№ 18430
гр. С., 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110109773 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 1 181,95 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода от месец май
2013 г. до месец април 2014 г., сумата от 86,12 лева – мораторна лихва за периода от
30.06.2013 г. до 09.12.2014 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
23.12.2014 г., 33,30 лева лихва от 11.01.2024 г., както и сумата от 184,74 лева – направени по
делото разноски, от които 25,36 лева - платена държавна такса и 159,38 лева -
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 23.02.2015 г.
по гр.д. № 71904/2014 г. по описа на СРС, 45 състав, и иск с правно основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД за сумата от 1 259,45 лв., от които: 271,35 лева неолихвяема сума, 549,80 лева разноски
по изпълнителното дело, 288,30 лева такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и 150,00 лева разноски по
изпълнителното дело.
Ищецът твърди, че с изпълнителния лист от 23.02.2015 г. бил осъден да заплати на
ответника сумата от 1 181,95 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода от
месец май 2013 г. до месец април 2014 г., ведно със законната лихва за периода от 23.12.2014
г. до изплащане на вземането, 86,12 лева – мораторна лихва за периода от 30.06.2013 г. до
09.12.2014 г. и 184,74 лв. – разноски по делото, от които 25,36 лева държавна такса и 159,38
лева възнаграждение за юрисконсулт. Посочва, че въз основа на изпълнителния лист от
23.02.2015 г. било образувано, за събиране на сумите по него, изпълнително дело №
20158630400854/2015 г. на ЧСИ С.Х., рег. № ... при КЧСИ. Ищецът излага твърдения, на
05.02.2024 г. получил покана за доброволно изпълнение, от която установил, че срещу него е
образувано ново изпълнително дело № 20248600400101 по описа на ЧСИ В.М., рег. № ....
при КЧСИ. Твърди, че не дължи сумите посочени в поканата за доброволно изпълнение и
изпълнителния лист, тъй като вземанията са погасени по давност. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК депозира отговор, с който оспорва предявените
искове. Твърди, че вземанията не са погасени по давност, като излага доводи, че давността е
1
прекъсвана многократно чрез осъществявани от съдебен изпълнител действия по
принудително изпълнение. Излага съображения в насока, че приложимата давност е
петгодишна, а не тригодишна, както и че по време на обявеното в страната извънредно
положение погасителна давност не е текла. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
По предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК, с оглед
релевираните от ищеца твърдения за настъпване на правопогасяващ факт - давност,
ответникът следва да установи фактите, свързани със спиране или прекъсване на течението
на погасителната давност за процесните вземания, предмет на принудителното изпълнение.
С изпълнителен лист от 23.02.2015 г. по гр.д. № 71904/2014 г. по описа на СРС, 45
състав, издаден въз основа на подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение от
07.01.2015 г., И. С. И., ЕГН **********, е осъден да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК .....,
сумата от 1 181,95 лева - главница за неизплатени суми за доставена, но незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. С., ж.к. “....-1”, бл. 111, вх. А, ет. 6, ап.
27, абонатен № ...., за периода от месец май 2013 г. до месец април 2014 г., сумата от 86,12
лева – лихва за забава за периода от 30.06.2013 г. до 09.12.2014 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от 23.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 184,74 лева – направени по делото разноски, от които сумата от 25,36 лева –
платена държавна такса и сумата от 159,38 лева – юрисконсултско възнаграждение.
По делото е приобщено копие на изпълнително дело № 20158630400854 по описа на
ЧСИ С.Х., рег. № ... при КЧСИ, с район на действие СГС, от което се установява, че същото
е образувано по молба на ответника от 11.03.2015 г. въз основа на изпълнителен лист от
23.02.2015 г., издаден по гр.д. № 71904/2014 г. по описа на СРС, 45 състав. С молбата е
извършено възлагане по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ – проучване на имущественото
състояние на длъжника и определяне на намин на изпълнение. С подаването на молба за
образуване на изпълнително дело, съдържаща и искане за прилагане на определен
изпълнителен способ, респ. възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, какъвто е настоящият случай,
давността се счита прекъсната на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД. Съдът приема, че с молбата
за образуване на изпълнително дело от 11.03.2015 г. давността е прекъсната, като от този
момент е запознала да тече нова петгодишна давност.
