О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……... /27.05.2013 г, град Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на 27.05.2013 г. , с състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело номер N 2766 по описа за 2012 год, на осн чл. 374 от ГПК, намира следното:
При условията на обективно евентуално съединеняване,
са предявени искове от М.С.П.,***
срещу Б.Н.С., с ЕГН ********** ***,
с правно основание чл. 463, ал. 1 във вр. чл. 538,
ал. 1 от ТЗ, за заплащане на сумата от 120 000
евро, претендирана като главница по запис на заповед,
издаден на 27.07.2009г. в гр. София, с падеж – 09.11.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В условията
на евентуалност, сумата от 120 000 евро, се претендира като главница по договор
за заем от 27.07.2009 г.,с падеж 09.11.2009 г.05.11.2009г. до 08.05.2012 г.,
евентуално на плоскостта на неоснователното обогатяване, като получена от
ответника без правно основание.
В исковата молба се излага, че като издател на записа на заповед от 27.07.2009 г. е посочен Б.Н.С. в качеството му на управител на „Н.”***168359, но към датата на издаване на ценната книга представителството на юридическото лице се е осъществявало само заедно от двамата управители Б.Н.С. и Валя Дечева Стоянова. В резултат на подписването на записа на заповед без представителна власт, ответникът се е задължил лично по менителничния документ съгласно разпоредбите на чл. 462 от ТЗ, като към датата на падежа, паричното задължение по записа на заповед не е погасено. Излага обстоятелства относно наличието на каузално правоотношение по договор за заем, по силата на които ищцата е предала на ответника сумата от 120 000 евро, като записът на заповед е издаден като обезпечение по заемното правоотношение.
С допълнителната искова молба ищецът заявява, че записът на заповед е редовен от външна страна, но поради липса на надлежна представителна власт спрямо соченото като длъжник юридическо лице, ответникът се е задължли лично и носи отговорност по менителничния ефект, на осн. чл.462 от ТЗ.
С отговора на исковата молба, ответникът Б.Н.С. обосновава становище за недължимост на претендираната сума по исковата молба с възражения, че не съществува соченото в исковата молба каузално правоотношение по договор за заем, поради което не е налице твърдяната гаранционна функция на записа на заповед. Твърди, че не е получавал в заем посочената в записа на заповед, разписката и договора за заем сума, като оспорва автентичността на представената разписка от 27.07.2009 г. и договор за заем от същата дата.
По допустимостта на предявения иск: искът е допустим.
По предварителните въпроси: претенцията следва да се разгледа по реда на Глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
По доказателствените искания:
С оглед предприетото оспорване на автентичността на разписка от 27.07.2009 г. (стр.7) и договор за заем от същата дата (стр.43), и на осн. чл.193, ал.2 от ГПК, съдът намира, че на ищеца в срок до съдебно заседание, следва да бъде дадена възможност да заяви, дали желае да се ползва от двата документа, с оглед откриване на производство по реда на чл.193 и сл. от ГПК.
Съдът преценява, че всички останали документи, представени от ищеца представляват относими и допустими доказателства и като такива следва да бъдат приети като доказателства.
За изслушване становищата на страните и събиране на допуснатите доказателства, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.
По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените в условията на обективно евентуално съединеняване,
искове от М.С.П.,***
срещу Б.Н.С., с ЕГН ********** ***,
с правно основание чл. 463, ал. 1 във вр. чл. 538,
ал. 1 от ТЗ, за заплащане на сумата от 120 000
евро, претендирана като главница по запис на заповед,
издаден на 27.07.2009г. в гр. София, с падеж – 09.11.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В условията
на евентуалност, сумата от 120 000 евро, се претендира като главница по
договор за заем от 27.07.2009 г.,с падеж 09.11.2009 г.05.11.2009г. до
08.05.2012 г., евентуално на плоскостта на неоснователното обогатяване, като
получена от ответника без правно основание.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в срок до съдебно заседание да заяви, желае ли да се ползва от представените като доказателства - разписка от 27.07.2009 г. (стр.7) и договор за заем от същата дата (стр.43), с оглед предприетото от ответника оспорване истинността на подписа положен срещу неговото име.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в съдебно заседание на останалите представени от ищеца писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че ако претендират да им бъдат присъдени разноски следва да представят списък на разноските, съгласно чл.80 от ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба,
като им указва преимуществата на доброволното уреждане на спора – при
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца.
НАСРОЧВА производството по т.д. №2766/2012 г. на ВОС за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.06.2013 г. от 9.00 ч., за която дата и час да се призоват страните. На страните да се връчат преписи от определението и проекта за доклад.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по т.д.2766/2012 г. по описа на ВОС:
При условията на обективно евентуално съединеняване,
са предявени искове от М.С.П.,***
срещу Б.Н.С., с ЕГН ********** ***,
с правно основание чл. 463, ал. 1 във вр. чл. 538,
ал. 1 от ТЗ, за заплащане на сумата от 120 000
евро, претендирана като главница по запис на заповед,
издаден на 27.07.2009г. в гр. София, с падеж – 09.11.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В условията
на евентуалност, сумата от 120 000 евро, се претендира като главница по
договор за заем от 27.07.2009 г.,с падеж 09.11.2009 г.05.11.2009г. до
08.05.2012 г., евентуално на плоскостта на неоснователното обогатяване, като
получена от ответника без правно основание.
В исковата молба се излага, че като издател на записа на заповед от 27.07.2009 г. е посочен Б.Н.С. в качеството му на управител на „Н.”***168359, но към датата на издаване на ценната книга представителството на юридическото лице се е осъществявало само заедно от двамата управители Б.Н.С. и Валя Дечева Стоянова. В резултат на подписването на записа на заповед без представителна власт, ответникът се е задължил лично по менителничния документ съгласно разпоредбите на чл. 462 от ТЗ, като към датата на падежа, паричното задължение по записа на заповед не е погасено. Излага обстоятелства относно наличието на каузално правоотношение по договор за заем, по силата на които ищцата е предала на ответника сумата от 120 000 евро, като записът на заповед е издаден като обезпечение по заемното правоотношение.
С допълнителната искова молба ищецът заявява, че записът на заповед е редовен от външна страна, но поради липса на надлежна представителна власт спрямо соченото като длъжник юридическо лице, ответникът се е задължли лично и носи отговорност по менителничния ефект, на осн. чл.462 от ТЗ.
С отговора на исковата молба, ответникът Б.Н.С. обосновава становище за недължимост на претендираната сума по исковата молба с възражения, че не съществува соченото в исковата молба каузално правоотношение по договор за заем, поради което не е налице твърдяната гаранционна функция на записа на заповед. Твърди, че не е получавал в заем посочената в записа на заповед, разписката и договора за заем сума, като оспорва автентичността на представената разписка от 27.07.2009 г. и договор за заем от същата дата.
В процеса не са налице факти и обстоятелства които се признават от ответника.
В тежест на всяка от страните в процеса е да установи фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици.
Ищецът носи
доказателствената тежест за установяване
наличието на валидно менителнично
правоотношение между него и ответната страна по спора по записа на заповед.
Следва да установи има ли посочения запис на заповед гаранционен характер
спрямо съществуващо между страните каузално правоотношение по договор за заем
от 27.07.2009 г., с падеж 09.11.2009 г. В тежест на ищеца е да установи правопораждащите факти по каузалното правоотношение.
При положително установяване на фактите по-горе в тежест на ответната е да установи погасяване на задължението по каузалното правоотношение.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
(ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ)