Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 19.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 9542
по описа за 2018 година, прецени:
Прeдявени са искове с правно основание чл. 432
от КЗ от И.Р.Н., Е.Р.И., М.Р.И. и И.Р.И. срещу ЗК „Л.И.“ АД гр. София, за
заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от
смъртта на Р.И.И. при ПТП на 31.07.2017 г. Поради
отказ от иска от Е.Р.И. и И.Р.Н., съдът е прекратил частично производството по
отношение на тези ищци, с протоколно определение от 12.09.2019 г., влязло в
сила на 20.09.2019 г. (л. 252). Разглеждането на делото е продължило и
приключило в частта му по предявените искове от ищците М.Р.И. и И.Р.И..
В исковата молба до съда ищците М.Р.И.
и И.Р.И. излагат, че на 31.07.2017 г. около 13:15 ч. в с. Буковлък И.Е.П.
управлявал л.а. „Рено Канго“ с ДК№ *******с
несъобразена скорост, изгубил контрол върху МПС и блъснал пресичащия пътното
платно Р.И.И. .Вследствие настъпилото ПТП,
пешеходецът получил телесни увреждания, изразяващи се в счупване в областта на
дясната подбедрица, което наложило гипсова имобилизация. На 06.09.2017 г. пострадалият постъпил по
спешност в болницата в Плевен с варикозно разширени
съдове на подбедрицата и бедрото на десния долен
крайник с формирани на тромби и венозен застой. Същия ден пострадалият Р.И.И. починал, като в аутопсионния
протокол е отразено, че причината за смъртта била масивна интрапулмонална
тромбемболия с произход от варикозно
разширените съдове на десния крак, довело до развитие на остро белодробно сърце
и дихателна недостатъчност. Ищците, които са деца на пострадалия, твърдят, че
поради настъпилата смърт им били нанесени непоправими неимуществени вреди,
изразяващи се в морални болки и страдания. Ищците претърпели тежко психологична
травма от загубата на баща си, който бил опора за децата си, морална и
финансова. За автомобила бил сключен договор за застраховка „гражданска
отговорност“ с ответника „Л.И.“ АД, валиден към датата на ПТП. Ищците предявили
искане до ответното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение, като
в законоустановения тримесечен срок ответникът не е
отправил предложение за изплащане на обезщетение.
На основание изложените
обстоятелства, ищците М.Р.И. и И.Р.И. правят искане до съда да осъди ответника
„ЗК Л.И.“ АД гр. София да им заплати сумите от по 150 000 лева на всеки
ищец, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди по повод
смъртта на техния баща Р.И.И., настъпила на
06.09.2017 г. в резултат на ПТП на 31.07.2017 г., ведно със законната лихва от
датата на настъпване на увреждането 06.09.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ответникът „ЗК Л.И.“ АД оспорва иска
със следните възражения:
- оспорване на механизма на ПТП и
вината на водача на МПС;
- оспорване на причинно-следствената
връзка между ПТП и настъпилата смърт на пострадалия;
- оспорване на твърдението за близки
отношения между пострадалия и ищците и за настъпили в тази връзка неимуществени
вреди;
- възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия Р.И.И.,
чрез неправомерно пресичане на пътното платно;
- възражение за прекомерност на
исковите претенции;
- възражение за недължимост
на законна лихва до датата на предявяване на исковата молба, поради
непредставяне от ищците на поисканите от застрахователя документи по преписката
за обезщетяване.
По делото е прието за безспорно
установено с доклада на съда наличието на правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност“ между сочения от ищците деликвент
и ответника (л. 58). Следва да се приеме като безспорно и произлязлото ПТП на
31.07.2017 г. в с. Буковлък община Плевен. Не се спори и относно датата на
настъпване на смъртта на пострадалия Р.И.И.
06.09.2017 г.
