№ 2373
гр. София, 11.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110141016 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК, вр. чл. 238 – чл. 239 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [*****], с която срещу Х. И. К. по
реда на чл.415, ал. 1, т. 3 ГПК са предявени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за следните суми: главница
1903,75 лева,, ведно със законната лихва от 03.11.2022 г., мораторна лихва в размер на
47,92 лева, разноски по уведомяване на длъжника в размер на сумата 24 лева, като се
претендират частично и сторените в хода на заповедното производство разноски, за
които вземания съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с
оглед което и ищецът е предявил осъдителни искове за същите.
Ищецът твърди, че на 05.01.2021 г. между ответника и банката е бил сключен
договор за потребителски кредит за сумата 4500 лева, която ответникът се е задължила
да върне заедно с дължимите лихви при условията и в сроковете, посочени в договора.
Поддържа, че надлежно е обявил вземанията по кредита за предсрочно изискуеми
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение поради
допуснатата забава от страна на длъжника, като счита, че има право да бъде възмезден
и за разноските, които е направил във връзка с връчването на уведомлението за
предсрочна изискуемост на длъжника. Моли за уважаване на предявените искове и за
присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.
Ответникът не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.
С оглед твърденията на ищеца, релевирани в производството, съдът приема, че е
сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 430,
ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По предявения главен иск в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на
договор за целеви потребителски кредит в тежест на ответника е възникнало
задължение за връщане на предоставената му сума в размер на процесната; че е
1
настъпил падежът на задължението за връщане на сумата съгласно уговореното с
договора за кредит, че е уговорена лихва за забава в допустимия от закона размер и
същата е начислена в съответствие с императивните материално правни разпоредби на
ЗПК, че е обявил надлежно вземанията по кредита за предсрочно изискуеми.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
изпадане на ответника в забава за заплащане на главното вземане и размера на това му
вземане. При доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга на падежа.
В тежест на всяка от страните е да докаже твърденията си, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
В подкрепа на твърденията си относно правнорелевантните за настоящия случай
факти ищецът е представил писмени документи, които са приети като доказателства по
делото. За вземания, произтичащи от същото договорно правоотношение, е налице
влязла в сила заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 598637/2022 г. по описа на
СРС, 41 с-в.
По искането за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника:
Съдът приема, че в случая са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1
ГПК и по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно:
- ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея;
- не е представил в срок отговор на исковата молба;
- не се е явил, нито е представляван в първото открито съдебно заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие;
- указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на
исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото без депозиране на
искане до съда в тази връзка /съгласно разпореждане № 98856 от 10.08.2023 г., с което
на страната са указани последиците от проява на процесуално бездействие и
възможността по искане на ищеца по делото да бъде постановено неприсъствено
решение/.
Налице също така е и предпоставката по чл. 239, ал. 2, т. 2 ГПК – предявените
искове са вероятно основателни с оглед изложените в исковата молба обстоятелства,
представените в производството писмени доказателства и актуалната съдебна практика
по обявяване на предсрочна изискуемост на вземания по договор за кредит в хода на
исковото производство чрез връчване на препис от исковата молба и приложенията
към нея на ответника кредитополучател.
Като взе предвид процесуалното поведение на ответника и изричното искане на
ищеца в този смисъл, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение
срещу ответника, като уважи исковете без да излага допълнителни мотиви по същество
на предявените искове /чл. 239, ал. 2 ГПК/.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски за исковото
производство в размер на сумата 50 лева, представляваща заплатени държавни такси
за исковото производство и сумата 493,30 лева – адвокатско възнаграждение.
Доколкото с настпящото производство се уважават исковете за вземания, за
който съдът в заповедното производство е отказал да издаде заповед за изпълнение, то
и на ищеца се следват сторените разноски в частта, в която това искане е било
2
отхвърлено или в полза на ищеца следва да се доприсъди и сумата 47,92 лева за
държавна такса и сумата 259,65 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 238, ал. 1, вр. чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. И. К. с ЕГН: ********** и адрес: [*****], да заплати на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на
[*****], ЕИК: [*****] и адрес: [*****], сумата 1903,75 лева, представляваща
предсрочно изискуема главница по договор за кредит [*****] ведно със законна лихва
за период от 03.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 47,92 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 05.06.2022 г. до 23.10.2022 г., както и
сумата 24 лева, представляваща разходи по изпращане на писмено изявление за
предсрочна изискуемост.
ОСЪЖДА Х. И. К. с ЕГН: ********** и адрес: [*****], да заплати на [*****],
ЕИК: [*****] и адрес: [*****], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 543,30 лева,
представляваща разноски за първоинстанционното производство и сумата 307,57 лева,
представляваща остатък от разноски за производството по ч.гр.д. № 59867/2022 г. по
описа на СРС, 41 с-в.
Решението не подлежи на обжалване /чл. 239, ал. 4 ГПК/.
Препис от решението да се връчи за сведение на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3