№ 48
гр. Благоевград, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Миглена Кавалова-Шекирова
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20241200500789 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК (”Въззивно
производство”), като е образувано по въззивна жалба с вх. № 12054/27.05.2024
г., подадена от Й. К. К., А. К. К. и Л. Й. М., чрез адв. В. П., тримата с адрес за
призоваване в *********, против Решение № 180/19.03.2024 г., постановено
по гр. д. № 234/2023 г. по описа на РС – Благоевград. Срещу последното
решение е подадена и самостоятелна въззивна жалба с вх. № 11868/22.05.2024
г. от А. К. К.. С атакуваното решение първоинстанционният съд е прекратил
производството по отношение на 1529/1935 ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор 66460.291.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на г*********, одобрени със Заповед РД-18- 472/18.07.2019 г. на ИД на АГКК,
адрес на поземления имот: г*********, местност *********, площ: 1935 кв.м,
като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Съдът признал за
установено по отношение на ответниците, че ищцата Г. Т. Д., ЕГН:
********** е собственик на 406/1935 идеални части от описания поземлен
имот, като осъдил Й. К. К., с ЕГН **********, адрес: г*********, *********,
А. Й. К., с ЕГН **********, адрес: г*********, ********* и Л. Й. М., с ЕГН
**********, адрес: г*********, ********* да предадат владението на
1
спорната част от имота в полза на признатия за собственик ищец. На
основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт за удостоверяване
право на собственост върху недвижим имот с № 68, том II, рег. № 4535, дело
№ 243 от 2022 г. по описа на нотариус Красимира Минкова. Във въззивната
жалба на А. К. се посочва, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
постановено при допуснати процесуални нарушения, като се предлага
доказателствен анализ на изслушаните гласни доказателствени средства,
експертното заключение и приобщените писмени доказателства. Настоява се,
че процесният имот се обработвал от неговото семейство и от семейството на
ищцата, като преди 45 години била поставена ограда, разделяща западната и
източната страна на имота, като между страните никога не е имало спорове и
претенции. За източната част, ползвана от ответниците, бил налице
нотариален акт № 64 от 28.05.1964 г. Прави се искане първоинстанционното
решение да бъде отменено, като вместо това предявеният иск бъде отхвърлен
изцяло. Във въззивната жалба, изготвена от процесуалния представител на
въззивниците, също се акцентира, че съдът допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила като не извършил цялостна преценка и
съпоставка на събраните по делото доказателства. Твърди се, че съдът
неправилно кредитирал единствено показанията на св. Ч. и св. К., като се
излагат доводи срещу тяхната достоверност. Възразява се, че по делото били
налице скици, а и снимки, от които се установявало, че имотът, ограден от
ищеца, в нито един момент не бил с формата на триъгълник. В тази връзка се
акцентира върху изготвената съдебно-техническа експертиза, която според
жалбоподателите съдът не обсъдил в пълнота, както и писмено доказателство
- декларация, подписана от Г. Д. и нейния съпруг. Релевира се още, че от
страна на ищцата не било ангажирано нито едно доказателство, което да
обосновава твърдението й, че преди пет години въззивниците поискали от нея
да им отстъпи част от нейния парцел, с цел тази част да бъде ползвана за
градина. В заключение се посочва, че ответниците винаги ползвали
процесната част и че никога същата не е била във владение на ищцовата
страна, поради което се иска отмяна на решението и отхвърляне на иска с
правно основание по чл. 108 ЗС. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил и
отговор от страна на Г. Д., действаща чрез адв. М., в който отговор се
настоява, че оплакванията на жалбоподателите са неоснователни, тъй като с
постановеното решение РС - Благоевград е извършил цялостен и задълбочен
2
анализ на събрания доказателствен материал и достигнал до правилен извод,
че ищцата е собственик на процесните идеални части от поземления имот с
идентификатор 66460.291.3 по действащите КККР на град С.. Твърди се, че
ответниците държали спорната част със знанието, че ползват чужд имот,
поради което в случая липсвал именно субективният елемент от фактическия
състав на придобивната давност, на който придобивен институт се позовали
въззивниците. Ето защо се иска решението на първата инстанция да бъде
потвърдено. Всички страни претендират разноски, като доказателствени
искания с жалбите, респ. отговора към тях не са релевирани.
Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен граждански състав, след като
съобрази гореизложените възражения на въззивниците, представената
искова молба и отговор към нея, както и приетите по делото
доказателства, установява следното:
Районен съд - Благоевград е сезиран с искова молба на Г. Т. Д., с ЕГН:
********** и адрес в г*********, *********, действаща чрез адв. Д. М.,
против Й. К. К., с ЕГН: **********, А. Й. К., с ЕГН ********** и Л. Й. М., с
ЕГН **********, тримата с адрес в г*********, *********. С молбата се
отправя осъдителна претенция с правно основание по чл. 108 ЗС, а именно да
бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищцата е
собственик на поземлен имот с идентификатор 66460.291.3 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на г*********, одобрени със Заповед РД-18-
472/18.07.2019 г. на ИД на АГКК, адрес на поземления имот в г*********,
местност “*********”, площ: 1 935 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята
5 /пета/, номер по предходен план: 291003, при съседи: 66460.291.7;
66460.291.9; 66460.888.9901, както и да бъдат осъдени ответниците да
предадат на ищцата владението върху имота. Иска се и да бъде отменен
нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху имота,
издаден на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК, с вх. рег. № 2533/15.02.2022 г.,
вписан като акт № 163, том 8, дело № 1218/2022 г. на СВ - Благоевград. В
обстоятелствената част на исковата молба е наведено твърдение, че ищцата се
легитимира като собственик на недвижимия имот по силата на
възстановително Решение № А650 от 2000 г. на ПК - С., влязло в законна сила
на 25.11.2000 г. От страна на ищцата било установено, че в полза на С. и Й.
К.и бил издаден нотариален акт за собственост от 15.02.2022 г., с който
3
последните били признати за собственици по силата на осъществено от тях
давностно владение на 406/1935 ид. ч. от поземления имот. В тази връзка се
посочва, че действително Спасови ползвали част от имота, но като държатели,
доколкото ищцата им позволила да отглеждат там временно зеленчуци. Ето
защо сега се иска да бъде установена собствеността върху процесния имот по
отношение на ответниците, респ. да бъде предадено владението. С отговора
към исковата молба твърденията на ищцата са отхвърлени като неоснователни
и се оспорва решението на ПК - град С., като се възразява, че комисията
неправилно възстановила на ищцата собствеността на процесния имот с
посочените в акта площ и съседи, доколкото административният орган
включил към границите на процесния имот и част от терени на имоти с пл. №
261 и пл. № 262 по плана от 1964 г., които имоти по силата на нотариален акт
№ 64, дело № 248 от 1964 г. били собственост на Й. и С. К.и. Границата между
тези имоти била материализирана преди повече от 50 години с трайна ограда,
поради и което спорната част винаги била във владение на ответниците, което
владение никога не било смущавано от когото и да е било, в това число и от
ищцата. С тези аргументи се иска отхвърляне на иска. Първоинстанционният
съд в своето решение приел, че претенцията е допустима, а и основателна
единствено за 406/1935 ид. ч., доколкото именно по отношение на този обем
от права е налице оспорване от страна на ответниците, като след анализ на
изслушаните гласни доказателства съдът заключил, че ответниците не
доказали възражението си, основано на придобивна давност.
