РЕШЕНИЕ
Номер 473/23.07. Година 2019 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд Втори наказателен състав На седемнадесети юли Година 2019 В публичното заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Съдебни заседатели:
Секретар Роза Ризова
като разгледа докладваното от съдията административно-наказателно дело № 00932 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2537011 на ОД на МВР-Перник, с който на П.Ц.И., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2 от същия закон, извършено на 08.11.2018 г. в 15:41 часа, в гр. Перник, тъй като при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 кв/ч, е управлявал по път І-6, до бензиностанция Петрол в посока на движение към гр. София лек автомобил „БМВ Х3 3.0 Д“ с рег. № *******със скорост от 105 км/ч, при което превишението е 45 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят П.Ц.И., чрез процесуалния си представител адв. В.К.от ПАК, моли ЕФ да бъде отменен, като се акцентира, че същият е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения свързани с изискването на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, тъй като не съдържа пълно описание на мястото на нарушението и на релевантните за неговата квалификация факти. Лансира се и тезата, че санкционираното лице не е субект на процесното нарушение, тъй като не е собственик на заснетото моторно превозно средство.
Въззиваемата страна ОД на МВР-Перник– редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е основателна.
От фактическа страна:
На 08.11.2018 г. в 15:41 часа на път І-6, до бензиностанция Петрол в гр. Перник, с посока на движение към гр. София, преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело лек автомобил „БМВ Х3 3.0 Д“ с рег. № *******със скорост от 109 км/ч при разрешена такава от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място, полицейският служител Р.М.- на длъжност „мл.автоконтроьор” в сектор „Пътна полиция” в ОД на МВР -Перник изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, който документ бил регистриран на 14.11.2018 г. с № 1158р-7784.
При направена справка в централна база–КАТ било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на „********” ЕООД, ЕИК ********За горепосоченото нарушение против неговия законен представител К.С.М.бил издаден от ОД на МВР Перник ЕФ серия К, № 2376944 за нарушаване на чл. 21, ал.2 от ЗДвП. М.оспорила обстоятелството, че тя е управлявала автомобила, като упражнила правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, посочвайки в писмена декларация (за което носи наказателна отговорност по чл.313 от НК), че от 23.01.2017 г. процесното МПС е било предоставено на П.Ц.И. съгласно договор за финансов лизинг № СА0367/23.01.2017 г. от който приложила препис, като декларирала, че на 08.11.2018 г. в 15:41 часа превозното средство е било във владението на посоченото лице. Ето защо и първоначално издадения ЕФ бил анулиран, като за гореописаното нарушение против П.И. ***, по реда на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, процесния ЕФ. В същия отчетената скорост била редуцирана на 105 км/ч, предвид приспадане на допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 45 км/ч, поради което и за нарушаване на чл. 21, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 400 лв.
ЕФ бил връчена
на санкционираното лице на 21.05.2019 г., което не се възползвало от правото си
на възражения по чл.189, ал.6 от ЗДвП, а обжалвало същия с процесната жалба
пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства доказва, че лек автомобил „БМВ Х3 3.0 Д“ с рег. № ******, чиято скорост е била фиксирана от автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0, към 08.11.2018 г. е собственост на „********” ЕООД, ЕИК ******. Налице е писмена декларация от 28.01.2019 г., (с оглед чл. 189, ал.5 от ЗДвП), в която законният представител на юридическото лице е декларирал, че на 08.11.2018 г. в 15:41 часа превозното средство е било във владение на П.Ц.И., ЕГН **********, на който е било предоставено за ползване съгласно приложения по делото договор за финансов лизинг № СА0367/23.01.2017 г., поради което и по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП на жалбоподателя е издаден процесния ЕФ.
Съдебният състав кредитира към доказателствения материал и протокола от 08.01.2018 г. за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5125 от 07.09.2017 г. доказващо, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, протокол за последваща проверка № 55-С-ИСИ от 11.10.2018 г., приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика на процесната система и писмо изх. № 11-00-42 от 25.06.2019 г. на Областно пътно управление Перник сочещо, че мястото на контрол – км 84 на път І-6 попада в рамките на населеното място гр. Перник, като ограничението на скоростта в този участък в посока към гр. София е 60 км/ч, което е въведено с пътен знак В26, който е поставен на 140 метра преди конкретния километър.
От правна страна:
Обжалваният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП, защото ОД на МВР-Перник е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.
Нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика (законния представител на юридическото лице) или ползвателя на МПС за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител. Съгласно чл.186, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на ЕФ собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство, т.е. към датата на заснемане на нарушението собственикът на автомобила (не е спорно, че това е юридическото лице „********” ЕООД, ЕИК ******, чийто законен представител е К.С.М.) има право и възможност да посочи този, на когото е предоставил управлението на моторното превозно средство, заснето от техническото средство. В процесния случай, с оглед сключения договор за финансов лизинг № СА0367/23.01.2017 г., законния представител на лизингодателя „********” ЕООД, ЕИК ********, се е възползвал от предоставената правна възможности, като е посочил в попълнената декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП данните за конкретния лизингополучател П.Ц.И.. При това положение и с оглед нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП жалбоподателят П.И. правилно е бил санкциониран за констатираното нарушение. Вярно е, че в обжалвания фиш е посочено, че нарушителят, а не лизингодателят „********” ЕООД е собственик на процесния автомобил, но дори и да се приеме, че това е вид процесуално нарушение, то същото не е съществено такова, което да води до отмяна на атакувания фиш. Това е така, тъй като във връчения на жалбоподателя фиш изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. В законоустановения срок такива действия не са предприети от страна на П.И., като от негова страна не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, като и самата жалба е подадената именно срещу процесния ЕФ. В този смисъл съдът не възприема доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето в приложената процедура по чл. 189, ал.5, вр. чл.188 от ЗДвП.
Безспорно установено е по делото, че процесното нарушение е заснето с преносима сиситема за контрол на скоростта на моторни превозни средства с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0. Същата е одобрен на 07.09.2017 г. тип средство за измерване съгласно приетото като писмено доказателство удостоверение № 17.09.5126, издадено от Българския институт по метрология, като същевременно е отговаряла на съответните технически изисквания, предвид приобщения към доказателствения материал протокол за проверка № 55-С-ИСИ от 11.10.2018 г. на отдел „Изпитване на средства за измерване” към Българския институт по метрология, удостоверяващ последваща проверка за нейната годност съгласно чл. 38 от Закона за измерванията. Предвид изложеното по-горе съдът приема, че използването на заснемащото автоматизирано техническо средство е станало при спазване на изискванията за техническата изправност на измервателния уред. По категоричен начин се доказа, че процесната преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на МПС-то. В приложението, което е неразделна част към удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор.
От съдържанието на кредитирания по делото като писмено доказателство протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., който е официален документ, се установява по несъмнен начин използването на автоматизираното средство на път І-6, км 84, до бензиностанция Петрол в гр. Перник. Същевременно и в самата разпечатка на изготвеното статично изображение с № 0038792 на която е заснет процесния автомобил са създадени автоматично данни, сочещи, че извършеното заснемането на нарушението с автоматизираното техническо средство е осъществено на визираното по-горе място, при ограничение на скоростта от 60км/ч, въведено в пътен знак В26. Съдът констатира, че при описанието на мястото на извършване на нарушението в ЕФ обаче същото не е достатъчно индивидуализирано, тъй като не е посочено, че движението е извършено в населено място, което е задължителен елемент с оглед определяне на съответната санкционна норма. Това е така, тъй като управлението на пътно превозно средство с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл.182 от ЗДвП, където са диференцирани санкции за ангажиране на отговорност за нарушение, извършено в населено място (същите са предвидени в чл. 182, ал.1 от ЗДвП) и за превишаване на разрешената скорост извън населено място (предвидени в чл. 182, ал.2 от ЗДвП). Санкцията наложена на П.И. е на основание чл. 182, ал.2 от ЗДвП, т.е. неговата отговорност е ангажирана за превишаване на скоростта, извършено в извън населено място, където са предвидени различни по размер наказания от тези за същото нарушение, извършено в населено място, което е довело до неправилно приложение на санкционната норма и съответно до съществено ограничаване правото на защита на жалбоподателя да разбере за какво точно е привлечен към административнонаказателна отговорност, въз основа на какви факти, коя законова норма е нарушил, за да отстоява своята теза срещу това твърдение, което е довело до съществено процесуално нарушение при издаване на оспорения фиш.
Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде отменене като незаконосъобразен, поради което и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 2537011 на ОД на МВР-Перник, с който на П.Ц.И., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2 от същия закон, извършено на 08.11.2018 г. в 15:41 часа, в гр. Перник, тъй като при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 кв/ч, е управлявал по път І-6, до бензиностанция Петрол в посока на движение към гр. София лек автомобил „БМВ Х3 3.0 Д“ с рег. № *******със скорост от 105 км/ч, при което превишението е 45 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