Механизмът на ПТП е установен от
приетите по делото писмени доказателства – протоколи за оглед на ПТП и на
автомобила, изискани от досъдебното производство, показанията на свидетелите И.Е.П.,
Е.И.Д. и Е. Г.П.и съдебно-автотехническата
експертиза. Установява се, че на 31.07.2017 г. около 13:15 ч. л.а. „Рено Канго“ с рег. № *******, управляван от И.Е.П., се е движел
в с. Буковлък по ул. „Белград“ в посока към с. Върбица. Преди мястото на
произшествието автомобилът преминал през десен завой. В същото време от лявата
страна на пътя в същата посока се движели пострадалият Р.И., свидетелят Е. Г.П.и
още един пешеходец (Ц., според показанията на св. П.– л.191). След излизането
на автомобила от завоя, постр. Р.И. предприел
пресичане на пътното платно отляво надясно спрямо положението на автомобила.
Водачът на автомобила предприел аварийно спиране, но не успял да предотврати
ПТП. Автомобилът ударил с предната си дясна част челно странично пострадалия в
областта на горната трета на дясната подбедрица (оглед
на МПС л. 127, САТЕ л. 258, СМЕ л. 252). От автотехническата
експертиза е видно, че при установената скорост на движение на автомобила 34
км/ч и разстоянието между него и пострадалия в момента на предприемане на
пресичането, пострадалият е попадал извън опасната зона за спиране и водачът на
автомобила е могъл да предотврати ПТП.
Получените от пострадалия
травматични увреждания са установени от приложената към делото медицинска
документация и съдебно-медицинската експертиза. Съгласно заключението на вещото
лице, вследствие ПТП пострадалият Р.И. е получил контузия на дясна подбедрица с диафизарно счупване
в горната част на голямо-пищялната кост на десния
крак.
От съдебно-медицинската експертиза,
изготвена на базата на представената по делото медицинска документация от
хоспитализацията на пострадалия и протокол за аутопсия (л. 16) е видно, че
причината за смъртта е непреодолима сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност,
развила се остро на базата на настъпила пасивна множествена белодробна тромбемболия. Причината за тромбемболията
били откъснали се тромботични емболи
от тромби кръвни съсиреци, намиращи се в лумена на варикозно променени венозни съдове на десния крак. Според
вещото лице, съществува непосредствена причинна връзка между получената при ПТП
травма на пострадалия и патологичния процес, довел до смъртта. Това било
обусловено от неизбежно съпровождащите счупването локални в травмираната зона
венозни съдове и забавения кръвоток поради гипсовата имобилизация и обездвижването на крака. Горното доказва по
безспорен начин причинната връзка между травмата, получена при ПТП на
31.07.2017 г. и настъпилата смърт на пострадалия на 06.09.2017 г.
Претърпените от ищците неимуществени
вреди се установяват от показанията на свидетелката С.П.М.. Според
свидетелката, пострадалият Р.И. е бил в много близки отношения на взаимна
грижа, помощ и подкрепа със своите деца,
като с две от децата му – ищците М.И. и И.И. са
живели заедно. Съвместното съжителство, съпроводено от силна емоционална
близост и привързаност между пострадалия и ищците обуславя фактическия извод на
съда за претърпени от ищците силни болки и страдания от неговата смърт.
При така изложените обстоятелства
съдът намира предявените искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за
частично основателни. Ищците са деца на пострадалия Р.И.И..
Роднинската връзка родител – дете е най-силна и е съпроводена с най-голяма
близост през целия живот на родителите и децата. В случая пострадалият и
неговите деца са живели заедно в едно домакинство, разчитали са един на друг за
помощ и подкрепа, каквато пострадалият е бил в състояние да окаже, поради
доброто си здраве преди произшествието. Това води до извода, че загубата на
баща им е причинила на ищците значителни по своя характер неимуществени вреди,
изразяващи се в емоционални и психически страдания. Тези съображения дават основание на съда да приеме, че
справедливият размер на обезщетенията за всеки от ищците е 70 000 лева.
Така определеното като справедливо
обезщетение следва да се намали на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. По делото е
безспорно установено, че непосредствено преди ПТП пострадалият е предприел
пресичане на пътното платно. Според показанията на свидетеля и П., пострадалият
е извършвал работа край пътното платно. Няма доказателства за обозначаване на
участъка от платното като обект на работа по поддържане, нито за ползване на
сигнално работно облекло от пострадалия. Поради това съдът намира, че е налице съпричиняване на настъпилото ПТП с действия от пострадалия,
изразяващи се в пресичане на необозначено място, без да съобрази приближаващото
се МПС. Степента на съпричиняване
от пострадалия, според съда следва да се определи на 1/7 и приетото за
справедливо обезщетение за всеки от ищците следва да се намали на 60 000
лева.