В хода на въззивната инстанция съдът, в изпълнение на правомощието си да
следи служебно за редовността на исковата молба (Тълкувателно решение №
1/17.07.2001 г. на ВКС), предприе реализиране на процедурата по чл. 129, ал. 2
ГПК, предвид констатирано противоречие между твърденията в
обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум, доколкото в
молбата до съда се съдържат изложени факти и обстоятелства за отнемане на
конкретна реална част от поземления имот, обуславящи и правния интерес от
предявяване на настоящия осъдителен иск, които факти обаче не
кореспондират с претенцията за съдебна защита. След извършеното
уточнение от страна на ищцата, сега въззиваема, се конкретизира и спорната
площ от поземлен имот с идентификатор 66460.291.3, която се твърди, че
неправомерно е във владението на въззивниците.
4
Не е спорно между страните, а и се установява от приобщените по делото
писмени доказателства, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот,
издаден по реда на обстоятелствена проверка и с № 97, вписан в том II по дело
№ 297 от 1970 г., ищцата е призната за собственик по давностно владение
върху дворно място от 1 925 кв.м., по плана кв. Оранов, с пл. № 449 в кв. 28,
намиращ се в м. “Ч.”, г*********, при граници блок на ТКЗС, Й. К. и С. К.а и
улица от двете страни, като с Решение № 770 от 1999 г. по гр. д. № 670 по
описа за 1999 г. на РС - Благоевград по отношение на ПК - град С. на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е признато за установено, че Г. Д. има право
да иска възстановяване на право на собственост върху така описаната
земеделска земя от 1.925 дка, ето защо с Решение № А650 от 18.05.2000 г.,
влязло в сила на 25.11.2000 г., е възстановено право на собственост в полза на
ищцата в съществуващи стари реални граници на нива от 1.935 дка, имот №
291003 по картата на землището на г*********, м. “*********”.
Междувременно, с нотариален акт за удостоверяване право на собственост на
недвижим имот, издаден на основание чл. 587, ал. 2 ГПК, под № 68, том II, рег.
№ 4535 от 12.05.2022 г., Й. К. К. и С. Т. К.а са признати за собственици на
406/1935 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 66460.291.3 по КККР на
град С., одобрени със Заповед № РД -18-472 от 16.07.2019 г., намиращ се в м.
********* на град С., целият имот с площ от 1 935 кв.м., с номер по предходен
план - 291003. На 15.08.2022 г. С. К.а починала и оставила за наследници
първия ответник Й. К. (съпруг), както и А. К. - син, Л. М. - дъщеря.
Установено е по делото, че С. К.а и Г. Д. били сестри. С нотариален акт за
собственост, издаден по реда на обстоятелствена проверка и с № 64, дело №
248 от 1964 г. Й. К. бил признат за собственик по давностно владение на имот
парцел VII, пл. № 261, кв. 28 по плана на град С., с площ от 1 500 кв. м., при
съседи К. и Т. П., К. и П. Ц. и от две страни улици. От материалите по делото
се установява, че и имот с пл. № 262, с площ от 1 280 кв., е собственост на К.и
- разписен лист към дворищната регулация от 1964 г. От проведената по
делото СТЕ се установява, че имотът, собственост на ищцата, с посочения в
нотариалния акт от 1970 г. планоснимачен номер 449 първоначално не
фигурирал в кадастралния план на град С. от 1964 г., но впоследствие същият
заедно с имената на собственика Г. Д. били вписани в разписния лист към
плана. От страна на експерта е прието още, че площта на процесния имот
неправилно е посочена в нотариалния акт от 1970 г. като 1 925 кв.м., тъй като
5
всъщност реалната такава е 1 259 кв. м. Със Заповед № 779 от 11.09.2001 г. на
ИД на АК е приет кадастрален план, като трите съседни имота вече
придобиват нови планоснимачни номера - съответно № 577, № 578 и № 579,
първият записан на Й. К., с площ от 1 844 кв.м., а останалите два без посочен
собственик в регистъра на новия план, но вещото лице на стр. 6 от
заключението достига до извод, че имот пл. № 262 е отреден за имот с № 578,
а процесният № 449 за № 579. Последващ регулационен план след 1964 г. не е
бил приеман, но предвижданията на този от 1964 г. за прокарване на улица в
част от имотите № 261, 262, 449 са отменени (Заповед № 100 от 15.05.2002 г.
на кмета на Община С.). Към експертното заключение още са приложени
доказателства, видно от които е призната за възстановяване в съществуващи
стари реални граници в полза на наследниците на Т. Ц. Д. на нива от 0.800 дка
в м. “*********”, а също така и нива от 1.000 дка (отново в същата местност),
като процесният имот с пл. № 291003 е посочен в т. 12 от Решение №А75 от
23.06.1999 г. за възстановяване на недвижими имоти в стари реални граници
на наследниците на Т. Ц. Д., с посочена площ от 1.935 дка, а според картата на
съществуващите стари реални граници от 1.256 дка (Приложение № 17 към
експертизата). Впоследствие обаче имотът е възстановен в полза лично на Г. Т.
Д. с Решение № А2414 от 18.05.2000 г. и Решение № А650 от 18.05.2000 г. -
отново в стари реални граници, като решенията препращат към представения
от заявителката нотариален акт № 97, т. II, дело № 297 от 1970 г. На място
границите на имота, съгласно КВС и впоследствие предвижданията на
кадастралната карта (ПИ с идентификатор № 66460.291.3) не са
материализирани, като вещото лице е констатирало наличие на стара паянтова
ограда от железни колове и оградна мрежа между имотите на ответниците (пл.
№ 577 и 578) и този на ищцата (№ 579), като спорната площ от 406 кв.м. се
ползва на място от ответниците, която част по КП от 2001 г. попада в имотите
на въззивниците. Тези обстоятелства относно ползването на спорната част и
наличната ограда се признават и от всички разпитани свидетели по делото,
На база на така установеното от фактическа страна, съдът приема
следното от правна страна:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на въззивна проверка
първоинстанционен съдебен акт. Същата отговаря на критериите, визирани в
разпоредбите на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В този смисъл жалбата е допустима
6
и следва да се разгледа по същество. След извършване на служебна проверка
въззивната инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма
и е подписано от съдебния състав, изслушал съдебните прения на страните.
Атакуваното решение е допустимо, като съдът не констатира основания за
неговото обезсилване. По същество жалбата на въззивниците е основателна, а
исковата претенция на въззиваемата не, като аргументите за това са следните.
Съгласно ТР № 8 от 23.02.2016 г. по т.д. № 8 по описа за 2014 г. на ОСГК на
ВКС кадастралната карта и кадастралните планове нямат правопораждащо
действие, заснемането на имотите в кадастралната карта не според границите
на правото на собственост няма за последица промени в правото на
собственост, като това право върху конкретна вещ се предопределя от
съответния юридическия акт. В практиката на ВКС се приема, че
индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното
местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други
данни и доказателствата за тях, като площта на имота и сигнатурата по плана,
ако има такава, не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване
или могат да се променят при изменение на плана - Решение № 672 от
7.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2009 г., I г. о. Площта /квадратурата/ на
имота не е решаващ индивидуализиращ белег - Решение № 1 от 31.01.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 4495/2013 г., I г. о. на ВКС; Решение № 253 от 18.05.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 1114/2009 г., II г. о., ГК на ВКС. В случая ищцата Г. Д.
черпи права от титул за собственост - нотариален акт № 97 по дело №
297/1970 г., с който е призната за собственик по силата на давностно владение
на дворно място от 1 925 кв.м., с пл. № 449 в кв. 28, като впоследствие този
нотариален акт е послужил за издаване на възстановително решение по чл. 14,
ал.1, т. 1 ЗСПЗЗ. Посоченият имот е отразен в представената по делото скица
№ 64 от 1970 г., но не и в самия план от 1964 г., като в тази връзка вещото
лице по проведената съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира
изцяло като пълна и в достатъчна степен обоснована, тя е и неоспорена от
страните в процеса, приема, че по форма отразеният в тази скица имот е
идентичен на имота без поставен номер в оригинала на плана от 1964 г.
(отговор към въпрос № 5 от експертизата). В същия отговор е посочено, че
този имот е с графично изчислена площ по плана от 1964 г. от 1 259 кв. м., а не
7
1 925 кв.м., както е посочено в нотариалния акт от 1970 г. В тази насока е и
Протокол на ПК - С. от 23.03.1999 г., където дори е с отразена площ от 1 256
кв. м. При одобрения план от 2001 г., при действието на ЗУТ, процесният имот
е изменил на запад, в посока имота на ответниците К.и, своята имотна
граница, увеличавайки площта си до 1 832.18 кв. м. Спорната реална част
обаче, видно от комбинираните скици към експертизата на Приложение № 30
и Приложение № 31, попада частично в имотите № 578 и 577 (на
ответниците), защото кадастралната карта от 2019 г. за неурбанизираната
територия следва предвижданията на КВС, поради което и същият в своята
северозападна част попада частично и в ул. “М.” на г********* (Приложение
№ 33 от експертизата), а в югозападната част пък отдава реална част на
съседния имот. В тази връзка във въззивната жалба на А. К., а и в отговора
към исковата молба, се акцентира върху незаконосъобразността на решението
на ПК - С. за възстановяване на имот № 291003. Съгласно Решение № 152 от
10.01.2018 г. по гр. д. № 52/2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр.
отделение при наличие на възражение за нищожност или за материална
незаконосъобразност на решение на ОСЗ въззивният съд е длъжен да упражни
косвен съдебен контрол, ако тази преценка има значение за съществуването
или несъществуването на спорното право, като в Решение № 71 от 15.07.2015
г. по гр. д. № 350 по описа за 2015 г. на ВКС е разяснено, че косвен съдебен
контрол върху административни актове за възстановяване право на
собственост по ЗСПЗЗ, включително и върху съдебно решение по чл.14, ал.3
ЗСПЗЗ и съдебно решение на административен съд, с което се упражнява пряк
съдебен контрол върху административен акт в хода на реституционната
процедура по ЗСПЗЗ, е допустим, само когато актовете се противопоставят на
страна, която не е участвала в административното производство, като това
положение е налице и при издадени административни актове по реда на
ЗСПЗЗ, постановени след исково производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ -
Решение № 194 от 04.11.2016 г. по гр. д. № 2072/2016 г. на Върховен
касационен съд. В случая ответните страни не са били страни нито в
съдебното производство, нито пък са взели участие в административното
производство, довело до постановяване на приложеното към исковата молба
решение за възстановяване, като същите няма доказателства да са били и
уведомени за него след като е било вече постановено първоначалното
Решение №А75 от 23.06.1999 г. за възстановяване в стари реални граници на
8
процесния имот (т. 12) на наследниците на Т. Ц. Д., поради което
възражението им срещу материалната незаконосъобразност на
административния акт, въз основа на който ищцата черпи права, е допустимо,
а и основателно.
Правният спор между страните е породен именно от наличието на
възстановително решение, с което процесният имот е възстановен в
съществуващи реални граници като част от имот, който обаче е собственост на
ответниците, както и от публична общинска собственост (улица). По делото е
изяснено, че действителната площ на имота с пл. № 449 е далеч по-малка от
отразената в нотариалния акт, като е установена идентичността между него и
извадката от плана от 1964 г. В нито един момент отрежданията на който и да
е КРП не е придавал спорните 406 кв.м. към имота на ищцата, напротив,
същите последователно попадат в имотите на ответните страни, ето защо
предвижданията на административния акт, който е възстановил имота в стари
реални граници са незаконосъобразни, защото не е отчетено, че е налице
кадастрален план, доказващ действителното наличие на имота на Г. Д. (чл.
18б, ал. 1 ППЗСПЗЗ), за който в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ са били
представени и конкретни доказателства - нотариален акт и скица от 1970 г.,
като в този титул за собственост като граници на имота са посочени тъкмо
ответниците и земя на ТКЗС, както и улица от двете страни. Нещо повече, в
самия административен акт е прието като съсед на имота нива на
наследниците на Е.Х.С. с пл. № 291002, но имотите на сем. К.и въобще не са
отразени като съседни в решението. В тази хипотеза - установяване на разлика
в площта на имота, с оглед определянето им по плановете и тази по документ
за собственост, административният орган на основание чл. 18ж, ал. 5, т. 1
ППЗСПЗЗ е следвало да признае при площ, по-малка от доказаната - размера
на определената действителна площ, както и да постанови възстановително
решение с оглед кадастралния статут на конкретния имот назад в годините.
Действително, при КП от 2001 г. процесният имот увеличава своята площ, но
същият отново не касае спорната реална част, предмет на производството, с
оглед изготвената комбинирана скица от вещото лице. Известно е, че
реституцията по ЗСПЗЗ е деривативен придобивен способ, чието
вещноправно действие е обусловено от наличието на действително право на
собственост към момента на обобществяване в полза на съответните лица или
техните наследници. Ако такова право на собственост не е съществувало към
9
обобществяването, то и решението по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ не може да го
създаде понастоящем. Установеното в административното производство по
ЗСПЗЗ или в съдебното производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ към момента на
обобществяването няма обвързващо действие спрямо трети лица, които не са
били страни в съответното производство, поради което и актът за
възстановяване е непротивопоставим на оспорващите го трети лица. А в
случая се получава така, че чрез административен акт се пораждат права в
полза на ищцата върху спорната част, които тя в минал момент не е
притежавала.
На следващо място, дори да не се възприемат горните съображения, то по
делото е доказано, че фактическата власт върху спорната площ е упражнявана
от ответниците още от 1964 г. (св. Ц.Ц.), като това обстоятелство се признава
и от ищцата, както и от нейната дъщеря св. Бойка Ч., посочваща, че
последните тридесет години оградата между двата имота не е променяна.
Последната свидетелка обаче твърди това преотстъпване на спорната площ да
е плод на изрична уговорка ответниците да обработват мястото, без да отричат
собствеността на Г. Д.. Съдът обаче не може да кредитира с доверие това
твърдение от страна на този свидетел, първо, защото тези показания са с
производен характер - пресъздават думите на самата страна, но по-важното е,
че същите не срещат опора в нито един друг доказателствен източник,
напротив, от останалите свидетели и констатациите на вещото лице,
извършило оглед на място, следва, че оградата между имотите е била
ситуирана точно по този начин още изначално при първоначалната подялба на
имота, за това свидетелства и фактът, че самата преграда е стара, с вплетени
дървета и много храсти, като по делото не е установено в нито един момент
ищцата да е правила постъпки за промяна на това положение в съответствие с
нейните твърдения за протежението на имотната граница. Тези показания на
св. Ч. не се потвърждават и от думите на св. Г. К., който прави единствено
предположение за отдаване на частта за ползване от страна на ответниците, а
не посочва, че действително знае за постигане на такава уговорка. Вместо това
свидетелите Ц. и св. Ш., които имат преки впечатления, тъй като живеят в
близост и не са в родствена връзка с която и да е от страните по делото,
потвърждават, че имотът на ищцата винаги е бил заграден от всички страни по
този начин, а спорната площ е отделена с две огради от ответниците, като в
нея те отглеждали зеленчукови култури назад в годините, след което изградили
10
кладенец, а след това и сонда (св. Ц.), като спорове между страните в тази
връзка не е имало. Тези доказателства по категоричен начин опровергават
твърдението в исковата молба, че преди пет години ответниците поискали и
получили за временно ползване реалната част. Чрез ограждането на спорната
част и нейното подобрение в технически план се потвърждават твърденията в
отговора към исковата молба, че ответниците своили, а не просто държали за
другиго имота - чл. 69 ЗС. В случая упражняване на давностно владение е и
допустимо след 2000 г., тъй като частта попада в неурегулиран имот, като по
делото не е доказано да датата на приключване на съдебното дирене по
отношение на него да е приеман ПУП, като такова е заключението и на
вещото лице. Съгласно Решение № 60108 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 123/2021
г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение забраната по чл. 200, ал. 1
ЗУТ за придобиване на реално определени части от поземлени имоти в
границите на населените места и селищните образувания, неотговарящи на
изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ, чрез правни сделки или
по давност, се отнася само за урегулираните поземлени имоти, но не и за
неурегулираните с план за регулация и застрояване имоти. В този смисъл дори
да бе признато за установено, че посоченият от въззиваемата способ за
придобиване на вещни права е произвел действие по отношение на реалната
част, то искът отново не би подлежал на уважаване, след като ответните
страни придобили права върху нея по силата на въведеното с отговора
оригинерно основание. Ето защо и с оглед изложеното по-горе, ищцата не се
легитимира като собственик на посоченото деривативно основание по
отношение на спорната в процеса реална част, поради което искът по чл. 108
ЗС според въззивната инстанция подлежи на отхвърляне, а решението на
първоинстанционния съд следва да бъде отменено.
При този изход на спора разноски се следват единствено в полза на
ответниците, които пред въззивната инстанция са представили списък на
разноски, с който претендират заплащане на адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лева, както и държавна такса в размер на 79 лева. Пред
Районен съд - Благоевград също е представен списък на разноските,
обективиращ 1000 лева адвокатски хонорар, както и 1100 лева депозит за
изготвено експертно заключение. По сметка на ОС - Благоевград обаче е
заплатена държавна такса за въззивно обжалване в общ размер на 50 лева.
Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева
11
не са представени. По отношение на претендирания пред Районен съд -
Благоевград адвокатски хонорар отново в размер на 1 000 лева е налице
разписка за заплащане на тази сума на стр. 197 от делото, ответниците
заплатили и 1 100 лева депозит за изготвената експертиза. Ето защо в полза на
въззивниците следва да се присъди сума в размер на 2 150 лева.
Така мотивиран, Окръжен съд - Благоевград на основание чл. 271, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 180/19.03.2024 г., постановено по гр. д. №
234/2023 г. по описа на РС – Благоевград, КАТО ВМЕСТО ТОВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Г. Т. Д., ЕГН: **********, с
адрес в г*********, *********, против Й. К. К., с ЕГН: **********, А. Й. К., с
ЕГН ********** и Л. Й. М., с ЕГН **********, тримата с адрес в г*********,
*********, иск с правно основание по чл. 108 ЗС, с който е поискано да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ищцата е
собственик на основание издадено в нейна полза реституционно решение на
реална част от поземлен имот с идентификатор 66460.291.3 по КККР на град
С., адрес на имота в град С., м. "*********", начин на ползване - нива, която
реална част е с площ от 406 кв. м. и е ситуирана в североизточната част на
имота, при граници на реалната част: от североизток и югоизток - жилищна
територия на г*********, югозапад, запад и северозапад - част от ПИ с
идентификатор 66460.291.3, която реална част е оцветена в жълт цвят,
съгласно приложение № 31 от съдебно-техническа експертиза, приобщена по
гр. д. № 234 от 2024 г. по описа на РС - Благоевград, както и да бъдат осъдени
ответниците да предадат владението върху тази реална част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. Т. Д., ЕГН: **********, с адрес в
г*********, ********* да ЗАПЛАТИ на Й. К. К., с ЕГН: **********, А. Й.
К., с ЕГН ********** и Л. Й. М., с ЕГН **********, тримата с адрес в
г*********, *********, съдебно-деловодни разноски за две съдебни
инстанции в размер на 2 150 (две хиляди сто и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред ВКС, при
условията на чл. 280, ал.1 и ал. 2 ГПК.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13