт в къщата.

Свидетелят И. П. Б. посочва, че живее в с. Л., близък е с И. и много пъти е посещавал имота на И.. Къщата в имота е на два етажа, но първият бил негоден за живеене, а вторият бил празен. И. започнал да оправя къщата още преди да навърши пълнолетие – направил външни колони, баня на всеки етаж, ел. инсталация, сложил дограма. След като И. се разболял за него се грижил основно сина му И.. И. С. споделял пред свидетеля, че имотът ще бъде за И., тъй като другите му две деца живееят в гр. С..

Свидетелят Ц. М. С. посочва, че познава добре ответника. Къщата на И. С. била за основен ремонт, като синът му И. направил ремонта –колони, ремонт на покрива, мазилка, дюшеме на втория етаж, осветление. Свидетелят не бил виждал Р. да идва в имота, понякога виждал С., който обаче не помагал с ремонтите. Свидетелят като разговарял с покойния И. С., същият му споделял, че на И. ще препише къщата.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:     

По иска с правно основание чл. 42, б „б“ вр. чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството:

За да породи действие, саморъчното завещание следва да е написано изцяло на ръка от завещателя, да съдържа означение на датата, на която е съставено и да е подписано от завещателя /чл. 25, ал. 1 от ЗН

/. Липсата на който е да било от тези елементи обуславя нищожност на завещанието. Установи се от приетата в първоинстанционното производство съдебно-почеркова експертиза, че ръкописния буквен и цифров текст, писан в редовете на саморъчно завещание с дата …….. година, не са изпълнени от И. М. С.. Подписите, изпълнени в заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин № …………/………. г. и приложеното към него предоставено удостоверение за постоянен адрес с дата 06.11.2001 година и подписът, положен на реда срещу „завещател“ в саморъчно завещание от ……… година, произхождат от един и същи изпълнител.

В случая от приетото като компетентно изготвено и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-почеркова експертиза пред СОС, се установява, че ръкописният буквен и цифров текст, съдържащ се в саморъчно завещание от името на И. М. С., с който същият прави завещателни разпореждания на И.И.М., с дата ………. г., обявено на 05.10.2016 г. от нотариус С. А., не са изпълнени от И. М. С.. Вещото лице допуска, че подписът, положен от името на И.М. С. за „завещател“, в саморъчното завещание, не е положен от И. М. С..

 Поради това по делото не може да се направи извод, че текстът в завещанието е изписан от наследодателя на страните. Ползващата се от частния документ страна е длъжна да установи автентичността на документа и то по категоричен начин, чрез пряко и пълно доказване, съгласно чл. 193, ал. 3, пр. 2 от ГПК. (в този смисъл решение № 166/31.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 65/2012 г., II г. о., ГК, решение № 508/01.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2008 г., IV г. о., ГК). Възражението, че доказателствената тежест е на ответника при оспорване автентичността на завещанието е основателно, поради което във възивното производство е уважено искането за повторна съдебно почеркова експертиза. При оспорване автентичността на завещанието или спазването на формата му страната, която се ползва от документа, следва да проведе главно доказване, т. е. да установи по безспорен начин, че завещанието е написано и подписано от лицето, посочено като негов автор.В случая  завещанието е нищожно, тъй като не е написано, нито пък подписано от И. М. С., т. е. не е спазена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗН. Следователно съдът е длъжен да приеме, че обективираната в завещанието едностранна правна сделка е нищожна на основание чл. 42, б. "б", вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН. .

По иска с правно основание чл. 108 от ЗС:

Искът по чл.108 е иск на невладеещия собственик срещу трето лице, което владее вещта без правно основание. За да бъде уважен този иск, ищеца следва да докаже кумулативното наличие на три предпоставки: че е собственик на вещта-предмет на иска; че вещта се намира във владението или държането на ответника и че ответника  владее или държи вещта без правно основание.

Искът по чл. 108 от ЗС е допустим, с оглед констатираната нищожност на завещателното разпореждане.

Не се спори, че И. М. С. с ЕГН: ********** е починал на 25.04.2014 г. и е оставил свои наследници Н. Г. С. /съпруга, починала на 24.06.2017 г./,  Р.И.С. /дъщеря/, И.И.М. /син/ и С. И.М. /син, починал на 29.10.2018 г./ и оставил наследници К. С. М. и К. С. М. /внуци на И. С./.

Видно от решение № 1725/02.01.1984 г. по гр.д. № 635/1984 г. на ВКС, че между В. С. Н. и И. М. С. е допусната съдебна делба на съсобствения им имот – двуетажна жилищна сграда, построена в парцел ….-…, кв. .. по плана на с. Л., С. О.. С решение от 07.06.1985 г. по гр.д. № 374/1983 г., РС-Елин Пелин е поставил в дял и обявил за собственик И. М. С. на двуетажна жилищна сграда в парцел ….-…, кв. .. по плана на с. Л. и го е осъдил да заплати на В. С. Н. сумата от 10 155,50 лева за уравнение на дела.

След смъртта на И. М. С., ищцата е придобила по наследство ¼ ид.ч от процесните имоти. Процесните имоти се владеят от ответника И.М., което се установява от свидетелските показания. Владението на идеалните части е без правно основание, поради което предявеният ревандикационен иск е основателен.

Възражението на ответника за придобиване на имота по давност е неоснователно. Фактическия състав на чл.79 ал.1 от ЗС изисква да са налице няколко елемента при условията на кумулативност. На първо място да е налице владение по смисъла на чл.68 от ЗС - като упражняване на фактическа власт върху имота, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. От обективна страна следва да е налице трайното осъществяване на фактическата власт върху имота /Corpus possessionis/ и при наличието на субективния елемент на владението с намерение за своене /animus/.

Вторият елемент от фактическия състав на чл.79 от ЗС е владението да е осъществявано за срок по-дълъг от 10 години.

От свидетелските показания не се установява, че посочените елементи са налице.

Не се установява ответникът да е упражнявал явна, необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху имота. От показанията на св. В. Н., които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, се установява, че от 2014 г. до 2018 г. Р. ходела в имота в с. Л. безпрепятствено. Едва през 2018 г. като разбрала, че баща й направил завещание не била допускана в имота от ответника. Свидетелката посочва, че И. имал здравословни проблеми, бил с ампутиран крак и Р. и внук му Кристиян ходили да правят ремонт в къщата.

Правилен е извода на първоинстанционния съд, че липсва демонстрирано намерение за своене от ответника и отблъскване владението на ищцата. Действията, доказващи намерение за отблъсване владение, трябва да показват по явен и недвусмислен начин, че се отрича владението на други собственици, да се манифестират пред тях и да се доведат до знанието им. Не са извършени такива действия, доказващи такова намерение, които да отричат владението на други лица. До смъртта на И. С. - 25.04.2014 г., същият е владял имота за себе си, а след тази дата, дори да се приеме, че владение е започнал да упражнява ответника, не са изтекли 10 години.

С оглед на това, не е възможно да се приеме, че ответникът успешно е провел пълно доказване на правнорелевантните обстоятелства относно твръденията му за придобиване на имота по давност, поради което не са налице предпоставките по  чл. 79, ал.1 от ЗС.

Неоснователни са възраженията на въззивника, че не е разгледано искането за приспадане от наследството на стойността на извършените от него подобрения в иска по чл. 30 от ЗН, като увеличение на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН.

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право - призната от закона възможност на наследника с право на запазена част - чл. 30, вр. чл. 28 ЗН да иска от съда да бъдат намалени завещателните и дарствени разпореждания на наследодателя в полза на други лица до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част. Искането за намаляване на завещания или дарения е самостоятелно субективно потестативно право, реализацията и защитата на което би могла да бъде потърсена самостоятелно чрез иск или в делбеното производство чрез иск, или възражение.

При искане за възстановяване на накърнена запазена част и намаляване на безвъзмездно разпореждане на наследодателя се формира маса по смисъла на чл. 31 ЗН - маса от всички имоти, принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН и след това се прибави стойността на даренията към момента на откриване на наследството. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в тежест на упражняващия правото по чл. 30 ЗН е да докаже само степента си на родство с наследодателя, пораждаща правото му на запазена част, а на ответника, черпещ права от извършеното в негова полза разпореждане, и съответно претендиращ запазването му, е да докаже какво включва наследствената маса и съответно, че е било налице имущество на наследодателя, покриващо запазената част.

Саморъчното завещание от ……… г. в полза на ответника както се посочи е нищожно, поради което съдът не дължи произнасяне по претенцията на ищцата, предявена при условията на евентуалност. Искане за възстановяване на запазена част може да бъде отправено само от лице с накърнена част – в случая ищцата, но не и от ответника, в чиято полза са направени завещателните разпореждания.

Неоснователно е и оплакването, че съдът не приложил разпоредбата по чл. 12, ал. 2 от ЗН. Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗН сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството, ако не е бил възнаграден по друг начин, има право да иска при делбата това увеличение да се пресметне в негова полза, като увеличението може да се даде в имот или в пари.

В теорията и съдебната практика се приема, че претенцията по чл. 12, ал.2 от ЗН може да бъде предявена преди делбата, чрез предявяване на установителен иск, по който да се признае наличието на принос на сънаследника и липсата на възнаграждение за този принос по някакъв начин, като самото възмездяване в имот или пари се реализира в делбения процес. Искът по чл. 12, ал.2 от ЗН може да бъде предявен и извън делбата в отделно производство, когато срокът по чл. 346 ГПК е пропуснат. Но в този случай сънаследникът, който претендира принос в увеличение на наследството приживе на наследодателя, може да предяви само осъдителен иск, като поиска увеличението да му бъде дадено в пари. В настоящият случай иск по чл. 12, ал. 2 от ЗН не е предявен, не са конституирани и всички наследници на починалия, за да бъде разглеждана такава претенция.

С оглед изложеното въззивната жалба е неоснователна, постановеното решение в обжалваните части е правилно и законосъобразно, както по посочените по-горе съображения, така и по изложените от районния съд в обжалваното решение мотиви, към които настоящият състав препраща, на основание чл. 272 от ГПК.

На ответницата по жалба следва да се присъдят разноски в размер на 1800, 00 лева за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 126/19.10.2020 г., постановено по гр.д. № 290/2019 г. по описа на РС- Елин Пелин в обжалваните части.

 

Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила, в частта в която е отхвърлен като неоснователен и недоказан, иска по чл. 59 ЗЗД, на Р.И.С., ЕГН: ********** срещу И.И.М., ЕГН: ********** за заплащане на сумата от 150,00 лева месечно, считано от 17.05.2019 г. до постановяване на настоящото решение, съставляваща наемна цена за лишаването й от ползване на съсобствената й ид.ч. от поземлен имот,  пл. № ..-…, в кв. .., с площ по документи 1195 дка, заедно с построената жилищна сграда с площ от 116 кв.м., второстепенна постройка с площ от 210 кв.м. и сграда с площ от 40 кв.м.

 

ОСЪЖДА И.И.М., ЕГН: ********** *** да заплати на Р.И.С., ЕГН: ********** ***, сумата от 1800, 00 лв. /хиляда и осемстотин/ лева разноски за производството за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването на страните.

 

                                     

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                        

                                                                                          2.