Исковете за обезщетение са
неоснователни над приетите за справедливи обезщетения до пълния предявен размер
от 150 000 лева. По делото не са събрани доказателства за претърпени от
ищците неимуществени вреди в по-висок размер. Разпитът на свидетелката Силвана
Митева в съдебно заседание на 28.02.2019 г. не съдържа доказателства в тази
насока. Освен това, ищците са пълнолетни лица, в трудоспособна възраст, не
страдат от физически недостатъци, психични или емоционални разстройства и са
способни сами да се грижат за себе си. Въпреки тежестта на загубата им, като
физически и психически здрави лица те следва да се справят причинения стрес със
стресовата ситуация преди всичко със собствени сили. Изцяло лишени от основание
са доводите на ищците за оказвана им от пострадалия „финансова подкрепа“, с
оглед обстоятелството, че ищците са хора в трудоспособна възраст– ищецът М.И.
на 47 години, а ищецът И.И. на 49 години към датата
на смъртта на пострадалия. Тези съображения дават основание на съда да приеме,
че определяне на обезщетения в по-висок размер би противоречило на принципа на
справедливостта.
Върху така определените обезщетения
от 60 000 лева ответникът дължи заплащане на законна лихва от 25.04.2018
г. – датата, следваща датата на изтичане на тримесечния срок от уведомлението
по чл. 496 ал. 1 от КЗ с дата 24.01.2018 г. (л. 44). Неоснователно е искането
за присъждане на законна лихва в частта му за периода от 06.09.2017 г. до 24.04.2018
г. включително. Съгласно чл. 497 ал. 1 т. 2 от КЗ, застрахователят дължи лихва
за забава върху дължимото застрахователно обезщетение от изтичането на
тримесечния срок за произнасяне по предявената застрахователна претенция.
Ответникът „ЗК Л.И.“ АД гр. София
следва да заплати на адвокат Т.И.П. възнаграждение по чл. 38 от ЗА според
уважената част от иска в размер на 3614,40 лева с ДДС, а по сметка на СГС
държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 4800 лева, и разноски
в размер на 180 лева.
Дължимите в полза на ответника
разноски според отхвърлената част от исковете са в размер на 228 лева, които
ищците следва да платят поравно – по 114 лева всеки. Съдът определя в полза на
ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на
450 лева, от което според отхвърлената част от иска ищците дължат общо 270
лева, платими по 135 лева от всеки ищец.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА застрахователно дружество „З.к.Л.и.“
АД ***, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.Р.И. ЕГН
********** и И.Р.И. ЕГН **********, двамата с посочен адрес по делото: гр.
София ул. „Банат“ № ***, офис 5 застрахователни обезщетения в размер на по
60 000 (шестдесет хиляди) лева на всеки, за неимуществени вреди – морални
болки и страдания, причинени от смъртта на техния баща Р.И.И.,
настъпила на 06.09.2017 г. в резултат на ПТП на 31.07.2017 г., виновно
причинено от И.Е.П., ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията от
дата 25.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Отхвърля предявените от М.Р.И. и И.Р.И.
срещу „ЗК „Л.И.“ АД гр. София искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ в
частта им над сумите от по 60 000 лева до пълните предявени размери от по 150 000
лева всеки, както и искането за законна лихва върху сумите от 60 000 лева в
частта му от дата 06.09.2017 г. до 24.04.2018 г.
Осъжда „ЗК „Л.И.“ АД гр. София да
заплати на адвокат Т.И.П. възнаграждение по чл. 38а ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗА в размер на 3614,40 лева.
Осъжда „ЗК „Л.И.“ АД гр. София да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху в размер на 4800
лева, и разноски в размер на 180 лева.
Осъжда М.Р.И. и И.Р.И. да заплатят
на „ЗК „Л.И.“ АД гр. София разноски в размер по 114 лева всеки и юрисконсултско възнаграждение в размер по 135 лева всеки.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: