№ 347
гр. Пловдив, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330200130 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба от ЯН. АЛ. Б. от с.Т., обл.Пловдив,
ЕГН ********** против издаден от ОДМВР Пловдив Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система серия К № 4886879 на ОДМВР Пловдив, с който за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателката Б. на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание Глоба в размер на 50 лева.
С жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност и неправилност
на Електронния фиш поради допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон. Прави се искане за неговата отмяна.
Жалбоподателката, редовно призована, в съдебно заседание не се явява и не
се представлява. В съдебно заседание е представена молба от процесуалния и
представител, който поддържа жалбата и искането за отмяна на издадения
ЕФ. Представят се доводи по същество на искането за отмяна на ЕФ.
Претендира присъждане на разноски.
1
Въззиваемата страна - ОДМВР Пловдив, редовно призована, не се
представлява. В депозирано писмено становище се излагат доводи за
неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на
Електронния фиш като правилен и законосъобразен. Прави се възражение за
намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата,
при евентуално уважаване на жалбата. Претендират юристконсултско
възнаграждение.
Съдът след като се запозна с образуваната административно-наказателна
преписка, събраните в хода на съдебното производство доказателства намира
за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законно установения в чл.189,
ал.8 от ЗДвП преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Издаден е Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4886879 на
ОДМВР Пловдив против жалбоподателката ЯН. АЛ. Б. от с.Т., обл.Пловдив,
ЕГН ********** за това, че на 14.05.2021г. в 11:37 часа в гр.Пловдив,
бул.България до номер 232 посока ул.Дилянка е извършено нарушение за
скорост с МПС „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“ вид лек автомобил, с рег.№ ****
установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 581,
при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км. /ч., при разрешена
стойност на скоростта 50 км/ч., установена скорост 61 км/ч. и превишаване на
разрешената скорост с 11 км/ч. Установеното било определено като
нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, за което бил издаден и обжалваният
Електронен фиш, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал.1, т. 2 от
ЗДвП на жалбоподателката Б. е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева.
Към издадения електронен фиш, в административнонаказателната преписка
са приложени 1 брой снимково изображение към Електронен фиш, Справка
от БИМ за одобрен тип на мобилна систева за видеоконтрол на нарушенията
за правилата на движение тип „TFR1-M“, Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, Протокол за използване на АТСС вид TFR1-M от
2
14.05.2021г., Снимково изображение на мястото на разполагане на АТСС в
МПС; Списък с намерени фишове, Справка за собственост на МПС, Протокол
№ 2-33-11 от 28.09.2020г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол
„TFR1-M“;
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, че от
представените по делото процесният електронен фиш е издаден в нарушение
на чл.39, ал.4 от ЗАНН, поради което същият следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът е на становище, че
не се установява от обективна страна извършването на нарушение от страна
на жалбоподателката на посочената разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Посочената норма гласи, че чийто текст гласи, че при избиране скоростта на
движение на водача на моторно превозно средство, категория А, В, С, D, B+E,
C+E, D+E, Т, в населено място е забранено да превишава стойност от 50 км/ч.
В конкретния случай управляваният от жалбоподателката автомобил е
засечен да се движи със скорост над 50 км/ч по бул. България до номер 232 ,
който е в населено място – град Пловдив и автомобилът, с който е извършено
нарушението е от категория В, съгласно текста на чл.150а, ал.2, т. 3 от ЗДП.
Превишението на скоростта е от 11 км./ч. При така установеното основание за
отмяна на обжалвания Електронен фиш е издаването му в нарушение на
въведеното в разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН правило, съгласно което
„За случаи на административни нарушения, установени и заснети с
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи
могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за
което се издава електронен фиш“.
За необжалваемия минимум чл.39, ал.4 от ЗАНН препраща към ал.2 на
същата разпоредба, съгласно която за маловажни случаи на административни
нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в
закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат на
местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв., като за наложената глоба
се издава фиш.
Разпоредбата на чл.39, ал. 4 от ЗАНН съдържа общо правило за поведение,
приложимо спрямо всеки случай, при който след като нарушението е
3
установено с АТСС, отговорността се реализира чрез налагане на глоба с
електронен фиш. Същевременно, макар посочената разпоредба да се намира в
общия закон ЗАНН, тя се явява специална спрямо чл.182 от ЗДвП, тъй като
разпоредбата на чл.182, ал.1-5 от ЗДвП предвижда единствено видът и
размера на административни наказания при неизпълнение на задължението да
не се превишава предвидената в закона максимална скорост на движение.
Самата разпоредба на чл.182 от ЗДвП обаче не съдържа особени правила за
начина, по който ще бъде реализирана отговорността - дали чрез съставяне на
АУАН и въз основа на него издаване на наказателно постановление, чрез
издаване на електронен фиш или чрез фиш по чл.186 от ЗДвП. Такова
правило за поведение е предвидено в чл.39, ал.4 от ЗАНН, която разпоредба
поставя допълнително изискване за начина, по който да се реализира
отговорността в хипотезите, когато съгласно общите правила на чл.182 от
ЗДвП следва да се наложи наказание глоба, която не надвишава 50 лева.
Чрез систематичното и граматическото тълкуване на горецитираните
разпоредби се достига до извода, че законодателят предвижда реда за
издаване на електронни фишове да е приложим единствено при налагането на
глоби в размер над 50 лв. В случай, че нарушението предвижда наказването
на дееца с глоба от 50 лв. или по-ниска, процесуалният ред е издаването на
фиш /но не електронен такъв/, а при оспорването на същия съответно
развиване на административнонаказателната процедура чрез издаване на
АУАН и НП.
Този извод следва и от изричната разпоредба на чл.85а от ЗАНН, която
предвижда, че разпоредбите на ЗДвП се прилагат само доколкото в ЗАНН
няма особени правила за административнонаказатления процес при
нарушения, установени с техническо средство или система. Такова особено
правило се явява чл.39, ал.4 от ЗАНН, което в случая не е било съобразено от
административнонаказващия орган.
В разглеждания казус с електронния фиш е предвидена и наложена глоба в
размер точно на 50 лева, което е хипотеза по чл.39, ал.2 от ЗАНН. Така
процесният фиш е издаден в нарушение на чл.39, ал.4 от ЗАНН, без да е
налице процесуална възможност за това, поради което същият следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на спора на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН жалбоподателят
има правно на разноски в настоящото производство за представителство от
4
адвокат. Такава претенция е своевременно направена от процесуалния
представител на жалбоподателя. С оглед установеното по делото и
представените доказателства съдът намира, че следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 300 лева. Предвид направеното от въззиваемата страна
възражение за прекомерност, преценката за дължимостта и размера на
възнаграждението, съдът направи към момента на постановяване на
решението и с оглед действащата отново към този момент редакция на
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В този смисъл, възражението на въззиваемата страна за
прекомерност е неоснователно, тъй като се присъжда възнаграждение в
минимален размер.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №4886879 на ОДМВР Пловдив, с който
на ЯН. АЛ. Б. от с.Т., обл.Пловдив, ЕГН ********** е наложено
административно наказание Глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на ЯН. АЛ. Б. от с.Т.,
обл.Пловдив, ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по
реда на глава ХІІ от АПК .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5