След образуване на изпълнителното дело са извършвани редица изпълнителни
действия. Изпратени са запорни съобщения до търговски банки за налагане на запор върху
банкови сметки на длъжника от 01.04.2015 г., като със запорни съобщения от 01.04.2015 г.,
получени на 07.04.2015 г., е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в
“ФИРМА” АД и “ФИРМА” ЕАД.
С постановление за налагане на възбрана от 26.04.2016 г., вписано в Служба по
вписванията на 04.05.2016 г., е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на
длъжника.
Длъжникът е депозирал молба с вх. № 68556/21.09.2023 г. до ЧСИ С.Х. за
прекратяване на изпълнителните действия по изпълнително дело № 20158630400854 поради
настъпила перемпция. С постановление от 27.09.2023 г. съдебният изпълнител е прекратил
изпълнително дело 854/2015 г. поради изтекъл двугодишен срок, в който взискателят не е
поискал предприемане на изпълнителни действия.
С разпореждане от 18.10.2023 г. съдебният изпълнител е разпоредил вдигане
служебно на наложените запори и възбрани, възстановяване на недължими суми и
архивиране на делото.
Взискателят е депозирал молба с вх. № 72514/11.10.2023 г. за връщане на
изпълнителния лист. Оригиналът на изпълнителен лист, издаден на 23.02.2015 г., е предаден
2
от съдебния изпълнител на взискателя, за което е съставен приемо-предавателен протокол с
изх. № 50739/16.10.2023 г.
По молба на взискателя е издадено Удостоверение с изх. № 12971/13.02.2024 г. от
ЧСИ С.Х., от което се установява извършването на следните изпълнителни действия по
изпълнително дело № 20158630400854: 11.03.2015 г. – с молба на взискателя “ФИРМА” ЕАД
е образувано изпълнително дело № 20158630400854; 01.04.2015 г. – наложени са запори
върху банковите сметки на длъжника в “ФИРМА” АД и “ФИРМА” АД; 26.04.2016 г. –
изготвено е искане за налагане на възбрана върху 1/2 идеална част от апартамент № 27,
находящ се в гр. С., ж.к. “....” – 1 част; 21.09.2023 г. – подадена е молба с вх. №
68556/21.09.23 г. с искане за прекратяване на изпълнителното производство по
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК; 17.10.2023 г. –
постановлението за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнителното дело
е влязло в сила; 13.12.2023 г. – изпълнителният лист е върнат на взискателя.
От приобщеното копие на изпълнително дело № 20248600400101 по описа на ЧСИ
В.М., с рег. № .... при КЧСИ, с район на действие СГС, се установява, че за процесните
вземания по изпълнителен лист от 23.02.2015 г. по гр.д. № 71904/2014 г. по описа на СРС, 45
състав, е образувано ново изпълнително дело по молба на ответника от 10.01.2024 г. С
молбата взискателят е поискал от съдебния изпълнител предприемане на изпълнителни
действия за събиране на вземането /извършване на справки за наличие на банкови сметки и
трудови договори, респ. налагане на запор при наличие на такива, а при липса – опис и
оценка на движими вещи на длъжника с цел изнасянето им на публична продан/, като е
направено и възлагане по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ – проучване на имущественото
състояние на длъжника и определяне на начина на изпълнението.
Изпълнителното дело е образувано с разпореждане от 10.01.2024 г., с което съдебният
изпълнител е приел като разноски по делото предявеното юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150,00 лв. и авансови такси по ТТРЗЧСИ с издадена сметка по чл. 79 и 80 от
ЗЧСИ в размер на 108,00 лв.
Изготвена е сметка за размера на дълга с изх. № 5318/16.01.2024 г., от която се
установява, че И. С. И., в качеството си на длъжник по изпълнително дело №
20248600400101, към 16.01.2024 г. дължи суми в общ размер на 3 591,23 лв.
Изготвени са запорни съобщения от 16.01.2024 г. до “ФИРМА” АД и “ФИРМА” АД за
налагане на запори върху всички вземания на длъжника – настоящи и бъдещи, както и до
район “...” /поделение/, с адрес: гр. С., ж.к. “.....” 51А, за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
С уведомление с изх. № 5332/16.01.2024 г. взискателят е уведомен за насрочен на
01.04.2024 г. в 15:00 ч., а при отменяща причина - на 15.04.2024 г. в 11:00 ч., опис на
движими вещи на длъжника, находящи се в дома му.
До СДВР, сектор на пътна полиция КАТ гр. С. са изпратени съобщения с изх. №
5342/16.01.2024 г. и изх. № 5346/16.01.2024 г. за налагане на запори върху автомобили,
собственост на длъжника.
Със съобщение с изх. № 5324/16.01.2024 г., връчено на 05.02.2024 г., длъжникът е
уведомен, че към 16.01.2024 г. общото му задължение по изпълнително дело
20248600400101 възлиза в размер на 3 591,23 лв.
Със съобщения с изх. № 5327/16.01.2024 г., изх. № 5329/16.01.2024 г., изх. №
5330/16.01.2024 г., изх. № 5344/16.01.2024 г., изх. № 5348/16.01.2024 г. и изх. №
5336/16.01.2024 г. длъжникът е уведомен за наложени запори върху банковите му сметки в
“ФИРМА” АД и “ФИРМА” АД, наложен запор върху трудовото му възнаграждение в район
“...” /поделение/, насрочено извършване на опис на движими вещи, находящи се в дома му,
наложени запори върху притежавани от него автомобили, както и за присъединяването на
3
НАП по изпълнителното дело за дължими публични вземания в общ размер на 33,79 лв.
С писмо с вх. № 14577/26.02.2024 г. С.О., район “...”, уведомява ЧСИ В.М., че по
изпълнително дело № 20248600400101, образувано срещу И. С. И., с ЕГН **********,
признава за основателно вземането, върху което се налага запор, и е готова да удържа от
трудовото му възнаграждение за погасяване на задължението. В съобщението е посочено
още, че върху същото вземане няма претенции от други лица и няма наложен запор по други
изпълнителни листове, както и че трудовото възнаграждение на длъжника се превежда в
ФИРМА АД.
По въпросите за погасителната давност и нейното прекъсване и спиране е
постановено Тълкувателно решение № 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 10
и т. 14), задължително за съдилищата. Там е прието, че подаването на молба за издаване на
изпълнителен лист не прекъсва давността, тъй като не е действие на същинско
принудително изпълнение. В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по
смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия
са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
Съгласно решение № 10/16.02.2016 г. по гр. д. № 3231/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о.;
решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 3/04.02.2022
г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, ІV г. о. и в решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. №
2884/2021 г. на ВКС, ІІІ г. о., е прието, че перемпцията е без правно значение за давността и
когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той
е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Служебното задължение на съдебния
изпълнител и обезсилването на предприетите изпълнителни действия, като законни
последици на перемпцията, не се съотнасят към основанието по чл. 116, б. “в“ ЗЗД.
Изложено е още, че давност не тече и в случаите, когато кредиторът е поискал извършване
на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема
изпълнение по причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато не
приложи правилата на чл. 129 ГПК.
В т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2023 г.,
ОСГТК е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В мотивите си ВКС
приема, че “Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му
поради перемпция, не се лишава от полезния материалноравен ефект на предприетите
изпълнителния действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава
4
и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителния действия отново. За
него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго. Взискателят губи възможност да събере
от имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи
наложените обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия,
изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи.”. Прието е още, че ново писмено
искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото
на ново процесуално правоотношение, като съдебният изпълнител продължава да е
задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните
органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и
нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято
проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания
изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на
причини, независещи от кредитора. Съгласно задължителните разяснения на ВКС
“Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при
упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече
перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства.
Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да
извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния
изпълнител.”.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителните
дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, тоест от тази дата се прилага разрешението, че давността е спряна по
време на изпълнителния процес и считано от 26.06.2015 г. отново е започнал да тече
приложимият 5 – годишен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съответно същият изтича на
26.06.2020 г.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че за периода до
26.06.2015 г., през който първото образувано срещу ищеца изпълнително дело е било
висящо, давност за вземанията не е текла, а след това петгодишната давност по чл. 117, ал. 2
ЗЗД е била прекъсната на 04.05.2016 г. с вписване в Служба по вписванията на
постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, от
26.04.2016 г.
Последното изпълнително действие, водещо до прекъсване на 5-годишната
погасителна давност за вземанията по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, е именно вписването на възбрана
върху недвижим имот, собственост на длъжника, на 04.05.2016 г. Следва да се отбележи, че
за период по-дълъг от две години след вписване на постановлението за налагане на възбрана
на 04.05.2016 г. взискателят не е поискал извършване на изпълнителния действия, като
съдебният изпълнител, на когото са били възложени правата по чл. 18 ЗЧСИ, също е
бездействал, т.е. изпълнителното производство е прекратено по право на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. Впоследствие по молба на длъжника от 21.09.2023 г. съдебният изпълнител е
съставил постановление за прекратяване по изпълнително дело № 854/2015 г. от 27.09.2023
г., но както беше посочено и по-горе, перемпцията е без правно значение за давността.
Следва да се отчете и периодът на обявено извънредно положение в РБ със Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила
от 13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до отмяната
на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в
нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се
пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН.
Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по
5
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020
г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в Д.В.
От изложеното следва, че петгодишният давностен срок по отношение на процесните
вземания, започнал да тече на 05.05.2016 г., е спрял в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020
г., като същият е продължил да тече, считано от 21.05.2020 г. и е изтекъл на 13.07.2021 г., т.е.
преди депозиране на молбата от 21.09.2023 г. за прекратяване на първото образувано срещу
длъжника изпълнително дело № 20158630400854 по описа на ЧСИ С.Х., съответно преди
молбата от 10.01.2024 г. за образуване на новото изпълнително дело № 20248600400101 по
описа на ЧСИ В.М..
Следователно изискуемият срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е изтекъл, поради което и
процесните вземания са погасени по давност.
Предвид изложеното предявеният отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен за сумите, предмет на издадения
в полза на ответника изпълнителен лист от 23.02.2015 г. по гр.д. № 71904/2014 г. по описа на
СРС, 45 състав, както следва: 1 181,95 лева - главница за доставена топлинна енергия за
периода от месец май 2013 г. до месец април 2014 г., сумата от 86,12 лева – мораторна лихва
за периода от 30.06.2013 г. до 09.12.2014 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 23.12.2014 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 184,74 лева –
направени по делото разноски, от които 25,36 лева - платена държавна такса и 159,38 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на сумата в размер на 33,30 лева - лихва от 11.01.2024 г. съгласно
уточнителна молба с вх. № 85302/14.03.2024 г., съдът намира, че по делото безспорно се
установява, че същата не е предмет на издадения изпълнителен лист от 23.02.2015 г. по гр.д.
№ 71904/2014 г. по описа на СРС, 45 състав, съответно ответникът по настоящото дело няма
вземане срещу ищеца за тази сума. От представените по делото писмени доказателства, в
т.ч. удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с вх. №
2602/11.01.2024 г., сметка за размера на дълга изх. № 5318/16.01.2024 г. и изпратено до
длъжника съобщение с изх. № 5324/16.01.2024 г. /л. 19, 24 и 36 от представеното копие на
изпълнително дело № 20248600400101/ се установява, че длъжникът - ищец в настоящото
производство има незаплатени публични задължения в общ размер на 33,30 лв. – главница.
На основание чл. 458 от ГПК държавата се смята за присъединен взискател за дължимите й
публични вземания, поради което и сумата от 33,30 лв. е включена от съдебния изпълнител в
общия размер на дълга. С оглед на изложеното и предвид, че ответникът не е носител на
вземане срещу длъжника за посочената сума, съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 439 от ГПК за сумата 33,30 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 1 259,45 лв. в тежест
на ищеца е да докаже, че е платил на съдебния изпълнител посочената сума като такси и
разноски по изпълнителното дело, респ. че от него са събрани принудително суми в
твърдения размер без наличие на основание за това (поради липсата на вземане на
взискателя срещу него), с което ответникът неоснователно се е обогатил (доколкото в този
случай разноските по изпълнението следва да останат в негова тежест).
При установяване на тези обстоятелства, ответникът трябва да докаже, че е заплатил
претендираното парично вземане.
Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в случаите,
когато е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на
друго лице – обеднелият, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника следва
да произтичат от един общ факт или от обща група факти.
6
В случая, въпреки разпределената доказателствена тежест, ищецът не представи
доказателства процесните суми в общ размер на 1 259,45 лв. да са събрани принудително от
него, с което да е налице твърдяното неоснователно обогатяване на ответника чрез
спестяването им, поради което съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 59
ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски в общ размер на 943,65 лв., от които 143,65 лв. –
държавна такса и 800 лв. – адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за
правна помощ и съдействие /л. 38/ уговореното възнаграждение в размер на 800 лв. е
платено в брой. Съдът намира за неоснователно релевираното от ответника възражение по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, доколкото от една страна този размер е справедлив и съответен като размер
на материалния интерес по спора, фактическата и правна сложност на делото и
осъщественото по него адвокатско представителство, а от друга страна – в случая е
уговорено възнаграждение в размер на 800 лева, за което по смисъла на т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г., има доказателства по делото, че е било платено. С оглед на
изложеното и съобразно уважената част от предявените искове, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата 499,33 лв., представляваща разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата 47,09 лв., представляваща сторени в производството разноски за
юрисконсултско възнаграждение, по съразмерност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. С. И., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. С., ул. “....” № 202, чрез адв. Р. Г., срещу “ФИРМА” ЕАД, ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “....” № 23Б, иск с правно основание чл. 439, ал. 1
от ГПК, че И. С. И., ЕГН **********, не дължи на “ФИРМА” ЕАД, ЕИК ....., сумата от 1
181,95 лева - главница за неизплатени суми за доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот на адрес: гр. С., ж.к. “....-1”, бл. 111, вх. А, ет. 6, ап. 27, абонатен № ...., за
периода от месец май 2013 г. до месец април 2014 г., ведно със законната лихва, считано от
23.12.2014 г., сумата от 86,12 лева – мораторна лихва за периода от 30.06.2013 г. до
09.12.2014 г., както и сумата от 184,74 лева – направени по делото разноски, от които: сумата
от 25,36 лева - платена държавна такса и сумата от 159,38 лева - юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 23.02.2015 г. по гр.д. №
71904/2014 г. по описа на СРС, 45 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата 33,30
лева – главница за незаплатени публични задължения.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. С. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул.
“....” № 202, чрез адв. Р. Г., срещу “ФИРМА” ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. “....” № 23Б, иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за следните суми:
271,35 лева - неолихвяема сума, 549,80 лева - разноски по изпълнителното дело, 288,30 лева
- такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и 150,00 лева - разноски по изпълнителното дело.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “ФИРМА” ЕАД, ЕИК ....., със седалище
7
и адрес на управление: гр. С., ул. “....” № 23Б, да заплати на И. С. И., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. С., ул. “....” № 202, чрез адв. Р. Г., сумата 499,33 лева, представляваща
сторени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК И. С. И., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. С., ул. “....” № 202, чрез адв. Р. Г., да заплати на “ФИРМА” ЕАД, ЕИК .....,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “....” № 23Б, сумата 47,09 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8